Определение · № 4492 · дело 3513/2026

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4492 София, 24.09.2026 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч . гр. дело № 3513 по описа за 2026 г. взе предвид следното Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Р. Д. Д. срещу определение № 387 от 21.07.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 281/2026 г. на Великотърновския апелативен съд. Жалбоподателят изразява становище за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, имащи отношение към искането му за освобождаване от държавна такса. Иска отмяна на обжалваното определение и да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба, предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Плевенският окръжен съд по ч.гр.д. № 334/2026 г., в процедура по администриране на частна жалба, подадена от Д. срещу разпореждане № 344/15.06.2026 г. (пришито по делото на апелативния съд), е оставил частна жалба без движение. Д. е подала частна жалба срещу този съдебен акт. Администриращият окръжен съд, вместо да върне като недопустима частната жалба, е събрал държавна такса и е изпратил същата по компетентност на Великотърновския апелативен съд. Той я образувал в частно производство и с определение № 387/21.07.2026 г., я оставил без разглеждане по съображения, че е подадена срещу необжалваем по реда на чл. 274 ГПК съдебен акт. Това определение е предмет на настоящата частна жалба. То е правилно. Законодателят е посочил в чл. 274 ГПК кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита и съдействие); 2. изрично посочените случаи в закона. Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото, вкл. тези, с които оставя без движение жалби, не попадат в посочените по-горе категории. Правилността на тези актове се преценява от по-горната инстанция при проверка на крайния съдебен акт – в случая, евентуално при обжалване на разпореждане, с което жалбата би била върната, поради неизпълнение на даденото указание. При тези съображения, определението на апелативния съд е правилно. Изложените в частната жалба съображения, предмет на настоящото производство, за това че страната по други дела била освобождавана от внасянето на държавна такса, нямат никакво отношение към стоящия по това дело въпрос – допустимо ли е обжалване на съдебен акт, с който е оставена без движение жалба. По него на практика няма никакви съображения. Законът – чл. 274 ГПК, е точно приложен, обжалваното определение е правилно и следва до бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение № 387 от 21.07.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 281/2026 г. на Великотърновския апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: