Решение · № 11337/2026 · дело 6637/2026

По дело 6637 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11337 София, 10.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА МАДЛЕН ПЕТРОВА при секретар Малвина Пешева и с участието на прокурора Радослав Стоев изслуша докладваното от съдията Мадлен Петрова по административно дело № 6637/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. „ФИТО-ДИЗАЙН“ ЕООД, чрез адвокат Е. Ойсолов, обжалва решение № 17166/05.05.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 7459/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221423006795-091-001/03.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 1158/21.08.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град София за установени задължения за ДДС в размер на 63 231.92 лева и съответните лихви в размер на 12 971.93 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 АПК. По приложението на материалния закон касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не е доказана реалността и извършването на процесните доставки на стоки и услуги. В тази връзка излага съображения, че представените по делото протоколи за извършени насрещни проверки установяват единствено факта, че доставчиците не са намерени на адресите за кореспонденция, а наличието на облагаеми доставки и осъществяването на сложния фактически състав на чл. 6, чл. 9, чл. 25, чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС се установяват от представените по делото фактури, които отговарят на изискванията на чл. 226 от Директивата 2006/112/ЕО и чл. 114, ал.1 ЗДДС. Счита, че направеното оспорване на автентичността на фактурите и по-конкретно, че не са подписани от законните представители на фирмите – доставчици, не отрича валидността на данъчните документи и тяхната доказателствена сила, тъй като подписът не е задължителен реквизит нито по националното право, нито по правото на ЕС. Дружеството твърди, че самите фактури индивидуализират напълно стоките и услугите, обект на доставката, поради което не са необходими други доказателства за тази индивидуализация (стокови разписки, приемо – предавателни протоколи и др.). Обстоятелството, че доставките са реални, се потвърждава както от валидността на фактурите и счетоводното им отразяване от Фито Дизайн ЕООД, така и от показанията на св. Я., от заключението на съдебно – техническата експертиза и от включването на фактурите в дневниците за продажби на доставчиците. Установено е и използването на стоките и услугите, предмет на процесните фактури за извършването на последващи облагаеми доставки – изпълнение на ландшафтни проекти на реални обекти. Поддържа, че дружеството не е участвало в измамна данъчна схема и по делото не са представени обективни данни за това, че е знаело или е трябвало да знае, че сделките, на които основава правото си на приспадане са част от данъчна измама. Позовава се на съдебна практика на Съда на ЕС и на Върховния административен съд относно правото на приспадане на данъчен кредит. В касационната жалба са посочени нарушения на съдопроизводствените правила, предвидени в чл. 5, чл.12, чл. 202 и чл. 235, ал.2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК при преценката на доказателствата и формиране на вътрешното убеждение на съда. Изложени са и доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен при неправилно прилагане правилата за логическо мислене на каузалните връзки между явленията, довели до неправилни фактически изводи на съда. Искането е за отмяна на решението. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез юрк. М. Михайлова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Административен съд – София град. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е бил ревизионен акт № Р-22221423006795-091-001/03.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, при условията на чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК във връзка с чл.12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ДОПК, потвърден с решение № 1158/21.08.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град София, с който на Фито Дизайн ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 63 231.92 лева и лихви в размер на 12 971.93 лева. Задълженията са резултат от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „НИК БИЛДИНГ 07“ ЕООД, „АЗ КОМЕРС 2022“ ЕООД, „БАЛКАН ИНВЕСТ СТРОЙ 92“ ЕООД, „АТАНАСОВИ БИЛДИНГ“ ЕООД; „ГАРАНТ и СТРОЙ“ ЕООД; „ВАС КОМЕРС 22“ ЕООД; „ЕКО ГРУП 66“ ЕООД; „ЕВРОСТРОЙ ДОМ БГ“ ЕООД; „НИК БИЛДИНГ 07“ ЕООД; „ЖОРО СТРОЙ 2020“ ЕООД; „ЕФЕКТ КОНСУЛТ БГ“ ЕООД; „СТРОЙ ПЕРФЕКТ ГРУП 2011“ ЕООД; „П и Д - 777“ ЕООД; „НИКОС 7“ ЕООД; „ФЕНИКС-2000“ ЕООД; „ТАИНА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД; „СТРОЙ РЕМОНТ СИСИ 2021“ ЕООД за доставки на стоки (пясък, филц, хумус, торф, различни видове растения и др.) и доставки на услуги (услуги с багер, транспортни услуги и др. ). Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 6811/23.06.2025г., постановено по адм. дело № 3215/2025 г. Върховният административен съд е отменил решение № 26778/11.12.2024 г. по адм. дело № 10169/2024г. на Административен съд – София град, с което е обявена нищожност на оспорения ревизионен акт, като е съобразил приетото тълкувателно решение № 3/26.06.2026 г. на ОСС на I II колегии на Върховния административен съд по т. дело № 2/2024 г. и е върнал делото за ново разглеждане на спора по същество от друг състав на същия съд. С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Фито Дизайн ЕООД. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходи, подписан е с валидни квалифицирани електронни подписни на издателите му и са спазени изискванията за писмена форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. Не са установени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство, които да съставляват основания за отмяна на акта. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е посочил предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 и чл 69, ал.1, т.1 ЗДДС и е обосновал извод, че не са изпълнени по отношение на спорните доставки. От фактическа страна в решението е установено, че фактурите издадени от „АТАНАСОВИ БИЛДИНГ“ ЕООД, „ФЕНИКС - 2000“; „СТРОЙ ПЕРФЕКТ ГРУП 2011“ ЕООД, „СТРОЙ РЕМОНТ СИСИ 2021“ ЕООД, „ЕКО ГРУП 66“ ЕООД, „ГАРАНТ И. СТРОЙ“ ЕООД, АЗ КОМЕРС 2022“ ЕООД, „БАЛКАН ИНВЕСТ СТРОЙ 92“ ЕООД, „ЕФЕКТ КОНСУЛТ БГ“ ЕООД, „ЕВРОСТРОЙ ДОМ БГ“ ЕООД, „П И Д - 777“ ЕООД, както и част от фактурите, издадени от „ВАС КОМЕРС 22“ ЕООД и „НИК СТРОЙ 67“ ЕООД документират доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС - хумус, торф, пясък, тръби, градински маркуч, различни видове растения и др. Предмет на доставките, фактурирани от „ЖОРО СТРОЙ 2020“ ЕООД, „НИК БИЛДИНГ 07“ ЕООД, „НИКОС 7“ ЕООД; „ТАИНА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, както и част от доставките от „СТРОЙ ПЕРФЕКТ ГРУП 2011“ ЕООД и „ВАС КОМЕРС 22“ ЕООД са услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС – транспортни услуги, услуги с багер, кастрене на колони, извозване на отпадъци и др. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства - фактури, фискални бонове, писмени обяснения на ревизираното лице, протоколи за насрещни проверки на доставчиците, показания на св. Я. и експертни заключения на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Г. Атанасов и комплексна съдебно – техническа експертиза, изготвена от гл.ас.д-р ландшафтен архитект Г. Янчева и ланд. арх. А. Георгиев и е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките на стоки и услуги, тъй като не е установено прехвърляне на правото на собственост върху стоките съгласно чл.24, ал.2 ЗЗД и извършването на услугите. В мотивите си съдът е посочил, че фактурите не са придружени със съпътстващи документи – договори, стокови разписки, приемо – предавателни протоколи. Това обстоятелство е констатирано и в заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице е извършило проверка във връзка с последваща реализация на доставките по спорните фактури и е посочило, че ревизираното дружество е отчело приходи от по фактури, издадени на клиенти за доставки на материали и услуги, свързани с дейност по озеленяване, изграждане на подземни напоителни системи, интериорно и екстериорно проектиране на зелени площи и сгради, поддръжка на частни и обществени зелени площи и паркове, но е невъзможно обвързване на конкретни процесни доставки (покупки) с последващи доставки въз основа на счетоводен анализ по счетоводни регистри, тъй като няма такава аналитичност по количество и стойност от всеки вид. От заключението на комплексната техническа експертиза, съдът е установил, че вложените стоки и материали отговарят до голяма степен на писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество, както и на списъка с клиенти и ползватели на изградените зелени площи и информацията, посочена в ССЕ. Дадено е заключение, че е налице влагането на видове услуги и материали от доставните фактури в обектите, но не е възможно изчисляването на вложеното с точни стойности – дължина на тръбите, внесен хумус и брой растения в момента на засаждане, количества тревно семе, материалите, които са подменени при поддържането и др. Съдът е приел за доказано оспорването фактурите, издадени от доставчиците по реда на чл. 193 ГПК и обосновал извод, че не съдържат автентичен подпис на посочените като издатели лица. При установените по делото факти и с позоваване на съдебна практика на Съда на ЕС (решение от 13.12.1989 г., G.J. S-342/87, решение от 19.09.2020г. Schmeink and Cofreth АG and Co. KG срещу F.B. I M.S. срещу F.E.C – 454/98) и решение по дело С-151/13, Rayon D’Or, съдът е приел, че не е възможно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, единствено поради вписване във фактурата, а лицето, което се позовава на правото да приспадне данъчния кредит следва да установи реално осъществяване на доставките. Възраженията на ревизираното дружество, че реалността на доставките е доказана от това, че дружеството е реализирало последващи такива, са отхвърлени като неоснователни, по съображения, съдебните експертизи не са дали конкретен отговор на този въпрос. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на „ФИТО ДИЗАЙН“ ЕООД Решението е правилно постановено. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е приложил правилно материалния закон. Изводите му, че не са изпълнени материалноправните условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „АТАНАСОВИ БИЛДИНГ“ ЕООД, „ФЕНИКС - 2000“; „СТРОЙ ПЕРФЕКТ ГРУП 2011“ ЕООД, „СТРОЙ РЕМОНТ СИСИ 2021“ ЕООД, „ЕКО ГРУП 66“ ЕООД, „ГАРАНТ И. СТРОЙ“ ЕООД, АЗ КОМЕРС 2022“ ЕООД, „БАЛКАН ИНВЕСТ СТРОЙ 92“ ЕООД, „ЕФЕКТ КОНСУЛТ БГ“ ЕООД, „ЕВРОСТРОЙ ДОМ БГ“ ЕООД, „П И Д - 777“ ЕООД, ЖОРО СТРОЙ 2020“ ЕООД, „НИК БИЛДИНГ 07“ ЕООД, „НИКОС 7“ ЕООД; „ТАИНА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, „ВАС КОМЕРС 22“ ЕООД и „НИК СТРОЙ 67“ ЕООД се подкрепят от доказателствата по делото. При спор за действителното осъществяване на доставките на стоки и услуги, за които се претендира правото на признаване на данъчен кредит, релевантните факти, които подлежат на доказване са доставянето и получаването на стоките и извършването на услугите. Това са юридическите факти, които пораждат настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.2 ЗДДС, изискуемост на ДДС съгласно чл. 25, ал.6, т.1 ЗДДС и възникването на правото на данъчен кредит – чл. 68, ал.2 ЗДДС. Доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК е на задълженото лице, което претендира признаване на правото на приспадане и в случая не е изпълнена. Принципно вярно касаторът сочи, че съгласно чл. 114, ал.1 ЗДДС, респ. чл. 226 от Директивата за ДДС подписът на издателя не е елемент от съдържанието на фактурата. Ето защо установената по реда на чл. 193 ГПК неавтентичност на подписите, положени за издател във фактурите, не ги дисквалифицира като годни данъчни документи по смисъла на чл. 71, т.1 ЗДДС. В случая същественото е, че не се установява доставянето на стоките и извършването на услугите. Неоснователни са доводите на касатора, че представените фактури са достатъчни да установяват реалното осъществяване на доставките, тъй като те не съдържат индивидуализация на стоките и услугите. Това не се установява и от събраните по делото гласни доказателства и експертни заключения. Въпреки проявената процесуална активност от страна на дружеството, осъществяването на доставките е останало недоказано, включително и чрез влагането на стоките и услугите в извършени последващи доставки, поради невъзможност да бъдат обвързани по счетоводни данни или с конкретните обект. Голяма част от доставчиците не са познати на разпитания по делото свидетел, който е работил за Фито Дизайн ЕООД на длъжност лесовъд и твърди, че е приемал стоките и се е занимал с изграждането на обекти за озеленяване, вертикална планировка, поливни системи и др. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушения на съдопроизводствените правила за преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на вещи лица. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК като в решението си е направил конкретни установявания по релевантните за спора факти относно предмета на доставките и тяхното изпълнение по отношение на всеки от 17-те доставчици, обсъдил е показанията на разпитания по делото свидетел и заключенията на вещите лица. Крайният му извод, че не са налице материалните условия за възникване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, е законосъобразен, поради което решението, с което жалбата Фито - Дизайн ЕООД е отхвърлена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал.1 ДОПК ред. ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г. във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 102.26 евро юрисконсултско възнаграждение Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17166/05.05.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 7459/2025 г. ОСЪЖДА „ФИТО-ДИЗАЙН“ ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 102.26 евро разноски за касационното производство. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА