Решение · № 11334/2026 · дело 6196/2026

По дело 6196 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11334 София, 10.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от председателя Бисерка Цанева по административно дело № 6196/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Рейдж Трейд" ЕООД, подадена чрез адв. Коен и адв. Сариева, срещу решение № 13945/09.04.2026 г., постановено от Административен съд – София-град /АССГ/ по адм. д. № 10336/2020 година. Касаторът релевира подробни доводи неправилност на решението, поради неправилно приложение на закона - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че дружеството е изряден данъчен субект, който редовно води счетоводството си и извършва реална дейност. Сочи, че е налице съществен пропуск, тъй като ревизията не е извършила проверка на последващите доставки. Счита, че съдът е извършил непълен и избирателен анализ на доказателствата, като не е отчетено обстоятелството, че дружеството осъществява транспортна дейност, която предполага постоянен разход на горива, резервни части и консумативи. Изразява несъгласие с извода на съда за липса на изтекла абсолютна погасителна давност. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петкова, излага доводи за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е частично основателна. С оспореното решение АС-София-град е отхвърлил жалбата на „Рейдж Трейд" ЕООД против ревизионен акт /РА/ № Р-22220617005192-091-001/24.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1011/13.07.2018 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 22 758,18 лв. и са начислени лихви в размер на 4 455,28 лв., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от: „ИНТЕРБАР ТРЕЙДИНГ БГ 2011“ ЕООД, „ГЛОБАЛ ТУР“ ЕАД, „БИСКО ТРЕЙД“ ЕООД, „ГАЛАКТИКА КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, „ДЕЛТА ТРЕЙД 02“ ЕООД и „ВАМ ПЛЮС“ ООД. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, както и приетите заключения на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, съдът е обосновал извод за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от горецитираните дружества, което налага и отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 и л. 9 от ЗДДС за процесиите данъчни периоди. Решаващият състав е анализирал всички представени доказателства, проследил е предмета на декларираните доставки, наличните данни за процесните доставчици, както и е изслушал свидетелски показания на работници в ревизираното дружество и на управителите на две от дружествата-доставчици. По делото са изслушани като неоспорени от страните две съдебни експертизи, даващи заключения, че са налице липси на част от спорните фактури, приемо-предавателни протоколи, протоколи за изразходвани материали, стокови разписки, подробно описани от вещото лице в ССчЕ в табличен вид. Установено е също, че не всички процесни фактури са отразени в дневниците за продажби, доставиците не са намерени на адресите си за кореспонденция и не са представили доказателства, както и липсват договори, очертаващи облигационните отношения между страните. Съдът е обосновал извод, че не са налице доказателства, дали сочените доставчици са разполагали с процесните стоки, обект на доставките, както и че липсва конкретика в приложените приемо-предавателни протоколи относно предмета им, с оглед на което процесните стоки не могат да бъдат индивидуализирани и съотнесени към конкретно превозно средство. Вещото лице изготвило заключение по САТЕ също е констатирало, че осчетоводените авточасти, гориво и работни облекла не могат да бъдат съотнесени към конкретни автомобили, поради липса на протоколи за изразходвани суровини/материали. От свидетелските показания на св. М., работил като шофьор, при касатора се установява, че не е разписвал документи за работно облекло, а разпитаният управител на „Интербар Трейдинг БГ 2011“ ЕООД, който е един от доставчиците на касатора е заявил, че не е извършвал търговска дейност и изобщо не му е познато дружеството „Рейдж Трейд“ ЕООД. Същите показания е дала и св. Н. - управител на „Делта Трейд 02“ ЕООД, което дружество също е един от декларираните доставчици на касатора. В хода на съдебното производство, съдът е дал възможност да бъде попълнена доказателствената празнина по делото, но жалбоподателят не е представил липсващите доказателства. Въз основа а всичко гореизложено съдът е извел извод, че не се доказва процесните стоки да са доставени от сочените във фактурите доставчици, което представлява относителна симулация на сделки. Този извод е обоснован от факта, че липсват доказателства за фактическо притежание на процесните стоки, за начина на доставянето им до жалбоподателя, няма сключени договори между страните, доказателства за комуникация между възложител и изпълнител, както и доставчиците не разполагат с капацитет да извършат спорните доставки (кадри, активи, база за съхранение, технически и материален капацитет). Наред с това по делото е установено неправилно документиране на стопанските операции и на водените счетоводни записи, както при жалбоподателя, така и при доставчиците. Не са налице назначени лица по трудови или граждански договори, не са подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми, липсват данни за осигуряване на управителите на дружествата „ВАМ ПЛЮС" ООД, ГАЛАКТИКА КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД с „ГЛОБАЛ ТУР“ ЕАД, „ИНТЕРБАР ТРЕЙДИНГ БГ 2011“ ЕООД и „БИСКО ТРЕЙД“ ЕООД, не се установяват регистрирани търговски или складови обекти или наличие на материални активи/транспортни средства. Не са представени и документи за транспортиране на стоките /товарителница, пътен лист/, или за транспортното средство, с което е извършен превозът на стоките. Всичко горецитирано е обосновало извод за липса на реално извършени доставки и законосъобразно отказан данъчен кредит. Относно направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът е изложил мотиви, че предвид спирането и прекъсването на давността последната не е изтекла. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не са налице основания за неговата отмяна. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените доказателства и не е анализирал извършените последващи облагаеми доставки. Безспорно процесните стоки и услуги са вложени в транспортната дейност, извършвана от дружеството, но не се доказва последните да са доставени от сочените във фактурите доставчици, което правилно е прието от първоинстанционния съд за симулация. Изводите на съда са обосновани въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по делото, като е съобразена тяхната доказателствена сила и относимостта им към предмета на доказване. Правилно в решението е прието, че изводите за липса на реално осъществени доставки по спорните фактури не се опровергават от приетите писмени и гласни доказателства, както и от приетите по делото експертизи. В случая не се спори, че предметът на доставките е използван в икономическата дейност на касатора, а спорно е дали декларираните стоки и услуги са реално изпълнени от сочените във фактурите доставчици. В случая от доставчиците на касатора не са представени никакви доказателства, нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство, а в приложените от жалбоподателя доказателства са налице многобройни липси. Част от фактурите не са включени в дневниците за продажби на доставчиците, както и липсва аналитично отчитане на съответните материали, за да могат същите да се отнесат към конкретни превозни средства и да се индивидуализират. Доставчиците нямат кадрова и техническа обезпеченост, нито капацитета да извършат процесните доставки. Никой от доставчиците не е бил намерен на адреса си за кореспонденция в хода на извършените от приходния орган проверки, нито са налице данни да са разполагали със декларираните стоки. Наред с това двама от управителите на процесните дружества са разпитани в хода на съдебното производство и изрично са заявили, че нямат търговски взаимоотношения с касатора. Всичко гореизложено води до извод, че процесните фактури не документират реално извършени стопански операции и отразените в тях факти са с невярно съдържание. Следва да се посочи, че притежаването на фактури не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции, след като липсват доказателства за реалното извършване на доставките на стоки и услуги. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за възникване правото на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В случая изводите на органите по приходите не са в противоречие с практиката на СЕС, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стока или услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност – чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. Още повече в случая не всички фактури са вписани в дневниците за продажби на доставчиците, което е едно от основните изисквания за надлежно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Основателно обаче е наведеното възражение за изтекла 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на установените с РА задълженията от 2015 г. Независимо че те са законосъобразно установени, РА в тази част подлежи на отмяна, тъй като в константната си практика ВАС приема, че при основателно възражение за изтекла абсолютна погасителна давност в хода на съдебното производство не е допустимо да се потвърди като законосъобразен РА, установяващ погасени по давност задължения. Съгласно чл.171, ал.2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в посочените в разпоредбата случаи, никой от които не е налице в настоящия случай. За задълженията по ЗДДС съгласно чл. 89, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задълженията е следвало да бъдат внесени от дружеството до 14 число включително на месеца, следващ данъчния период, за които се отнася. Следователно погасителна давност за задълженията по ЗДДС за данъчни периоди 07.2015 г., м.08.2015 г, м.10.2015 г. и м.11.2015 г. е започнала да тече от 01.01.2016 г., като към 31.12.2025 г. е изтекла 10-годишната абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, преди подаването на касационна жалба пред настоящата инстанция и преди постановяване на първоинстанционното решение. На това основание решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт за посочените задължения по ЗДДС за данъчни периоди 07.2015 г., м.08.2015 г, м.10.2015 г. и м.11.2015 г., главница и лихви, следва да бъде отменено. По аргумент за противното от чл. 160, ал. 4 от ДОПК, ревизионният акт в тази част следва да се отмени като съдът не дължи произнасяне по основанието и размера на посочените задължения. В останалата си част решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на страните се следват разноски съразмерно с уважената част от жалбата. Така в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,39 евро /300 лв./ при действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На касатора по касационната жалба също следва да се присъди адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от жалбата в размер на 256,71 евро /502,08 лв./. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 13945/09.04.2026 г., постановено от Административен съд – София-град /АССГ/ по адм. д. № 10336/2020 година, в частта с която е отхвърлена жалбата на „Рейдж Трейд“ ЕООД, ЕИК 203545659, срещу ревизионен акт № Р-22220617005192-091-001/24.04.2018г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1011/13.07.2018 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 07.2015 г.,м.08.2015 г,.м.10.2015г. и м.11.2015 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22220617005192-091-001/24.04.2018г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1011/13.07.2018 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, в частта с която са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 07.2015 г., м.08.2015 г., м.10.2015 г. и м.11.2015 г. в общ размер на 2080,11 евро /4068,34 лв./, поради изтекла абсолютна погасителна давност. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13945/09.04.2026 г., постановено от Административен съд – София-град /АССГ/ по адм. д. № 10336/2020 година в останалата част. ОСЪЖДА „Рейдж Трейд" ЕООД, с ЕИК 203545659, да заплати в полза на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 153,39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евро цента/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати в полза на „Рейдж Трейд" ЕООД, с ЕИК 203545659, сумата в размер на 256,71 евро /двеста петдесет и шест евро и седемдесет и един евро цента/ - разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА