Решение · № 254 · дело 2248/2024

13 Р Е Ш Е Н И Е № 254 [населено място], 23.09.2026 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Анна Ненова Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2248 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 1905 от 18.06.2025г. по делото по касационна жалба на С. Д. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 390 от 03.04.2024г. по в.гр.д. № 919/2023г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 3489 от 29.11.2022г. по гр.д. № 6521/2022г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 207 от 12.01.2023г., за отхвърляне на исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на касатора срещу „Юробанк България“ АД за сумата от 50 491. 53 евро (евентуално 54 086. 53 швейцарски франка), недължимо платени месечни анюитетни вноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391 от 06.02.2008г. поради курсовата разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., датата на пълното предсрочно погасяване на кредита, със законната лихва за забава от 18.10.2021г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане, както и 3 756. 76 евро (евентуално 4 024. 24 швейцарски франка), изтекла лихва от 31.12.2019г., датата на изпратената покана за плащане, до датата на исковата молба. Допуснатото касационно обжалване е по въпроса дали може да бъде неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, с която върху потребителя се прехвърля валутен риск, включително от промяна на стойността на швейцарския франк. Обоснована е необходимост от проверка на съответствието на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване негова част с актове на Съда на Европейския съюз (чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК). С. Д. М. поддържа неправилност на извода на въззивния съд, че договорните клаузи, касаещи превалутиране на кредита в швейцарски франкове, са равноправни. Съдът не е съобразил, че в договора за кредит не е изложен прозрачно точният механизъм на конвентиране на чуждестранната валута. В нарушение на процесуалния закон не е било съобразено влязлото в сила на 10.10.2023г. решение по гр.д. № 40878/2015г. на Софийски районен съд, водено между същите страни. Договорът безспорно е усвоен във валута евро, не във валута швейцарски франкове, до каквато валута касаторът не е имал реален достъп. Чрез приетото по делото основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза (задача 2) се е установило, че поради плащаните без основание месечни анюитетни вноски в швейцарски франкове, както се е задължил кредитополучателят, са надплатени 50 491. 53 евро. Касаторът счита, че на поставения правен въпрос следва да се отговори положително, при което въззивното решение следва да бъде отменено и посочената сума, с лихвите за забава, да му се присъдят. „Юробанк България“ АД оспорва касационната жалба срещу въззивното решение в допуснатата да касация част като неоснователна. Отрича се клаузи от договора за кредит да са недействителни като неравноправни. Банката е била добросъвестна и в клаузите на чл. 22 от договора е предупредила ищеца за поетия валутен риск, който той също е осъзнавал много добре. Въпреки това се е съгласил и е подписал договора при напълно свободна воля. Информацията, предоставена на клиента, е била изцяло възможната. Тя се е основавала на всички данни за предходните години за движението на валутния курс на швейцарския франк, което движение е разкривало изключителна стабилност с много малки маржове. Банката е считала, че рискът е изключително малък и за това клиентът е бил предупреден. Поддържа се и направеното възражение за погасяване на предявените искове по давност с оглед датата на исковата молба по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба на С. Д. М. е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. С предявени на 18.10.2021г. искове, увеличени по размер в хода на делото, С. Д. М. е поискал ответникът „Юробанк България“ АД да бъде осъден да му върне надплатени суми във връзка със сключен между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391 от 06.02.2008г. (чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) Конкретно търсени са били, освен другото, сумата от 50 491. 53 евро, надплатени месечни анюитетни вноски поради курсовата разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., със законната лихва за забава от 31.12.2019г., датата на изпратената покана за плащане. При условията на евентуалност е било поискано присъждане на сумите в швейцарски франкове по курс на БНБ към датата на подаване на исковата молба. Първоначално първоинстанционното производство е било образувано пред състав на Софийския районен съд (гр.д. № 59673/2021г.), а в последствие – изпратено на Софийски градски съд по подсъдност, като е било образувано гр.д. № 6521/2022г. В производството пред Софийски градски съд са били събрани писмени доказателства, изслушано е било заключение на съдебна счетоводна експертиза, както и на съдебна графическа експертиза. Между страните не е било спорно съдържанието на сключения между тях („Юробанк България“ АД с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД) договор за кредит, обезпечен с ипотека. Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора на кредитополучателя се е предоставял кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 78 000 евро по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот (апартамент в [населено място]). В деня на усвояване на кредита страните са подписвали Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, в което се е посочвал приложимият към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определеният съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове (чл. 1, ал. 3). Също съгласно договора кредитът се е усвоявал по блокирана сметка в швейцарски франкове, превалутиран служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на банката в деня на усвояването, и сумата се е превеждала в друга открита сметка в съответната валута (чл. 4, ал. 1 и ал. 4). Уговорено е било още погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която той е бил разрешен и усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2). Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или “продава“ на швейцарския франк към българския лев може да има за последица, включително и в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно е приемал да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване. Декларирал е и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно клаузата на чл. 22, ал. 2 от договора, кредитополучателят е декларирал още, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен са настъпването им. Според чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят е дължал годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е бил 4.5%. Лихвата е била сбор от базов лихвен процент в размер на 4.5% и надбавка от 1.15%. Според клаузата на чл. 3, ал. 3 при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, от кредитополучателя е била дължима лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10%, а според чл. 3, ал. 5 – действащият БЛП на банката не е подлежал на договаряне и промените в него са ставали незабавно задължителни за страните. Според клаузата на чл. 6, ал. 3, ако по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се е променял автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора е давал своето неотменяемо и безусловно съгласие. Съгласно чл. 12, ал. 1 банката е запазвала правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката при прилага при операциите си, както и приложимите лихви, а измененията в Тарифата и/или приложимите лихви са влизали в сила от деня на приемането им от компетентните органи, като са били задължителни за страните. В чл. 4 от договора е било предвидено заплащане на еднократна такса за управление в размер на 1.5% от разрешения кредит и 0.3% от размера на непогасената главница в началото на всяка следваща година. В съответствие с клаузите на чл. 2 от договора, на 13.02.2008г. по блокирана сметка (IBAN [банкова сметка]) с титуляр ищецът е била преведена сумата от 128 105 швейцарски франка. На същата дата (13.02.2008г.) е било извършено превалутиране на сумата в евро и по сметка в евро (IBAN [банкова сметка]), също с титуляр ищецът, е постъпила сумата от 78 000.01 евро, която на 15.02.2008г. е била преведена с основание покупка на имот. В този смисъл е било заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна счетоводна експертиза. Също съгласно експертизата размерът на дължимите суми към крайния уговорен срок за погасяване (13.02.2038г.) според първоначалния погасителен план са били 128 105 швейцарски франка главница, 138 103. 45 швейцарски франка договорна лихва и годишна такса върху непогасената главница по чл. 4 от договора – 7 155. 82 швейцарски франка, или общо дължими 273 364. 27 швейцарски франка. На 08.07.2021г. кредитът е бил изцяло предсрочно погасен. На въпроса (задача 2) какъв е размерът на сумите, формирани като курсова разлика за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., датата на пълното предсрочно погасяване на кредита, в резултат на увеличението на курса на швейцарския франк спрямо еврото при съобразяване на измененията в този курс към датата на всяка една от погасителните вноски, сравнено с договорения курс на банката от 13.02.2008г. – 1. 6423602 швейцарски франка за едно евро, по който е била предоставена сумата в евро по кредита, вещото лице е отговорило, че изчислената курсова разлика е в общ размер на 50 491. 53 евро, платени в повече за погасяване на кредита. Изчислението е било представено в колона 11 на приложение 2-1 към заключението. В отговор на задача 16 от заключението от вещото лице е било посочено, че законната лихва за надплатена сума за курсовите разлики за периода от 31.12.2019г. до 18.10.2021г. е била 3 756. 76 евро (колона 10 на таблица 3-1 към заключението). С решение № 3489 от 29.11.2022г. по делото, поправено с решение № 207 от 12.01.2023г., предявените от С. Д. М. искове за надплатени месечни анюитетни вноски (главница), със законната лихва за забава, са били отхвърлени. С. Д. М. е обжалвал решението, като е било образувано в.гр.д. № 919/2023г. на Апелативен съд – София. В това производство не са били събирани нови доказателства. С решение № 390 от 03.04.2024г. първоинстанционното решение е било оставено в сила. Според възприетото от въззивния съд превеждането на 13.02.2008г. на сумата от 128 105 швейцарски франка по блокираната сметка с титуляр ищецът е било достатъчно да се приеме, че по договора е уговорена и предоставена сума в такава валута, независимо, че на същата дата е било извършено превалутиране на сумата в евро и по сметка на ищеца в евро са постъпили 78 000.01 евро, преведена с основание покупка на имот. Уговарянето и отпускането на кредита в швейцарски франкове е било с оглед по-ниската лихва в сравнение с кредитите в евро (4.5% БЛП за швейцарски франк и 6. 35 % БЛП за евро), а последвалото превалутиране на сумата е било с оглед заплащане на цената на имота, която е била уговорена в евро. Също според състава на Апелативен съд – София клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит не са били недействителни. Макар да не са били формулирани прецизно, клаузите на чл. 1 са били в смисъл, че се отпуска кредит в швейцарски франкове (предмет на кредита е парична сума в швейцарски франкове), а когато плащането се извършва в различна валута, банката я преизчислява в швейцарски франкове (чл. 6). С чл. 22 на ищеца са били разяснени последиците от промяната на валутния курс и той е декларирал, че е запознат с възможността от повишаване на размера на погасителна вноска, когато издължаването е в евро. Въззивният съд е посочил и промяната в нивата на валутния курс на франка към еврото и лева, като е направен извод, че не е допусната недобросъвестност от страна на банката. Съгласно мотивите към предходно постановено влязло в сила на 10.10.2023г. решение от 13.08.2021г. по гр.д. № 40878/2015г. на Софийски районен съд, образувано по искова молба на С. Д. М. от 13.07.2015г. срещу банката с предявени сходни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за период до 13.07.2015г., е било прието, че са недействителни, като неравноправни, клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора (касаещи преизчисляването на размера на кредита и месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк), както и чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 (касаещи недължимо заплатените суми въз основа на едностранното увеличение на лихвата от банката). Присъдени са били суми (в евро), освен другото, за недължимо платени месечни анюитетни вноски по Договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391 от 06.02.2008г. поради курсовата разлика между швейцарския франк и еврото. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, фактът, че заем трябва да бъде изплатен в определена валута, по принцип се отнася не до спомагателното споразумение за погасяване, а до самото естество на задължението на длъжника, като по този начин представлява съществен елемент от договора за заем (решение от 20.09.2017г., Ruxandra Paula Andriciuc и др. (С-186/16), ECLI:EU:C:2017:703, т. 38, решение от 10.06.2021г., BNP Paribas Personal Finance SA (С-609/19), ECLI:EU:C:2021:469, т. 35). Съдът може да преразглежда неравноправност на клауза, която се отнася до основния предмет на договора, само ако тази клауза не е ясна и разбираема. Не се касае за формална и граматическа разбираемост, а за необходимост от предоставяне на информация относно ефекта, който евентуално поскъпване или обезценяване на съответната валута може да има върху финансовите задължения на потребителя (решение от 03.03.2020г., Gomez del Moral Guasch (С-125/18), ECLI:EU:C:2020:138, т. 50, т. 51, решение от 27.01.2021г., Dexia Nederland (С-229/19 и С-289/2019), ECLI:EU:C:2021:68, т.50, решение от 10.06.2021г., BNP Paribas Personal Finance SA (С-609/19), ECLI:EU:C:2021:469, т. 27, т. 40-42, решение от 30.04.2014г., Arpad Kasler (С-26/13), ECLI:EU:C:2014:282, § 2 от диспозитива, решение от 20.09.2017г., Ruxandra Paula Andriciuc и др. (С-186/16), ECLI:EU:C:2017:703, § 2 от диспозитива и др.). Ако тези изисквания за предоставяне на информация не са изпълнени, се извършва преценка дали клаузата отговаря на изискванията за добросъвестност – дали тя дава конкретен израз на валутния риск. Може да се причини значителен дисбаланс в правата и задълженията на страните, в ущърб на потребителя, когато продавачът или доставчикът не може разумно да очаква, в съответствие с изискванията за прозрачност по отношение на потребителя, че той би се съгласил, при индивидуални преговори за договора, на непропорционален валутен риск в резултат на тези условия (решение от 20.09.2017г., Ruxandra Paula Andriciuc и др. (С-186/16), ECLI:EU:C:2017:703, § 3 от диспозитива, решение от 10.06.2021г., BNP Paribas Personal Finance SA (С-609/19), ECLI:EU:C:2021:469, § 3 от диспозитива и др.). С оглед посочената практика на СЕС, отговорът на поставения по делото въпрос е положителен – неиндивидуално уговорена клауза от договор, сключен с потребител, с която върху него се прехвърля валутен риск, може да бъде неравноправна. Ако клаузата се отнася до основния предмет на договора, както е при договор за банков кредит, изплащан от потребител в определена чужда валута, това е, когато от банката не е била предоставена по ясен, директен и разбираем начин информация относно възможни колебания в стойността на валутата, поради което клаузата се явява за потребителя неясна и неразбираема, както и когато тя, в противоречие с изискванията за добросъвестност, е израз на непропорционален валутен риск – възможно увеличаване на финансовите задължения на потребителя по договора в негов ущърб. Преценката за неравноправност се извършва, като се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването на договора, към момента на самото сключване, както и като се вземат предвид останалите клаузи на договора, съответно съдържащи се в друг договор, от който той произтича. По основателността на касационната жалба: При посочената практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/ЕИО касационната жалба на С. Д. М. е основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от практиката на СЕС (чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК), при нарушение на материалния закон (ЗЗП, транспониращ Директива 93/13/ЕИО) и е неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК). Неправилен е изводът на този съд, че Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391 от 06.02.2008г. не съдържа неравноправни клаузи, прехвърлящи валутния риск, и по-конкретно, че такава не е клаузата на чл. 6, ал. 2, във връзка с чл. 1 от договора за кредит. Тази клауза, неиндивидуално уговорена и предвиждаща погасяването на кредита от С. Д. М. да се извършва в швейцарски франкове е от тези по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП (чл. 4, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО) – относно съотношението между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна. Както се посочи, по правило клаузата не може да бъде преценявана от гледна точка на неравноправност, но при условие, че е ясна и разбираема. Уговорката по чл. 6, ал. 2 от сключения между страните договор за кредит не е ясна и разбираема. По делото не се събрани никакви доказателства при сключването на договора, който бил със срок от 30 години, кредитополучателят да е бил информиран относно валутния риск по начин, по който да може да направи извод какви са очакваните прогнози за промяна на курса на швейцарския франк, какво би било финансовото отражение върху размера на задълженията му при повишаване на този курс, както и какви действия може да предприеме за минимализиране на валутния риск. С оглед възможната в такъв случай преценка дали посочената клауза от договора за кредит от 06.02.2008г. е равноправна, налагащият се отговор е, че това не е така. Кредитополучателят е бил изложен на валутен риск – от колебания в стойността на швейцарския франк (силно търсена валута при определени геополитически условия) спрямо еврото, съответно националната валута (лева), която към 2008г., при действието на Валутен борд, е била обвързана с еврото чрез фиксиран курс. Клаузата на чл. 6, ал. 2, във връзка с чл. 1 от договора за кредит е давала конкретен израз на прехвърления валутен риск, причиняващо значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на банката и кредитополучателя, в негова вреда, при недобросъвестност на кредитора (чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 3, ал. 1 от Директива 93/13/ЕИО). Това следва от обстоятелствата, при които е бил сключен договорът и с оглед конкретното му съдържание. Не се установява основателна причина кредитът, който е бил предоставен от банката в евро за закупуване на недвижим имот, да бъде изплащан от кредитополучателя дългосрочно в швейцарски франкове. Втази връзка въззивният съд е приел, че уговорката е поради по-ниския процент на възнаградителната лихва по договори, сключени в швейцарски франкове, но този извод е необоснован. Не се установява уговорката по чл. 6, ал. 2 от договора за кредит да е основана на реална възможност рискът от колебанията в стойността на швейцарския франк да се минимализира (изключи) чрез стойността на лихвата. Неправилен е и изводът на този съд, че предоставяне на сумата по кредита в швейцарски франкове само по себе си изключва валутния риск. Относно този риск, съответно неравноправността на клаузите от договора за кредит, е релевантно не каква е валутата на получената по договора сума, а в каква валута е уговорено връщането й и защо. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в решение от 15.06.2023г., BankM (С-520/21), ECLI:EU:C:2023:478, решение от 07.12.2023г., mBank (С-140/22), ECLI:EU:C:2023:965, определение от 24.02.2026г. (С-368/25), ECLI:EU:C:2026:137 и др., касаеща и хипотези на предоставени суми по договори за кредит в швейцарски франкове, а не само в еврова равностойност, съответно равностойност на съответната национална валута. Отделно от това в случая не е имало и предоставена от банката сума в швейцарски франкове и това е видно от клаузата на чл. 1 от договора за кредит. Само формално в договора е било посочено, че кредитът се разрешава и усвоява в швейцарски франкове. По същество се е касаело, съответно на уговореното, до блокирана сметка в швейцарски франкове, до която кредитополучателят не е имал достъп, и служебно превалутиране на сумата от банката в евро (по търговски курс „купува“ на банката в деня на усвояването), при което сумата е била преведена в друга открита еврова сметка с титуляр С. Д. М.. Изложеното от въззивния съд, че последвалото превалутиране на сумата по кредита е било с оглед заплащане на цената на имота, за която той е бил предоставен и която е била в евро, не съответства на уговорките на страните. Без значение са били също декларативните изявления на С. Д. М., съдържащи се в чл. 22 от договора за кредит, за знание, че е запознат с обстоятелството за възможно повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, и че напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване. Както се посочи, по делото не се установява кредитополучателят – потребител да е бил запознат по ясен, директен и разбираем начин с валутния риск, при което да е могъл да разбере икономическия смисъл на уговорките относно изплащането на кредита в швейцарски франкове. Поради това са неоснователни, като недоказани, възраженията на „Юробанк България“ АД, че информацията, предоставена на клиента, е била изцяло възможната и той е осъзнавал валутния риск, допълнително и липсата на доказателства за изключителна стабилност на валутата към 2008г. с много малки маржове, така както също е възразявала банката. Тъй като сумата по кредита е била деноминирана в чуждестранна валута (швейцарски франкове), клаузите, отнасящи се до валутния риск, са определящи за основния предмет на договора и са неравноправни, сключеният между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391 от 06.02.2008г. се явява изцяло недействителен. Установяването на тази недействителност не зависи от изрично изявление на потребителя в този смисъл, а от обективното прилагане от националния съд на критериите на националното право (решение от 29.04.2021г., Bank ВРН SA (С-19/20), ECLI:EU:C:2021:341 ). Задължението на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, е изрично прокламирано като част от служебното начало в националния процесуален ред (чл. 7, ал. 3 от ГПК). Съдът не може с цел да запази действителността на договора да неутрализира неравноправния характер на клаузите, определящи основания предмет на договора, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в която страните са договаряли предоставянето и връщането на заеманата сума, или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. В този смисъл е актуалната практика на ВКС, споделяна от настоящия съдебен състав (решение № 50011 от 26.11.2024г. по т.д. № 1060/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50008 от 05.03.2025г. по т.д. № 1367/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.), съответно на практиката на СЕС, посочена в решенията. Не може да бъде приложена диспозитивна правна норма и при погасяване от кредитополучателя С. Д. М. на всички дължими суми, той не се излага на особено неблагоприятни последици с оглед недействителността, която следва да бъде установена. Същевременно такава преценка от настоящия съдебен състав не е изключена и с оглед с влязлото в сила решение на Софийския районен съд по гр.д. № 40878/2015г. (мотиви). С това решение не е отричана недействителността на целия договор за кредит, а като преюдициален е решен въпросът за недействителността на отделни клаузи от договора за кредит. При възприетата недействителност на договора за банков кредит, сключен при действието на ЗПК от 2006г. (отм.), по аналогия е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗПК от този закон, предвиждаща връщането на чистата стойност на кредита, но не и лихви и разноски (решение № 50008 от 05.03.2025г. по т.д. № 1367/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 47 от 10.02.2016г. по т.д. № 963/2025г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). Чистата стойност на кредита е полученото от кредитополучателя С. Д. М. - 78 000.01 евро. По делото касаторът – ищец претендира част от надплатените над тази стойност суми - месечните анюитетни вноски, съставляващи курсовата разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., датата на пълното предсрочно погасяване на кредита, със законната лихва за забава от 31.12.2019г., датата на изпратената покана за плащане. Претенцията е в рамките на недължимо платеното (всичко над предоставените му 78 000.01 евро) и е основателна. Установен е размерът на уговорените месечни погасителни вноски по договора за кредит в периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г. (деноминирани в швейцарски франкове съгласно погасителния план); какви плащания кредитополучателят е извършил за погашение на сумите по плана; разликите (колебанията) във валутния курс на швейцарския франк спрямо еврото в посочения период при всяко конкретно плащане; колко е надплатената сума в евро в резултат на тези разлики; както и какъв е размерът на лихвата за забава върху надплатеното, дължима от 31.12.2019г., датата на изпратената от кредитополучателя покана за плащане, до датата на исковата молба, претендирана от него като самостоятелна сума по делото. Касаело се е за надплатени 50 491. 53 евро анюитетни вноски и 3 756. 76 евро изтекли лихви. За тези суми, със законната лихва за забава от датата на исковата молба, водените искове следва да бъдат уважени. Доводите на „Юробанк България“ АД, че договорът за кредит, сключен между страните, не съдържа неравноправни клаузи, не могат да бъдат споделени. Неоснователно е и възражението на банката за погасяване на претенциите по давност предвид датите на сключване на договора за кредит и плащането на всяка от анюитетните вноски, съответно датата на исковата молба, с която се претендира частичното им връщане. Константна е практиката на ВКС (решение № 124 от 24.07.2024г. по т.д. № 342/2023г. на ВКС, ТК , І т.о., решение № 78 от 16.03.2026г. по т.д. № 1445/2025г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.), съответно на решения на СЕС (решение от 25.04.2024г., Caixabank SA (С-484/21), ECLI:EU:C:2024:360, решение от 25.04.2024г., Banco Santander SA (С-561/21), ECLI:EU:C:2024:362 и др.), че датата на сключване на договора, съдържащ неравноправни клаузи, или датата на плащане на съответните суми от потребителя не може сама по себе си да бъде начален момент на давностния срок. Относимо е знанието на потребителя, че вземанията му за връщане на недължимо платеното съществуват, тъй като договорните клаузи, въз основа на които са извършени плащанията (целият договор) са недействителни. Към датата, на която е влязъл в сила съдебният акт, с който се установява неравноправността на договорната клауза, потребителят със сигурност е узнал това обстоятелство и считано от тази дата потребителят по принцип може надлежно да предяви правата си и следователно може да започне да тече давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на платените суми. В случая установяване на неравноправност на договорни клаузи по сключения между страните договор за кредит има едва с влязлото в сила на 10.10.2023г. решение от 13.08.2021г. по гр.д. № 40878/2015г. на Софийски районен съд (мотивите към решението), а на договора за кредит изцяло – с настоящото решение, при което не може да се приеме, че е изтекла давността по чл. 120 от ЗЗД относно предявените от С. Д. М. вземания. Действително съгласно посочената практика е допустимо представянето на доказателства, че потребителят е знаел или разумно е могъл да знае за неравноправността преди да бъде постановен и да влезе в сила съдебният акт, но по делото няма нито възражения, нито доказателства от страна на банката за такива обстоятелства, които са в нейна доказателствена тежест. Както се посочи, банката се позовава единствено на датата на сключения между страните договор и на отделните извършени плащания. С оглед изложеното, спорът по делото, се разрешава по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК). Въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предмет на касационно обжалване – уважени. По разноските На касатора следва да бъдат присъдени допълнително направените и съответстващи на изхода на спора разноски в първоинстнационното, въззивното и касационното производство – общо 23 446. 18 лева с равностойност 11 987. 84 евро, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По-конкретно в производството пред Софийски градски съд са направени разноски от 4 244 лева за платена държавна такса, които са дължими ицзяло, както са дължими и 5 615. 53 лева от останалите разноски (общо 7 236 лева за адвокатско възнаграждение, съдебна счетоводна експертиза и съдебна графическа експертиза), съответно на общия размер на исковете – 69 902 лева. Във въззивното производство по исковете е платена държавна такса от 2 122 лева, а в касационното – същата такса за разглеждане на касационната жалба и допълнително 30 лева за допускане на касационното обжалване, които също подлежат на възстановяване изцяло. От направените в тази производства разноски за адвокат (по 6 000 лева) според изхода на делото (допълнително присъдените суми) са дължими 9 312. 65 лева. Присъдените на „Юробанк България“ АД разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК в първоинстанционното производство следва да бъдат намалени – от 1 054. 31 лева на 236. 11 лева. Разноски във въззивното производство не са били присъждани, а в касационнато производство, в частта на исковете, по което е било допуснато касационно обжалване, такива не са дължими. Воден от горното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 390 от 03.04.2024г. по в.гр.д. № 919/2023г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 3489 от 29.11.2022г. по гр.д. № 6521/2022г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 207 от 12.01.2023г., за отхвърляне на исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на С. Д. М. срещу „Юробанк България“ АД за сумата от 50 491. 53 евро, недължимо платени месечни анюитетни вноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391 от 06.02.2008г. поради курсовата разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., датата на пълното предсрочно погасяване на кредита, със законната лихва за забава от 18.10.2021г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане, както и 3 756. 76 евро, изтекла лихва от 31.12.2019г., датата на изпратената покана за плащане, до датата на исковата молба, с присъдените на „Юробанк България“ АД разноски в тази част по чл. 78, ал. 3 от ГПК над размера от 236. 11 лева за първоинстанционното производство, като вместо това постановява: ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], да заплати на С. Д. М., с ЕГН [ЕГН] и съдебен адресат адвокат Веска Волева, [населено място], [улица], вх.“А“, ет. 4, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 50 491. 53 евро (петдесет хиляди четиристотин деветдесет и едно евро и петдесет и три евроцента), недължимо платени месечни анюитетни вноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391 от 06.02.2008г. поради курсовата разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., датата на пълното предсрочно погасяване на кредита, със законната лихва за забава от 18.10.2021г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане, както и 3 756. 76 евро (три хиляди седемстотин петдесет и шест евро и седемдесет и шест евроцента), изтекла лихва от 31.12.2019г., датата на изпратената покана за плащане, до датата на исковата молба. ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], да заплати на С. Д. М., с ЕГН [ЕГН] и съдебен адресат адвокат Веска Волева, [населено място], [улица], вх.“А“, ет. 4, сумата от 11 987. 84 евро (единадесет хиляди деветстотин осемдесет и седем евро и осемдесет и четири евроцента) разноски в първоинстанционното, въззивното и касационното производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.