Определение · № 11525/2026 · дело 10709/2026

По дело 10709 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11525 София, 12.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЙОВКА ДРАЖЕВА по административно дело № 10709/2026 г. Производството е по чл. 229 от АПК. Образувано е по частната жалба на „ИВКО 2014“ ЕООД, ЕИК 203119129, [населено място], обл. Пловдив, чрез адв. Катрев, против определение № 10899/21.09.2026 г. по адм.д.№ 2691/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Иска отмяна на определението. Оспорва изводите на съда, че мълчалив отказ не е налице и липсва спорен предмет. Твърди, че Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) не се е произнесъл в определения от съда срок по чл.174 от АПК. Непроизнасянето в този срок осъществява фактическия състав на чл.58, ал.1 от АПК, защитата срещу който е по съдебен ред. Излага съображения, че към момента на подаване на жалбата до съда е налице мълчалив отказ, което означава наличие на правен интерес за търсената съдебна защита. Претендира разноски. Ответната страна Държавен фонд „Земеделие“ не е изразила становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на „ИВКО 2014“ ЕООД против мълчалив отказ на Държавен фонд „Земеделие“ по преписка, върната за ново произнасяне с влязло в сила решение № 10769/01.12.2025г. по адм д. № 2045/2025г. по описа на АС – Пловдив. В хода на съдебното производство е депозирана молба от 18.09.2026 г.,с която административният орган е представил Уведомително писмо изх. №02-160-2600/1769#32 от 14.09.2026 г. за оторизирана сума за финансово подпомагане по заявление с УИН [номер] за кампания 2021 по СЗ- КЛЧЧ в размер на 24 460,71 лв. Представено е и платежно нареждане за изплащане на оторизирана сума в пълен размер на 02.09.2026 г. С оспореното определение № 10899/21.09.2026 г. съдът приема, че е налице основание по чл.159, т.1 от АПК за прекратяване на делото поради липса на предмет. Развива мотиви, че по заявлението на жалбоподателя за кампания 2021 г. е налице изрично произнасяне на органа по същество с Уведомително писмо от 11.05.2021 г., което е отменено по съдебен ред. Съдът приема, че след отменителното решение за ИД на ДФЗ възниква задължението да се произнесе по заявлението на дружеството съобразно указанията, дадени от съда в съдебния акт. Непроизнасянето в срок в такава хипотеза не формира мълчалив отказ на задължения субект и защитата на жалбоподателят е по реда на чл. 304 АПК. На следващо място е посочено, че с Уведомително писмо изх. №02-160/2600/1769#32 от 14.09.2026 г. по заявлението на „ИВКО 2014“ ЕООД заявлението за подпомагжане е уважено, оторизирана е сума в размер на 12 460,71 евро, която е изплатена на дружеството. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Правилни са изводите на решаващия съд, че липсва годен за обжалване мълчалив отка по заявлението на жалбоподателя за кампания 2021 г. Избраният път за защита пред съд е недопустим. В случая жалбата на „ИВКО 2014“ ЕООД е насочена срещу бездействие на административния орган да изпълни задължения, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт – решение №10769/01.12.2025 г. по адм.д. №2045/2025 г. по описа на АС – Пловдив. Макар жалбоподателят да квалифицира това като непроизнасяне в определения от съда срок по смисъла на чл.174 от АПК, същото не може да бъде определено като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК. Дружеството вече е реализирало защитата си срещу отказ на ИД на ДФЗ да уважи заявлението му за кампания 2021 г. по съдебен ред, като е постановен влязъл в сила съдебен акт. С последния административният орган е задължен да се произнесе отново. Следователно последващо непроизнасяне не формира мълчалив отказ, а представлява неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. При тези обстоятелствата защитата на засегнатото лице се осъществява по реда на чл. 304 от АПК, доколкото са налице законовите предпоставки за това. Следва да бъде отбелязано, че макар и издадено след подаване на жалбата до съда, Уведомителното писмо от 14.09.2026 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., по заявлението на дружеството жалбоподател, представлява благоприятен за жалбоподателя административен акт, с който е оторизирана и изплатена сума в размер на 12 460,71 евро. Искането на жалбоподателя е удовлетворено. Правилни са изводите на административния съд, че непроизнасянето от административния орган и неизпълнение на указанията на съд с отменителен съдебен акт не представлява мълчалив отказ, а неизпълнение на съдебно решение. При липсата на мълчалив отказ делото няма предмет,а жалбата до съда се явява недопустима и безпредметна като правилно определението следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. с чл.236 от АПК, Върховният администратвен съд, състав на пето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 10899/21.09.2026 г. по адм.д.№ 2691/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА