Определение · № 4503 · дело 855/2026

12 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4503 София, 24.09.2026 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Наталия Неделчева като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 855 от 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 15844/12.12.2025г., подадена от Р. М. Н.-П., чрез процесуалния представител адвокат В. С. от АК-Велико Търново, срещу решение № 505 от 05.11.2025г. по в.гр.д. № 897/2025г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 888 от 25.06.2025г. по гр.д. № 2750/2024г. на Великотърновския районен съд, постановено в производството по допускане на съдебна делба, е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателно разпореждане, извършено от Р. К. Н. със саморъчно завещание от 29.08.2011г., с което е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на Р. М. Н.-П., като е възстановена запазената част на Н. М. Н. в размер на 1/3 идеална част от наследството и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 2, т. 2, рег.№ 2024, д.148 от 25.03.2024г. на нотариус рег. № 582 в НК с район на действие Районен съд Велико Търново, в частта, в която Р. М. Н.-П. е призната за собственик на над 11/18 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по ККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], ет. 2, ап.2, който самостоятелен обект се намира на втория етаж от сграда с идентификатор [№] предназначение: жилищна сграда многофамилна, предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: [№], над обекта: [№], заедно със съответно принадлежащите към него изба № 1 (от запад на изток първа), 1/2 идеална част от западното таванско помещение, ведно със съответно припадащите се за обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и сграда с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор [№] предназначение: гараж, брой нива на обекта: 1 (едно), площ: 18 кв.м., заедно с припадащите се за обекта идеални части от правото на строеж върху поземления имот, както и е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по ККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, ап.2, заедно със съответно принадлежащите към него изба № 1 (от запад на изток първа), 1/2 идеална част от западното таванско помещение, ведно със съответно припадащите се за обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при права на страните - 7/18 ид. части за Н. М. Н. и 11/18 ид. части за Р. М. Н. - П.; 2. сграда с идентификатор 10447.506.243.10 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор [№], предназначение: гараж, с площ: 18 кв.м., заедно с припадащите се за обекта идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при права на страните - 7/18 ид. части за Н. М. Н. и 11/18 ид. части за Р. М. Н. -П.; 3. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, с адрес на поземления имот [населено място], общ. С., обл. Г., местност Д., площ: 3502 кв.м, при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П.; 4. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, с адрес на поземления имот [населено място], общ. С., обл. Г., местност Д., площ: 7197 кв.м, при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П.; 5. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, адрес на поземления имот: [населено място], общ. С., обл. Г., местност Б. Дял, площ: 1100кв.м., при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П.; 6. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, с адрес на поземления имот Л., общ. С., обл. Г., местност К., площ: 2999кв.м, при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П.; 7. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР с адрес на поземления имот: [населено място], общ. С., обл. Г., местност Ш., площ: 5502кв.м., при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П.; 8. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, с адрес на поземления имот [населено място], общ. С., обл. Г., местност Р. дял, площ: 1701 кв.м., при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което да бъде обезсилено потвърденото първоинстанционно решение № 888/25.06.2025г. по гр.д. № 2750/2024г. на ВТРС, в частта, с която е намалено на основание чл.30, ал.1 ЗН завещателното разпореждане, извършено на 29.08.2011г. от Р. К. Н. и е възстановена запазената част на Н. М. Н. в размер на 1/3 ид.части, както и по искането по чл. чл. 537, ал. 2 ГПК, като се допусне съдебна делба на процесиите имоти в [населено място] при квоти: 1/6 за ищеца Н. Н. и 5/6 за ответницата Р. Н. - П., а за всички поземлени имоти в [населено място], [община] искът за делба да бъде отхвърлен, тъй като същите са индивидуална собственост на ответницата Р. Н. - П., която ги е придобила по силата на направеното в нейна полза завещание от Р. К. Н.. Поддържа се, че ищецът Н. М. Н. не е упражнил надлежно правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН, а намаление на завещателно разпореждане се допуска само ако е изрично поискано и до размер, необходим за възстановяване на запазената част на поискалия го наследник. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: 1.Когато при представено в производството за делба завещание, страна в производството по реда на чл. 343 ГПК оспорва чрез възражение това завещание и при условията на евентуалност в същото възражение заявява твърдения за накърняване на запазена част от наследството, необходимо ли е изрично да бъде формулирано и искане по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаление на завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на тази запазена част; 2.Допустимо ли е, ако във възражението за накърняване на запазена част от наследството няма изрично формулирано искане за намаляване на завещанието, съдът да се произнася и постановява диспозитив за такова намаляване; По въпросите се твърди, че приетото от въззивния съд, в обжалваното решение, противоречи на задължителната и казуалната практика на ВКС, обективирана в т. 3, б. „б“ и „в“ от Постановление № 7 от 28.XI. 1973г. на Пленума на Върховния съд на НРБ, решение № 8 от 17.11.1977г. по гр. д. № 82/76г. на ОСГК на ВС, решение № 177 от 28.05.2011г. по гр.д. № 844/2010г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 17 от 29.01.2020г. по гр.д. № 1748/2019г. на ВКС, І г.о., решение № 300 от 17.12.2012г. по гр. д. № 127/2012г. на ВКС, І г.о. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. М. Н., чрез процесуалния си представител адвокат Х. Д. от АК-Велико Търново, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Производството по делото е образувано по предявен от Н. М. Н. срещу Р. М. Н.-П. иск за допускане на съдебна делба на сънаследствени недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Изложени са твърдения, че правата на страните в общите вещи произтичат от наследството на М. Н. Н., бивш жител на [населено място], починал на 18.04.2017г. съгласно акт за смърт № 345/19.04.2017г. на [община], и Р. К. Н., бивш жител на [населено място], починала на 14.09.2021г. съгласно акт за смърт № 1054/14.09.2021г. на [община], които са родители на страните по делото. Съделителят Н. Н. е посочил, че страните не могат да постигнат съгласие да се поделят доброволно, поради което иска да бъде допусната съдебна делба на имотите при равни квоти. В отговора на исковата молба съделителят Р. Н.-П. е заявила, че страните по делото са деца на починалите наследодатели, които са били единствени собственици на посочените в исковата молба два недвижими имота в [населено място], придобити в режим на СИО, от които имоти след смъртта на първия им наследодател - баща им М. Н. Н. през 2017г. майка им Р. К. Н. е придобила 4/6 ид. части, а всеки един от съделителите по 1/6 ид. част. Заявила, че посочените в исковата молба поземлени имоти в землището на [населено място], [община] са придобити от майката на страните Р. К. Н. по наследство от баща й К. Н. Д., починал на 13.08.1982г. въз основа на възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и след делба с Н. К. М. съгласно договор — акт № 57, том VIII, рег № 14282 от 09.10.2013г. са били приживе лична собственост на наследодателката им като със саморъчно завещание, съставено на 29.08.2011г., Р. К. Н. се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество, притежавано по време на нейната смърт в полза на съделителя Р. М. Н.-П., като завещанието било надлежно обявено след смъртта й, за което на 01.03.2024г. е съставен протокол от нотариус № 582 в регистъра на HK c район на действие Районен съд Велико Търново, вписано в съответните служби по вписванията - Велико Търново и С.. Посочила е, че на 25.03.2024г. се е снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 2, том 2, pen № 2024, дело № 148/2024 на нотариус № 582, с който е призната за собственик по наследство - по закон и завещание на 5/6 ид. части от недвижимите имоти в [населено място] - апартамент и гараж, посочени в исковата молба, поради което дяловете в съсобствеността на тези вещи твърди да са 5/6 ид. части за нея и 1/6 ид. част за ищеца. Оспорила, че по отношение на останалите недвижими имоти не е налице съсобственост, тъй като тя ги е придобила по силата на направено в нейна полза завещание от майката на страните и са нейна лична собственост, като брат й не притежава дялове от тези имоти. Въззивният съд е съобразил, че във връзка с изложените в отговора на исковата молба твърдения, процесуалният представител на съделителя Н. Н. е оспорил автентичността на завещанието и датата на съставянето на завещанието от майката на страните Р. К. Н., като под формата на евентуалност е релевирал възражение за накърняване на запазената му част от наследството, посочвайки, че същата е равна на 1/3 ид. част от наследството на наследодателката на страните Р. К. Н., поради което обективира и искане за намаляване на завещателното разпореждане и съобразяване на квотите при допускане на делбата, с оглед запазената му част. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че Н. М. Н. е син на М. Н. Н. (починал на 18.04.2017г.) и Р. К. Н. (починала на 14.09.2021г.), а Р. М. Н.-П. е тяхна дъщеря. Посочено е, че общите на страните наследодатели са били собственици в режим на съпружеска имуществена общност на част от процесните делбени имоти, а именно намиращите се в [населено място]. Прието е за установено, че с договор за доброволна делба на недвижими имоти от 09.10.2013г., акт № 57, т.8, рег. № 14282, нотариално заверен пред нотариус № 543 в НК с район на действие Районен съд Севлиево, майката на страните по делото Р. К. Н. е придобила собствеността на поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. С., обл. Г., които са предмет на делбата. Съобразено е, че със саморъчно завещание от 29.08.2011г. Р. К. Н. е завещала на дъщеря си Р. М. Н., цялото си движимо и недвижимо имущество притежавано от нея по време на смъртта й, в това число пари в брой и по банкови сметки, като завещанието е обявено на 01.03.2024г. от нотариус Д. Т., с рег. № 582 НК, с район на действие Районен съд Велико Търново, съгласно протокол за обявяване на завещание от 01.03.2024г., завещанието е съхранявано извън нотариална кантора. Посочено е, че от приета по делото медицинска документация е установено, че наследодателката на страните по делото Р. Н. е страдала от паркинсонова болест, датираща от 2014г., както и че през лятото на 2018г. същата е преживяла мозъчен инфаркт. Посочено е, че съгласно преписка с № 23088/2011г. на РУ Велико Търново, ОДМВР Велико Търново, по повод подаден сигнал от Р. Н. за семеен скандал от 21.08.2011г. между нея, майка й и брат й, са снети писмени обяснения по случая и на Н. Н. е съставен протокол за предупреждение, като не са събрани данни за престъпление от общ характер. Съобразено е, че според от приетата пред първата инстанция съдебно-графическа експертиза, текстът на саморъчно завещание с дата 29.08.2011г., е изписан от наследодателката на страните Р. К. Н., както и че подписът положен срещу „завещател“ е на същото лице. Посочено е, че с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 2, том 2, рег. № 2024, дело № 148/2024 на нотариус № 582, Р. М. Н.-П. е призната за собственик по наследство по закон и завещание на 5/6 ид. части от процесните недвижими имоти находящи се в [населено място] по реда на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е съобразил от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл. 343 ГПК в производството за делба се разглеждат оспорвания на завещания, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. По въведеното от процесуалния представител на Н. Н. оспорване автентичността и датата на съставяне на саморъчното завещание на наследодателката на страните в полза на ответницата е прието, че завещанието е действително като съставено и подписано от наследодателката на посочената в документа дата. Изложени са мотиви, че при така установената действителност на завещателното разпореждане на разглеждане подлежи направеното от ищеца, в условията на евентуалност, възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството. Съобразено е, че в делбеното производство, съгласно чл. 342 ГПК, в първото по делото съдебно заседание всеки един от сънаследниците може да поиска да бъдат включени в наследствената маса и други имоти, да направи възражение против правото на някой от съделителите да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти, както и да представи доказателства във връзка с тези искания и оспорвания. Посочено е, че ако в делбеното производство е представено завещание, наследниците по закон следва в производство да изчерпят всички свои възражения за неговата действителност, както и да упражнят правото си да искат възстановяване на запазена част от наследството, тъй като с влизане в сила на решението по допускане на делбата тези техни права се преклудират. Изложени са съображения, че искането за възстановяване на запазена част може да бъде упражнено чрез иск - допустимо е обективното съединяване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН с иска за делба, но може да бъде упражнено и чрез възражение, като въпрос на преценка на правоимащия е чрез кой от двата варианта ще упражни субективното си потестативно право да заяви претенция за възстановяване на запазената си част. За неоснователни са приети твърденията на ответницата, че съдът не е сезиран с претенция за възстановяване на запазена част, обективирана чрез възражение от процесуалния представител на насрещната страна, доколкото волята на страната е изводима от надлежно обективираното и в срок искане в тази насока, направено в първото по делото съдебно заседание от надлежна страна. Посочено е, че първоинстанционният съд в доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК е квалифицирал искането на процесуалния представител на Н. Н., именно като възражение по чл. 30, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1 ЗН и по делото липсват възражения касателно доклада, който е приет за окончателен в съдебно заседание, с участието на процесуалните представители и на двете страни по спора. Посочено е, че към онзи момент волята на страната - съделителя Н. Н., относно заявеното оспорване и съответно искане за възстановяване на запазена част не е била неясна нито за съда, нито за насрещната страна. Прието е, че недвусмислено е упражнено субективното потестативно право на съделителя Н. по чл. 30, ал. 1 ЗН, заявявайки именно претенция за възстановяване на запазена част, а не само е изложено твърдение за накърняване на запазената част на съделителя, поради което е прието, че правилно първоинстанционния съд се е произнасъл по срочно заявеното възражение за възстановяване на запазена част. Съдът е приел, че надлежно заявеното възражение от съделителя Н. Н. по чл. 30, ал.1, във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на общия наследодател на страните Р. К. Н. (тяхна майка, починала на 14.09.2021г.), чрез намаляване на завещателно разпореждане от 29.08.20.2018г. във формата на саморъчно завещание, обявено на 01.03.2024г. от нотариус Д. Т. с рег.№ 582 НК с район на действие Районен съд Велико Търново в полза на другия съделител Р. Н. - П., е основателно. Взето е предвид, че ищецът е наследник по закон на общата наследодателка, призован за наследяване - от първа степен по права линия, неин син, на когото законът гарантира право на запазена част в обема, определен от нормата на чл. 29, ал. 1 ЗН. Посочено е, че ответната страна, в чиято полза е извършено завещателното разпореждане, също има качеството на наследник по закон- дъщеря на общата наследодателка, попадаща в кръга, определен от закона, която също е призована за наследяване по закон. Посочено е, че по делото не е установено наследодателката да е притежавала други недвижими имоти, движими вещи, вземания или имуществени права, нито да е имала задължения към момента на смъртта си, поради което, доколкото се касае за общо завещателно разпореждане, не е налице необходимост да се образува наследствена маса, а намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазените части на наследниците по закон съобразно правилата на чл. 29 ЗН. Изложено е, че съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи при две или повече деца и низходящи от тях е 2/3 от имуществото на наследодателя. Посочено е, че правото на всеки наследник със запазена част е отделно от правата на неговите сънаследници и е независимо от тях. Затова всеки от тях може да предяви отделно и самостоятелно иска, респективно възражение по чл. 30 ЗН без участието на другите наследници със запазена част. Прието е, че в тези случаи пресмятането трябва да се прави така, както ако всички сънаследници са поискали да се допълнят запазените им части - за всеки от тях и се определи накърнена ли е и с колко запазената част на съделителя и даренията/завещателните разпореждания се отменят, респ. намалят само дотолкова, доколкото трябва, за да се попълни запазената част на наследника, който е поискал възстановяването. Формиран е решаващ правен извод, че е накърнена запазената част на Н. Н. с процесното универсално разпореждане, което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде намалено с 1/3, представляваща запазената част на ищеца от наследството на общата наследодателка Р. К. Н., която част от наследството следва да му се възстанови. Посочено е, че е безспорно установено, че делбените процесни недвижими имот в [населено място] са били притежание на общите на страните наследодатели в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на наследодателя М. Н. Н. на 18.04.2017г., като той е оставил за свои наследници преживялата си съпруга Р. К. Н. и двете им деца Н. Н. и Р. Н. - П.. По отношение на тези имоти между Р. К. Н., Н. Н. и Р. Н.- П. съсобствеността е установена на 4/6 ид. части за преживялата съпругата (с оглед прекратяване на съпружеската имуществена общност и на основание чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН) и по 1/6 ид. част за всеки от низходящите на починалия. Прието е, че процесните поземлени имоти, находящи се в [населено място], общ. С., обл. Г. са лично имущество на наследодателката на страните Р. Н., тъй като са вещни права, придобити по време на брака, но по наследство. Прието е, че след намаляване на завещателното разпореждане, страните са съсобственици на процесните недвижими имот в [населено място] при квоти за съделителя Н. Н. 7/18 ид. части, от които 1/6 ид. част придобита по наследство от починалия му баща и 4/18 ид. части възстановена запазена част по наследство от починалата му майка, а за съделителя Р. Н. - П. - 11/18 ид. части, от които също 1/6 ид. част придобита по наследство от починалия й баща и 8/18 ид. части въз основа на завещателното разпореждане на майка й. По отношение на поземлените имоти, находящи се в [населено място], общ. С., обл. Г. е прието, че съделителят Н. Н. притежава 1/3 ид. част, а сестра му Р. Н. - П. 2/3 ид. части, при които квоти е допуснато извършването на съдебната делба. Като последица е частично отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 2, том 2, рег. № 2024, дело № 148/2024 на нотариус № 582, за горницата над 11/18 ид. части от недвижимите имоти в [населено място], тъй като обемът на притежаваните от съделителя права е до тази стойност. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че искането за възстановяване на запазена част чрез намаляване на завещателно разпореждане или дарение в рамките на делбеното производство може да бъде заявено както под формата на иск, така и под формата на възражение (решение №36/01.04.2011г. по гр.д.№125/2010г. на І г.о. на ВКС). Независимо дали искането е направено с предявяването на иск при условията на последващо обективно съединяване с иска за делба, или под формата на възражение, съдът е длъжен да се произнесе по него с решението по съществото на спора, с което ще се формира сила на пресъдено нещо по тази претенция. Искането може да бъде заявено под формата на възражение от предявилото иска за делба лице, ако ответникът представи изготвено в своя полза завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение. Съдът е длъжен да разгледа искането по същество независимо дали е заявено под формата на иск или под формата на възражение, ако то изхожда от лице, имащо качеството наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28 ЗН (решение №177/28.05.2011г. по гр.д.№844/2010г. на ІІ г.о. на ВКС). Наред с това следва да се съобрази, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните по делото. Съдът разглежда и решава делото доколкото и с каквито искания е сезиран от страните. Относно това кой завещателен акт е оспорен и какво възражение за намаление на завещанието е направил наследникът със запазена част от наследството съдът е обвързан от изявлението на наследника със запазена част (решение №193/23.12.2015г. по гр.д.№1636/2015г. на І г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е отчел изрично направеното от съделителя Н. М. Н. възражение, че представеното по делото саморъчно завещание накърнява запазената му част от наследството, съдържащо се в подадено от него възражение с дата 17.03.2025г. (лист 61 от гр.д.№2750/2024г. на РС-Велико Търново), в което дори изрично се посочва, че тази запазена част е равна на 1/3 идеална част съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН. Възражение за накърняване на запазената част на Н. М. от наследството на починалата му майка Р. К. Н. е изрично заявено и в проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.03.2025г. Тези обстоятелства, както и това, че искането за допълване на запазената част от наследството е включено от съда в предмета на делото при изготвянето на доклада така, както е било заявено, са съобразени от въззивния съд в съответствие с установените в практиката на ВКС изисквания. И както е отбелязано в обжалваното решение, възражения по доклада спорещите страни не са направили. Сочените от касатора съдебни актове не обосновават различен извод. Изразеното в решение №17 от 29.01.2020г. по гр.д.№1748/2019г. на І г.о. на ВКС становище е идентично с това, изразено във вече обсъденото по-горе решение №177 от 28.05.2011г. по гр.д.№844/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, а в решение №300 от 17.12.2012г. по гр.д.№127/2012г. на І г.о. на ВКС становище досежно начина, по който може да бъде упражнено правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство, не е бил обсъждан. Възстановяването на запазената част на съделителя Н. М. от наследството на починалата му майка Р. К. Н., в настоящия случай е било изрично поискано както в писменото възражение, така и в проведеното открито съдебно заседание по делото в съответствие с указанията, съдържащи се в т. 3, буква „б“ и „в“ от ППВС №7 от 28.ХІ.1973г. и решение №8 от 17.ІІ.1977г. по гр.д.№82/1986г. на ОСГК на ВС. При това следва да се отбележи, че искането е било направено от наследник с право на запазена част, който изрично е свързал това искане с представеното по делото саморъчно завещание, изготвено от наследодателката на 29.08.2011г. Доказателства за извършени други завещателни или дарствени разпореждания от същата наследодателка по делото не са били представяни, поради което не съществува каквото и да е съмнение по въпроса намаляването на кое безвъзмездно разпореждане и в какъв размер е било поискано. В този смисъл въззивният съд е съобразил както разясненията, съдържащи се в т. 3, буква „в“ на ППВС №7 от 28.ХІ.1973г., така и последващата трайно установена практика на ВКС, посочена по-горе. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по подадената касационна жалба направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство, а именно сумата от 500 евро. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 505 от 05.11.2025г. по в.гр.д. № 897/2025г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба на Р. М. Н.- П.. ОСЪЖДА Р. М. Н.- П. с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Н. М. Н. с ЕГН [ЕГН], сумата от 500 евро (петстотин евро), представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: