Решение · № 11519/2026 · дело 6626/2026

По дело 6626 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11519 София, 12.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИРА РАЙЧЕВА ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар Ирена Асенова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мира Райчева по административно дело № 6626/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. Д., действащ като едноличен търговец ЕТ “Агро - С. Д.“, със седалище [населено място], представляван от С. Д., чрез процесуалния представител адвокат Г. Гашаров, срещу решение № 5014/22.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3009/2025 г. по описа на Административен съд - Варна /АС-Варна/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 608/21.10.2025 г. на кмета на община Козлодуй и са присъдени разноски в размер на 925 евро за адвокатско възнаграждение. С отделна молба се иска изменение на решението в тази му част, с намаляване на така определения размер. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Ответникът- кметът на община Козлодуй, чрез процесуалния си представител, адвокат Н. Ламбова, в отговор на касационната жалба и в представени писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема подадените от легитимирано лице в законоустановения срок касационна жалба и молба за изменение на решението в частта му за разноските за допустими, а разгледани по същество – за неоснователни, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на С. И. Д., действащ като едноличен търговец ЕТ “Агро - С. Д.“ против заповед № 608/21.10.2025 г. на кмета на Община Козлодуй, с която поради нарушение на чл. 75, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 12.01.2008 г. на Общински съвет - Козлодуй за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на Община Козлодуй /Наредба № 4/2008г., Наредбата/ е прекратена тръжна процедура за провеждане на публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на земеделски недвижими имоти - ниви с обща площ 94.042 дка, общинска собственост, находящи се в землището на с. Крива бара, община Козлодуй, област Враца, и е разпоредено на едноличния търговец да не се възстановява внесения депозит в размер на 1 598.71 лева. Пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на атакувания административен акт, при което и в резултат съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, от съда е приета за установена следната, възприета и от състава, обобщена фактическа обстановка, относно която липсва спор между страните, а именно: с решение № 276 от 28.03.2025 г. по протокол № 21 на Общински съвет-Козлодуй е изменена Годишната програма за управление и разпореждане с имоти, собственост на община Козлодуй за 2025 г. Въз основа на него, със заповед № 346/27.05.2025 г. кметът на общината е открил процедура за отдаване под наем чрез публичен търг с явно наддаване на земеделски недвижими имоти, представляващи ниви, находящи се в землището на с. Крива бара, община Козлодуй, с обща площ 94.042 дка, с първоначална цена на един декар – 85.00 лева /или общо 7 993. 57 лв. на година/, стъпка на наддаване – 10% /в размер на 799.36/ лв. и депозит за участие – 1 598.71 лв. Търгът е проведен от определената комисия, която в протокол № 8/13.06.2025 г. е отразила единствената подадена оферта за участие от едноличния търговец, която, след проверка на приложените в нея документи, е допусната до втория етап на процедурата – явно наддаване с определена десет процентна стъпка върху обявената цена, възлизаща на 799.36 лева, при което с цена от 8 792.93 лв. кандидатът е спечелил търга за процесните ниви. Въз основа на протокола, кметът е издал заповед № 423/27.06.2025 г., в т. I от която ЕТ „Агро-С. Д.“ е обявен за спечелил търга с явно наддаване, а в т. II той е изрично задължен в срок до 14 дни от изтичане на срока за обжалване на заповедта да внесе едногодишния наем за стопанската 2025-2026г., в размер на 7 194. 22 лв. /с прихващане на внесения депозит от 1 598.71 лв./, което е основание за сключване на договор за отдаване под наем на земеделска земя, като са посочени и всички необходими данни за банковата сметка, по която да се преведе тази сума. Заповедта е връчена на ръка на упълномощеното да представлява участника лице на 30.06.2025 г., но в указания срок дължимият наем не е внесен. По тази причина, с писмо от 15.08.2025 г., изпратено на седалището и адреса на управление на едноличния търговец, кметът е изискал предоставяне от негова страна на писмено уведомление относно намерение за заплащане на дължимата сума или волеизявление за отказ от сключването на договора, като е формулирал изрично предупреждение, че липсата на отговор ще бъде приета за отказ от наемане на имотите. Писмото е връчено на 20.08.2025 г. на служител на едноличния търговец, като адресатът не е отговорил и не е изложил пред административния орган съображенията си и причините да не заплати определения едногодишен наем. Впоследствие, едва на 13.10.2025 г., той е превел указаната сума. Плащането, направено един месец и три седмици след получаване на повторната покана, не е зачетено от кмета на общината и на 20.10.2025 г. той е издал процесната заповед, с която е прекратил търга. При тази фактическа установеност, с атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е оставена без уважение жалбата на едноличния търговец срещу издадената от кмета на община Козлодуй заповед. За да постанови този правен резултат, съдът приема за неоснователни възраженията, че компетентен да се произнесе по спора е районният съд в град Козлодуй, позовавайки се на разрешенията, утвърдени в Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г. При проверката за наличието на наведените в жалбата отменителни основания, решаващият състав на АС-Варна установява, че заповедта за прекратяване на търга и за задържане на внесения депозит е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с разпоредбите, регламентирани в пряко приложимата Наредба № 4/2008 г. и целта за провеждане и надлежно приключване на тръжна процедура за отдаване под наем на земеделски имоти в определените срокове. След внимателно разглеждане и детайлно произнасяне по всяко едно от направените възражения в жалбата и в депозирана допълнителна молба, водещият мотив на съда, обусловил крайния му извод за законосъобразност на оспорената заповед е, че спечелилият търга участник не е изпълнил в срок /и след двукратно уведомяване/ предвиденото в Наредбата и тръжната документация задължение да внесе оферирания едногодишна наемна цена, като задължителна предпоставка за сключване на договор, с който окончателно да приключи административната фаза на процедурата. По тези съображения и след отчитане на обстоятелството, че в процесния търг е взел участие единствено жалбоподателят, първостепенният съд обосновава извода за законосъобразно упражнено от кмета на община Козлодуй правомощие по чл. 75, ал. 1, т. 2 от Наредбата- за прекратяване на процедурата, с оглед на което отхвърля оспорването като неоснователно. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на Административен съд - Варна за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с касационни доводи, поддържани от едноличния търговец пред настоящата инстанция, възпроизвеждащи изцяло оплакванията, обективирани в първоначалната му жалба, преформулирани като твърдения за наличието на касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, настоящият състав възприема изложените от първостепенния съд подробни и правилни съображения, към които препраща при използване на възможността по чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Поради това повторените пред настоящата инстанция доводи срещу обжалваното решение ще бъдат разгледани в синтезиран вид. Неоснователно е поддържаното и пред касационната инстанция възражение за липса на компетентност на АС-Варна да разгледа жалбата, с аргумента, че разрешаването на спорове във връзка с правоотношения по наемане на земеделски земи от общинския поземлен фонд е в правораздавателната власт на районните съдилища. За да отхвърли този довод като неоснователен, първостепенният съд правилно е приложил т. 10 от ТП № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС, и Първа и Втора колегия на ВАС, в което изрично е постановено, че компетентният да се произнесе по подадени жалби срещу актове, издадени по приложението на чл. 24а ЗСПЗЗ е административният съд. В допълнение на това, следва да се отбележи, че в ал. 5 на цитираната разпоредба, изрично е предвидено отдаването на земите от общинския поземлен фонд под наем да се извършва чрез търг и при условия и ред, определени от общинския съвет. В настоящия случая те са определени в приетата от Общински съвет – Козлодуй, на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, Наредба № 4/2008 г. за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на община Козлодуй, в предмета на която /по аргумент от разпоредбата на чл. 1/ са включени и правомощията на кмета на общината, с изрично препращане към разпоредбите на ЗОС и на специалните закони. При упражняване на тези правомощия той издава административни актове, проверката за законосъобразност на които е възложена на административния съд и извършена в процесния случай. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и релевираните в касационната жалба доводи за допуснати в първоинстанционното производство съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ да бъдат допуснати до разпит посочените от оспорващата страна двама свидетели и да бъдат събирани доказателства за собствеността върху земеделските имоти, предмет на тръжната процедура. Правото на собственост на общината не е оспорвано от жалбоподателя, който е закупил тръжната документация, взел е информирано решение да подаде оферта за участие в търга, наддавал е в него и го е спечелил, като едва след прекратяването му /поради неизпълнение на негово задължение, пряко произтичащо от подзаконовия нормативен акт/, без каквато и да било връзка със спора за законосъобразност на заповедта за прекратяване, е поискал събиране на доказателства, които са изцяло извън предмета на оспорването. От друга страна, в направеното искане за допускане на разпит на свидетели, не са посочени обстоятелствата, които ще бъдат установени чрез тях, като следва да се подчертае, че нормативната регламентация на цялата тръжна процедура изисква съставянето на нарочни документи, чиято доказателствена сила не е оспорена в развилото се съдебно производство. По тези съображения, административният съд, отказвайки да събира писмени и гласни доказателства, неотносими към спора, не е допуснал нарушение на правилата по чл. 170 и чл. 171 АПК за изясняване на релевантните за делото факти. Лишени от правна опора са направените за първи път в касационната жалба оплаквания за нищожност на оспорената заповед, поради съдържащото се нея отбелязване, че тръжната процедура е обявена със заповед № 423/27.06.2025 г., която всъщност е заповедта за определяне на спечелилия търга участника. Видно от данните по делото, действително търгът е открит с предходен административен акт, какъвто е заповед 346/27.05.2025 г. Вписването, обаче, в обжалваната заповед на акта, с който жалбоподателят е обявен за спечелил, не води до неяснота за конкретната процедура, която е прекратена, тъй като в т. I от нея подробно е идентифициран предметът на търга- земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на с. Крива бара, община Козлодуй, представляващи ниви с обща площ 94. 042 дка, за сумата 8 792. 93 лева. При това в нея са отразени още и заповедта, с която едноличният търговец е определен за спечелил, както и срокът и точният размер на предложената от него годишна наемна цена, която следва да внесе. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че заповед № 423/27.06.2025 г., с която едноличният търговец е уведомен за срока и размера на задължението, което следва да изпълни след влизането й в сила, е надлежно съобщена на жалбоподателя, чрез пълномощник. Видно от направеното върху нея отбелязване, връчването е извършено на ръка на Т. Я. на 30.06.2025 г., което обстоятелство е установено от него със саморъчно положения подпис. Съгласно представеното в хода на производството пред АС-Варна нотариално заверено пълномощно от 09.06.2025 г., лицето е овластено от С. Д., действащ като ЕТ „Агро – С. Д.“, да го представлява и подписва, където е необходимо, във връзка с участието му в обявените търгове с явно наддаване за отдаване под наем на земеделски земи, които ще се проведат на 13.06.2025 г. - до приключване на процедурите със сключване на договор за наем, включително да подпише самия договор. Така формулираните правомощия на пълномощника несъмнено включват и получаването на заповедта за определяне на упълномощителя за спечелил търга участник и задълженията му, произтичащи от това обстоятелство, което прави необосновани доводите, че правата на представителя са приключили с присъствието му на датата на провеждане на търга и извършеното от него явно наддаване. Релевираните в касационната жалба пространни възражения за допуснато нарушение на чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК за задължително връчване на административния акт на адреса на търговеца, вписан в търговския регистър, са изцяло извън обхвата на конкретните фактически установявания, което ги прави напълно неоснователни. Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството, че към тръжната документация не е приложен проект на договор за наем на процесните земеделски земи, което дори е обявено от първоинстанционния съд /с протоколно определение от 06.04.2026 г./ за безспорно между страните. Посоченото в оспорената заповед правно основание за издаването й е разпоредбата на чл. 75, ал.1, т.2 от Наредба № 4/2008 г., изрично оправомощаваща кмета да прекрати търга, в случай, че спечелилият участник не внесе цената в определения в заповедта по чл.73, ал. 1 срок. Фактическото основание за постановяване на акта е липсата на извършено плащане в посочения срок, който първостепенният съд правилно е определил, че изтича на 28.07.2025 г., като към този момент едноличният търговец не се е позовал писмено на липсата на проект на договор, като причина за проявеното от негова страна бездействие. Нещо повече, той изобщо не е отговорил на изрично отправеното от кмета на общината писмо от 15.08.2026 г., изпращането на което не е предвидено в наредбата, но изразява последователна воля процедурата да приключи със сключване на договор. При тази фактическа установеност по делото, която е безспорна между страните, твърденията на едноличният търговец, че причината за неподаване на отговор и неплащане на наемната цена се крие в липсата на проект на договор, направени едва след прекратяване на процедурата, следва да се интерпретират като защитна позиция за целите на съдебното производство по оспорване на административния акт. Ето защо всички релевирани в касационната жалба доводи в тази посока, в това число с извършени позовавания на разпоредби от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Неизпълнението от страна на участника, определен за спечелил търга, на задължение, пряко произтичащо от прилагането на Наредба № 4/2008 г., да внесе цената в определения му срок, както и в допълнителен такъв, който фактически му е предоставен с писмото от 15.08.2026 г, има за правна последица прекратяване на търга, която не е нормативно допустимо да се счита за преодоляна с извършено плащане три месеца след влизане в сила на заповедта за определянето му за спечелил участник. Всички тези обстоятелства са категорично установени и въз основа на тях първоинстанционният съд мотивирано е приел, че при издаване на оспорената заповед, кметът на общината не е допуснал нарушение, водещо до незаконосъобразността й, поради което е отхвърлил оспорването. По изложените съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, касационният съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Молбата на касатора, подадена на посочено правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 5014/22.04.2026 г., в частта му за присъдената в полза на административния орган сума в размер на 925 евро за платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, следва да бъде разгледана като такава по чл. 176а АПК, тъй като делото е образувано след приемането на разпоредбата със ЗИДАПК, обн. ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г. Преценено по същество, искането за изменение е неоснователно, тъй като възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, направено в съденото заседание на 06.04.2026 г. е бланкетно и лишено от всякаква обосновка. То не изпълнява условието за подаване на мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК /изм. ДВ, бр. 17/2026 г./, субсидиарно приложим по силата на препращащата норма на чл. 228 АПК, във вр. с чл. 144 АПК. Претендираните от ответната страна разноски пред първоинстанционния съд са своевременно поискани и доказани с представения договор за правна защита и съдействие от 05.01.2026 г. и разписка от 18.02.2026 г. за извършено плащане /с посочено основание за превод- конкретно индивидуализирания договор за правна защита и съдействие/. С оглед на това, административният съд обосновано е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната страна разноските за адвокатско възнаграждение, без да ги намалява, поради липсата на основания за това. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно, а формулираното в аналогичен смисъл искане на ответника е основателно и следва да бъде уважено. Същите са в размер на 1 200 евро - за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, като са своевременно поискани и доказани с представения договор за правна защита и съдействие от 01.06.2026 г. и разписка за извършен превод от 12.06.2026 г. Съдът отчита направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, но приема, че същото не намира правна опора, с оглед бланкетния му характер и съответно - неизпълнението на изискването за мотивираност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид това, на община Козлодуй следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 евро - разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5014/22.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3009/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, XXIV състав. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. И. Д., действащ като едноличен търговец ЕТ “Агро - С. Д.“ за изменение на решение № 5014/22.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3009/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, XXIV състав, в частта му за разноските. ОСЪЖДА С. И. Д., действащ като ЕТ “Агро - С. Д.“, ЕИК 103753164, със седалище и адрес на управление: [населено място], [населено място], [улица], да заплати на община Козлодуй, ЕИК: 000193250, с адрес: гр. Козлодуй, област Враца, ул. „Христо Ботев“, № 13, сумата от 1200 /хиляда и двеста/ евро – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА