Определение · № 4490 · дело 2911/2026

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4490 гр. София, 23.09.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2911 по описа на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, трети състав за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба вх.№ 5072 от 13.03.2026 г., подадена чрез ЕПЕП от В. Д. М. срещу Определение № 1057 от 05.03.2026 г. по гр.д.№ 598/2026 г. по описа на ВКС, І г.о., първи състав, произнасянето по която е възложено на настоящия състав след отвод на трети състав на Първо г.о. на ВКС. Подаден е отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК от „Диджитал Нейчър България“ ЕООД чрез адвокат П. Д. – Н. от САК. Поддържа, че жалбата е неоснователна по същество. Претендира разноски. За да се произнесе по сезиращата частна жалба, съставът на ВКС, ІІ г.о. приема следното: Производството по гр.д.№ 598/2026 г. по описа на ВКС, І г.о., първи състав е образувано по молба от В. Д. М. за отмяна на Определение № 5446 от 02.03.2022 г. по гр.д.№ 67649/2021 г. на Софийски районен съд и на Определение № 19758 от 13.05.2024 г. по същото дело на Софийски районен съд, 167 състав. Предходният състав на ВКС е съобразил, че с Определение № 5446 от 02.03.2022 г. по гр.д.№ 67649/2021 г. на СРС е прекратено производството по делото на основание чл. 232 ГПК и молителката е осъдена да заплати на ищеца по това дело „Диджитал Нейчър България“ ЕООД сумата 666,57 лв. - разноски по делото. Това определение е влязло в сила на 26.03.2022 г. С Определение № 19758 от 13.05.2024 г. по същото дело е оставена без уважение молбата на В. М. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на Определение № 5446 от 02.03.2022 г. в частта за разноските. От правна страна е посочено, че на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съобразно разясненията, дадени в т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, такива са влезлите в сила съдебни решения, с които се разрешава по същество материалноправен спор, както и определенията за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, които по своите последици се доближават до тях. Атакуваните с подадената от В. М. молба за отмяна две определения, с които съдът се е произнесъл относно разноските, не формират сила на пресъдено нещо по предмета на делото, нито имат правни последици, сходни с тези на влязло в сила съдебно решение, поради което са извън обхвата на определенията, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол. По тези съображения подадената молба за отмяна е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Обжалваното Определение № 1057 от 05.03.2026 г. по гр.д.№ 598/2026 г. по описа на ВКС, І г.о., първи състав е законосъобразно. Изводът за недопустимост на молба за отмяна, подадена срещу актове, с които съдът разпределя отговорността за разноските съгласно чл. 78 ГПК и се произнася по реда на чл. 248 ГПК, произтича пряко от постановките по т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, според които извънредният характер на производството за отмяна обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК; като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита , именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията (фактическите състави), предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Съобразно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт и настоящият състав е обвързан да се произнесе в съответствие с посочената задължителна съдебна практика. Особените мнения, изложени към тълкувателните решения, не се ползват със силата по чл. 130, ал. 2 ЗСВ и от съдържанието им не могат да се извличат аргументи в подкрепа на тезата на жалбоподателката, че актовете по чл. 81 ГПК и чл. 248 ГПК представляват годен обект на извънинстанционния способ за контрол върху съдебните актове. Такива аргументи не предоставя и цитираното от нея произнасяне по т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, тъй като същото дава разяснения единствено относно обжалваемостта на определения с частна касационна жалба при действието на отменения ГПК, т.е. в рамките на редовния инстанционен контрол, но не и относно актовете, подлежащи на отмяна. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 1472 от 26.03.2025 г. по гр.д.№ 511/2025 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 579 от 20.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 2567/2021 г. на ВКС, I г.о. Независимо от изхода на делото, разноски за защита в настоящото производство не следва да се присъждат на ответника по частната жалба, доколкото с отговора не са представени никакви доказателства за заплащането на такива. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1057 от 05.03.2026 г. по гр.д.№ 598/2026 г. по описа на ВКС, І г.о., първи състав. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Диджитал Нейчър България“ ЕООД за присъждането на разноски за защита в производството по ч.гр.д.№ 2911/2026 г. на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: