Решение · № 11410/2026 · дело 6770/2026

По дело 6770 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11410 София, 11.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар Михаела Тунова и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Илияна Дойчева по административно дело № 6770/2026 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Холсим кариерни материали“ АД против решение № 15956 от 25.04.2026 г., постановено по адм.д. № 70/2026 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район „Нови Искър“ – Столична община, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът – И. Б. И., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отменя заповед № РНИ25-РД09-419/01.12.2025 г. на кмета на район „Нови Искър“ – Столична община, с която на И. Б. И. е отказано учредяване на право на преминаване през ПИ с [идентификатор] за достъп до ПИ с [идентификатор] и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът констатира, че И. И. е собственик на ½ идеална част от имот - нива от 2 790 кв.м., находяща се в землището на [населено място], съставляваща [имот номер] по плана за земеразделяне, идентичен с ПИ с [идентификатор]. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че достъпът до имота на жалбоподателя в първоинстанционното производство е осигуряван по селскостопански път № 120080, път № 1200961 и път № 120028, като след допуснато изменение в Кадастралната карта и регистър до имота на жалбоподателя няма достъп, поради обособяването на пътищата в имоти. Прави извод, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като по делото не са налице доказателства за сключен договор между страните за учредяване на право на преминаване, а евентуалните преговори могат да бъдат основание за спиране на производството по заявлението, а при липсата на доказателства за сключен договор между страните административният орган е длъжен да са произнесе по направеното искане като учреди право на преминаване или откаже такова. Прави извод, че административния орган при произнасянето си е длъжен да установи най-благоприятния начин за осигуряване на достъп по арг. чл. 192, ал. 2 и 4 ЗУТ, а в случая не са установени относимите факти, с което е допуснато нарушение на чл. 35 АПК. По тези съображения съдът стига до заключението за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорения административен акт е постановен при съществено нарушение на административно производствените правила. В нарушение на чл. 35 АПК административният орган не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая и не обсъжда доводите и твърденията на заявителя, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че ПИ с [идентификатор] е земеделска земя и до него няма достъп, тъй като съществуващите пътища са с променено предназначение. Съгласно правилото на чл. 36, ал. 1 от Закона за опазване на земеделското имущество собственик или ползувател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на имота да му разреши право на преминаване през съседните земи. В случая тази хипотеза е налице, като правилото на чл. 36, ал. 2 от закона регламентира, че кметът на района или кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя. В случая това задължение не е изпълнено въпреки изричното позоваване на И. И. на цитираните норми. Освен това със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че първоначално достъпът до имота се осигурява по път 120080 съгласно КВС. През 2009 г. пътят е разделен на два имота – [№ и №]. Впоследствие [имот номер] е изкупен от касатора и към настоящия момент този участък от пътя не съществува – изкопан е за добив на инертни материали. Съгласно правилото на чл. 37 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, когато селскостопанската земя се окаже без достъп вследствие на продажба, замяна, делба или тя е предоставена за лично ползуване, продавачът, заменителят, съделителят или предоставилият земята е длъжен да осигури достъп, без да има право на обезщетение за вредите. Следователно изводът на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Фактът, че съдът не допуска назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза не обосновава обратен извод, тъй като поставените допълнителни задачи са неотносими към съществото на спора. Административният орган при постановяване на заповедта не изследва, кой е най-икономичния достъп до имота, поради което тези факти не могат да бъдат допълнени от съда. Последният проверява законосъобразността на оспорения административен акт с оглед фактическите и правни основания посочени в него за издаването му. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на И. Б. И. за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства такива да са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15956 от 25.04.2026 г., постановено по адм.д. № 70/2026 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ