Определение · № 2649 · дело 1540/2026

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2649 [населено място] 24.09.2026 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, 5 състав, в закрито заседание на 28 август, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА ТАТЯНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1540 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби на Министерство на отбраната и „Авто инженеринг холдинг груп„ ЕООД против определение № 3165/11.11.2025г. по ч.т.д.№ 2130/2025г. на ІІ т.о. на ВКС, с което са оставени без разглеждане подадените от същите страни частни жалби срещу определение № 1007/28.03.2025г. по т.д.№ 2117/2024г. на І т.о. на ВКС, с което, на основание чл. 233 ГПК, са обезсилени решение № 234/ 11.04.2024г. по т.д.№ 16/2024г. на Софийски апелативен съд и потвърденото със същото решение № 260367/16.10.2023г. по т.д.№ 782/ 2020г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по т.д.№ 2117/2024г. на І т.о. на ВКС. Жалбоподателят Министерство на отбраната оспорва правилността на атакуваното определение, по съображения за неотчетена от решаващия съдебен състав недопустимост на отказа от искове на противната страна – „Авто инженеринг холдинг груп„ ЕООД, бидейки злоупотреба с право. Последното се обосновава с интереса на Министерство на отбраната от отхвърляне на исковете, какъвто е правния резултат в първа и въззивна инстанции, за да се ползва от разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки , според която възложителят може да отстрани от участие в процедура по възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, за когото „ е доказано , че е виновен за неизпълнение на договор за обществена поръчка или на договор за концесия за строителство или за услуга, довело до разваляне или предсрочното му прекратяване, изплащане на обезщетения или други подобни санкции, с изключение на случаите, когато неизпълнението засяга по - малко от 50 % от стойността или обема на договора „. Съгласно чл. 57, ал. 4 ЗОП , стопанските субекти, които са остранени от процедура за възлагане на обществена поръчка, поради наличие на обстоятелства по чл. 55, ал. 1, т. 4, доказано с влязло в сила съдебно или арбитражно решение , се включват в списък, който има информативен характер„. С оглед интереса си да се ползва от отхвърляне на предявените от „Авто инжгенеринг холдинг груп„ ЕООД искове, в съответствие с предвиденото чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗОП , Министерството се позовава на заявеното си несъгласие с първоначалното оттегляне на исковете, а последващият отказ от исковете намира предприет именно за избягването на тези последици и като такъв – злоупотреба с правото на отказ от иска. С така заявените обстоятелства се обосновава и правния интерес на Министерство на отбраната от обжалване на определението за обезсилване на постановеното въззивно решение и прекратяване на производството пред касационна инстанция. Страната е навела и съображения за преклудираност на правото на отказ от иска, като счита, че е следвало да се упражни до подаването на касационната жалба / впрочем изходяща именно от ищеца /. Поддържа и възражение, че предявилото отказа лице - адв. Димитър Костов не е бил изрично упълномощен за това, съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят „Авто инженеринг холдинг груп„ ЕООД оспорва правилността на извода на съдебния състав, за неотстранена в указания му срок нередовност на частната жалба / заплащане на държавна такса /, като поддържа възражението си, че не е бил надлежно уведомен за тази нередовност и срок за нейното отстраняване не е започнал да тече. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт . С атакуваното определение са оставени без разглеждане частните жалби и на двете страни, поради липса на правен интерес за жалбоподателя Министерство на отбраната и поради неотстранена нередовност по жалбата на „Авто инженеринг холдинг груп „ЕООД / чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 262, ал.2, т.2 вр. с чл. 261, т. 4 ГПК /. Съставът е посочил, че правен интерес от обжалване е налице само при неблагоприятен за страната съдебен акт. С отказа си противната страна е изгубила окончателно възможността да защити пред съд същото предявено право / чл. 233, пр. второ ГПК /. Споделено е, че правният интерес се преценява не с оглед житейския интерес на страните от определен правен резултат, а с оглед качеството им в производството и правните последици на актовете по отношение на спорните права. Последиците на отказа обективно дават на ответника всичко, което той би получил при отхвърляне на иска, като неоснователен. За неотстранената нередовност на частната жалба на „Авто инженеринг холдинг груп„ ЕООД, съставът очевидно е съобразил връчването на съобщение, с указание за отстраняването й, на адреса на управление на дружеството, чрез упълномощения, след оттегляне упълномощаването на адв. Димитър Костов, адвокат Елена Силвестърова / с представено по делото пълномощно / - на 01.10.2025 г. / стр.19 по номерацията на ч.т.д. № 2130/ 25 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Спрямо тази дата, предоставеният едноседмичен преклузивен срок е изтекъл на 08.10.2025 г., както е приел и предходния съдебен състав. При така установеното, атакуваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Голословно е твърдението на „Авто инженеринг холдинг груп„ ЕООД, че по отношение на него не е започвал да тече преклузивен срок за отстраняване нередовността на подадената частна жалба срещу определение № 1007/28.03.2025г. по т.д. № 2117/2024г. на І т.о. на ВКС. По отношение връчване на указанията за нередовността, чрез адв. Силвестърова, не са наведени възражения, нито относно представителната власт на същото лице, надлежно доказана. Несъстоятелни са и мотивите на жалбоподателя Министерство на отбраната. Дали процесуалното действие на противната страна - отказ от иска - съставлява или не злоупотреба с право,т.е. е упражнено в разрив с принципа за добросъвестност, въведен с чл. 3 ГПК, е обстоятелство от една страна спорно, а от друга - относимо към отговорността за вреди на недобросъвестната страна / както сочи и самата разпоредба /, но неотносимо към преценката на правния интерес на ответника, от обжалване на определението за прекратяване на производството, поради отказ от иска, с обезсилване на постановеното въззивно решение. Правилно е съждението на предходния състав, че правният интерес не подлежи на изследване спрямо обстоятелства извън предмета на спора и спрямо непреки и евентуални последици на решение по предявените искове, а спрямо преките и при това негативни за правната сфера на обжалващия правни последици от атакувания акт . Такива - преки и негативни, засягащи правната му сфера, правни последици - за Министерство на отбраната не са възникнали с постановяването на определение № 1007/28.03.2025 г. по т.д.№ 2117/2024 г. на І т.о. на ВКС. Впрочем, невярно е и твърдението, че само влязло в сила съдебно или арбитражно решение е от естество да обоснове основание, за отстраняване на кандидат или участник от процедура за възлагане на обществена поръчка, поради наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗОП. Видно от чл. 57, ал. 1 вр. с ал. 3, т. 2, б. „в“ на същата разпоредба от ЗОП, това може да е и друг документ, с който се доказва наличието на обстоятелства по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗОП. Страната не е препятствана и сама да инициира производство, за снабдяване с влязло в сила решение, ангажиращо отговорността на ищеца за вреди от виновното му неизпълнение на договора за обществена поръчка. Само по себе си, обаче, правото на възложителя по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗОП е неотносимо към обосноваването на правен интерес от настоящото обжалване, тъй като не би могло да дерогира принципа на диспозитивното начало в процеса - правото на ищеца да се откаже от предявените искове. Липсата на правен интерес изключва относимостта на останалите наведени възражения: за липса на изрично упълномощаване по чл. 34, ал. 3 ГПК, на заявилия отказа от искове процесуален представител на ищеца / на каквото по начало може да се позове само „представляваният„ / и за преклудиране правото на отказ / трактовката на жалбоподателя за което е в пряко противоречие с процесуалния закон - чл. 233, пр. първо ГПК /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 3165/11.11.2025г. по ч.т.д.№ 2130/2025г. на ІІ т.о. на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: