Определение · № 11523/2026 · дело 10916/2026

12 ноември 2026 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11523
Година на номера
2026
Дело №
10916/2026

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 10916 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11523 София, 12.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЙОВКА ДРАЖЕВА по административно дело № 10916/2026 г. Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на Д. Г. Д., чрез адв. Н. Вълчева, против прекратително определение № 2247/14.09.2026 г. по адм.д.№ 419/2026 . по описа на АС-Кърджали. Оспорва изводите на съда, че мълчалив отказ не е налице и липсва спорен предмет. Твърди, че съдът неправилно е приел, че с уведомление от 06.07.2026 г. ИЗИ АСЕТ МЕНИЖДЪНТ“ АД е предоставил исканите от него копия от Договор за паричен заем от 04.07.2025 г. и прилежащите към него документи. Иска определението да бъде отменено и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответната страна "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди, че изводът на съда за недопустимост на жалбата е правилно, тъй като дружеството се е произнесло изрично и в срок по подаденото заявление. На следващо място излага съображения, че поисканите документи и информация за плащания са извън обхвата на чл.15 от Регламент, защото се иска предоставяне на кредитна документация по съществуващо облигационно правоотношение, достъпът до който се упражнява по реда на Закона за потребителския кредит. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС-Кърджали е образувано по жалба на Д. Г. Д. срещу мълчалив отказ на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, да уважи правото му на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 216/679 за предоставяне на копия на Договор за паричен заем №5491691 от 04.07.2025 г. ведно с всички съпътстващи го документи. В хода на съдебното производство, в депозирания отговор на жалбата, ответното дружество е представило Уведомление от 06.07.2026 г. относно упражнено право на достъп до лични данни по чл. 15 от Регламента ведно с изисканите документи, включително копие от договори за паричен заем от 07.07.2025 г. и 14.11.2025 г., и относимите към тях документи. В уведомлението е посочен администратора на лични данни, категориите лични данни на заявителя, които се обработват- три имена, ЕГН, адрес, номер на документ за самоличност, копие от документа, мобилен телефон, имейл адрес, телефонен номер, данни от справки в регистри на държавни органи, информация за произход на средствата. Посочени са целите на обработване: 1.законово задължение по Закона за мерките против изпиране на пари със задължение за съхраняване на документа за самоличност за срок от 5 години, което представлява правно основание за обработка на данните по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. "в" от Регламента, както и задължение по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма с цел предотвратяване на измами. Изрично е посочено, че в съответствие с изискванията на чл.15 дружеството предоставя на заявителя достъп до всички лични данни и документи, които съхранява под формата на извлечение. Описано е, че в архива на дружеството има няколко документи по прекратени договори, които съдържат идентични лични данни на заявителя, поради което се предоставя само по един представителен документ (изображение) от всеки вид. С оспореното определение № 2247/14.09.2026 г. съдът приема, че е налице основание по чл.159, т.1 от АПК за прекратяване на делото поради липса на предмет. Развива мотиви, че на заявлението по чл.15, пар.1 от Регламента е даден пълен отговор, като правото на достъп и правото за получаване на копие от лични данни по чл.15, пар.3 е реализирано в пълен обем. На следващо място позовавайки се на съдебната практика на СЕС и ВАС е посочил, че информацията относно точното изпълнение на договорни отношения за кредит не е предмет на регулиране с регламента и непредставянето й не представлява отказ от правото на достъп по чл.15 от същия. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Правилни са изводите на решаващия съд, че липсва годен за обжалване административен акт. С издаване на отговора (уведомление) от 06.07.2026 г. от страна на администратора на лични данни и прилагането на копие от договор за паричен заем №5491691/ 07.07.2025 г., № 5608828/ 14.11.2025 г., включително декларации за произход на средства от 14.11.2025 г., данни от справки на НОИ, лична карта, разписки за получени парични суми, посочването на категорията лични данни, целите, за които се обработват, молбата е удовлетворена. Разпоредбата на чл.15, пар.1 от Регламент 2016/679 урежда правото на достъп на субекта на лични данни до конкретно и изчерпателно посочена информация като цели на обработване, категории лични данни, категории получатели, предвидения срок за съхранение, съществуването на право на коригиране и изтриване или ограничаване на обработването, правото на жалба, наличната информация за събиране на личните данни, когато източникът не е субекта на данните, съществуването на автоматизирано вземане на решения. От подробно описаното съдържание на заявлението е видно, че на упражненото право по чл.15, пар.1 от Регламента е даден изчерпателен отговор.При това положение жалбата няма предмет, поради което не съществува процесуално основание за нейното разглеждане по същество. Не е налице мълчалив, нито изричен отказ на администратора на лични данни. Подадената жалба се явява недопустима и безпредметна, тъй като липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за нейното разглеждане, а именно наличието на акт, подлежащ на съдебен контрол. Защитната теза, развита в частната жалба е, че отговорът, с който му се предоставят исканите документи не е получен. На жалбоподателят е изпратен имейл в деня на изготвяне на уведомлението, като няма данни да е потвърден от адресата като получен. Това обстоятелство обаче е ирелевантно към спора дали делото има или няма предмет и има отношение само към срочността на жалбата. Проблемът по делото е какво представлява копие от лични данни по смисъла на чл.15, пар. 3 от Регламент 2016/679 /ОРЗД/. Понятието "копие" се тълкува в широк смисъл и включва различни видове достъп, като информацията се предоставя в присъща, постоянна форма- текстова, електронна, стига субектът на лични данни да може да запази цялата информация и да се върне към нея. Съгласно решение по дело С-487/21 на СЕС правото да се получи от администратора копие на личните данни по чл.15, пар.3 от ОРЗД, които се обработват, означава, че на субекта на данни трябва да се предостави вярно и разбираемо възпроизвеждане /реплика/ на всички тези данни. Няма задължение администраторът на лични данни да предоставя документи, в които се съдържат лични данни в първоначалната им форма. При спазване на принципа за прозрачност администраторът може да предостави достъп до копие на носителя, каквото в случая дори е направено. В чл.15, пар. 3 от ОРЗД е регламентирана възможността правото на достъп да бъде реализирано чрез получаване на непроменено копие от обработваните лични данни, което не означава непременно и винаги копие от самите документи, съдържащи лични данни. От съдържанието на иницииращия документ до администратора на лични данни е видно, че Д. Д. иска освен това ксерокс-копия от цялото кредитно досие, като съдържанието и обхвата на това волеизявление не могат да бъдат допълвани, изменяни и/или доразвивани/ конкретизирани в хода на вече образувано съдебно производство по жалба срещу акта, с който сезираният субект се е произнесъл по отправеното до него искане Принципно трябва да се прави разлика между правото на достъп по чл.15 от ОРЗД и правото на получаване на копие от действителните документи, регламентирано по националното право. По настоящото дело физическото лице освен достъп до лични данни иска ксерокс- копия от всички документи, които са в кредитното досие като договори за паричен заем, погасителен план, анекси, застраховки и информация за извършените плащания. Правилно въз основа на тези факти съдът е приел, че тази търсена информация не попада в приложното поле на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като по своето естество тя се отнася до въпроси, свързани с изпълнението на облигационни правоотношения и следователно към нея следва да намерят приложение разпоредбите на друг, специален закон, а именно тези на чл. 11, ал. 3, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, според които кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Наред с това следва да се има предвид, че уреждането на договорните отношения (в случая договори за потребителски кредит) не е предмет на регулиране с Регламент (ЕС) 2016/679, както и че искането за получаване на копия от всички документи в кредитното досие на дадено физическо лице не е идентично с правото му на достъп до лични данни по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В това отношение обосновано и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби първоинстанционният съд е приел, че процесното искане/заявление съставлява изявление на страна по договор за кредит, т. е. на страна по облигационно правоотношение, което не може да бъде удовлетворено посредством въведения с Регламент (ЕС) 2016/679 режим за защита на личните данни. Предвид горното, настоящата частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд следва да се остави в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2247/14.09.2026 г. по адм.д.№ 419/ 2026 г . по описа на АС-Кърджали. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Други данни

Резултат за проверявания акт
Upheld
Проверявани актове
[{"kind":"определение","number":"2247","date":"2026-09-14","case":419,"year":2026,"court":"АС-Кърджали"}]
В регистъра от
13.11.2026
Последно в регистъра
13.11.2026