Решение · № 11429/2026 · дело 6597/2026

По дело 6597 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11429 София, 11.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар Михаела Тунова и с участието на прокурора Радослав Стоев изслуша докладваното от съдията Славина Владова по административно дело № 6597/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите, както и на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на И. К. Т. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Щерева, против решение № 15989 от 26.04.2026г., постановено по адм. д. № 5577/2025г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД – 09 – 50 – 231 от 10.04.2013г. на главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и чл. 113 ЗУТ е одобрено, както следва: 1. изменение на план за застрояване за УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“ /само в частта по ул. „Бачо Киро“/ и УПИ IV – 358 – „за офис комплекс“, от кв. 20, м. „Зона Г - 14“ с корекции във виолетов цвят; 2. одобрен е Работен устройствен план /РУП/ за УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“ /само в частта по ул. „Бачо Киро“/ и УПИ IV – 358 – „за офис комплекс“, от кв. 20, м. „Зона Г - 14“ и силуети през кв. 20 и по ул. „Бачо Киро“ с корекции във виолетов и оранжев цвят; 3. Изменение на план за регулация за м. „Зона Г - 14“, кв. 20 и преотреждане на УПИ I – 2,12 в УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“, а УПИ IV – 9, 10, 14 в УПИ IV – 358 – „за офис комплекс“, от кв. 20, м. „Зона Г - 14“, съобразно приложен проект. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 ЗУТ. Навежда съображения, че съдът не е съобразил всички събрани в хода на производството доказателства, включително приетите съдебно – технически експертизи, като необосновано е достигнал до извод за липса на допуснати в производството нарушения на административно производствените правила и материална законосъобразност на заповедта. Излага подробни съображения за допуснати такива, а именно несъответствие между графичната и текстовата част на заповедта, необоснованост на извода на съда, че имота на жалбоподателката не е засегнат от процедираното изменение, допуснати намалени отстояния към УПИ III през улицата, липса на предпоставките по посоченото в заповедта правно основание за издаването й – чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, поради това, че няма съгласие на всички заинтересовани страни, противоречие с ОУП, допуснати нарушения на чл. 21, ал. 2 ЗУТ, тъй като с оспорения план не е предвидено пълно покриване на калканните стени, нарушение на чл. 80, ал. 3 във връзка с чл. 78, т. 5 и чл. 84 от Закона за културното наследство, тъй като одобреният план не е съгласуван по изискващия се по ЗКН ред. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена заповедта в частта й, с която е одобрено изменение на ПЗ, РУП и изменение на ПР за УПИ I - 357, кв. 20, м. „Зона Г – 14“ по плана на гр. София. Алтернативно иска в случай, че бъде потвърдено първоинстанционното решение същото да бъде изменено в частта му за разноските, като бъде намалено адвокатското възнаграждение, присъдено на заинтересованата страна, поради прекомерност, като излага подробни съображения за това. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на СО, чрез процесуалния си представител юрк. Механджиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на касатора, ако същият се ползва от адвокат в съдебното производство. Ответникът „България Платиниум Груп“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Минчева с представен писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът Организация на евреите в България „Шалом“ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна. За да постанови оспореното в това производство решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед на кмета на СО към момента на издаване й, при спазване на изискванията за форма, с ясни мотиви и диспозитив, а допуснатите при издаването й нарушения е приел, че не могат да се квалифицират като съществени, които да обосноват незаконосъобразност на същата. Посочил е и че не са налице твърдените от жалбоподателката несъответствия между графичната и текстовата част на заповедта, като е обосновал, че текстовата част, включително с отбелязаното в нея, че корекциите са направени с лилав цвят откъм ул. „Бачо Киро“ съответства на отразяванията в графичната част на същата, като котираните разстояния и отстъпи във височините за имота на жалбоподателката не представляват предвиждания за застрояване. Позовал се е на приетите по делото съдебно – технически експертизи и е приел, че имота на жалбоподателката не е засегнат от процедираното изменение, тъй като за него няма одобрен квартално застроителен и силуетен план и РУП, а в оспорената заповед тези параметри са били посочени само схематично. Посочил е и че само с план за изменение на регулацията в имота на жалбоподателкатат ще се определят конкретните параметри за застрояване. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като предвиденото застрояване и за двата УПИ I – 357 и УПИ IV – 358 отговаря на предвижданията на ОУП на София за зоната, в която се намира, а именно „Ц – 2 – зона на стария градски център“. Приел е, че с факта, че за имота на жалбоподателката е конкретизирана с плана и РУП дълбочина на застрояване от 11,17м., а не допустимото по действалата разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗУТ към онзи момент във връзка с § 124 ПЗР на ЗУТ дълбочина от 14м. не води до нарушение на посоченото нормативно изискване. Приел е и че не е налице нарушение на изискването на чл. 21, ал. 2 ЗУТ за покриване на калканната стена, поради неправилното отразяване на действащия план за застрояване на имота й. Приел е и че не е допуснато нарушение, поради несъгласуване на одобрените проект от министъра на културата, тъй като е обосновал, че съгласувания проект от министъра на културата е в по – голям обем от окончателно одобрения. Приел е и че не е налице нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като всички собственици са подали заявления за процедираното изменение, а по отношение на нейния имот е развил отново съображения, че не е засегнат от процедираното изменение. По тези съображения е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е недопустимо в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД – 09 – 50 – 231 от 10.04.2013г. на главния архитект на Столична община /СО/, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на плана за застрояване и РУП за УПИ IV – 358 – „за офис комплекс“, от кв. 20, м. „Зона Г - 14“ и за одобрения план за регулация с преотреждане на УПИ IV – 9, 10, 14 в УПИ IV – 358 – „за офис комплекс“, от кв. 20, м. „Зона Г - 14“, съобразно приложен проект. В тази част съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като по отношение на този имот жалбоподателката И. Т. няма качеството на заинтересовано лице, за което е признато право на жалба по някои от хипотезите на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ. Това е така, тъй като имота на жалбодателката не е съседен на посочения УПИ IV – 358, а се намира през един имот от него, съответно тя не е заинтересована по нито една от точките по чл. 131, ал. 2 ЗУТ да оспорва заповедта в тази й част. Поради и това оспореното решение в тази му част следва да бъде обезсилено, жалбата на Т. също в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. К. Т. срещу заповед № РД – 09 – 50 – 231 от 10.04.2013г. на главния архитект на Столична община, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на план за застрояване и РУП за УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“ /само в частта по ул. „Бачо Киро“/, както и в частта, с която И. К. Т. е осъдена да заплати разноски на Столична община и на „България платиниум груп“ ЕАД е неправилно по следващите съображения. Свързаното застрояване е предвидено за имота на жалбоподателката УПИ II – 1 и УПИ I – 2, 12 с плана от 2001г. /посочената номерация е по този план/, а именно по решение № 1 от протокол № 32 от 10.12.2001г. Видно от скицата приложена към СТЕ на вещото лице арх. Бошнакова по предвиденото по този план свързано застрояване е била предвидена по – голяма дълбочина на застрояване за имота на жалбоподателката. По оспорения план в това производство, от графичната му част е видно, че за новообразувания УПИ I – 357 /съответен на УПИ I – 2, 12 от плана от 2001г./ не е изпълнено изискването да покрие напълно предвидената калканна стена на УПИ II, като вместо това е предвидено да бъде намалена дълбочината на калканната стена в имота на жалбоподателката и съответно тя вече идва с краен контур по права линия от съществуващата в момента в имота сграда, като до нея е предвидено 3 етажно застрояване отново на калкан с УПИ I – 357. Такова изменение би било допустимо само и единствено по общ съгласие на страните, каквото в случая няма. Нормата на закона – чл. 21, ал. 2 ЗУТ изисква при предвидено по плана свързано застрояване, ако за единия от имотите е изработен и одобрен план за застрояване с предвидено такова застрояване, то при изработването на план за застрояване за съседен имот, да бъде предвидено пълно покриване на вече съществуваща или предвидена в предходен план калканна стена. В случая във връзка с изложеното това изискване не е изпълнено, като точно обратното с одобрени план за застрояване за УПИ I вместо да се предвиди покриване на вече предвидената калканна стена към имота на жалбоподателката, е процедирано обратното, предвидената по одобрения план от 2001г. калканна стена в нейния имот е намалена спрямо предвижданията по оспорения в това производство план за УПИ I – 357. Не може да бъде споделено виждането на пръвонистанционния съд, че това не представлява изменение на плана за застрояване на имота на жалбоподателката, а само е конкретизирана дълбочината на застрояване, включително за нейния имот. Дълбочината на застрояването и начина на застрояване, в случая свързано, както и конкретните параметри на застрояването – плътност, интензивност, максимално допустими височини, процент озеленена площ, се определят с плана за застрояване, а не с плана за регулация или с РУП по аргумент от чл. 113 ЗУТ. Съгласно чл. 59, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, плановете за застрояване се изработват съгласно изискванията на чл. 46 - 50 , като включват частите, отнасящи се до ПЗ. Съгласно чл. 48, ал. 2, б. „е“ и „ж“ ПУП – ПРЗ включва „вътрешните линии на основното застрояване: задължителни линии, до които е задължително да се разположи застрояването, и ограничителни линии, до които застрояването може да се разположи или да отстъпи от тях“, „заварените сгради, които се запазват и включват в системата на застрояването. Буква „з“ на посочената разпоредба предвижда, че „начинът на застрояване на урегулираните поземлените имоти се определя чрез линиите на застрояване; в зависимост от архитектурно-устройствените и други условия със заданието може да се постави изискване за изобразяване очертанията на новопредвидените сгради, които се считат за задължителни линии на застрояване, и на заварените сгради, които се запазват“. В случая с графичната част на оспорената заповед вътрешните линии на застрояване, включително за имота на жалбоподателката, очертаващи и дълбочината на застрояване, са изчертани с червена непрекъсната линия, съответстваща на графичния знак по т. 6.3.1 от Таблица 2 от Приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001г., а именно същите са дадени като задължителни линии на застрояване, т.е такива до които задължително се разполага застрояването. По този начин е била маркирана и дълбочината на застрояване в имота на жалбоподателката и по действащия към момента план от 2001г., като по оспорената в това производство заповед в графичната й част, задължителната линия на застрояване, маркираща дълбочината на същото, е отдръпната в посока намаляването на същото. В случай, че в графичната част на действащия план от 2001г. беше предвидена ограничителна линия на застрояване, то би било допустимо да се приеме, че с РУП по оспорената заповед е конкретизирана дълбочината на застрояване. Предвид това обаче, че същата е маркирана със задължителна линия на застрояване, този извод не може да бъде споделен. Следва да се посочи и че с графичната част на плана по оспорената заповед в имота на жалбоподателката е предвидено и отпадане на част от предвидено свързано застрояване към УПИ I и в частта, която граничи с ул. „Цар Симеон“. Изложеното обосновава извод, че с оглед на графичната част на оспорената заповед, изменения са предвидени и в имота на жалбоподателката, като в случая същият не е само изобразен в съответствие с изискванията на чл. 113 ЗУТ. Предвид изложеното е необоснован и неправилен извода на съда, че имота на жалбоподателката не е предмет на одобрения план с оспорената заповед. Напротив същия е предмет на този план, тъй като видно от графичната част на същия с него е допуснато изменение на плана за застрояване на имота на Т. УПИ II. Това от своя страна обосновава наличието на противоречие между графичната и текстовата част на оспорената заповед, тъй като по текстовата част на заповедта имота й не е включен в одобреното изменение, а в графичната част на същата са отразени процедирани изменение на действащия и за нейния имот план за застрояване. Подробните устройствени планове представляват единство на текстова и графична част, като приложението им впоследствие става съобразно отразеното в графичната част, а в случая при несъответствие на тези две части, които следва да съществуват в тяхното единство, не може да бъде установено еднозначно каква е била волята на административния орган. Най – накрая следва да се посочи, че гореизложеното води до извод и за липса на правното основание за издаване на заповедта, тъй като чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ предполага наличието на съгласие на всички заинтересовани лица, което в случая не е налице. Поради това като е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта в тази й част, съдът е постановил неправилен съдебен акт, в противоречие със закона, като в тази му част същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповед № РД – 09 – 50 – 231 от 10.04.2013г. на главния архитект на Столична община /СО/, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на план за застрояване за УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“ /само в частта по ул. „Бачо Киро“/ и с която е одобрен е Работен устройствен план /РУП/ за УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“ /само в частта по ул. „Бачо Киро“/. На последно място в частта, с която с оспорената заповед е изменен планът за регулация за м. „Зона Г - 14“, кв. 20 досежно предвиденото преотреждане на УПИ I – 2,12 в УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“, от кв. 20, м. „Зона Г - 14“, съобразно приложен проект, е правилен извода на съда, че в тази част заповедта е законосъобразна. От събраните в хода на производството доказателства не се установява противоречие с ОУП, включително относно зоната, в която се намира същия или правилата и нормите по устройство на територията промяната на предназначението на УПИ I – 2, 12 за преотреждането му за УПИ I – 357, както и относно промяната на предназначението му „за административно делови сгради“. По отношение на изменението на регулацията в тази част проектът е и надлежно съгласуван, включително с отделно становище на министъра на културата. В тази част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. На последно място по направеното в касационната жалба искане за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта, с която жалбоподателката Т. е осъдена да заплати разноските по делото, настоящият състав намира, че е приложимо правилото на чл. 176а, ал. 4 АПК, според което „При подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено“. В първата инстанция с оспореното решение жалбоподателката е била осъдена да заплати 102,26 евро, разноски по делото в полза на Столична община и 2045,17 евро – разноски в полза на заинтересованата страна „България платиниум груп“ ЕАД. Предвид крайния изход на спора и в настоящата инстанция първоинстанционното решение в частта, с която И. Т. е осъдена да заплати разноските по делото следва да бъде отменено. Същата обаче претендира разноски за настоящата инстанция в размер на заплатената държавна такса и в размер на 2167 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, като ответника Главния архитект на СО също претендира разноски и за тази инстанция, като такива претендира и ответника по касация „България платиниум груп“ ЕАД. Предвид изхода на спора, а именно частично уважаване на жалбата на И. Т., съответно частична отмяна по нейната жалба на оспорения акт, настоящият състав намира, че за страните и за двете инстанции не следва да се присъждат разноски, предвид крайния резултат от спора, при който по отношение на всяка от страните е налице частично уважена претенция. Поради това настоящият състав счита, че първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски следва да бъде отменено, а сторените такива и в двете инстанции следва да останат в тежест на страните, които са ги направили. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 15989 от 26.04.2026г., постановено по адм. д. № 5577/2025г. по описа на Административен съд София – град, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на И. К. Т. срещу заповед № РД – 09 – 50 – 231 от 10.04.2013г. на главния архитект на Столична община, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на план за застрояване и РУП за УПИ IV – 358 – „за офис комплекс“, от кв. 20, м. „Зона Г - 14“, както и изменение на план за регулация за м. „Зона Г - 14“, кв. 20 и преотреждане на УПИ IV – 9, 10, 14 в УПИ IV – 358 – „за офис комплекс“, от кв. 20, м. „Зона Г - 14“, съобразно приложен проект и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОТМЕНЯ решение № 15989 от 26.04.2026г., постановено по адм. д. № 5577/2025г. по описа на Административен съд София – град, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на И. К. Т. срещу заповед № РД – 09 – 50 – 231 от 10.04.2013г. на главния архитект на Столична община, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на план за застрояване и РУП за УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“ /само в частта по ул. „Бачо Киро“/, както и в частта, с която И. К. Т. е осъдена да заплати разноски на Столична община и на „България платиниум груп“ ЕАД и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалбата И. К. Т. заповед № РД – 09 – 50 – 231 от 10.04.2013г. на главния архитект на Столична община, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на план за застрояване за УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“ /само в частта по ул. „Бачо Киро“/ и е одобрен Работен устройствен план /РУП/ за УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“ /само в частта по ул. „Бачо Киро“/. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15989 от 26.04.2026г., постановено по адм. д. № 5577/2025г. по описа на Административен съд София – град, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на И. К. Т. срещу заповед № РД – 09 – 50 – 231 от 10.04.2013г. на главния архитект на Столична община, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на план за регулация за м. „Зона Г - 14“, кв. 20 и преотреждане на УПИ I – 2,12 в УПИ I – 357 – „за административно делови сгради“. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ