Определение · № 11342/2026 · дело 6390/2026

По дело 6390 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11342 София, 10.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПЕТЯ ЖЕЛЕВА по административно дело № 6390/2026 г. Производството е по реда на чл.228 АПК, във вр. чл. 176, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на "Вилерой & Бох България" АД – Севлиево, чрез процесуален представител за допълване на Решение № 10012/13.10.2026г., постановено по адм. дело № 6390/2026г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта за произнасяне по подадена от дружеството частна жалба срещу Определение № 451/01.04.2026г., постановено по адм. дело № 383/2025г. на Административен съд – Габрово. Молителят твърди, че при постановяване на решението съдът не се е произнесъл по предявената частна жалба на дружеството срещу посоченото определение на Административен съд – Габрово, приета за съвместно разглеждане с касационната им жалба срещу Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово. С частната жалба на "Вилерой & Бох България" АД – Севлиево е оспорено Определение № 451/01.04.2026г., постановено по адм. дело № 383/2025г. на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлено искане на дружеството за изменение на Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, в частта на разноските, като се намалят присъдените в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство от 40 042,33 евро. Излагат се доводи, че разноските са дължими в приложимата при определяне на размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение редакция на чл.161, ал.1 от ДОПК от ДВ бр. 17/2026г., в сила от 17.02.2026г. и не може да надхвърля 450 лева. Застъпва се и алтернативно искане за определяне на разноските на НАП при старата редакция на чл.161 от ДОПК, но при съобразяване фактическата и парван сложност на делото с оглед задължителните указания на СЕС по дело № С-438/22. Ответният по частната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -гр. София, чрез процесуален представител изразява становище за допустимост на молбата за допълване и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за допълване на Решение № 10012/13.10.2026г., постановено по адм. дело № 6390/2026г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта за произнасяне по подадена от дружеството частна жалба срещу Определение № 451/01.04.2026г., постановено по адм. дело № 383/2025г. на Административен съд – Габрово, е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176, ал.1 от АПК. Разгледано по същество искането е и основателно. С решението, чието допълване се иска съдът се е произнесъл по две касационни жалби на "Вилерой & Бох България" АД – Севлиево, като е оставил в сила Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово и Решение за допълване № 403/25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово. Липсва произнасяне по предявената частна жалба на "Вилерой & Бох България" АД – Севлиево срещу определението на Административен съд – Габрово, която е приета за съвместно разглеждане с касационните жалби срещу Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово. В случая, с обжалваното определение АС – Габрово е отхвърлил искане на "Вилерой & Бох България" АД – Севлиево за изменение на Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, в частта на разноските, като се намалят присъдените в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство от 40 042,33 евро Изложил е съображения, че въпросът за разноските е уреден в чл. 161 ДОПК, като водещ мотив в случая е размера на материалния интерес на настоящия правен спор. Присъденото юристконсултско възнаграждение в размер на 40 042, ЗЗ евро за първоинстанционното производство е изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 7 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа. Искането за присъждане на разноски било заявено от страната в минимален размер, съобразно предвиденото в Наредба № 1/2004 г. Настоящата инстанция счита, че правилно АС – Габрово е приел за приложима редакцията на чл.161, ал.1 ДОПК от ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. за определяне на разноските , т.е. преди изменението на разпоредбата с ДВ бр. 17 от 2026 г., в сила от 17.02.2026 г., доколкото разноските са били направени до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, приключило на 20.01.2026г. Дори съдебния акт - Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово е постановено преди изменението на чл.161, ал.1 ДОПК, в сила от 17.02.2026г. На новата разпоредба на чл.161, ал.1 ДОПК не е придадено обратно действие и затова е била неприложима при определяне разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени пред първоинстанционния съд. Неправилно обаче АС – Габрово не е съобразил акта си с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, въпреки че е имал доводи в молбата на "Вилерой & Бох България" АД – Севлиево за това. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Като изхожда, че делото безспорно е с висок материален интерес и се отличава с фактическа и правна сложност, но от друга страна отчитайки, че при същите фактически установявания и със същите правни изводи по спорове между същите страни е утвърдена константна съдебна практика в множество решения на ВАС, участието на процесуалния представител на ответника в двете открити съдебни заседания пред АС – Габрово не се отличава с някаква активност – при липса на доказателствени искания и кратка пледоария по същество, настоящата инстанция приема, че разноските за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство е следвало да се определят в размер на 20 000 евро, което е приблизително половината от минималните размери на адвокатските възнаграждения по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПЪЛВА Решение № 10012/13.10.2026г., постановено по адм. дело № 6390/2026г. на Върховния административен съд, първо отделение, както следва: ОТМЕНЯ Определение № 451/01.04.2026г., постановено по адм. дело № 383/2025г. на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлено искането на "Вилерой & Бох България" АД – Севлиево, за изменение на Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Вилерой & Бох България“ АД, ЕИК 107021444 със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 53 да заплати на Национална агенция за приходите – София разноски за първоинстанционното производство в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ евро. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ