Решение · № 11155/2026 · дело 924/2025

5 ноември 2026 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
11155
Година на номера
2026
Дело №
924/2025

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 924 / 2025 РЕШЕНИЕ № 11155 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА МАДЛЕН ПЕТРОВА при секретар Малвина Пешева и с участието на прокурора Радослав Стоев изслуша докладваното от съдията Милена Златкова по административно дело № 924/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, подадена чрез пълномощника му юрк. Якимов, против Решение №9410/21.11.2024 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. №7/2024 г., с което е отменено издаденото от него Решение №32-657308/04.12.2023 г. С доводи за наличието на отменителни основание по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира отмяна на съдебното решение, потвърждаване на административния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същите искания са заявени и в писмената защита от 12.03.2025 г. Ответникът по касационната жалба – „Кроношпан България“ ЕООД, ЕИК 102063228, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Северозападна промишлена зона – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Йорданов по съображения, подробно изложени в писмения отговор на жалбата и в писмените бележки от 19.03.2025 г. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Бургас и да му се присъдят сторените разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Йорданов. С оглед решението на Общия съд по дело Т-304/25 ответникът заявява искане делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на първостепенния съд. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е издаденото от директора на ТД Митница Русе Решение №32-657308/04.12.2023 г., с което е коригиран декларираният в митническата декларация (МД) под МRN 23BG004303036017R6/15.05.2023 г. код на стоката по ТАРИК от 4811 59 00 90 на 3921 90 49 00 и са установени на „Кроношпан България“ ЕООД на основание член 77, § 1, б. а) и член 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) №952/13 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) и на основание член 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) допълнителни задължения за досъбиране за мито в размер на 4 229.67 лв. и ДДС в размер на 845.72 лв. със съответните лихви. Административният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) №952/13 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от Закона за митниците (ЗМ) в изискуемата писмена форма с посочени правни и фактически основания. За да го отмени, като незаконосъобразно, обосновава изводи за допуснати съществени нарушения в административното производство и за неправилно приложение на материалния закон. Констатира следните съществени нарушения на производствените правила: протоколът за вземане на пробата, изследвана в Централната митническа лаборатория (ЦМЛ), не доказва, че са изпълнени изискванията на Правилата и процедурите, публикувани на сайта на Европейската комисия – SAMANCTA; пробата е изследвана в ЦМЛ без наличието на данни за датата на производство и датата на изпращането, за начина, по който е опакована и транспортирана, а според описанието на технологичния процес гаранционният срок на годност е 4 седмици от датата на изпращане през топлия сезон (втора половина на април – септември), при условие че са спазени изискванията за транспортиране и съхранение. Тези факти според съда са от съществено значение, за да се прецени годността на продукта, тъй като според съдебно – химическата експертиза той е изключително нетраен. Освен това намира, че при изследването на пробата в ЦМЛ е използван неподходящ метод. Позовавайки се на описанието на технологичния процес и на съдебно – химическата експертиза, съдът приема, че процесният продукт не е загубил качеството си на хартия, тъй като, непосредствено след производството му и преди да бъде използван в производството на мебели като ламинатно покритие, смолата върху хартията не е напълно втвърдена. Поради това според него не са налице основания за промяна на декларирания от „Кроношпан България“ ЕООД код по ТАРИК. Изводите си съдът основава на следните установени от него факти: 1. На 15.05.2023 г. с МД, регистрирана под МRN 23BG004303036017R6/15.05.2023 г., „Кроношпан България“ ЕООД декларира за режим „допускане за свободно обращение“ стока, описана като: "хартия, пропита с меламин" с размери 5615*2080*0.20 mm; 3680*1840*0.20 mm, количество – 78 245.17 кв. м., 15.649 куб. м. с код по ТАРИК 4811 59 00 90 и страна на произход Беларус със ставка на митото - 0% и ДДС – 13 014.36 лв., което е внесено. 2. Взета е проба за проверка на тарифно класиране с Протокол за вземане на проба №202/15.05.2023 г., подписан от представител на дружеството без възражения. Пробата е изпратена до ЦМЛ за изследване и анализ със заявка с per.№32-183161/16.05.2023 г. (вх. №4/02.06.2023 г. на ЦМЛ). 3. Изготвена е Митническата лабораторна експертизата (МЛЕ) №04_02.06.2023/28.08.2023 г. Според експертизата: Изпитаната проба представлява парче от крехко, чупливо листово изделие с дебелина 0.17 mm с размери съгласно приложените документи 5615*2080*0.20 mm; 3680*1840*0.20 mm. Двете повърхности имат идентичен вид, светло бежов цвят, лъскави, но грапави на пипане с финорелефна структура, незалепваща при пипане. При огъване и прегъване под 180 градуса листът се счупва необратимо и не запазва целостта си. Микроскопското изследване на структурата на изделието показва наличието на различни материали – пластмаса и хартия, като хартията е изцяло потопена в непореста пластмаса. Инфрачервените спектри, снети от двете повърхности на листа, показват идентичен материал, който се идентифицира като меламин-формалдехидна смола. Определено е съдържание на смолата в пробата - 61.8 % чрез използване на метод „разтваряне в мравчена киселина“. Заключение: По външен вид материалът се оприличава на пластмасов лист, огъваем, но силно чуплив. Пластмасовият материал е идентифициран като меламин – формалдефидна смола. Наблюдаваната структура показва, че изпитаната проба се състои от хартия, силно импрегнирана с меламинова смола, като текстурата на хартията е заличена напълно и е неразпознаваема като такава. Листовете се начупват при прегъване и са загубили основния си характер на хартия – свойството да се огъва без да се чупи. Изделията от този вид се използват като водонепропускливо и термоустойчиво ламинатно покритие за плочи от дървесни частици. Качествата на водонепропускливост и термоустойчивост се придават от пластмасовия слой. Функцията на хартиения материал е на носител на полимера. Становището е за класиране в глава 39 от КН. 4. На основание член 22, § 6 от МКС и член 8, § 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) №952/2013 „Кроношпан България“ ЕООД е уведомено за мотивите за издаване на митническо решение за промяна на тарифното класиране и установяване на допълнителни задължения за мито и ДДС и му е предоставен 30 – дневен срок за становище. 5. След запознаване с МЛЕ дружеството представя становище, в което изразява несъгласие с новоопределения код по ТАРИК и представя изследване, извършено от Химар, Гърция. Във връзка с това становище на ЦМЛ са поставени допълнителни въпроси. В служебна бележка – отговор ЦМЛ дава подробно разяснение за тарифното класиране на процесната стока и потвърждава заключението си, че тя има обективните характеристики, изпълняващи критериите за класиране в позиция 3921, подпозиция 3921 90 от КН. 6. На базата на МЛЕ и служебната бележка директорът на ТД Митница – Русе издава Решение №32-657308/04.12.2023 г. на основание член 29, член 56, член 57 и член 77, § 1, б. а), член 114 от МКС. С това решение отказва да приеме декларирания код по ТАРИК 4811 59 00 90 за стоката по МД, регистрирана под МRN 23BG004303036017R6/15.05.2023 г., и определя нов код по ТАРИК 3921 90 49 00. Установява дължимо мито със ставка 6.5 % - 4 229.67 лв. и ДДС за досъбиране – 845.72 лв. Излага следните мотиви: Класирането на стоки, състоящи се от повече от един материал, като процесната се извършва по общо правило 3. Класирането по общо правило 3а е невъзможно, тъй като двете позиции имат еднаква тежест по отношение на описанието на изделието. Поради това класирането следва да се извърши по общо правило 3б с оглед основния характер на изделието предвид свойствата му. При класирането се съобразяват Обяснителните бележки (ОБ) към Хармонизираната система (ХС) и по-конкретно Общите разпоредби за пластмаси, комбинирани с материали, различни от текстила към глава 39 и Общите разпоредби към глава 48 за импрегнирани хартии и картони. Според точка б) от посочените общи разпоредби към глава 39 листовете хартия, дори с тънки защитни слоеве пластмаси остават класирани в глава 39. Според точка г) от глава 39 са изключени само тези хартии с пластмасово покритие, които са запазили свойствата си на хартия – огъване без счупване. В Общите разпоредби към глава 48 е посочено, че импрегнираните хартии и картони намират широко приложение като амбалаж или като електроизолатори, за разлика от анализираната стока, която намира приложение като водонепропускливо и термоустойчиво ламинатно покритие за плочи от дървесни частици за производство на мебели. Митническият орган се позовава и на Мнение за класиране на Световната митническа организация (СМО) 3921.90/2, прието през 1986 г. 7. „Кроношпан България“ ЕООД оспорва решението на директора на ТД Митница – Русе пред Административен съд – Бургас с доводи за: допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, изразяващи се в неправилно вземане на пробата; неправилно съхранение на пробата и изследването й след нейния срок на годност; използван неприложим метод на изследване; нарушения на Правило 1 и Правило 3а от Общите правила за тълкуване на КН; неправилно тълкуване на ОБХС; Твърди, че внесеният от него продукт не е загубил качествата си на хартия. Дружеството представя описание на технологичния процес за производството но процесната стока. В него се посочва, че изделието представлява декоративна хартия, напоена (импрегнирана) с термореактивни смоли с непълно втвърдяване на смолата, която се използва за облицоване на плоскости в многоетажни и късоциклични горещи преси. Указано е, че следва да се транспортира при условия, които изключват възможността за нейното овлажняване, замърсяване, механични повреди и пряка слънчева светлина, тъй като при попадане на влага ще настъпи овлажняване и слепване, загуба на целостта на импрегнираната хартия. Хартията с непълно втвърдяване на смолата няма омрежена структура. Непълното втвърдяване на смолата върху хартията позволява пресоването на продукта върху основа, за да се получи водоустойчив слой върху плочите от дървесни частици след окончателното омрежването на смолата. Използването на импрегнираната хартия в производството на ламинатно покритие на плочи за мебели не би било възможно в случай, че смолата върху хартията е изцяло втвърдена и омрежена, тъй като същата не би могла да реагира и да придаде твърдяното водоустойчиво и термоустойчиво покритие. 8. По искане на „Кроношпан България“ ЕООД в първоинстанционното съдебно производство е допусната, изготвена и приета съдебно – химическа експертиза. Обекти на изследване са предоставената от Агенция „Митници“ контролна проба от стоката, която е била изследвана в ЦМЛ, проба, предоставена на вещото лице от дружеството от стока, произведена от същия производител – Ultradecor LLC, Smorgon, Belarus, Tag Number 60208, представляваща 30 листа хартия, промазана с меламинова смола, формат А4, обмитена, неразпечата, както и 30 листа хартия формат А4 от същия производител. Пробата, предоставена от дружеството, според експерта представлява твърди, чупливи листа с бял цвят, а изследваната от МЛЕ проба – чуплив материал със светлокафяв цвят. Двете проби имат гладка повърхност, за разлика от хартията. Двете импрегнирани с меламин – формалдехидна смола проби имат среден слой хартия, пропита със смола, и два повърхностни слоя чиста смола. Според експерта наличието на меламин – формалдехидна смола е установено качествено от МЛЕ. При анализ на повърхностния слой на двете проби, импрегнирани с меламин – формалдехидна смола, единствената разлика е по-високата абсорбация в пробата, изследвана от ЦМЛ, поради протеклите допълнителни процеси на омрежване. Това е така, защото меламин – формалдехидна смола е нетраен продукт. В период от 2 до 5 месеца се получава напълно омрежен и неразтворим продукт, който не подлежи на по-нататъшна обработка, т. е. става негоден за използване с оглед предназначението му. Количественото определяне на съдържанието на пробата, изследвана от ЦМЛ, според вещото лице е неточно, тъй като използваният метод чрез селективно разграждане с мравчена киселина е неподходящ. Отново с голямо приближение то определя, че в пробата, предоставена от дружеството, съдържанието на неомрежена смола е 10.4 %, а на омрежена – 42.7 %; съдържанието на влага – 8.4 %, а на минерални пълнители – 13.2 %. За пробата, изследвана от ЦМЛ, определя съдържание само на омрежена смола – 63.2 %, влага – 9.1 % и съдържание на минерални пълнители – 7.4 %. Използваната в производството на продукта хартия е с ниско качество, с голямо съдържание на летливи вещества (4%) и голямо съдържание на минерални пълнители (26.7%). Заключението е, че стоките, предмет на изследване, представляват един слой хартия, пропит с меламин – формалдехидна смола, и два повърхностни много тънки слоя от същата смола. В съдебното заседание на вещото лице неколкократно е зададен въпрос за това дали изследваният от него продукт е загубил качествата си на хартия. Въпреки това то не дава категоричен отговор. Заявява, че процесната стока не е нито хартия, нито смола, а е композитен материал, т. е. хартиена основа, пропита със смола, и два тънки покривни слоя от чиста смола. Пояснява, че синтетичният полимер – смолата, е влязла в естествения полимер – целулозата, и този композитен материал започва да се омрежава. Според вещото лице пробата, която е получило от ЦМЛ, е напълно доказано, че е 100 % омрежена, което е резултат от престояването и дълго време в неподходящи условия. Вещото лице твърди, че в резултат на престояването не може да се промени състава на стоката, а производствената технология допуска този състав да е в широки граници. Разликата при престояването е, че стоката става негодна за употреба. Основният спорен между страните по делото въпрос е този за правилното тарифно класиране на процесната стока. Вторият спорен въпрос е този за допуснатите в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, установени от съда. От теорията, а и от постоянната съдебна практика на Върховния административен съд, следва, че съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е само това процесуално нарушение, което ако не е било допуснато, би имало за последица друг правен резултат. Същото е и разбирането и на Съда на Европейския съюз (СЕС), изразено например в т. 62 от Решение му от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16 и цитираната там съдебна практика. Затова касационният състав счита, че от съществено значение за разрешаването на спора е преценката за съответствието на митническото решение с материалния закон и по тези съображения отправи преюдициално запитване до СЕС с въпроси, изискващи тълкуване на приложимите норми на международното право и правото на ЕС. По преюдициалното запитване е постановено Решение на Общия съд от 10 юни 2026 г. по дело Т-304/25, влязло в сила. Даденото от съда тълкуване на приложимите норми е с оглед конкретните факти по спора. Според чл. 1, § 1 от Регламент № 2658/87 установяваната от Комисията КН урежда тарифното класиране на внасяните стоки в Европейския съюз, а според член 3, § 1 от същия регламент тази номенклатура възпроизвежда шестцифрените кодови номера на позициите и подпозициите от Хармонизираната система (ХС), като само седмата и осмата цифра обозначават специфични за КН подразделения. Приложими в случая са текстовете от КН, приети с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1998 за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87. Съгласно общо правило 1 за тълкуване на КН тарифното класиране на стоките се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите от тази номенклатура. В интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва като цяло да се търси в техните обективни характеристики и свойства, както са определени в текста на позицията от посочената номенклатура и на забележките към съответните раздели или глави (Решение от 9 март 2023 г., SOMEO, C-725/21, т. 28 и цитираната съдебна практика). Предназначението на продукта може да представлява обективен критерий за класиране, стига да е присъщо за този продукт, като тази присъщност трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта (вж. решения от 22 юни 2023 г., PR Pet, C-24/22, т. 53 и цитираната съдебна практика, и от 8 май 2025 г., Prisum Healthcare, C-252/24, т. 34 и цитираната съдебна практика). Макар ОБХС и обяснителните бележки към КН да нямат задължителна правна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа. Тези обяснителни бележки могат да предоставят полезни насоки за тълкуването на Общата митническа тарифа (вж. решения от 25 май 2023 г., Danish Fluid System Technologies, C-368/22, т. 35 и цитираната съдебна практика, и от 8 май 2025 г., Prisum Healthcare, C-252/24, т. 35 и цитираната съдебна практика). Според правило 2б класирането на артикули, съставени от повече от един материал, се извършва съгласно правило 3. Според правило 3б смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това. Позиция 3921 от КН обхваща други пластмасови плочи, листове, фолио, ленти и пластини. Тя е част от глава 39, озаглавена „Пластмаси и пластмасови изделия". Съгласно определението на понятието „пластмаси", съдържащо се в забележка 1 към тази глава меламиновата смола представлява пластмаса, тъй като попада в позиция 3909 от КН. Съгласно първа алинея, буква б) от точката от ОБХС за глава 39, отнасяща се до пластмаси, комбинирани с материали, различни от текстила, тази глава включва по-специално „изделия, състоящи се от пластмасови плочи, листове и т.н., разделени на слоеве чрез влагане на материали като метално фолио, хартия, картон и др." Тази глава включва продукти, състоящи се от листове хартия, предварително импрегнирани с пластмаси, при условие че са твърди и неогъваеми, ако обаче са запазили свойствата на хартия, те остават класирани в глава 48. Втора алинея, буква б) от точката от ОБХС за глава 39, отнасяща се до пластмаси, комбинирани с материали, различни от текстила, предвижда, че „продуктите от хартия или картон, покрити от двете си страни с тънък защитен слой от пластмаси, при условие че запазват основния си характер на хартия или картон, се изключват от настоящата глава ". Позиция 4811 от КН е част от глава 48, озаглавена „Хартии и картони; изделия от целулозна маса, от хартия или от картон" и обхваща „хартии, картони, целулозна вата и платна от целулозни влакна, намазани, покрити, импрегнирани, повърхностно оцветени, повърхностно декорирани или печатани, на роли или на листове с квадратна или правоъгълна форма, с всякакви размери, различни от продуктите от № 4803, 4809 или 4810". Тъй като процесният продукт е композитен продукт, състоящ се от хартия и меламинова смола, то в съответствие с правило 2б от Общите правила за тълкуване на КН класирането му следва да се извърши съгласно правило 3. Тълкувателните правила в букви а)-в) от правило 3 имат субсидиарен характер спрямо предходното, в смисъл че конкретно предписание се прилага само ако въз основа на предхождащото го по буквено-цифров ред номериране не е било възможно да се определи приложимото за съответния артикул тарифно класиране (решение от 22 юни 2023 г., PR Pet, C-24/22, т. 62). Съгласно правило 3, буква а), второ изречение от Общите правила за тълкуване на КН, когато всяка от двете позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул, както в случая, то тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание. Поради това не може да се приеме, че позиция 3921 от КН или позиция 4811 от същата „най-специфично описва стоката" по смисъла на правило 3, буква а) от Общите правила за тълкуване на КН, което налага прилагане на правило 3, буква б). Според правило 3, буква б) от Общите правила за тълкуване на КН, за да се извърши тарифното класиране на спорния продукт, е необходимо да се установи кой от съставящите го материали определя основния му характер. Според т. 62 от цитираното по-горе Решение от 10 юли 2026 г. на Общия съд по дело Т-304/25 отговорът на този въпрос предпоставя отговор на въпроса дали продуктът би запазил характеризиращите го свойства, ако бъде лишен от една или друга от съставните му части. Фактори, които определят основния характер, могат да бъдат например естеството на съставния материал, неговите обем, количество, тегло, стойност или значението на един от съставните материали с оглед на употребата на тези стоки (вж. решение от 3 юни 2021 г., БалевБио,C-76/20, т. 65 и цитираната съдебна практика). Според приетата по делото експертиза меламиновата смола преобладава количествено в спорния продукт и в двете, изследвани проби, независимо от това дали е неомрежена или омрежена, т. е. в резултат на престояването на продукта не може да се промени неговия състав, а той става негоден за употреба. Поради това е неправилен изводът на съда, че изследването на пробата в МЛЕ след срока на годност, определен от производителя, компрометира резултатите от него. Обстоятелството, че даден материал е в по-голямо съотношение от друг, представлява само един от критериите за определянето на материала, който придава на въпросния продукт неговия основен характер (вж. в този смисъл решения от 12 май 2016 г., Toorank Productions, C-532/14 и C-533/14, т. 57, и от 3 юни 2021 г., БалевБио, C-76/20, т. 66). Отново според експертизата и двете проби представляват чуплив материал, а твърдостта по принцип е характеристика на пластмасата, а не на хартията, която е гъвкав материал, както следва от първа алинея, буква б) от точката от ОБХС за глава 39, отнасяща се до пластмаси, комбинирани с материали, различни от текстила. Съгласно първа алинея, букви б) и г) от точката от ОБХС за глава 39, отнасяща се до пластмаси, комбинирани с материали, различни от текстила, продуктите могат да се класират в глава 48 само ако запазват основния си характер на хартия. С оглед на твърдостта и на чупливостта на процесният продукт, правилно митническият орган приема, че същият е изгубил характера си на хартия, а това от своя страна потвърждава класиране в подпозиция 3921 90 по КН. В тази връзка неоснователен е и доводът на ответника по касация, че влагата в продукта дава основание да се приеме, че той не е загубил свойството си на хартия. Неправилно и в противоречие с приетата по делото експертиза съдът приема, че процесният продукт не е загубил качеството си на хартия, тъй като, непосредствено след производството му и преди да бъде използван в производството на мебели като ламинатно покритие, смолата върху хартията не е напълно втвърдена. Както беше посочено по-горе, заключението на експерта е, че двете проби (с наличието на неомрежена смола и с наличието на 100% омрежена смола) представляват твърди, чупливи листа (първата) и чуплив материал (втората). На трето място фактор, който определя основния характер на продукта, може да бъде и значението на един от съставните материали с оглед неговата употребата. Не е спорно, а и това е видно от данните по делото, че разглежданият продукт е предназначен да се използва като водонепропускливо и термоустойчиво ламинатно покритие за плочи от дървесни частици, предназначени главно за производството на мебели. Правилно с оглед предназначението на продукта митническият орган приема, че именно смолата му придава качествата водонепропускливост, термоустойчивост и устойчивост на надраскване. В този смисъл е и Становището за класиране на СМО № 3921.90/2 от 1986 г., посочено в мотивите на оспорения административен акт, според което „листове, съставени от силно импрегнирана с меламинова смола хартия, които поради чупливостта си се чупят при прегъване и които са загубили основния си характер на хартия, използвани в производството на ламинирани покрития", трябва да се класират в подпозиция 3921 от ХС. Макар становищата за класиране, издадени в рамките на СМО, да не обвързват договарящите страни, те представляват важни елементи за тълкуване на обхвата на различните позиции от КН (вж. в този смисъл определение от 19 януари 2005 г., SmithKline Beecham, C-206/03, т. 24 и цитираната съдебна практика). Всъщност значението на смолата в състава на процесния продукт с оглед неговата употребата е разяснено и от експерта, който пояснява, че меламин – формалдехидна смола е нетраен продукт и в период от 2 до 5 месеца се получава напълно омрежен и неразтворим продукт, който не подлежи на по-нататъшна обработка, т. е. след престояването му стоката става негодна за използване с оглед предназначението й. Заключението му е в съответствие с описанието на технологичния процес, където е посочено, че използването на импрегнираната хартия в производството на ламинатно покритие на плочи за мебели не би било възможно в случай, че смолата върху хартията е изцяло втвърдена и омрежена, тъй като същата не би могла да реагира и да придаде водоустойчивото и термоустойчивото покритие. В решението си Общия съд пояснява, че по силата на забележка 2, буква ж) към глава 48 от КН последната не включва „слоестите пластмаси, съдържащи хартия или картон, продуктите, съставени от хартиен или картонен слой, намазан или покрит със слой пластмаса, когато дебелината на последната превишава половината от общата дебелина, както и изделията от тези материали, различни от стенните облицовки от № 4814 (глава 39)". Спорният продукт обаче не е слоеста пластмаса, съдържаща хартия или картон, нито е съставен от хартиен или картонен слой, намазан или покрит със слой пластмаса. МЛЕ и приетата по делото експертиза потвърждават, че е съставен от хартиен слой, импрегниран със смола, покрит с пластмаса от двете си страни, която е изключително тънка. Поради това посочената забележка, на която се позовава дружеството, не е определяща за класификацията на спорния продукт (виж т. 76 от решението на Общия съд, посочено по-горе). Изводът, който се налага, е за законосъобразното класиране на процесната стока с решението на митническия орган, съобразно материала в състава й, определящ основния й характер, по правило 3, буква б) от Общите правила за тълкуване на КН. Неоснователни са твърденията на дружеството за нарушение на правило 1 за тълкуване на КН с оглед обективните свойства и характеристики на стоката, както и за неточното позоваване в мотивите на акта на ОБХС и на Становището за класиране на СМО. Като е достигнал до различни правни изводи първостепенният съд е постановил неправилно решение в противоречие с приложимите материалноправни норми, което налага неговата отмяна и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Кроношпан България“ ЕООД. Делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за назначаване на експертиза за целите на проверките, които националният съд следва да извърши във връзка с третия от изброените в решението на Общия съд критерии. Това искане на ответника по касация е неоснователно. С оглед този резултат на касационния жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство е дължимо на основание чл. 143, ал. 3 АПК юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, съответстващо на правния интерес и на обема на предоставената защита по делото във всяка от съдебните инстанции. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение №9410/21.11.2024 г. на Административен съд – Бургас по адм. д. №7/2024 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кроношпан България“ ЕООД против Решение №32-657308/04.12.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Русе. ОСЪЖДА на „Кроношпан България“ ЕООД, ЕИК 102063228, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Северозападна промишлена зона да заплати на Агенция „Митници“ – София разноски в размер на 308.евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

Други данни

Резултат за проверявания акт
Overturned
Проверявани актове
[{"kind":"решение","number":"9410","date":"2024-11-21","case":7,"year":2024,"court":"Административен съд – Бургас"}]
В регистъра от
06.11.2026
Последно в регистъра
06.11.2026