Решение · № 11517/2026 · дело 6926/2026

12 ноември 2026 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
11517
Година на номера
2026
Дело №
6926/2026

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 6926 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11517 София, 12.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Иванова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Бранимира Митушева по административно дело № 6926/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Ц. А., в качеството й на управител на етажната собственост, находяща се в гр. София, [улица], подадена чрез процесуалния представител адв. Иванов, срещу решение № 7608 от 24.02.2026 г., постановено по адм. дело № 3857/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено писмо рег. № РВТ23-ТД26-2140/5/03.10.2023 г., подписано от „за“ кмета на район „Витоша“, Столична община, върнато е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, както и по частна жалба на кмета на район „Витоша“, Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Градинаров, срещу определение № 24204 от 16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 3857/2025 г. по описа на Административен съд – София град. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно липсата на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалба. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното определение по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което се измени съдебното решение в частта за разноските, на които е осъдена Столична община. Ответникът – кмета на район „Витоша“, Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Градинаров, изразява становище за основателност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, както и поддържа подадената от него частна жалба. Ответникът – „Кишан“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния представител адв. Москов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците - Етажна собственост, находяща се в гр. София, [улица], чрез управителя Д. Ч., и Етажна собственост, находяща се в гр. София, [улица], чрез управителя Н. Х. М., редовно призовани, в съдебно заседание не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на „Кишан“ ЕООД срещу писмо рег. № РВТ23-ТД26-2140/5/03.10.2023г. на кмета на район „Витоша“, обективиращо изричен отказ за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд имот по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Обжалваният отказ е постановен по заявление на жалбоподателя за учредяване на право на преминаване през чужд имот - имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, УПИ ІV - 1492,1493, кв.3, [заличен текст] на гр. София, за осигуряване достъп до имот с [идентификатор], УПИ VІІ-1491, кв.3, [заличен текст] на гр. София, в който имот дружеството е придобило право на собственост върху 47 броя паркоместа, попадащи на кота -1 /-2,75/ на жилищната сграда - самостоятелен обект с [идентификатор] по КККР. Видно е, че заявителят е предложил трасе за преминаване, което засяга [ПИ] и е приложил покани до етажните собственици в сградата с [идентификатор], чрез управителите на етажна собственост вход А, вход Б и вход В на [улица]. С решение № 2546 от 17.04.2024 г. по адм. дело № 10135/2023 г. Административен съд - София град е отменил оспорения отказ. Така постановеното решение е отменено от ВАС с решение № 2773/18.03.2025 г. по адм. дело № 6038/2024 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите му. При новото разглеждане на делото, за да отмени оспореният отказ първоинстанционният съд е приел, че макар й да е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, както и при спазване на административно-производствените правила, същият е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Прието е от съда, че в процесния случай не е постигнато съгласие със собствениците на имота, през който следва да бъде учредено право на преминаване, като за това свидетелстват както отправените от жалбоподателя покани до етажните собственици, така и приложеното по делото уведомление от последните, с което се заявява изричният им отказ от подобно преминаване през тяхната собственост. Позовавайки се на приетите по делото съдебно-технически експертизи, съдът приема също така, че транспортен достъп до процесните паркоместа на жалбоподателя не може да бъде осъществен само по улица или чрез изградена рампа, а единствено като се премине през имота на заинтересованите страни. Съдът приема за установено по делото още, че няма друго техническо решение, което да е икономически по-целесъобразно, освен предложеното от жалбоподателя, доколкото всички останали възможни варианти за достъп до процесните паркоместа са свързани с премахване на съществуващи и въведени в експлоатация съоръжения /трафопост/, изграждане на сложни за изпълнение рампи, с цел преодоляване на естествената денивелацията на терена, което неминуемо би довело до много по-големи разходи в сравнение с предложения проект за преминаване от страна на жалбоподателя. Според съда, тъй като имотът е изцяло застроен и няма възможност за извършване на каквото и да било допълващо застрояване, то липсва и възможност за влошаване на условията за застрояване на имот с [идентификатор]. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че са налице всички предпоставки за прилагане на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорения отказ е издаден от компетентен орган в съответствие чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, доколкото същият е подписан от заместник – кмета на район „Витоша“, Столична община, въз основа на заповед за заместване № РВТ23-РД15-203/25.09.2023 г. на кмета на район „Витоша“, Столична община. Правилно съдът приема също така, че административният акт е издаден в изискуемата писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 от АПК, както и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неправилен обаче е решаващият извод на съда за материална незаконосъобразност на оспорения отказ. Административният орган е бил сезиран от ответника в настоящото производство „Кешан“ ЕООД с искане по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот с [идентификатор], по което се е произнесъл постановявайки оспорения отказ. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 от ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот през обслужващия имот с транспортни средства и е с по - широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп. Изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план /чл. 190, ал. 1 от ЗУТ/, докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него – чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. Предвид това, оспореният отказ на кмета на район „Витоша“, Столична община, като краен резултат се явява законосъобразен по заявеното основание по чл. 192 от ЗУТ, тъй като от една страна въобще и не се твърди в подаденото от „Кишан“ ЕООД заявление рег. № РВТ23-ТД26-2140/01.09.2023 г. да не е налице осигурен пешеходен достъп, а от друга страна по делото също така не се установява дружеството да не разполага с възможност за пешеходен достъп до собствените му паркоместа, попадащи в самостоятелен обект в сграда с [идентификатор]. Нещо повече, в случая в направено искане за учредяване на право на преминаване изрично се сочи липсата на транспортен достъп до притежаваните от дружеството 47 броя паркоместа, находящи се в изградената в имот с [идентификатор] сграда. В тази връзка следва да се има предвид също така, че и в приетите по делото съдебно-технически експертизи, на които се е позовал административния съд, за да отмени оспореният отказ, също е разглеждана възможността за транспортен достъп, който не е предмет на производството по чл. 192 от ЗУТ. Следователно в настоящия случай, още при заявяване на искането не са били налице предпоставките за развитие на процедура по чл. 192 от ЗУТ, доколкото тази разпоредба не касае транспортен достъп и затова оспореният отказ за учредяване на право на преминаване през чужд имот с 68134.1932.1493 е законосъобразен. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразния отказ. С оглед изхода на спора следва да бъде отменено по частната жалба на кмета на район „Витоша“, Столична община, и определение № 24204 от 16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 3857/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Независимо от изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, тъй като такива не са поискани пред настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 7608 от 24.02.2026 г., постановено по адм. дело № 3857/2025 г. по описа на Административен съд – София град, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кишан“ ЕООД, гр. София, против писмо № рег. № РВТ23-ТД26-2140/5/03.10.2023 г., подписано от „за“ кмета на район „Витоша“, Столична община, обективиращо отказ за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот. ОТМЕНЯ определение № 24204 от 16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 3857/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Други данни

Резултат за проверявания акт
Overturned
Проверявани актове
[{"kind":"решение","number":"7608","date":"2026-02-24","case":3857,"year":2025,"court":"Административен съд – София град"},{"kind":"определение","number":"24204","date":"2026-06-16","case":3857,"year":2025,"court":"Административен съд – София град"}]
В регистъра от
13.11.2026
Последно в регистъра
13.11.2026