Разпореждане · № 11197/2026 · дело 10376/2026

По дело 10376 / 2026 РАЗПОРЕЖДАНЕ № 11197 София, 06.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: СЪДИЯ: СИБИЛА СИМЕОНОВА сложи за разглеждане административно дело № 10376 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. № 27257 от 08.10.2026 г. от Т. Д. В., подадена чрез адвокат Б. Чиликова от АК - Бургас, срещу Решение № 6351 от 15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 209/2026 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1040-02-162/10.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас. С последното е оставено в сила Разпореждане № 021-00-1584-3/31.10.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото ТП на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Наведените в жалбата възражения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Бургас, чрез гл. юрисконсулт К. Вълкова, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба. При извършената в съответствие с чл. 213а, ал. 6 от АПК проверка на редовността и допустимостта на подадената касационна жалба се констатира, че същата е процесуално недопустима, като подадена срещу решение, което не подлежи на касационен контрол. С постановения от Административен съд - Бургас съдебен акт е разрешен спорът за законосъобразността на Решение № 1040-02-162/10.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 021-00-1584-3/31.10.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото ТП на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. с чл. 10 от КСО на Т. Д. В. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Първоинстанционното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 118 КСО относно обжалване по съдебен ред на решението на директора на териториалното поделение на Националния осигурителен институт пред административния съд. Съгласно чл. 119 от КСО, решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". Процесното разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, е издадено на основание чл. 117, ал. 1, т. 2 б. „б“ от КСО – отказ или неправилно определяне, изменение и прекратяване на обезщетения за безработица. Същото е оспорено пред директора на ТП на НОИ – Бургас, като решението му е по чл. 117, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО. Предвид изложеното, на основание на чл.119 КСО, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл. 119 от КСО кореспондира с въведените изключения по чл. 131 от АПК от принципа за двуинстанционен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. Относно премахването на възможността за касационно обжалване на съдебни актове на административните съдилища по някои специални закони, Конституционният съд на Република България е имал повод да се произнесе с Решение № 5/19.04.2019 г. по к. д. 12/2018 г., досежно разпоредбата на чл. 119 от КСО в частта „с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „е“. В мотивите на решението на Конституционния съд е прието, че ".. едноинстанционното съдебно производство по определени дела не засяга същината на правото на защита на гражданите, тъй като достъпът до съд е гарантиран, без да се накърняват стандартите на Конституцията и на Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС)." Важна гаранция за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите, засегнати от административен акт, е възможността за оспорване на индивидуалните и общите административни актове по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. В конкретния случай е въведено изискване за задължително административно обжалване на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б "б" от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 117, ал.3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. По силата на чл. 118, ал.1 от КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. По този начин производството по оспорване по административен ред на издадените индивидуални административни актове представлява важна процесуална възможност за гарантиране правото на защита, прогласено от чл. 56 от Конституцията. Фактът, че определено производство не преминава през две съдебни инстанции, не води до нарушаване на това право, тъй като е осигурена защита пред съд, отговарящ на стандартите на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Тези съображения, а и цитираните в това решение други актове на Конституционния съд по повод тълкуване на чл. 120 и чл. 125 от Конституцията на Република България, са напълно относими и към настоящия спор. Погрешно вписаното от първоинстанционния съд указание, че решението може да бъде обжалвано, не създава процесуално право в полза на страната, след като такова е отречено със законова разпоредба. В горния смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в Определение № 3493 от 06.03.2020 г., постановено по адм. д. № 1384/2020 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав, Определение № 8715 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2022 г., 5-членен състав, Определение № 9420 от 10.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2023 г., VI о., Определение № 9938 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2023 г., VI о., Определение № 10412 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9849/2023 г., Определение № 13500 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2024 г., VI о., Определение № 12164 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2024 г., VI о., Определение № 11434 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2024 г., VI о., Определение № 10241 от 1.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2024 г., VI о., Определение № 7643 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2024 г., VI о., и др. Предвид изложеното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК, във връзка с чл. 215, т. 4 АПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. На основание чл. 213а, ал. 9 АПК следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед осъщественото процесуално представителство във връзка с депозирания отговор на касационната жалба. Възнаграждението се определя в размер от 40, 90 евро (четиридесет евро и деветдесет евроцента) на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, приложим по силата на чл. 144 АПК. В съответствие с разпоредбата на § 1, т. 6 ДР на АПК, правото на съдебни разноски се следва на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, поради което същите следва да бъдат заплатени на Националния осигурителен институт. Водим от горното и на основание чл.213а, ал. 6, т. 2 АПК, във връзка с чл. 215, т. 4 АПК, председателят на шесто отделение на Върховния административен съд, Р А З П О Р Е Д И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 27257 от 08.10.2026 г. от Т. Д. В., подадена чрез адвокат Б. Чиликова от АК - Бургас, срещу Решение № 6351 от 15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 209/2026 г. на Административен съд – Бургас. ПРЕКРАТЯВА производството по адм дело № 10376/2026 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Т. Д. В., с адрес: гр. Бургас, [жк], [улица], да заплати на Националния осигурителен институт, съдебни разноски в размер на 40, 90 евро (четиридесет евро и деветдесет евроцента). Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. СЪДИЯ: