Решение · № 11341/2026 · дело 7220/2026

По дело 7220 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11341 София, 10.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар Антоанета Иванова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Полина Богданова по административно дело № 7220/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „ИТН-Консулт“ ООД, ЕИК 200171213, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „София“ № 18, срещу Решение № 229 от 08.01.2026 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 1694/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на „ИТН-Консулт“ ООД (Дружеството) против Заповед № ЛД-01-05-12 от 19.06.2025 г. на председателя на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), с която са прекратени правата по Лицензия № 2020121530, издадена на Център за професионално обучение (ЦПО) към Дружеството чрез временно й отнемане за срок от 3 (три) месеца на основание чл. 49г, ал.3, т.3 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Касаторът - „ИТН-Консулт“ ООД счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението е и недопустимо - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Сочи, че съдът последователно е изложил фактите, но реално не е направил анализ на събраните доказателства и доводите и възраженията на страните, поради което е достигнал до неправилни и необосновани крайни изводи. Счита, че неправилно съдът приема, че задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО може да се изпълни от всяко лице, представляващо Дружеството без да се установи, на кого са възложените задачите и функциите по управление и представителство на ЦПО към Дружеството, а в случая това е Директорът на ЦПО – Д. В., а не управителят на Дружеството. Изводът следва от Правилника за устройството и дейността на ЦПО към „ИТН-Консулт“ ООД, представен пред НАПОО при вписването на ЦПО. Сочи, че по делото е безспорно доказано, че в периода 08.01.2025 г. – 03.02.2025 г. Д. В. е бил в невъзможност да изпълни задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО поради влошено здравословно състояние и болнично лечение, а след завръщането си на работа, електронната система на НАПОО не е позволявала изпълняване на задължението, поради което заради ограничения достъп задължението е изпълнено на 04.08.2025 г. Счита за неправилен и необоснован и извода на съда, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновава, че е са нарушени изискванията на чл. 33 – 35 от Правилника за дейността на НАПОО като на директора на ЦПО В. не е съобщен констативен протокол за осъществения контрол с препоръки и срок за изпълнение, освен това няма данни нито да е разгледано и обсъдено възражението на В. от 13.03.2025 г., нито защо някои от другите възражения са уважени, а други не са. Мотиви по подаденото и взетото решение за временното прекратяване на правата по лицензията не са изложени и в оспорената заповед. Прави извод, че Дружеството не е запознато с констатациите от констативните протоколи, неговото възражение не е обсъдено, няма данни, защо други възражения са уважение и как е взето крайното решение, поради което счита, че са налице съществени пропуски на процедурата и лишаване на страната от възможност да се запознае с материалите по преписката, което не е отчетено от съда. Счита, че след като на 11.12.2025 г. е преиздадена лицензията за по-голям брой професии в сравнение с предходната (предмет на оспорената заповед), то последната е престанала да съществува и това лишава от предмет спора, поради което обжалваното решение е недопустимо. Иска обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, ако все пак същото бъде счетено за допустимо, иска да бъде отменено като неправилно, а по същество да бъде отменена и оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира и направените по делото разноски за двете инстанции, и прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Касаторът се представлява от адв. А. Йотова, Адвокатска колегия - Пловдив. Ответникът по касационната жалба – председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение, в писмено становище чрез адв. Н. Николова от САК и в съдебно заседание, застъпва теза за неоснователност на жалбата. Иска съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Н. Николова. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна, следното: На 03.06.2020 г., е издадена на „ИТН-Консулт“ ООД, гр. Пловдив Лицензия № 2020121530 на център за професионално обучение за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация, съгласно чл. 12, т. 1, 2, 4 и 5 и в съответствие с чл. 49а, ал. 1 ЗПОО по професии и специалности посочени в лицензията. На 10.12.2025 г. със Заповед № ЛД-12-365 на председателя на НАПОО Лицензия № 2020121530 на център за професионално обучение е допълнена с нови професии и специалности, считано от 01.01.2026 г., Лицензията е издадена на 11.12.2025 г. На 10.01.2025 г. със Заповед № РД-03, председателят на НАПОО, определя комисията, която да извърши преглед на подадените от ЦПО и ЦИОП годишна информация за дейността и годишен доклад за самооценка на качеството по чл. 22, ал.8 ЗПОО в Информационната система на НАПОО за 2024 г. Резултатите от преглед на Комисията са обективирани в Констативен протокол № 1 от 17.02.2025 г., установено е, че 41 ЦПО не са изпълнили задълженията си по чл. 22, ал. 8 ЗПОО, в таблица 1 под номер 30 е констатирано, че ЦПО към „ИТН-Консулт“ ООД, гр. Пловдив не е подало нито годишна информация за дейността, нито годишен доклад за самооценка на качеството за 2024 г. Данните от протокола са обобщени и в докладна записка от заместник председателя на НАПОО и председател на Комисията до председателя на НАПОО, като е препоръчано до ЦПО, които не са изпълнили задължението си по чл. 22, ал. 8 ЗПОО да се изпратят уведомителни писма за започване на процедура за временно отнемане на правата по лицензията им на основание чл. 49г, ал.3, т.3 ЗПОО. На 07.03.2025 г. до ЦПО към „ИТН-Консулт“ ООД, гр. Пловдив е изпратено уведомително писмо, в което е посочено, че е констатирано неизпълнение на задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО за 2024 г. и започва процедура за временно отнемане на правата по лицензията им на основание чл. 49г, ал.3, т.3 ЗПОО. Предоставен е 7-дневен срок за възражение и доказателства. На 13.03.2025 г. ЦПО към „ИТН-Консулт“ ООД, гр. Пловдив изпраща възражение, в което сочи, че не му е връчван констативен протокол, няма препоръки и срок за изпълнение и изцяло не е спазена процедурата, описва проблемите с достъпа на Информационната система на НАПОО и невъзможността да изпълни задължението си след излизането си от болнично лечение. Прилага писмени доказателства. На 15.05.2025 г. Комисията, създадена със Заповед № РД-03-1/10.01.2025 г. на председателя на НАПОО, съставя констативен протокол № 2, в който са обективирани дейностите по уведомяване на ЦПО за започналите административни процедури, получените възражения и е отбелязано, че последните са разгледани и са уважени само две възражения, между които не е това на настоящия касатор. Последният е включен в таблица 1, под номер 26 като се предлага прекратяване на правата по лицензията чрез временно отнемане за срок от 3 месеца поради неизпълнение на задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО. Данните от протокола са обобщени и в докладна записка от заместник председателя на НАПОО и председател на Комисията до председателя на НАПОО, направено е предложение процедурите да бъдат внесени за разглеждане от експертна комисия. На 12.06.2026 г. е проведено заседание на Експертната комисия „Социални услуги, услуги за личността и услуги за дома“ в НАПОО, с решение по т. 1 от дневния ред е взето решение на основание чл. 49г, ал. 3, т. 3 ЗПОО за прекратяване на правата по лицензията чрез временно отнемане за срок от 3 месеца поради неизпълнение на задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО за общо 12 ЦПО, между които и това настоящия касатор. Решението е взето единодушно. Изготвен е и доклад на председателя на Експертната комисия до председателя на НАПОО, с които се предлага издаването на заповед за прекратяване на правата по лицензията чрез временно отнемане за срок от 3 месеца поради неизпълнение на задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО за общо 12 ЦПО, между които и това настоящия касатор. На 19.06.2026 г. председателят на НАПОО издава оспорената в съдебното производство заповед, с която прекратява на правата по лицензията на ЦПО към „ИТН-Консулт“ ООД, гр. Пловдив чрез временно отнемане за срок от 3 месеца поради неизпълнение на задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Приема, че актът е материално законосъобразен, тъй като законът нито допуска отклонение в срока за изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО, нито държи сметка кое точно физическо лице в и какво качество ще изпълни задължението. Отбелязва, че по делото е установено, че считано от 15.01.2025 г. в Търговския регистър е вписана промяна на управителя на „ИТН-Консулт“ ООД като за такъв е вписан Д. В. вместо Е. В.. Заключава, че доколкото разпореденото прекратяване на правата по лицензията е за минимално предвидения срок в закона, приложената мярка е съразмерна на преследваната от закона цел и съобразена с последната. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него. По довода за недопустимост на обжалвания съдебен акт. За да бъде едно съдебно решение недопустимо е необходимо да не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.е. да липсва положителна или да е налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. В случая съдът е сезиран от надлежно лице с жалба в срок срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Неоснователен е доводът, че след разширяване на предметния обхват на издадената лицензия, то предходната лицензия - предмет на оспорената заповед, не съществува, поради което липсва годен предмет на административния акт и това прави съдебния акт недопустим. Обстоятелството, че на 11.12.2025 г. служебно е преиздадена лицензията на настоящия касатор за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация, съгласно чл. 12, т. 1, 2, 4 и 5 и в съответствие с чл. 49а, ал. 1 ЗПОО като са увеличени броя на професии и специалности, обхванати от същата, не заличава лицензията. Съгласно чл. 49г, ал. 1 ЗПОО издадената лицензия е безсрочна, като правата по нея се прекратяват с прекратяване дейността на юридическото лице или на едноличния търговец, отнемането на лицензията или писмено искане на нейния притежател (чл. 2, т. 1, 2 и 3). От анализ на посочените разпоредби се налага извод, че правата по лицензията се прекратяват при така посочените конктерни хипотези - с прекратяване на дейността на търговеца, отнемането на лицензията или писмено искане на нейния притежател. В случая липсват посочените предпоставки, поради което издадената лицензия продължава да съществува под същия номер, а разширеният й обхват има правно действие след 01.01.2026 г. С оглед изложеното оспорената заповед има годен за оспорване предмет, жалбоподателят има правен интерес от оспорването, поради което постановеният съдебен акт е допустим. Обжалваното съдебно решение е валидно и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Неоснователен е доводът, че решаващият съд не е отчел съществените нарушения на административнопроизводстваните правила при постановяване на оспорената заповед и ограничаването на правото на адресата на акта да участва в производството по издаването му. Производството по издаване на индивидуален административен акт, какъвто е Заповед № ЛД-01-05-12 от 19.06.2025 г. на председателя на НАПОО, започва с уведомление по чл. 26 АПК. В случая такова е изпратено на „ИТН-Консулт“ ООД на 07.03.2025 г. като адресатът е уведомен за констатираното нарушение, съобщено му е откриването на производство по чл. 49г, ал. 3 т. 3 ЗПОО и му е предоставен срок за възражение и доказателства. Дружеството е упражнило правото си на възражение, поради което правото му да участва в производството е осигурено. Възражението е разгледано от Комисията, назначена със Заповед № РД-03/10.01.2025г. на председателя на НАПОО, според Констативен протокол № 2 и е намерено за неоснователно. Доколкото фактическото основание за издавена на оспорения акт е неизпълнение на нормативно задължение, няма събрани доказателства, които да бъдат предоставени за запознаване на адресата на акта. Осигурена му е възможност – в срока за възражение, да представи доказателства, че е изпълнил задължението си в срок и констатацията на административния орган е невярна. Неоснователен е доводът на касатора, че не е спазена процедурата по чл. 33-35 от Правилника за дейността на НАПОО. Съгласно чл. 49в ЗПОО – „Националната агенция за професионално образование и обучение осъществява последващ контрол относно изпълнението на изискванията по чл. 49а, ал. 2 и представяне на информацията по чл. 22, ал. 8 от центровете за професионално обучение и от центровете за информиране и професионално ориентиране. Контролът е текущ и периодичен и се извършва при условия и по ред, определени в този закон и в правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение“. Следователно административнопроизводствените правила по чл. 33-35 от Правилника за дейността на НАПОО са приложими само при осъществяването на последващ контрол и предвид фактите по настоящия казус, само ако е налице изпълнение на задължението представяне на информацията по чл. 22, ал. 8 ЗПОО, доколкото само при предоставена информация може при последващ контрол да се установят несъответствия с нормативните изисквания за дейността и съответно да бъдат направени препоръки за изпълнение и да се определи срок за изпълнение. Разпоредбата на чл. 22, ал. 8 ЗПОО въвежда нормативно задължение за ЦПО и центровете за информация и професионално ориентиране за представяне до 31 януари на всяка календарна година в НАПОО информация за извършваната дейност през предходната година и годишен доклад за самооценка на качеството чрез нарочна информационна система. Следователно задълженият субект (ЦПО и центровете за информация и професионално ориентиране) и срокът на подаване на информацията (31 януари на всяка календарна година), вида на последната (информация за извършваната дейност през предходната година и годишен доклад за самооценка на качеството) и начина на подаване (чрез информационна система) са нормативно определени и не подлежат на изменение по волята на НАПОО или на задължения субект. С оглед посоченото неизпълнението е формално и се установява по служебен път след изтичане на указания от закона срок. По делото е доказано, че председателят НАПОО е определил нарочна комисия, която да извърши преглед на подадената в информационната система информация и да обобщи данните в констативен протокол и доклад (констативен протокол № 1 и доклада към него). Нито ЗПОО, нито Правилника за дейността на НАПОО предвиждат в този случая изпращане на констативен протокол с препоръки за изпълнение на задължението и срок за това. Задължението е въведено със закон и определяното на допълнителен срок за част от задължените субекти с акт на НАПОО е недопустимо, тъй като би поставило задължените субекти в неравноправно положение. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Значението на фактите и доказателствата за особени обстоятелства довели до пропускането на срока за изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО, изложени във възражението на Дружеството от 13.03.2025 г. имат значение на смекаващите вината обстоятелства, които следва да се преценят при определяне на срока на мярката, с която законът обвързва неизпълнението на задължението – временното отнемане на правата по лицензията. В случая ответникът е приложил мярката за минималния определен от закона срок, следователно е съобразил обстоятелствата и доказателствата по възражението на Дружеството. Както беше посочено по-горе чл. 22, ал. 8 ЗПОО определя за задължен субект - ЦПО и центровете за информация и професионално ориентиране, но предвид разпоредбите на чл. 22, ал. 2-5 ЗПОО, самите ЦПО и центровете за информация и професионално ориентиране се откриват от еднолични търговци или юридически лица, които са адресат на лицензията по чл. 49г, ал. 1 ЗПОО. Следователно едноличният търговец или юридическото лице, към което е открит ЦПО и център за информация и професионално ориентиране всъщност е адресатът на задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО като носител на правата по лицензията. При това положение и при съобразяване на нормата на чл. 15, ал. 1 АПК, която определя кои са страните в административното производство, се налага извод, че в последното следва да участва Дружеството, настоящ касатор, а то се представлява от неговия управител. Ирелевантна в случая е вътрешната организация на дейност между ЦПО и юридическото лице, към което същото е открито, кой служител ще изготви информацията и ще я предостави на управителя на юридическото лице или едноличния търговец, за да я подаде в НАПОО чрез създадената нарочна информационна система. В тази връзка неоснователен е доводът на касоторът, че нито административния орган, нито съдът са проверили Правилника за дейността на ЦПО към „ИТН-Консулт“ ООД, за да установят, че задачите и функциите относно дейността и управлението на ЦПО са възложени на негови директор, а не на управителя на Дружеството, такава проверка не е необходима. Няма нормативна пречка разбира се, управителят на юридическото лице или едноличния търговец, към който има открито ЦПО или център за информация и професионално ориентиране да упълномощи директора на последното да го представлява пред НАПОО. При това уточнение, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че задължението по чл. 22, ал. 8 ЗПОО е общо за ЦПО и център за информация и професионално ориентиране и не държи сметка кое конкретно физическо лице и в какво качество ще предостави информацията. Споделят се изводите на първоинстанционния съд и относно материалната законосъобразност на оспорения акт. Съгласно чл. 49, ал. 3, т. 3 ЗПОО, посочен като правно основание за издаване на оспорената заповед, „лицензията се отнема временно за срок от три до 12 месеца, когато съответният център: т.3. не представя в Националната агенция за професионално образование и обучение информацията по чл. 22, ал. 8“. Предвид съдържанието на разпоредбата материалноправните предпоставки за временно отнемане на лицензията са: първо - лицензиран ЦПО или център за информация и професионално ориентиране; второ - непредоставяне информация за дейността през предходната календарна година и годишен доклад за самооценка чрез нарочната информационна система на НАПОО от същия; трето – изтичане на срока - 31 януари на календарната година. В случая няма спор, че към ИТН-Консулт“ ООД има открито ЦПО с лицензия № 2020121530. Няма спор, че до 31.01.2025г. ИТН-Консулт“ ООД не е изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 8 ЗПОО за предоставяне информация за дейността си през 2024 година и годишен доклад за самооценка чрез нарочната информационна система на НАПОО, предвид че в самата жалба се признава, че информацията е генерирана на 07.07.2025 г. и приета от системата на 04.08.2025 г. Следователно доказани са и трите материалноправни предпоставки за временно отнемане на лицензията по чл. 49г, ал.3, т.3 ЗПОО, поради което законосъобразно административният орган го е разпоредил с оспорената заповед. Както беше посочено по-горе, доколкото нормата на чл. 49г, ал.3, т.3 ЗПОО предоставя на административния орган свобода да индивидуализира срока на временното отнемане в диапазона определен от закона – от 3 до 12 месеца, то при изложените във възражението особено непредвидени обстоятелства възпрепятствали изпълнението на задължението, правилно органът е прекратил правата по издадената лицензия за минимално предвидения от закона срок от три месеца. Правилни са и изводите на съда, че оспореният административен акт съответства на целта на закона - осигуряване на правото на професионално образование и обучение на гражданите чрез нарочни организации, които изпълняват нормативните изисквания за тази дейност, включително за нейното отчитане. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е правилен и съответен на доказателствата по делото, поради което решението му следва да бъде оставено в сила като правилно и обсновано. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане за присъждане на разноски е основателно. По делото е представени списък с разноски и доказателства за плащането в брой на договореното възнаграждение за адвокат в размер на 1 000 евро, поради което искането е доказано. Касаторът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Същото е неоснователно. При съобразяване на съдържанието на осъществената от адв. Н. Николова процесуална защита, изразяваща се в участие в едно откритото съдебно заседание пред ВАС, изготвен подробен отговор по касационна жалба, включително представени писмени доказателства, настоящият съд приема, че претендираното възнаграждение в размер на 1 000 евро за касационното производство съответства на обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на ответника защита, фактическата сложност на спора, както и на принципите на справедливост и обоснованост. С оглед изложеното и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, съдът следва да осъди касатора да заплати на Национална агенция за професионално образование и обучение – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски в пълен размер от 1000 (хиляда) евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 229 от 08.01.2026 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1694/2025 г. ОСЪЖДА ИТН-Консулт“ ООД, ЕИК 200171213, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „София“ № 18 да заплати на Национална агенция за професионално образование и обучение, със седалище и адрес гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №125, бл. 5, ет. 5, разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА