Решение · № 11329/2026 · дело 6404/2026

По дело 6404 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11329 София, 10.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Петя Желева по административно дело № 6404/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Ц. М., чрез процесуалния му представител адв. М. Пешева, против Решение № 1312 от 23.04.2026 г., постановено по адм. дело № 812/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу Решение № 1040-14-52/09.09.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лицето с вх. №1012-14-129/08.08.2025 г. срещу Разпореждане № 5104-14-31/28.07.2025 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – гр. Плевен. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. По същество касаторът поддържа, че събраните доказателства установяват всички предпоставки за признаване на злополуката като трудова, включително функционалната връзка между увреждането и изпълняваната работа. Възразява срещу преценката на първоинстанционния съд по отношение на свидетелските показания, като сочи, че съдът е кредитирал тези на служителите на работодателя, без да отчете зависимостта им от него, а е отказал да кредитира показанията на А. С. поради приятелските му отношения с пострадалия. Твърди също така, че не е обсъдена надлежно медицинската документация, а изградените правни изводи са в противоречие с нея. На следващо място оспорва значението на неуведомяването на работодателя за трудовата злополука, като изтъква, че последният документиран инструктаж е проведен години преди инцидента и при изпълнение на друга длъжност. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Плевен и вместо него - да постанови друго такова, с което да уважи жалбата на М. срещу оспореното Решение № 1040-14-52/09.09.2025 г. и потвърденото с него Разпореждане № 5104-14-31/28.07.2025 г. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – гр. Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба на И. Ц. М.. Ответникът по касационната жалба – „Палфингер Продукционстехник България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. М. Гунчева, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. В хода на делото по същество ответникът посочва, че няма претенции за разноски. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Плевен е била законосъобразността на Решение № 1040-14-52/09.09.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата на И. Ц. М. срещу Разпореждане № 5104-14-31/28.07.2025 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – гр. Плевен. Административен съд - Плевен е приел от фактическа страна, че с Разпореждане № 5104-14-31/28.07.2025 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – гр. Плевен, декларираната от И. Ц. М. злополука с посочена дата на настъпване 10.04.2025 г. не е приета за трудова. Според мотивите на разпореждането липсват данни и категорични доказателства, че увреждането на здравето на М. е настъпило в работно време и във връзка с извършваната от него работа. Разпореждането е издадено след постъпил в ТП на НОИ – гр. Плевен сигнал с вх. № 1042-14-127/24.06.2025 г., в който И. Ц. М. е посочил, че е претърпял трудова злополука на 14.04.2025 г., и подадена впоследствие декларация от 01.07.2025 г., в която като дата на инцидента е посочена 10.04.2025 г. Съдът е приел за установено, че във връзка с представен на 17.04.2025 г. болничен лист № Е20243756668/14.04.2025 г. за периода от 14.04.2025 г. до 16.04.2025 г., издаден от д-р К. с диагноза [заличен текст], работодателят на М. - „Палфингер Продукционстехник България“ ЕООД е извършил вътрешно разследване по чл. 2, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), за което е съставен протокол от 22.04.2025 г. с приложени писмени сведения на непреки свидетели на инцидента, без в резултат да са установени конкретни данни за времето, мястото и обстоятелствата на настъпване на увреждането и без М. да е уведомил прекия си ръководител, колеги или представители на Комитета по условия на труд при осигурителя за настъпила злополука, като според работодателя на 17.04.2025 г. са прегледани записи от камерите на обекта за предходната седмица и също не са установени данни за претърпян инцидент с И. М.. Проведено е и разследване по чл. 58, ал. 1 от КСО, за резултатите от което също е съставен протокол № 5103-14-8/11.07.2025 г., към който са приложени: трудов договор № 134/15.09.2017 г., длъжностна характеристика за длъжност „водач на кари и зареждач“, служебна бележка №1553/18.09.2017 г. за проведен начален инструктаж за безопасност, извлечение от книга за начален инструктаж, протокол №1103/14.02.2020 г. за периодично обучение и инструктаж, амбулаторни и болнични листове, допълнителни обяснения от непреките свидетели и др. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – гр. Плевен. С оспореното пред първоинстанционния съд решение директорът на ТП на НОИ – гр. Плевен е потвърдил разпореждането, като е приел, че медицинската документация установява увреждането, но събраните доказателства не установяват функционална връзка между него и изпълняваната работа. Прието е, че според обясненията на М., дадени при разследването по чл. 58, ал. 1 от КСО, на 10.04.2025 г., около 10:30 ч. при транспортиране на поръчки – от превозваното пале е изпаднала втулка, при вдигането на която пострадалият е усетил остра болка в лявата ръка, но продължил да работи, като едва по-късно забелязал, че ръката му е посиняла. М. е изложил твърдения, че на следващия ден, 11.04.2025 г., е поискал разрешение от прекия си ръководител да си тръгне по-рано, за да отиде на преглед в болница, където му казали, че се налага операция. Посочил е, че тъй като прегледът бил в петък по обяд, изчакал до понеделник, 14.04.2025 г., когато посетил д-р К. в гр. Тетевен. Според пострадалия изборът му на лекар бил свързан с обстоятелството, че други лекари не желаели да издават болнични листове на служители на дружеството, за да избегнат последващи проблеми. Според директора на ТП на НОИ – гр. Плевен от представената медицинска документация било видно, че на 14.04.2025 г. М. е прегледан от личния си лекар – д-р Г. Т. и от д-р И. К., като въпреки че в амбулаторния лист от прегледа при личния лекар е отразено оплакване от болка в лакътя, разпространяваща се надолу по ръката и възникнала при физическо усилие, в амбулаторните листове и от двата прегледа липсвали конкретни данни за времето, мястото и обстоятелствата на увреждането. Издаденият от д-р К. болничен лист № Е20243756668/14.04.2025 г., в който като причина е отбелязана трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, е представен на работодателя на 17.04.2025 г. и е първото сведение за работодателя за твърдяната злополука, а също и повод за проведеното от последния вътрешно разследване, като в него, а също и в представените впоследствие болнични листове според директора липсвало отбелязване съгласно чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) - „за доказване с разпореждане на ТП на НОИ“, каквото би следвало да бъде вписано при съмнение за станала трудова злополука. Според директора съгласно данни от първичната документация при осигурителя - платежни ведомости за заплати, трудово досие на лицето и присъствена форма, М. е бил на работа от 10.04.2025 г. до 12.04.2025 г. включително, като доколкото болничният лист е издаден на дата 14.04.2025 г., а последният работен ден на лицето е бил на 12.04.2025 г., работодателят е събрал писмени обяснения за случилото се от служители и колеги на М., дали обяснения за датите 10.04.2025 г., 12.04.2025 г., както и дните преди лицето да излезе във временна неработоспособност. Прекият ръководител е заявил, че не е бил уведомен за инцидент и че М. не е искал разрешение да отиде на лекар. Освен това е прието за установено, че никой от далите обяснения служители не е посочил, че е очевидец на твърдения инцидент, като дори някои от колегите му са видели посиняване по ръката на М. преди последния му работен ден. Съгласно обясненията на един от служителите - М. е получил синините във връзка с оказана помощ на друг служител, който от своя страна е отрекъл тези твърдения. В решението си директорът на ТП на НОИ – гр. Плевен е посочил, че за твърдения инцидент няма издаден фиш за спешна медицинска помощ и няма данни за постъпило повикване в ЦСМП – гр. Плевен. Директорът е отчел разминаването между датата на злополуката, посочена в първоначалния сигнал, и тази в последващата декларация. Приел е, че от обясненията на М. не става ясно защо той не е потърсил медицинска помощ в деня на твърдения инцидент. За прегледа, който по думите му е проведен в болница на следващия ден, липсват данни кога и от кого е извършен, какви са констатациите и каква диагноза е поставена, като е приел, че първата медицинска документация за преглед и установяване на травмата датира от 14.04.2025 г. Според решението на директора на ТП на НОИ – гр. Плевен макар увреждането на здравето на М. да е установено, медицинската документация и обясненията на колегите му не изясняват кога и при какви обстоятелства е настъпило то, а събраните доказателства не установяват увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при изпълнение на друга работа в интерес на предприятието. Предвид липсата на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условия на труд директорът е потвърдил разпореждането, с което злополуката не е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. В хода на развилото се първоинстанционно производство като свидетели са разпитани А. Д. С. – приятел на оспорващия, както и трима колеги на М.: И. Г. Л., П. И. Н. и С. М. Й. – работещи в „Палфингер Продукционстехник България“ ЕООД. Освен това са описани всички представени като доказателства документи. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че Решението на директора на ТП на НОИ – гр. Плевен е издадено от компетентен орган, в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целите му. На първо място е прието, че спорният по делото въпрос е дали увреждането на М. е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа. За да извърши тази преценка съдът е съобразил множеството неясноти и разминавания в изложените факти от оспорващия за настъпване на злополуката - освен несъответствията в конкретната дата, на която е настъпил инцидентът, противно на обясненията на М. - няма и свидетел - очевидец на инцидента. Освен това е прието, че е налице и противоречие в описания от М. съобразно показанията на И. Г. Л. и А. Д. С. механизъм на увреждането. Наред с това съдът е взел предвид и че въпреки че има разписани изрични правила за инциденти, свързани с нараняване на хора, и М. е бил наясно с тях, той не е уведомил нито прекия си ръководител, нито мениджър ЗБР/Инспектор ЗБР, нито който и да било друг ръководен служител на предприятието, така както изискват правилата, с които пострадалият е бил запознат при постъпване на работа и при последващите инструктажи. На следващо място съдът е кредитирал показанията на колегите на М., П. Н. и С. Й. като последователни и съответстващи на писмените доказателства, като е взел предвид обстоятелството, че никой от разпитаните служители на „Палфингер продукционстехник България“ ЕООД не е бил свидетел на инцидента с него. Съдът не е кредитирал показанията на С., тъй като същите не са потвърдени от други доказателства, като е съобразил и възможната му заинтересованост предвид близките му приятелски отношения с М.. Прието е също, че медицинските документи установяват увреждането, но не доказват връзката му с изпълняваната работа. Според съда отбелязването в болничния лист от 14.04.2025 г., че злополуката е трудова по чл. 55, ал. 1 КСО не установява характера ѝ, тъй като в болничния лист липсва отбелязването по чл. 22 от НМЕ „за доказване с разпореждане на ТП на НОИ“, като съдът е посочил, че преценката дали злополуката е трудова е от компетентността на НОИ. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата първоинстанционният съд е заключил, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за квалифициране на злополуката като трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като функционалната връзка между увреждането и извършваната работа не е доказана, поради което е приел за законосъобразен отказа злополуката да бъде призната за трудова. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Плевен и неоснователност на жалбата. Решението на АС – Плевен е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал правилен и обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Плевен. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира като трудова злополука всяко внезапно увреждане, което е станало през време, през което осигуреното лице е извършвало възложената му от предприятието работа или каквато и да било работа в интерес на предприятието. За да е налице трудова злополука, следва да е доказана причинна и функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно настъпилото увреждане. Обосновано АС - Плевен е приел, че в случая не са налице всички от елементите на фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Въпреки трудовите правоотношения с осигурителя „Палфингер продукционстехник България“ ЕООД и безспорно установеното травматично увреждане на здравето на М., от доказателствата по делото не се установява по категоричен и безспорен начин, че настъпилата на декларираната от пострадалия дата – 10.04.2025 г. злополука е била свързана с изпълняваната от касатора работа. Следва да се посочи, че в процеса на изясняване на случая са установени множество неясноти и разминавания в изложените факти от оспорващия за датата, обстоятелствата и механизма, при които е настъпила злополуката. Правилно в този ред на мисли първоинстанционният съд е съобразил разминаването както в посочените от М. дати на инцидента – 14.04.2025 г. в сигнала до НОИ и 10.04.2025 г. в последващата декларация, така и в описания от него механизъм на увреждането, като според показанията на И. Л. М. е заявил, че се е наранил при вдигане на корита, а според показанията на А. С. е посочил, че е вдигнал паднала втулка. Нито едно от тези обстоятелства, обаче, не е подкрепено от показания на непосредствени очевидци. Неоснователно, на следващо място, е оплакването за неправилна преценка на свидетелските показания. Наличието на трудово правоотношение между част от свидетелите и работодателя на касатора следва да бъде отчетено при оценката на показанията им, но само по себе си не обосновава тяхната недостоверност. Същото се отнася и до приятелските отношения между М. и свидетеля А. С.. Предвид това според настоящия съдебен състав определящи са източникът на сведенията, тяхната последователност и съответствието им с останалите доказателства. В случая сведенията на С. за механизма на увреждането възпроизвеждат разговор между него и М. и не представляват непосредствено възприятие на самия инцидент. Дори да бъдат взети предвид в тази им част - те не отстраняват противоречията в изложеното от касатора относно датата и обстоятелствата на увреждането. Наред с това показанията на колегите му не изключват сами по себе си настъпването на инцидент, но и не потвърждават заявения от М. механизъм. Въпреки че някои от сведенията удостоверяват посиняването на ръката на пострадалия – то същите не изясняват неговия произход. Неоснователно в касационната жалба за изложени твърдения за необсъждане на медицинската документация по решаващия за спора въпрос. Първоинстанционният съд е приел за доказано увреждането на здравето на М.. Медицинските документи от 14.04.2025 г., обаче, не съдържат конкретни сведения за времето, мястото и обстоятелствата на настъпването му. Отразеното възникване на болката при физическо усилие е съвместимо с твърденията на касатора, но не установява, че това усилие е положено при изпълнение на трудовите му задължения. Вписването в болничен лист № Е20243756668/14.04.2025 г., издаден от д-р К. на трудова злополука като причина за временната неработоспособност също не разрешава спора относно фактическите обстоятелства на инцидента, като следва да се вземе предвид липсата на отбелязване по чл. 22 НМЕ „за доказване с разпореждане на ТП на НОИ“, което се изисква при съмнение за настъпила трудова злополука. Възражението относно давността на проведения инструктаж и заеманата при провеждането му длъжност също не опровергава извода за липсата на функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно настъпилото увреждане. Това е така, защото задължението за незабавно уведомяване за трудова злополука е предвидено и в чл. 2, ал. 1 от НУРРОТЗ. Неизпълнението му не лишава пострадалия от възможността да установи трудовия характер на злополуката. В случая несъобщаването за инцидента има значение при съвкупната оценка на доказателствата, доколкото липсва своевременно сведение до работодателя за неговите дата, място и механизъм. Предвид изложеното не може да се приеме, че настъпилият с М. инцидент е станал при или по повод извършване на работа за работодателя и изпълнение на трудовите и задължения на 10.04.2025 г. по време на работата му в „Палфингер продукционстехник България“ ЕООД. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната от касатора злополуката не е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, правилно е било потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ – гр. Плевен. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Плевен и е отхвърлил жалбата срещу същия, Административен съд - Плевен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за разноски, а такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на направено искане за присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1312 от 23.04.2026 г., постановено по адм. дело № 812/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен,. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ