Решение · № 11361/2026 · дело 6161/2026

По дело 6161 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11361 София, 10.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от председателя Светлозара Анчева по административно дело № 6161/2026 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „ОАЗИС СПОРТ – 1“ ЕООД, чрез адв. П. Богданов, срещу решение № 5104/04.05.2026 г. постановено по адм. дело № 181/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р - 16001623005265-091-001/05.09.2024 г., издаден от органи по приходи при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 517/23.12.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2021 г. в размер на 36 009, 21 лв. главница и 9 746, 56 лв. лихви и за 2022 г. в размер на 6 428, 70 лв. – главница и лихви в размер на 1 042, 35 лв.; задължения за ДДС в размер на 13 592, 90 лв. главница и 3 950, 17 лв. лихви за данъчни периоди на 2021 г. и 2022 . Релевират се оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е потвърдил изводите на приходните органи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, съответно за провеждане на ревизия по особения ред. Оспорват се изводите на съда по отношение на начислените допълнителни задължения по ЗДДС във връзка с осъществено вътреобщностно придобиване (ВОП) от дружеството по повод деклариран към него ВОД от Theodor Convent Zollagentur GmbH, с оглед получената от Германия информация. Посочва се, че в случая е налице хипотезата на чл. 73а, ал. 1 ЗДДС предвид съвпадение на данни за доставки, отразени в отчетните регистри по СД по ЗДДС. По отношение на разплащането се позовава на изводите на вещо лице, съгласно които плащанията по фактури са осъществени, макар и да не са идентифицирани с посочване на фактурите, за които се отнасят, от което прави извод за липса на укриване на доставки. Твърди се в касационната жалба, че следва да се приложи режимът на самоначисляването, който включва начисляване на ДДС и приспадането му. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспореният РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юриск. И. Панова, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че решението бъде отменено и бъдат присъдени съдебни разноски в полза на касатора, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание по чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено писмено заключение и в съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административен съд – Пловдив е бил сезиран с жалба от „ОАЗИС СПОРТ – 1“ ЕООД срещу посоченият по-горе РА, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2021 г. и 2022 г., както и ДДС за отделни данъчни периоди на 2021 г. и 2022 г. Първоинстанционният съд е приел, че са били налице основанията за провеждане на ревизията по особения ред на основание чл. 122 ДОПК, доколкото приходните органи констатирали, че ревизираното дружество не е водило редовно счетоводство и е с множество пропуски, поради което са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, който извод се потвърждавал и от изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза. Според съда процедурата по чл. 124 във връзка с чл. 122 ДОПК е спазена предвид редовното връчване на уведомление на ревизиращия субект и представените от него декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК с непопълнени данни. След като съдът е установил, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, се е позовал на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно който в производство по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се считат за верни до доказване на противното. По отношение на допълнително установените публични задължения за корпоративен данък за 2021 г. и 2022 г., административният съд е обособил два вида групи: едната, представляващи приходи от лихви във връзка с предоставени заеми, а другата е свързана с амортизациите на ДМА. Съдът е счел, че са верни изводите на приходната администрация, че предоставените парични средства на Х. Т., С. Д. и Н. М. представляват заеми, който извод не е бил оборен от дружеството, въпреки събраните гласни доказателства. Изложено е, че по делото са представени доказателства за изплащането им, с оглед представени РКО за плащане на техника и консумативи, но липсвали според съда доказателства за реалното им разходване. Свидетелските показания на разпитания свидетел съдът е приел, че не водят до обратен извод, като ги е приел за твърде общи и същите са преценени с оглед на всички други доказателства и факти по делото, като е отчел обстоятелството, че лицето се намира в трудови правоотношения с ревизираното лице. Като допълнителен аргумент съдът е изложил, че липсва правна и житейска логика да се предоставят нови суми за закупуване и ремонт на техника, без да са разходвани паричните средства, предоставени предходни месеци, както и че разпитаният свидетел е посочен като лице за контакт с органите по приходите, а адреса на другото лице е идентичен с този на дружеството, от което прави заключение, че лицата не изпълняват само функциите „шофьор-монтьор“, а имат и други задължения. По отношение на данъчните амортизации, приходните органи според съда правилно са приели, че при съпоставка на счетоводен амортизационен план, както и на данъчния амортизационен план и на счетоводните регистри на група 20, дружеството е следвало да начисли амортизации в по-голям размер от декларирания. Предвид обстоятелството, че ревизията е проведена по особения ред, от страна на ревизираното лице съдът е установил, че не са представени и не са ангажирани доказателства за оборване на констатациите относно данъчните амортизации, поради което съдът е счел за правилни изводите на приходната администрация. В частта по ЗДДС според съда от страна на дружеството не се е оспорвало допълнително начисления ДДС в размер на 4, 68 лв. за данъчен период за месец декември 2021 г., вследствие на неправилно посочени суми в справка - декларация за този данъчен период. Съдът е посочил, че са оспорени констатациите на приходните органи по отношение на допълнително начисления ДДС във връзка с осъществено ВОП от дружеството по повод деклариран към него ВОД от Theodor Convent Zollagentur GmbH на 33 бр. автомобили и мотоциклети. Първостепенният съд е приел, че ревизираният субект е придобил стоките – автомобили и мотоциклети в резултат на извършен внос на стоки от трета страна – САЩ/Канада на територията на ЕС, а именно в Германия, чрез фискални представители Ocean Car GmbH и/или Theodor Convent Zollagentur GmbH, като последният се отрича от дружеството. Съдът е дал вяра на получената информация от данъчната администрацията в Германия за придобиването на въпросните автомобили, вкл. и тези от Theodor Convent Zollagentur GmbH, за които не са издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС, вследствие на което е стигнал до извод, че доставките са укрити и правилно е начислено ДДС, респ. не е признато правото на данъчен кредит. Посочено е допълнително от съда, че дружеството не е водело редовно счетоводство през проверявания период, в който смисъл е и съдебната експертиза. От страна на дружеството съдът е счел, че не са ангажирани доказателства, с които да се опровергае придадената на ревизионния акт материална доказателствена сила на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК. С тези мотиви първостепенният съд е приел, че РА е издаден в съответствие с процесуалния и материален закон и го е потвърдил. Решението е правилно постановено. Процесната ревизия е проведена по особения ред при твърдяно от ревизиращите органи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. При провеждане на такава ревизия задължение на приходните органи е да докажат наличието на съответното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, а съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК ревизираният субект е този който трябва да опровергае констатациите в ревизионния акт, които се считат за верни до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция. В случая правилно първостепенният съд е приел, че от страна на органите по приходите е налице доказано наличието на посочените от тях обстоятелства за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, с оглед конкретните констатации, че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на ЗОВ са унищожени не по установения ред, поради което и данъчната му основа за облагане по ЗКПО и ЗДДС за ревизираните периоди ще бъде установена по особения ред. Този извод е потвърден и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. В този случай, тежестта да обори фактическите констатациите в ревизионния акт, които се считат за верни до доказване на противното, е на ревизираното дружество, по аргумент на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени по повод на начисления корпоративен данък за 2021 г. и 2022 г. Вярно е, а и не се оспорва от дружеството, че са превеждани суми на физически лица, служители на дружеството, за които са издадени РКО. Недоказано е останало твърдението на касационния жалбоподател, че получаването на суми от тези служители е за закупуване и ремонт на техника, тъй като липсват представени доказателства за тяхното разходване. Твърдението на приходната администрация не е оборено и от събраните гласни доказателства в хода на първоинстанционното съдебно производство, които правилно са преценени от съда с оглед на всички останали доказателства и съобразно чл. 172 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, отчитайки заинтересованост на свидетеля, който се намира в трудово-правоотношение с ревизираното дружество. Обосновани са аргументите на административния съд за допълнително начисления корпоративен данък, вследствие на направена съпоставка от ревизиращия екип на база представени счетоводни документи от ревизираното лице и установеното, че дружеството е следвало да начисли амортизации в по-голям размер. За оборване на тези констатации дружеството нито е ангажирало доказателства, а доказателствената тежест е негова според чл. 124, ал. 2 ДОПК. Правилно първостепенният съд е установил, че за ревизираната 2021 г. дружеството е осъществявало ВОП от Германия, без да осчетоводи доставките, осъществени чрез фискален представител Theodor Convent Zollagentur GmbH, като не е издал и протоколи по реда на чл. 117 ЗДДС предвид, че при ВОП ДДС е дължим от получателя на основание чл. 84 ЗДДС. След като касационният жалбоподател не е отчел доставките като ВОП от конкретно посочения по-горе фискален представител, то правилно е прието в обжалваното решение, че същите са укрити. В тази връзка обосновано административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 73а ЗДДС е неприложима. В процесния случай, съгласно чл. 62 във връзка с чл. 84 ЗДДС, ДДС е дължим от лицето, което извършва придобиването, поради което ревизираното дружество е било длъжно да декларира и начисли дължимият данък за стоките, доставени до Германия, като издаде посочените протоколи. По делото е установено, че в счетоводството на дружеството няма никакви данни за осъществения ВОП при несъмнено установен ВОД, вследствие на получена информация от данъчната администрация на Германия в хода на извършения обмен на информация, в това число и тези от Theodor Convent Zollagentur GmbH, т.е. данъкът е изискуем от получателя по ВОП, но доколкото в счетоводството на дружеството няма данни за доставките, то доставките се приема за укрити, поради което правилно приходните органи са начислили ДДС, но не са признали правото на данъчен кредит, тъй като не е доказано, че са налице основанията по съгласно чл. 73а ЗДДС. Тези изводи са подкрепени и от изготвената в първоинстанционното производство експертиза, която потвърждава, че дружеството не е имало редовно водено счетоводство и затова са законосъобразни изводите, направени в обжалваното решение, че само редовно водените счетоводни книги имат доказателствена стойност, поради което не е възможно дружеството да се ползва от вписванията в тях като доказателства за установяване и по-конкретно, че реално не са били извършвани доставки между него и Theodor Convent Zollagentur GmbH. Законосъобразни са изводите на съда по повод приетото от приходните органи, че на ревизираното дружество следва да бъде начислен ДДС за осъществения от него ВОП по повод деклариран към него ВОД от германски контрагент, но няма право на данъчен кредит. Предвид горното настоящият касационен състав счита, че оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а обжалваното първоинстанционно решение като правилно постановено,тъй като не са допуснати сочените от касатора нарушения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5104/04.05.2026 г., постановено по адм. дело № 181/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив . ОСЪЖДА „ОАЗИС СПОРТ – 1“ ЕООД да заплати на Национално агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро за касационна съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА