Решение · № 11234/2026 · дело 4212/2026

По дело 4212 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11234 София, 09.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА КЮРТЕВА СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ирина Кюртева по административно дело № 4212/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ ПЛОВДИВ МЕД“ ООД, ЕИК 207194855, против решение № 2400 от 02.03.2026 год., постановено по адм.дело № 2855/2025 год. по описа на Административен съд(АС) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Заповед за налагане на санкция № РД–26-01-787/19.11.2025 год., издадена от Директора на РЗОК - Пловдив за налагане на санкция -"финансова неустойка" в общ размер 5700 лв. Касаторът е изложил доводи за неправилност на решението, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според него нарушенията са изцяло формални, изразяващи се в отклонение от договорен образец и пропуск на реквизит, който не е предвиден в нормативен акт, като не е причинена вреда. Позовава се на нарушение на принципа за пропорционалност(чл.6 АПК) и несъразмерност на общия размер на санкцията с преследваната цел и тежестта на нарушенията. Твърди се липса на мотиви и на анализ на смегчаващите обстоятелства както и за размера на санкцията. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноските в първоинстанционното и касационно производство. Ответникът – директор на Районна здравно осигурителна каса(РЗОК) – Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага становище за правилност на решението. Претендира разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Върховна касационна прокуратура не встъпва и не участва в съдебното производство. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед за налагане на санкция № РД – 26-01-787/19.11.2025 год., издадена от Директора на РЗОК - Пловдив, с която на дружеството на основание на чл. 23, т.4, б.“а“ и чл. 23, т.21, б.“а“ от Договор №165776/28.03.2025 год. във връзка с извършена проверка по Заповед РД-25-2136/10.10.2025 год. на Директора на РЗОК-Пловдив и съставен Протокол № РД-25-2136-1/31.10.2025 год., е наложена финансова неустойка в общ размер на 5 700 лева – по 300 лева за три нарушения на чл. 3, ал. 5 от Договор №165776/28.03.2025 год. и по 300 лева за 16 нарушения на чл.15, ал.1, т.8 от същия договор. От фактическа страна е установено, че между Национална здравноосигурителна каса, гр. София (НЗОК-София), представлявана на основание чл. 45, ал. 16 от ЗЗО от Директора на РЗОК и „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ ПЛОВДИВ МЕД“ ООД, ЕИК 207194855, представлявано от управителя Х. С. Х., притежаващо ЗХУ/У-0007/06.06.2023 год., като лице по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, имащо право да извършва дейност по предоставяне и ремонт на ПСПСМИ в търговски обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Иван Гарванов“ № 6, ет.2, с регистрационен номер в РЗОК 1600056, с отговорник на обекта Х. С. Х., е сключен Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 165776 от 28.03.2025 год. Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало със Заповед № РД-25-2136 от 10.10.2025 год., издадена от Директора на РЗОК Пловдив, с която е възложена проверка по изпълнение на договор № 165776 от 28.03.2025 год. на търговски обект на касатора, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Иван Гарванов“ № 6, ет.2, за която е съставен Протокол за извършване на проверка по изпълнението на договорите, сключени по чл. 88, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) № РД-25-2136-1/31.10.2025 год. В хода на проверката са констатирани нарушения относно спазване на изискванията при предоставяне на ПСПСМИ/ремонтни дейности. Прието е извършването на нарушение на чл. 3, ал. 5 към Договор №165776/28.03.2025 год. на 3 лица, съгласно която разпоредба изпълнителят се задължава да изготви и предостави за подпис на лицето с увреждане/упълномощено лице приемо-предавателен протокол и предоставените ПСПСМИ и ремонтни дейности, по образец (Приложение № 1). Установено е нарушение на чл. 15 ал. 1, т. 8 по отношение на 16 лица, изразяващо се в неотразяване на телефонен номер за връзка с лицето с увреждане, а когато има и упълномощено лице да се посочва номер и на упълномощеното лице. С оглед на установеното директорът на РЗОК-Пловдив е издал Заповед № РД–26-01-787/19.11.2025 год., с която е отхвърлил възражението на дружеството и за констатираните нарушения е наложил, на основание чл. 23, т.4, б.“а“ и чл. 23, т.21, б.“а“ от договора, за всяко нарушение санкция -"финансова неустойка" в размер на 300 лв., или общо 5 700 лв. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и издадена от компетентен орган. След анализ на относимата нормативна уредба и сключения Договор №165776/28.03.2025г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, който е с необходимото съдържание по чл.43 от Наредба №10 от 2009 год., и разглеждайки възраженията на страните, съдът е приел че всяко едно нарушение е доказано и правилно квалифицирано, а размерът на санкциите е фиксиран и отговаря на договореното между страните. Изложил е съображения за съответствие на заповедта с целта на закона – да се защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания. Решението е валидно и допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед в пределите на чл.168, ал.1 АПК и по критериите в чл.146 АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Според настоящият състав на Върховния административен съд, решението на АС - Пловдив не страда от посочените в касационната жалба пороци по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че констатираните нарушения са извършени от касатора, а цитираната в касационната жалба съдебна практика не е относима към конкретната хипотеза. Между страните на основание чл. 45, ал. 16 от ЗЗО е сключен Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, по силата на който дружеството-касатор е поело задължението да осъществява дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. Договорът е с необходимото съдържание по чл. 43 от Наредба № 10 от 2009 г., в него е разписана и подробна процедура по налагането на санкции при нарушение разпоредбите на договора, включително и възможността за обжалване на административния акт по съдебен ред. Сключеният между страните в настоящото производство договор съставлява административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК. Административният договор е формален и е сключен по въпроси от значим обществен интерес, а именно - предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК. Именно по тази причина неговото съдържание не е определено свободно от страните, а е подчинено на императивни правила, съдържащи се в закон (ЗХУ, ЗЗО и други), респ. в подзаконовите актове по приложението на тези закони. Едната страна в случая има възможността чрез използване на властническия метод да управлява сключването и изпълнението на договора, да налага санкции и да го изменя или прекратява едностранно, така както е разписано и в ЗЗО и приложимите наредби и инструкции. Съгласно договореното в чл. 3, ал. 5 към Договор №165776/28.03.2025 г. изпълнителят се задължава да изготви и предостави за подпис на лицето с увреждане/упълномощено лице приемо-предавателен протокол и предоставените ПСПСМИ и ремонтни дейности, по образец (Приложение № 1), като приложението е неразделна част от договора. Безспорно установено е, че жалбоподателят в качеството му на изпълнител по договора, по отношение на три лица не е изготвил и предоставил за подпис протокол съобразно утвърдения образец, с което е нарушил задължението си по договора, поради което за всяко от нарушенията на осн. чл.23, т.4, б.“а“ от ИД му е наложена санкция – „финансова неустойка“ в размер на 300 лв. Образецът на протокола, на който се позовава касатора се различава от протокола, който е приет като неразделна част от договора и е достъпен на ел. страница на НЗОК в договор за предоставяне на ПСПСМИ и ремонтни дейности за 2025 год. Протокол обр.1 е отчетен документ и е част от документите, удостоверяващи предоставянето на помощни средства и заплащането им, поради което неговото съдържание и реквизити са определени със специален образец. Приложените приемо-предавателни протоколи за лицата Д. С., М. А. и И. И. не са по образец, като тяхното съдържание значително се различава от това на образеца, като за А. и И. дори липсва номер и дата на одобрение от НЗОК/РЗОК. Останалите нарушения при отпускане на ПСПСМИ/ремонтни дейности, реализирани от касатора са на чл.15, ал.1, т.8 от договора. Съгласно цитираната разпоредба изпълнителят е поел задължение при отпускане на ПСПСМИ/ремонтни дейности, в приемо – предавателния протокол да отразява актуален телефонен номер за връзка с лицето с увреждане/упълномощено лице, като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция – финансова неустойка с точно определен размер от 300 лв. в чл. 23, т.21 от договора. Видно от приложение №1 към договора, за приемащата страна/пълномощника се вписват трите имена, постоянен адрес, телефон, ЕГН, лична карта. Не е спорно, че в приемо-предавателните протоколи на 16 лица не е вписан задължителния реквизит за телефонен номер, поради което от фактическа страна касаторът е осъществил състава на нарушението, за което му е наложена санкция в конкретно определения размер за всяко едно нарушение. Задълженията на касатора като изпълнител по договора са скрепени със съответната санкция, за което той се е съгласил с подписване на договора. С оглед същността на приемо-предавателния протокол, обр.1 като отчетен документ, неспазването на определения образец и непопълването на задължителен реквизит, се тълкува като нарушение на финансовата дисциплина и условията за отчитане. Телефонът е с цел уведомяване на лицата с увреждане за издадените одобрения или откази, което е и част от създадения автоматизиран процес на обработка на документите. Също така има значение за случайни проверки и последващ контрол, поради което включването като реквизит не е самоцелно. Завишените формални изисквания са свързани и със пълноценното упражняване на гарантираните от закона права на хората с увреждания, което съответства на целта на специалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението, че е извършено едно нарушение. Нарушенията са извършени по отношение на различни лица, като за всяко констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция. Правната рамка изисква определяне наказание „имуществена санкция“ за всяко едно установено нарушение. Правилно е определен и размерът на наложената санкция за всяко едно нарушение, който при конкретните фактически установявания е с фиксиран размер, като констатираните общо 19 нарушения не са маловажен случай. По изложените съображения, като е приел, че оспорената заповед на директора на РЗОК – Пловдив е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спор, в тежест на касатора следва да бъдат възложени заявените от административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1 от закон за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 110 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2400 от 02.03.2026 год., постановено по адм.дело № 2855/2025 год. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ ПЛОВДИВ МЕД“ ООД, ЕИК 207194855, да заплати на Национална здравно осигурителна каса разноски по делото в размер на 110(сто и десет) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА