Определение · № 11172/2026 · дело 10479/2026

По дело 10479 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11172 София, 06.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ИРИНА КЮРТЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя СИБИЛА СИМЕОНОВА по административно дело № 10479/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. М., лично и като родител и законен представител на малолетната А. А. М., срещу определение № 31615/10.08.2026 г., постановено по адм. д. № 7218/2026 г. на Административен съд – София – град (АССГ). Със същото е оставена без разглеждане жалбата му, лично и като баща на малолетното дете А. А. М., срещу писмо изх. № СЛ/Д-С-СЛ/1013-029/19.03.2026 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Слатина към Агенция за социално подпомагане. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК. Намира, че изводът за липса на годен за съдебно оспорване административен акт е постановен след неправилно определяне и стесняване на предмета на административното сезиране. Релевира възражение, че предметът на съдебното оспорване съответства на предмета на административното сезиране: законосъобразността на отрицателното волеизявление на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) да предприеме поисканата проверка по изложените данни за риск, като органът е обосновал отказа си с липса на законово правомощие. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата при съобразяване на действителния предмет на административното сезиране и съдебното оспорване в неговата цялост, както и за присъждане на направените по производството разноски. Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Слатина, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на А. Д. М., срещу писмо изх. № СЛ/Д-С-СЛ/1013-029/19.03.2026 г. на директора на ДСП - Слатина към Агенция за социално подпомагане и е прекратил производството по делото. При постановяване на процесния акт, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 АПК, тъй като процесното писмо не представлява акт, който да подлежи на оспорване, защото не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Изложени са мотиви, че същото има информативен характер от една страна за това, че майката на детето К. И. се подпомага от страна на ДСП Слатина единствено по реда на чл. 8д от ЗСПД, т.е. съдържа информация относно характера на отпуснатата месечна помощ, целите, които се преследват с нейното отпускане по отношение отглеждането на дете с увреждания, както и липсата на законовоуредено правомощие за административния орган да извършва проверка и контрол относно начина на разходване на вече отпуснатите по този начин средства. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. При установените по делото фактически обстоятелства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбата, с която е сезиран е недопустима, на основание чл. 159, т. 1 АПК, като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване. Допустимостта на оспорването представлява абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото, респективно - за разглеждане на искането по същество, поради което за нея съдът следи служебно. Обосновани със съдържанието на писмото са изводите на административния съд, че то няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като не съдържа властническо волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации и поради това не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Отсъствието на който и да е от очертаните в хипотезите на чл. 21 АПК от закона същностни белези, какъвто е настоящият случай, сочи на недопустимост на търсената по реда на това съдебно административно производство защита. Съдържащото се в писмото изявление няма правопораждащ, правопогасяващ или правозасягащ ефект и не притежава задължителния характер на предписанията, които притежават белезите на индивидуален административен акт. Правилно е прието от решаващия съдебен състав, че писмото има само информативен характер, тъй като не създава права и задължения за жалбоподателя, нито засяга правната му сфера, доколкото същият е уведомен, че майката на детето К. И., се подпомага от ДСП – Слатина единствено по реда на чл. 8д от ЗСПД. Процесното писмо не представлява и отказ за издаване на индивидуален административен акт, който съгласно легалната дефиниция на чл. 21, ал. 1 от АПК е приравнен на такъв акт. Неоснователни са и възраженията на частния жалбоподател, че целевата помощ по чл. 8д от ЗСПД се отпуска с цел осигуряване на рехабилитация и компенсиране на функционалните ограничения, произтичащи от увреждането. В разпоредбата на чл. 8д, ал. 4 от ЗСПД изрично е разписано, че месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане целят да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Нормата на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД сочи подлежащите на съдебно оспорване актове, а именно заповедта за отказ за отпускане на семейна помощ за деца, а не писмото, с което жалбоподателят е уведомен за отпуснатата по реда на чл. 8д от ЗСПД помощ. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател относно разписани в нормата на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) правомощия на директора на дирекция „Социално подпомагане“, които да му вменяват задължение да извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване на правата на децата чрез контролиране на начина на разходване на помощта по чл. 8д от ЗСПД Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, а именно на акт, който подлежи на обжалване, изключва дефинитивно правомощието на първоинстанционния съд да се произнесе по съществото относно сезиралата го жалба, защото процесуално недопустимата жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа по същество. Липсата на предмет на жалбата обуславя недопустимост на съдебното производство и като се е произнесъл в този смисъл Административен съд – София - град е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 31615/10.08.2026 г., постановено по адм. дело № 7218/2026 г. по описа на Административен съд – София - град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ /п/ ИРИНА КЮРТЕВА