Определение · № 11447/2026 · дело 10985/2026

По дело 10985 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11447 София, 11.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИЕТА МИЛЕВА по административно дело № 10985/2026 г. Производството е по реда на 229 и сл. вр. с чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Химел инженеринг“ ЕООД, ЕИК 103831766, [населено място], чрез адв. Тодорова, против определение № 1729 от 25.08.2026 г., постановено по адм. дело № 141/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на постановеното по делото определение № 1053 от 05.06.2026 г. в частта, с която „Химел инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на заинтересованата страна Д. А. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 033,88 евро. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ГПК и в противоречие с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт, с който да бъде изменено определение № 1053 от 05.06.2026 г. в частта за разноските, като дължимите от дружеството разноски се намалят на 200.00 евро. Ответникът – Д. А. К., чрез адв. Георгиев, в писмен отговор изразява становище за недопустимост, а при условията на евентуалност за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт от страна с правен интерес от оспорването, както и в срока по чл. 230 АПК. Оспореното определение е съобщено на дружеството – частен жалбоподател на 11.09.2026г., а частната жалба е подадена на 17.09.2026г. Следователно предвиденият в чл. 230 АПК срок седемдневен срок за оспорване е спазен. По тези съображения частната жалба е допустима, а доводът на ответната страна в обратен смисъл – неоснователен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за изменение на определение № 1053 от 05.06.2026г., в частта за разноските, с което „Химел инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. А. К. сумата 3033.88 евро разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. С определението, чието изменение се иска производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес за оспорващия „Химел инженеринг“ ЕООД, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК административният съд стига да извода, че право на разноски по прекратеното производство, има и заинтересованата страна Д. К., за която административният акт е благоприятен. Разноските са правилно присъдени с оглед своевременното искане на К. и представените доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение. Искане за заплащане на направените разноски, с представяне на съответни доказателства, е направено от К. и в производството по адм. дело № 1753/ 2026г. по описа на Върховния административен съд, образувано по жалба на „Химел инженеринг“ ЕООД и приключило с определение № 2156 от 24.02.2026г. , с което делото е върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия, с отбелязване, че по претенциите за разноски съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. При тези факти и при липсата на възражение за прекомерност на направените разходи за адвокат от страна на дружеството - жалбоподател, направено до приключване на делото в съответната инстанция, правилно е преценено, че разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. В този смисъл направеното за първи път с частната жалба възражение за прекомерност на заплатеното от К. адвокатско възнаграждение, както и свързаните с него доводи за отсъствие на фактическа и правна сложност на спора, са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Това мотивира и крайният извод, че не са налице основания за изменение на определението за прекратяване на съдебното производство в частта за разноските и постановеният в този смисъл съдебен акт е правилен. Възражението на частния жалбоподател, че разноски следва да бъдат присъдени само за прекратеното съдебно производство, е неоснователно. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен крайният съдебен акт. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, когато делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия, както в случая, той се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. В настоящата хипотеза при приключване на съдебното производство Административен съд -Сливен законосъобразно присъжда на правоимащата страна направените разходи за водене на делото във всяка инстанция. Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Производството по чл. 176а АПК няма самостоятелен характер, тъй като цели да отстрани процесуален пропуск, свързан с произнасянето на съда относно разноските. Преценката за наличие на основания за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските се извършва съобразно исканията и доказателствата, направени до приключване на устните състезания. По тези съображения в това производство разноски не се дължат и не могат да бъдат присъждани, а претенцията на ответницата по частната жалба Д. К. в този смисъл е неоснователна. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1729 от 25.08.2026 г., постановено по адм. дело № 141/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА