Определение · № 11272/2026 · дело 10839/2026

По дело 10839 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11272 София, 09.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГЪРБАТОВА МАРИЯ РАДЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя МАРИНИКА ЧЕРНЕВА по административно дело № 10839/2026 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 216а във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „ЗМБГ“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С. В., срещу определение № 961 от 24.09.2026 г., постановено по преписка № КЗК-875/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на община Перник“, открита с Решение № F866316 от 29.07.2026 г. на кмета на Община Перник, с уникален номер в РОП 00589-2026-0044. С жалбата са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на определение, с което да бъде наложена временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответникът – кметът на Община Перник, чрез пълномощника ст. юрк. Й. Александрова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалба на „ЗМБГ“ ЕАД срещу решение № F866316 от 29.07.2026 г. на кмета на Община Перник за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник“, с уникален номер в РОП 00589-2026-0044. От жалбоподателя, на основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП е предявено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати увреждането на обществения интерес в резултат незаконосъобразното провеждане на процедурата. Посочено е също така, че налагането на временната мярка няма да наруши законни интереси на възложителя, публични интереси или частни такива, тъй като понастоящем услугите по събиране и транспортиране на отпадъци се изпълняват с действащ договор за възлагане. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. За да достигне до този резултат, КЗК е анализирала разпоредбите на чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 203, ал. 1от ЗОП и е извършила обоснована преценка на възможните последици от налагането на временната мярка. С оспореното определение е прието, че дружеството не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Преценено е, че доводите касаещи извършени нарушения на ЗОП при откриване на обществената поръчка са такива по същество и КЗК не следва да се произнася по тях. В случая, Комисията след като е съобразила предмета на поръчката и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, е приела, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като би рефлектирала негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето би довело до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и изпълнение на необходимите дейности, предмет на поръчката. В заключение КЗК е посочила и това, че общественият интерес, който би могъл да бъде засегнат следва да се ползва с приоритет пред защитата на индивидуалните интереси на жалбоподателя. Предвид изложеното с оспореното определение е прието, че в случая е налице хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП - от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Определението е правилно. Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във вр. с чл. 203, ал. 1 от ЗОП, а именно, че всеки който е направил искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата”, следва да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че КЗК не е взела предвид и не е обсъдила изложените от него аргументи. Видно от релевираното с жалбата особено искане, жалбоподателят основно е акцентирал върху законосъобразното провеждане на обявената процедура, но искането му нито е в достатъчна степен мотивирано, нито към него са представени доказателства, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните, в частност неговите, ще бъдат увредени и това може да бъде възпрепятствано чрез налагането на обезпечителната мярка. Такива доказателства и изложения не са направени и с частната жалба. По изложените твърдения за евентуална основателност на депозираната пред КЗК жалба, Комисията правилно е приела, че на този етап от производството не следва да ги обсъжда. Действително провеждането на една законосъобразна процедура е в интерес на обществото, но следва да се има предвид, че това е изискване към всяка процедура, която е обявена по реда на ЗОП. Ако се възприеме тезата на частния жалбоподател, тогава би следвало всяка оспорена възлагателна процедура да бъде спряна, за да се проведе законосъобразна процедура, което обаче не е смисъла и целта на ЗОП, който регламентира налагането на претендираната временна мярка само по изключение. Тук следва да се посочи и това, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на жалбоподателя, доколкото съгласно чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, както правилно е съобразила и Комисията и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. В случая, противно на наведените в частната жалба твърдения, Комисията след като е съобразила предмета на поръчката и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Като се отчете предметът на обществената поръчка и предвид необходимостта от ритмично и непрекъсваемо сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, то правилен и обоснован е достигнатия от Комисията извод, че забавянето на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществото. Следователно, правилно е прието от КЗК, че в случая ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които заинтересованите страни могат да претърпят от нейното налагане, както и това, че общественият интерес, който би могъл да бъде засегнат следва да се ползва с приоритет пред защитата на индивидуалните интереси на жалбоподателя. С оглед изложеното обжалваното определение като правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 961 от 24.09.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-875/2026 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА