Решение · № 11203/2026 · дело 8597/2025

По дело 8597 / 2025 РЕШЕНИЕ № 11203 София, 06.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА КЮРТЕВА СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от председателя Сибила Симеонова по административно дело № 8597/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. А., гражданин на Сирия, непридружен малолетен към момента на образуване на административното производство, понастоящем непълнолетен, действащ лично и със съгласието на представителя си по чл. 25 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), срещу Решение № 24617/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4959/2025 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването против Решение № 2649/20.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), в частта, относно отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са доводи, че в първоинстанционното решение не се разглежда въпросът относно „най - добрия интерес на детето“. Касаторът се позовава на Практическо ръководство относно висшия интерес на детето в процедурите по предоставяне на убежище, издадено от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), преименувана на 19.01.2022 г. на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA). Развити са съображения, че от първоинстанционния съд не са обсъдени правнорелевантните факти и обстоятелства, имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Искането към съда е да отмени съдебното решение и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на А. М. А.. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез ст. юриск. М. Кръстева, оспорва основателността на жалбата. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2649/20.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, относно отказ за предоставяне на хуманитарен статут на А. М. А. - гражданин на Сирия. От фактическа страна по делото е установено, че в ДАБ при МС е подадена молба за международна закрила с вх. № ВР-13-1458/21.08.2024 г. от А. М. А.. Чужденецът се е представил с посочените имена като гражданин на Сирия, роден на [дата]., в град Халеб - Сирия, с народност [заличен текст], вероизповедание [заличен текст], малолетен. След подаване на молбата за закрила чужденецът, идентифициран от председателя на ДАБ при МС като непридружен малолетен, е бил съответно регистриран, като е образувано административно производство за разглеждане на молбата. От проведеното с чужденеца интервю е установено, че същият е напуснал Сирия заедно със семейството си (майка, баща и сестра) заради войната в Сирия, когато бил много малък и са се установили в Турция, гр. Урфа, където трудно живеели и се прехранвали. През м. 08.2024 г. цялото семейство се опитало да премине нелегално границата с Република България (РБ), но успели само той и сестра му, а родителите им останали в Турция. По време на интервюто не съобщава да е имал проблеми в страната на произход, свързани с неговата етническа или религиозна принадлежност, да е бил насилван, заплашван или изтезаван. Иска да получи закрила в България и да подаде молба за събиране на семейството в гр. София. В отговор на писмо на ДАБ при МС, Държавна агенция "Национална сигурност", е посочила, че не възразява да бъде предоставена международна закрила на жалбоподателя в Република България в случай, че отговаря на условията по Закона за убежището и бежанците. В представено становище от главен експерт в ПМЗ – [жк], [заличен текст] към ДАБ при МС, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага да се издаде отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След анализ и преценка на събраните по административната преписка доказателства и с оглед представената справка с вх. № МД-02-20/14.01.2025 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, председателят на ДАБ е издал оспореното Решение № 2649/20.03.2025 г., в което е приел, че липсват предпоставките по чл. 8 от ЗУБ и чл. 9 от ЗУБ, поради което и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. А.. В кориците на делото са представени още справки от 14.03.2025 г., 03.04.2025 г. и 19.05.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. М. А., непридружен малолетен към момента на образуване на административното производство, понастоящем непълнолетен, гражданин на Сирия, против Решение № 2649/20.03.2025 г., на председателя на ДАБ при МС, обжалвано в частта, с която поради липса на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ на чужденеца е отказано да бъде предоставен хуманитарен статут. Решението на административния орган касателно отказа да бъде предоставен бежански статут на А. М. А. не е оспорено и е влязло в сила. При постановяване на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона. Възприет е изводът на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, тъй като в случая чужденецът не навежда като причина за напускането на страната си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Изложени са мотиви, че спрямо жалбоподателя не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразявайки се с решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., е прието, че в контекста на бежанската история на чужденеца, вътрешните конфликти в Сирия не са довели до тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, както и че ситуацията в страната не е достигнала до изключително високо ниво на безогледно насилие, така че съществуването на такива заплахи да се считат за установено без да се налага те да бъдат доказвани. Съдът се позовава на информацията от представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и общодостъпна информация от други източници, въз основа на които е прието, че общото положение в страната по произход търпи съществена промяна и се подобрява, като стига до заключението, че същата не може да се приравни на безогледно насилие, тъй като безредиците не засягат цялата й територия, а са налице въоръжени действия, които не са повсеместни, локализирани са в отделни нейни части и не са насочени към мирното население на тази страна. Формиран е извод, че обстановката в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите и възможност за завръщането им. С оглед на обстоятелствто, че административното производство започва докато чужденецът е малолетен, съдът е отбелязал изразеното от служител на Дирекция „Социално подпомагане“ становище, че е в интерес на детето да остане в Република България, но е заключил, че няма данни да е в негов интерес да живее в среда, далеч от своите родители. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основната теза, застъпена от административния орган и споделена от първоинстанционния съд е, че А. М. А. може да се установи на територията на Република Турция, тъй като същата се явява за търсещия закрила „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Изложени са съображения, че чужденецът е живял известен период от време на територията на Република Турция, заедно със семейството си, което все още пребивава там, без да съществува риск за сигурността му. Посочено е, че за непридруженият малолетен чужд гражданин не съществува такъв риск и на територията на Сирия. Направен е извод, че за касатора е налице обективната възможност да се установи на територията на Република Турция и да получи там временна закрила, съгласно турското законодателство, поради което не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила на територията на Република България. В контекста на горното и с оглед възможността за връщане на детето в Сирия при родителите му, административният орган не е изследвал въпроса за осъществимостта на това връщане в семейна среда. Още повече, че данните относно настоящото местоположение на семейството му са противоречиви – не е ясно дали родителите на А. М. А. все още пребивават на територията на Република Турция или са били върнати в държавата им на произход - Сирия. В този смисъл не е съобразено при какви условия на живот би се върнало детето в родния му град в Сирия или в гр. Урфа в Република Турция, както и дали тези условия не биха били равнозначни на нарушаване на основните му права, предвид несъответствието между [заличен текст] на детето и актуалната ситуация в страната на произход. Докато условията в тази страна може да не са толкова драстични, че да представляват основание за предоставяне на хуманитарен статут или прилагане забраната за връщане по отношение на възрастен човек, то по отношение на непълнолетно лице същите тези условия може да обуславят предоставянето на закрила. Следва да се отбележи, че съдът не е обсъдил така изложените от административния орган мотиви, а се е задоволил единствено да възприеме становището на председателя на ДАБ при МС, че обстановката в Сирия се успокоява след идването на новата власт през 2024 г. и множество граждани се завръщат в родината си. От прочита на обжалваното решение е видно, че не е разгледан въпроса относно „най-добрия интерес на детето“, съобразно чл. 6а от ЗУБ във вр. с § 5 от ДР на Закон за закрила на детето (ЗЗдет.), въпреки факта, че в процесния случай се касае за непридружен малолетен чужд гражданин. В случая не е изследвана в дълбочина конкретната бежанска история. В тази връзка, на съда е служебно известно, че А. М. А. e преминал границата на Република България със сестра си – З. М. А., чиято молба за предоставяне на бежански и хуманитарен статут също е отхвърлена от председателя на ДАБ при МС. Административният акт е оспорен пред съда като е образувано адм. дело № 4958/2025 г. по описа на АССГ. С определение № 26237/01.08.2025 г. производството по делото е спряно до окончателно произнасяне на Съда на Европейския съд (СЕС) по дело С-718/24 г. Съдията - докладчик се е мотивирал с обстоятелството, че адм. дело № 7126/2024 г., по което АССГ е отправил преюдициално запитване, е идентично с образуваното дело по жалба на З. М. А., което налага спиране на производството по същото. С определение от 25.11.2025 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 4958/2025 г. по описа на АССГ, предвид наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с висящия пред АССГ спор с преюдициално значение, обуславящ произнасяне относно предоставяне на хуманитарен статут на сестрата на жалбоподателя. С определение от 27.07.2026 г., след като е установено постановяване и влизане в сила на решение № 17266/07.05.2026 г. по адм. дело № 4958/2025 г. на АССГ, 19 с-в, производството по настоящото дело е възобновено. С цитираното съдебно решение, оспореният административен акт е отменен в частта, с която на З. М. А. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази му част, като преписка, е върнато на Председателя на ДАБ за ново произнасяне, при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Настоящият съдебен състав намира, че предвид безспорната връзка между посочените дела, следва да разгледа настоящия правен спор през призмата на даденото от СЕС в решение от 5 февруари 2026 г. по дело C‑718/24, Aleb разрешение по тълкуването и прилагането на чл. 38, §. 2, б. а) - б. в) от Директива 2013/32/ЕС, относим и към настоящия казус. Обстоятелството, че по молбата за международна закрила на сестрата на жалбоподателя е постановено съдебно решение за отмяна на отказ, основан на същото съображение, допълнително налага последователно прилагане на посоченото тълкуване, доколкото фактическите и правните основания по двете дела съвпадат. В случая административният орган е отказал на А. М. А. предоставянето на хуманитарен статут по същество, като е приел, че Турция представлява трета сигурна страна за жалбоподателя. Съгласно решението на СЕС по дело C‑718/24, Aleb обаче понятието „трета сигурна страна“ е свързано с основание за недопустимост на молбата, а не със самостоятелно основание за отхвърлянето ѝ по същество. В т. 43, абзац 2, от решението, СЕС посочва, че молба, разгледана по същество, може да бъде отхвърлена като недопустима с мотива, че трета страна се счита за сигурна трета страна за кандидата, дори когато компетентният орган е констатирал, че този кандидат отговаря на условията за предоставяне на международна закрила, предвидени в Директива 2011/95. Обратно, такава молба може да бъде отхвърлена като неоснователна или дори като явно неоснователна само при условията, посочени в член 32 от Директива 2013/32, и във всички случаи не може да бъде отхвърлена като неоснователна по силата на основанието за недопустимост, предвидено в член 33, параграф 2, буква в) от последната директива. Съгласно, последната норма, посочена от СЕС, държавите-членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено, ако страна, която не е държава-членка, се счита като сигурна трета страна за кандидата съгласно член 38. Следователно, когато административният орган е постановил отказ по същество, позовавайки се на обстоятелството, че Република Турция представлява трета сигурна страна за кандидата, той е смесил различни основания за произнасяне, които правото на Съюза ясно разграничава. Независимо от обстоятелството, че в оспореното решение не е посочена изрична норма от ЗУБ (с изключение на общата норма на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4), на основание, на която е отхвърлена молбата на А. М. А., е очевидно, че административния орган е приел, че кандидата идва от трета сигурна страна – Република Турция, което е основание за приемане на молбата за явно неоснователна, по силата на чл. 13, ал. 1, т. 14 от ЗУБ. Предвид горното, изводът на административния орган е в пряко противоречие с даденото от СЕС тълкуване. На следващо място, при преценката дали Република Турция представлява трета сигурна страна за жалбоподателя административният орган и съдът не могат да се ограничат до констатацията, че той е преминал в България през Турция. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решението по дело C‑718/24, СЕС приема, че държавите членки трябва да предвидят в националното си право критерии, при наличието на които може да се приеме, че съществува връзка между кандидата за международна закрила и съответната трета страна, с уточнението, че тази връзка трябва да е достатъчна, за да бъде основателно кандидатът да отиде в тази страна. Наред с това, СЕС е указал на запитващата юрисдикция да провери дали българското право определя „връзката" по смисъла на член 38, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32, съгласно посочения в § 1, точка 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, критерий „пребиваване" на кандидата за международна закрила в съответната трета страна. Ако това е така, следва да се определи дали с оглед на всички обстоятелства, характеризиращи евентуално предишно пребиваване на съответния кандидат в разглежданата трета страна, като продължителността и причините за това пребиваване, както и присъствието в тази трета страна на близки членове на семейството на кандидата, такова пребиваване е достатъчно, за да се приеме, че между посочения кандидат и посочената трета страна съществува такава връзка, че същият кандидат да може основателно да се завърне в тази страна. Доколкото първоинстанционният съд не е съобразил посочените изисквания, а е потвърдил административния акт, без да отчете разграничението между основанията за недопустимост и за отказ по същество и без да провери изпълнението на предпоставките за приложението на понятието „трета сигурна страна“ съобразно задължителното тълкуване на СЕС, решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. В допълнение следва да се отбележи, че оспореното решение е постановено и в противоречие с принципа за „най-добрия интерес на детето“, който предвид обстоятелството, че чуждият гражданин е бил непридружен малолетен към момента на образуване на административното производство, понастоящем непълнолетен, следва да бъде стриктно съблюдаван. От член 24, § 2 от Хартата на основните права в ЕС, както и от член 3, § 1 от Международната конвенция за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 20 ноември 1989 г., към който изрично препращат разясненията относно член 24 от Хартата, следва, че висшият интерес на детето трябва да се вземе предвид не само при преценката по същество на молбите, които се отнасят до деца, но и да окаже влияние върху процеса на вземане на решения, предхождащ тази преценка, посредством специални процесуални гаранции. Всъщност, както отбелязва Комитетът по правата на детето на Организацията на обединените нации, понятието „висш интерес на детето“ по смисъла на член 3, параграф 1 се основава едновременно на материално право, на тълкувателен принцип и на процесуалноправна норма (вж. Общ коментар № 14 (2013) на Комитета по правата на детето относно правото на детето неговият висш интерес да бъде разглеждан като първостепенно съображение (член 3, параграф 1) CRC/C/GC/14, т. 6). Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е съображение 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, приложима по молбите за международна закрила, подадени преди 12.06.2026 г., съгласно чл. 79, § 2 и §3, изр. второ от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС. Съгласно цитирания текст, висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т.ч. неговият произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценката относно висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. Тези норми са само бланкетно споменати от административния орган, но не е разгледано конкретното им приложение в контекста на настоящия случай. В касационното производство е изслушан и социален работник, който свидетелства, че в България А. М. А., придружен от сестра си З., се чувства спокоен и сигурен, има приятели, което твърдение се подкрепя и от приложения по преписката документ, изготвен от Агенция за социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика. Сочените обстоятелства на практика изпълняват една от хипотезите на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, а именно: да се осигури благосъстоянието на ненавършилия пълнолетие с оглед неговото физическо, умствено, духовно и социално развитие. В този смисъл цитираните от първоинстанционния съд правни норми не са анализирани в светлината на конкретната бежанска история и актуалната ситуация в Сирия. Неправилно съдът е приел, че административният орган е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на непълнолетния кандидат за закрила. Не са съобразени изискванията на практиката на Съда на ЕС / С-648/11, С-91/20, С-483/20 и др./ за пълно, надлежно, балансирано и разумно проучване и преценка на относимите факти в светлината на висшия интерес на детето. С оглед на изложеното, оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени решението на административния орган и преписката да му бъде изпратена за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 24617/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4959/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването по жалбата от А. М. А. – гражданин на Сирия, срещу Решение № 2649/20.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, относно отказ за предоставяне на хуманитарен статут и вместо него, ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на А. М. А. - гражданин на Сирия, Решение № 2649/20.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, относно отказ за предоставяне на хуманитарен статут. ИЗПРАЩА административната преписка по подадена молба за международна закрила с вх. № ВР-13-1458/21.08.2024 г. от А. М. А. – гражданин на Сирия на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, в частта за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА