Определение · № 10492/2017 · дело 4830/2017

По дело 4830 / 2017 Следващ акт Следващ акт Определение: 8714 / 27.06.2018 Определение: 14681 / 30.11.2017 Определение по хода на делото: 25.10.2017 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10492 София, 15.08.2017 Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание на десети август две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАДЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ ЯНКУЛОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА по адм. дело № 4830/2017 Производството е по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [ЮЛ] за спиране на предварителното изпълнение на Решение №409-ОЗ от 10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор. С Решение №409-ОЗ Комисията за финансов надзор, на основание §11, ал. 2 и 3 от Кодекса за застраховането, приложила на [фирма] принудителна административна мярка: 1. Да предприеме необходимите мерки, за да постигне равнището на допустими собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност или за намаляване на рисковия си профил за гарантиране на спазване на капиталовото изискване за платежоспособност до 31.12.2017 г. 2. Считано от датата на получаване на решението за издаване на индивидуален административен акт да представя в Комисията за финансов надзор на всеки три месеца доклад за напредъка, посочващ предприетите мерки и отбелязания напредък за установяване на равнището на допустимите собствени средства за спазване на капиталовото изискване за платежоспособност или за намаляване на рисковия профил за гарантиране на спазване на капиталовото изискване за платежоспособност. Искателят – „Застрахователна компания [фирма], моли съда спре предварителното изпълнение на Решение №409-ОЗ. Сочи, че няма обстоятелство, представляващо опасност за особено важен държавен или обществен интерес при спиране на изпълнението или от което биха могли да значителни или трудно поправими вреди за трети лица, различини от него и неговите съконтрахенти. Предварителното изпълнение би му нанесло репутационни вреди, тъй като е публично дружество и данните за дейността му са публично достъпни. От предварителното изпълнение за него следват и преки имуществени вреди като прекратяване на действащи договори, сключване на нови договори при различни условия, отлив на бъдещи клиенти и т. н., в т.ч. и на такива от Италия, където оперира. Налице счита, че са и преки вреди. Дружеството е започнало изпълнението на Решение №409-ОЗ като за целта е сключило договор за финансов заем в размер на 2 700 000 лв. и е увеличило капитала си от 7 400 000 лв. на 8 100 000 лв. със собствени средства, вместо да разпределя печалба. Сочи, че към 31.12.2016 г. разполага с достатъчен размер допустими собствени средства за покриване не само на минималното капиталово изискване, но също така и на основното капиталово изискване, за което представя заверен счетоводен баланс към 31.12.2016 г. и баланс по Платежоспособност ІІ. Моли съда да спре допуснатото предварително изпълнение. Искателят се представлява от адв. Т. Т., Софийска адвокатска колегия. Ответникът по искането – Комисията за финансов надзор, счита същото за неоснователно. Не са налице доказателства за нови факти и обстоятелства, които да доказват каквато и да било значителна, още по-малко трудно поправима вреда, която да засяга до такава степен правата и законните интереси на дружеството, че да бъде противопоставена по значимост и многократно надминаваща преследваната с обжалвания акт цел. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. Ответникът се представлява от юрисконсулт С.. Върховният административен съд счита искането за допустимо – направено от надлежна страна и досежно индивидуален административен акт, който е обжалван по съдебен ред и който по силата на законова норма подлежи на предварително изпълнение. Разгледано по същество искането е неоснователно. Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на индивидуален административен акт. Предпоставката, при която това може да стане, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като вредата може да бъде причинена само от нови обстоятелства. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Какво твърди и какво доказва в случая искателят? Дружеството твърди, че допуснатото предварително изпълнение ще му причини значителна и трудно поправима вреда – репутационна и икономическа. Доводите за причиняване на репутационна вреда са неоснователни. Неблагоприятните последици за репутацията на дружеството от прилагането на мярката са отчетени от законодателя. Дружеството е публично и факта на издаване на оспорената заповед е публично известен с оглед на задължението на Комисията по чл. 13, ал. 7 от Закона за Комисията за финансов надзор. Следователно, нещо различно от вече настъпилото с факта на издаване на решението във връзка с репутацията на дружеството не би могло да се осъществи от самото предварително изпълнение. Твърдяното накърняване на репутацията е осъществен факт, а не осъществяващ се непрекъснато от предварителното изпълнение. Искателят твърди, че предварителното изпълнение му нанася значителна и трудно поправима вреда. Но фактите, които излага в подкрепа на това твърдение – сключения договор за заем и неразпределянето на печалба, не сочат на вреди, защото са фактически изпълнение на оспорения акт, а до отмяната на оспореното решение то се ползва с презумпцията за законност и изпълнението му не би могло да се третира като вреда. Искателят сочи ново доказателство – настъпило след издаването на акта. Това е завереният счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2016 г. и баланс по Платежоспособност ІІ към същата дата. Безспорно е, че тези доказателства са нови – заверката на балансите е от 27.03.2017 г., а оспореното решение е издадено на 10.03.2017 г. Но така представените нови доказателства по никакъв начин не доказват причинена значителна или трудно поправима вреда. Т.е, ако балансите са съобразени с изискванията на Решение №409-ОЗ, по-скоро показват изпълнение на решението, но не доказват вреди. Що се отнася до довода на дружеството, че представените баланси доказват незаконосъобразността на оспореното решение, то това е въпрос относим към предмета на спора по основното дело. С оглед на горното съдът счита, че не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение №409-ОЗ. Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [ЮЛ] за спиране на предварителното изпълнение на Решение №409-ОЗ от 10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Раденков секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Соня Янкулова /п/ Весела Андонова