Решение · № 11331/2026 · дело 5824/2026

По дело 5824 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11331 София, 10.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Ралица Данкова изслуша докладваното от председателя Бисерка Цанева по административно дело № 5824/2026 г. Производството е по реда на чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, чрез юрк. Бакърджиева, срещу решение № 1511 от 17.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1998/2024 г. на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като издадено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения за правилност и законосъобразност на установените с РА задължения. Оспорват се изводите на съда за доказаност на получени от ревизираното лице суми на заем от нейни роднини, както и за липса на предпоставки за провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на Г. Р. А. срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции по реда на Наредба №1/2004 г., ведно с таксата за касационно обжалване. Навежда се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – Г. Р. А. лично и като представляващ ЕТ „Г. Мавродиева”, чрез адв. Богоева, в депозирано по делото писмено становище излага подробни съображения за недоказаност на подадената касационна жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Благоевград е бил ревизионен акт № Р-22002221006383-091-001/15.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му, потвърдена с Решение № 1598/07.10.2022 г. на Директор на ОДОП при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на 7 156,40 лева ведно със съответните лихви за забава в размер на 4 507,04 лева и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в размер на 4 314,02 лева ведно със съответните лихви за забава в размер на 1 404,57 лева. За да отмени ревизионния акт и обоснове извод за недоказаност на предпоставките за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, съдът е приел, че не е налице несъответствие между получените приходи и извършените разходи, като основавайки се на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът е заключил, че всички постъпления по сметките на ревизираното лице имат установен произход, както и неправилно е определена началната наличност на разполагаемите от А. средства, в резултат на което неправилно с РА е определена данъчната основа за облагане. На следващо място с решението е прието, че към 01.01.2015 г. А. е разполагала със средства в общ размер на 132 763,11 лв., а към края на годината наличността е в размер на 100 626,85 лв., с оглед на което не се формира данъчна основа за облагане с данък. Относно установените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на ревизираното лице в качеството му на ЕТ в решението са изложени мотиви, че определеното задължение е неправилно, тъй като не е включено увеличението на начислените разходи за амортизации, което е довело до неправилно определяне на финансовия резултат, съответно незаконосъобразно установяване на данък. Въз основа на всичко гореизложено РА е изцяло отменен. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Основателно касаторът твърди, че изводите на съда са изведени при неправилна преценка на представените доказателства и неправилно определяне на релевантните за решаване на спора факти. Настоящият касационен състав не споделя извода на съда, че не са налице предпоставките за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че получените от ревизираното лице суми в общ размер на 132 763,11 лв. са с установен произход. Видно от данните по делото сумата от 43 600 лв., за която се твърди, че е получена от Д. А. /майка на ревизираното лице/ не е била налична у дарителя, тъй като въпреки представеното извлечение за усвояване на банков кредит, същият е бил изтеглен за рефинансиране и усвояване на други банкови кредити в размер на 32 602 лв. и в размер на 3 395,49 лв., както и не са установени банкови тегления от Д. А., за да се приеме, че остатъкът от изтегления кредит за рефинансиране е предоставен на ревизираното лице. Аналогични са изводите на настоящата инстанция и относно другата твърдяна сума от 100 000 лв., тъй като за нея също липсват убедителни доказателства за притежание на процесната сума от М. А., за да бъде същата предоставена на Г. А.. За лицето М. А. се установява, че е работила по трудови правоотношения, от които е получавала минимални трудови доходи, които са крайно недостатъчни, за да може да има налични 100 000 лв.. Изложените твърдения за получени суми по кредити и от брата на М. А. са също недоказани, тъй като не са представени никакви доказателства в тази насока. На следващо място се споделят и изводите на приходната администрация, която е приела като укрит доход преведена от сметката на А. сума от 78 308,09 лв. в полза на „Габи 1986“ ЕООД, едноличен собственик на което е Г. А.. Цитираната сума правилно е включена в разходната част на изготвения паричен поток на ревизираното лице, тъй като липсват доказателства цитираната сума да е предоставена на ревизираното лице като оборотна сума, част от капитала на дружеството. Предвид изложеното правилно и законосъобразно с РА са определени разполагаемите суми в началото и в края на ревизираните периоди, както и законосъобразно е установено превишение на извършените разходи над декларираните доходи. Безспорно е налице разминаване в имущественото състояние на ревизираното лице, което от своя страна доказва, че са налице предпоставките за минаване на ревизия по особения ред, в резултат на което законосъобразно са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 7 156,40 лева ведно със съответните лихви за забава в размер на 4 507,04 лева. Относно определените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на ЕТ „Г. МАВРОДИЕВА“ правилно и законосъобразно ревизиращият орган на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличил декларирания счетоводен финансов резултат на ЕТ със сумите, представляващи разликата между декларираните с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ приходи и отчетените в счетоводството суми за 2018 г., в резултат на което законосъобразно е определен дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 4 314,02 лева ведно със съответните лихви за забава в размер на 1 404,57 лева. Видно от представените счетоводни регистри за 2018 г. са налице различия между отразените данни в счетоводството на ЕТ по отношение на размера на приходите и разходите, които обосновават законосъобразното възникване на допълнителни задължения на ЕТ. Видно от данните по делото цитираните различия произтичат от установени приходи от booking.com, които са били отклонявани по личната сметка на упълномощеното лице З. М.. По делото не са представени доказателства, които да оборят тезата на ревизиращия орган в тази насока, като законосъобразно на основание чл. 78 от ЗКПО е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на ЕТ. Противно на изложеното в първоинстанционното решение при преобразуването е извършено намаление с годишните данъчни амортизации и с данъчни постоянни и временни разлики на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, следователно установеното задължение на ЕТ е правилно определено. В резултат на всичко гореизложено РА се явява правилен и законосъобразен и в частта на установени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на ЕТ „Г. МАВРОДИЕВА“ за 2018 г. Решението на първоинстанционния съд като неправилно подлежи на отмяна. С оглед изхода от спора и уважаването на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София, решението на административния съд подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на Г. А. разноски за сумата от 5 002,79 евро. Основателна е отправената от касатора претенция за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Предвид разглеждането на делото за втори път пред касационната инстанция в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за всяка една от съдебните инстанции без настоящата на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата й по време редакция преди изм. с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г., а за настоящата касационна инстанция приложение намира нормата на чл. 161 от ДОПК след изменението й с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г. съобразно фактическата и правна сложност на делото, броят съдебни заседания, извършените процесуални действия в съответното производство и обжалвания материален интерес. С оглед изложеното в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. в размер на 1 964,38 лв. за всяка отделна инстанция или общо 3013,12 евро /5 893,14 лв./ за трите съдебни инстанции. При действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП за настоящата касационната инстанция е в размер на 230,08 евро /450 лв./, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На касатора следва да се присъдят и заплатените държавни такси за първото и второто разглеждане на делото пред касационната инстанция в общ размер на 134,76 евро. Така общо за всички инстанции следва да се присъдят разноски в общ размер на 3377,96 евро, превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1511 от 17.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1998/2024 г. на Административен съд – Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Р. А., действаща лично и като представляващ ЕТ „Г. МАВРОДИЕВА“ срещу ревизионен акт № Р-22002221006383-091-001/15.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му, потвърдена с Решение № 1598/07.10.2022 г. на Директор на ОДОП при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на 7 156,40 лева ведно със съответните лихви за забава в размер на 4 507,04 лева и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в размер на 4 314,02 лева ведно със съответните лихви за забава в размер на 1 404,57 лева. ОСЪЖДА Г. Р. А., действаща лично и като представляващ ЕТ „Г. МАВРОДИЕВА“, да заплати на Национална агенция по приходите, разноски по делото за всички инстанции в общ размер на 3377,96 евро /три хиляди триста седемдесет и седем евро и деветдесет и шест цента/. Решението не подлежи на обжалване Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ