Определение · № 4522 · дело 2817/2025

2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4522 София, 24.09.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: БОНКА ДЕЧЕВА Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2817/2025 година. Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от съделителите-касатори Д. Т. М. и В. И. М., чрез адв. С. Д., за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 2963 от 04. 06. 2026 г. по гр. д. № 2817/2025 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, с която Д. Т. М. и В. И. М. са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на съделителите С. Л. Н., М. Л. Н., Ц. Н. Я. и Н. Н. И. общо сумата 511, 29 евро (равностойността на 1000 лв.) разноски за касационната инстанция. Твърдят, че претенцията за разноски на посочените съделители не следва да бъде уважавана, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие и не е доказано плащане на сумата на упълномощения адвокат. При условията на евентуалност се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Подаден е отговор на молбата от съделителите С. Л. Н., М. Л. Н., Ц. Н. Я. и Н. Н. И., чрез адв. П. П., с който са развити съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Неоснователно е твърдението на молителите за липсата на доказателства за договаряне и плащане на хонорар от 1000 лв. от ответниците по касационната жалба за изготвяне на отговор на касационната жалба и на изложение на основанията по чл. 280 ГПК. Договор за правна защита и съдействие, сключен между съделителите С. Л. Н., М. Л. Н., Ц. Н. Я. и Н. Н. И. и адвокат П. П. е приложен към отговора на касационната жалба. В договора е посочено, че договореното възнаграждение от 1000 лв. е платено в пълен размер и е пояснено, че в тази част договорът има характер и на разписка за платения адвокатски хонорар. В срок, с отговора на касационната жалба, е направено и искане за заплащане на направените от ответниците по касация разноски за касационната инстанция. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. Размерът му е съответен на степента на фактическата и правна сложност на делото, на характера на производство пред касационната инстанция, на извършените от адвоката действия по изготвяне на становище по касационната жалба, както и по наличие на основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, обема на касационната жалба, на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поставените въпроси и цитираната във връзка с тях съдебна практика. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. Т. М. и В. И. М., чрез адв. С. Д., молба по чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 2963 от 04. 06. 2026 г. по гр. д. № 2817/2025 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, с която Д. Т. М. и В. И. М. са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на съделителите С. Л. Н., М. Л. Н., Ц. Н. Я. и Н. Н. И. общо сумата 511, 29 евро (равностойността на 1000 лв.) разноски за касационната инстанция, евентуално – като бъде намален, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, присъденият размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: