Определение · № 4516 · дело 3132/2025

8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4516 София, 24.09. 2026 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и петата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3132 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ю. Ю. Каткова, с адрес в [населено място], чрез адв. Г. К., против решение № 519 от 24 април 2025 г., постановено по в.гр.д. № 3187/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено решение № 340 от 27 юни 2024 г., постановено по гр.д. № 891/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и като краен резултат Каткова е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД да заплати на Н. Н. Гибаев следните суми: сумата от 14800 евро (10000 евро + 2 % от 10000 евро за 24 месеца), представляваща дължима неустойка за неизпълнение съгласно чл. 3 от сключения между тях на 18.02.2016 г. договор, както и сумата от 2220 евро (1500 евро + 2 % от 1500 евро за 24 месеца), представляваща дължима неустойка за неизпълнение съгласно т. 3 от сключения между тях на 17.11.2017 г. договор, ведно със законна лихва върху присъдените суми, считано от момента на подаване на исковата молба (18.07.2022 г.). В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Съдът неправилно приел, че отношенията между страните произтичат от ненаименуван договор по силата на чл. 9 ЗЗД, въпреки че от съдържанието на сключения договор следвало, че той е такъв за гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД. Така съдът възприел погрешна правна квалификация на иска, а изводите му не съответствали на съдържанието на договора. В действителност страните уговорили да обединят своите усилия с цел реализирането на печалба, която да разпределят помежду си. Тъй като обаче печалба не била реализирана, не били налице предпоставките на чл. 359, ал. 1 ЗЗД и искът на ищеца бил неоснователен. При условията на евентуалност порокът на решението се определя като съществено нарушение на материалния закон. Излагат се още доводи за нарушение на процесуалния закон, доколкото въззивният съд не уведомил своевременно страните, че възприема различна правна квалификация от тази на първата инстанция, а изложил мотиви за това едва в решението. Оспорва се изводът на съда, че жалбоподателката следвало да уведоми другата страна по договора за възникването на форсмажорни обстоятелства, за да се освободи от отговорността да плати неустойка за неизпълнение; съдът тълкувал закона превратно, тъй като страните не са уговаряли жалбоподателката да носи последиците от невиновно неизпълнение, поради което се прилагало общото правило на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Съдът не отчитал факта, че по време на действието на договора от 2016 г. са влезли в сила заповеди на директора на ОБДХ – Б., съгласно които в района на фермата на жалбоподателката се забранявали пазари, изложби и продажби на едри животни; тези заповеди, както и внезапното заболяване на животните, представлявали форсмажорни обстоятелства, които водели до невиновна невъзможност за изпълнение на договора. Жалбоподателката нямала задължение да уведомява своевременно насрещната страна за възникналите форсмажорни обстоятелства, нито било необходимо да представя доказателства, че фермата й е поставена под карантина, както е приел съдът. Освен това липсвало възражение от ищеца по делото, че не е уведомен за форсмажорните обстоятелства. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответницата Ю. Ю. Каткова не взема становище по касационната жалба. По делото е установено, че на 18.02.2016 г. страните са сключили договор за инвестиции и сътрудничество за съвместна дейност, по силата на който Гибаев е предоставил на Каткова сумата от 10000 евро за закупуване на десет крави и десет телета. Съгласно чл. 2 от договора последната е поела задължение за пасене, издръжка, хранене и всяка нужна грижа за тези животни в кравеферма в [населено място], както и задължение да предостави на Гибаев след приспадане на разходи и облагане с данъци, печалба за първи път след две години (2016 г.-2018 г.) в размер не по-малко от 50 % от вложената сума, както и всяка следваща година печалба в размер от 50 % от вложената сума. Договорът е сключен за срок от 7-10 години, с възможност за последващо продължаване, като за инвеститора е предвидена възможност да стане съдружник на Каткова чрез участие със закупуване на земя или други активи за развитието на дейността. Изрично в договора е отразено, че сумата от 1000 евро е предадена от ищеца на ответника в момента на подписване на договора, а останалите 9000 евро ще бъдат преведени след седмица по банков път (изпълнението на това задължение се установява от представеното извлечение от платежно нареждане от 22.02.2016 г.). В чл. 3 от договора е отразено, че ако след две години Каткова не изплати дължимата печалба, се задължава да върне в тримесечен срок цялата вложена от инвеститора сума плюс два процента от вложената сума за всеки месец от момента на заплащането на парите. Страните са се споразумели, че договорът може да бъде прекратен при продължително постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните и по взаимно съгласие, а както и съобразно общите разпоредби на гражданското законодателство. От договор за инвестиции и сътрудничество за съвместна дейност, сключен на 17.11.2017 г., се установява, че страните са декларирали намерението си за сътрудничество в областта на селското стопанство чрез закупуването на две крави. Този договор е сключен за срок от 10 години, с възможност за последващо подновяване, като Каткова се е задължила да обезпечи: пасене, отглеждане, изхранване и други необходими грижи за крави и телета във ферма в [населено място]. Тя е поела и задължение да предостави печалба, след приспадане на разходите и данъците, за първи път след две години - след 31.12.2019 г., до края на м. февруари 2020 г. не по-малко от 50 % от вложените пари, а след това всяка следваща година 50 % от вложените пари. В договора е отразено, че Гибаев като инвеститор влага сумата от 1500 евро. Уговорено е, че при неизпълнение от страна на Каткова на задълженията по договора за изплащане на печалба след две години, тя се задължава да върне в тримесечен срок цялата вложена от инвеститора сума плюс 2 % от сумата за всеки месец от момента на заплащането на парите. Договорът може да бъде прекратен при продължително постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните и по взаимно съгласие във връзка с форсмажорни обстоятелства. По делото са представени покана и обратна разписка, според които ищецът, действащ чрез адв. П., е изпратил чрез куриерска фирма до ответницата покана на 16.06.2021 г. С нея Каткова е поканена в седмодневен срок от получаването й да му заплати дължимото възнаграждение общо по двата договора. Посочено е, че в случай на неплащане, на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД договорите ще се считат за прекратени, в който случай освен дължимите суми за възнаграждение и лихвите за забава на Гибаев следва да бъдат възстановени и платените суми по договорите, увеличени с 2 % на месец, или по договора от 18.02.2016 г. общо 13000 евро и по договор от 17.11.2017 г. - 1320 евро. На обратната разписка е отбелязано, че получателят отказва да разпише документите и отказва пратката. По делото са представени и заповед № 183 от 08.04.2016 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните – Б. и заповед № РД-1744/28.04.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ, че срещу разпространяването на зараза от „нодуларен дерматит“ по едрите преживни животни са забранени продажбата и придвижването на едри преживни животни, отглеждани в животновъдни обекти на територията на няколко общини, в т.ч. П. (където е фермата с процесните животни), с изключение на животните, предназначени за клане в месодобивни предприятия на територията на Б. област, както и провеждането на пазари и изложби на животни в същите общини; разпоредено е започването от 28.04.2016 г. на ваксинация на животните в животновъдните обекти, намиращи се в 20 километровите зони около огнищата с констатирани случаи на заболяването „нодуларен дерматит“. Със заповед № РД-11809/14.05.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ е наредено убиване на всички едри преживни животни, болни от болестта, и на контактните с тях животни в констатираните огнища на болестта - в т.ч. в [населено място], [община]. От справка от регистъра на БАБХ се установява, че животните, отглеждани във фермата, стопанисвана от Каткова, в периода 28.04.2016 г.-28.04.2021 г. са ваксинирани срещу „нодуларен дерматит“ и „син език“. От показанията на св. Акулиничева се установява, че двамата с Гибаев са посетили фермата на Каткова, която им предложила да вложат средства в нейното стопанство, като след две години ще им върне половината от тях, след което всяка година ще изплаща по една втора част от заплатените пари като печалба; свидетелката към този момент нямала средства, но Гибаев се възползвал от предложението и сключил договор с Каткова; свидетелката познавала още трима души, вложили пари в стопанството за крави; всички й се оплаквали, че се чувстват излъгани от Каткова, която се е криела от тях и е прекъснала отношенията си с тях. От показания на св. К., съпруг на ответницата, се установява, че причина за сключването на двата договора между страните е желанието на Гибаев да инвестира пари срещу печалба, съответно желанието на Каткова да разшири своето животновъдно стопанство; закупените животни съгласно договорите са отглеждани и до момента на разпита във фермата на ответницата; в края на 2017 г. в България е била забранена търговията и изкарването извън фермите на животни поради разпространението на заболяването „нодурален дерматит“, било унищожено цяло стадо в [населено място], поради което е било невъзможно да продават животни и да се реализира печалба; карантината продължила до пролетта на 2018 г., откогато започнала да се извършва задължителна ваксинация на животните; поради тази ваксинация бременните крави започнали да абортират и след това не могли да раждат повече; от края на 2018 г. е била установена нова карантина поради друго заболяване по животните – „син език“, поради което и след 2018 г. е била забранена продажбата на животни. Св. Бризгалова сочи, че през м. ноември 2017 г. Гибаев се срещнал с Каткова във връзка с подписване между тях на договор; след срещата Гибаев е казал на свидетелката, че е предал на Каткова 1500 евро, които е носел със себе си. Съдът е приел за достоверни показанията на свидетелите с изключение на показанията на К. в частта, с която същият заявява, че животните са абортирали в резултат на ваксинации, поради които не са могли повече да бъдат заплодени, и че от края на 2018 г. е действала забрана за продажба на животни поради заболяването „син език“, тъй като в тази част неговите показания не кореспондирали с останалите събрани доказателства. При тези данни според съда основният спорен въпрос касае характера на сключените между страните договори, както и естеството на поетите чрез тях права и задължения на страните. Тълкувайки всички клаузи на договорите, съдът е приел, че страните са сключили съответно на 18.02.2016 г. и на 17.11.2017 г. два договора за инвестиции, чийто вид не е уреден в ЗЗД. Съдът е разяснил същностните характеристики на този вид договори и е уточнил, че основната им цел е последващото получаване на печалба от инвеститора, която пък произтича от дейността на изпълнителя, в която той е инвестирал. Доколкото правната същност на подобни споразумения може да е много различна, тяхното изпълнение или неизпълнение зависи изцяло от съдържанието на конкретните уговорки. Според съда в случая уговорените права и задължения и в двата договора са насрещни, а не еднопосочни и насочени към постигане на обща цел. Затова процесните договори не били договори за дружество по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД. Съгласно договореното между страните реализирането на печалба от отглеждането на животните е вменено само и единствено като задължение на ответницата Каткова, респ. и отговорността за липсата на печалба е изцяло нейна. Предвидена е и изрична клауза, че едва след изтичане на срока на съответния договор инвеститорът може при негово желание да стане и съдружник на другата страна, като участва в закупуването на земя или други активи за развитието на стопанската дейност. Затова страните по възникналите облигационни правоотношения са инвеститор и изпълнител, а не съдружници в общо обединение. Съдът е приел, че от събраните доказателства се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил на ответницата посочените в договорите суми. Последното плащане е оспорено от Каткова, но от нейното поведение – закупуването на двете крави съгласно този договор от 17.11.2017 г., както и от събраните свидетелски показания може да се заключи, че сумата е платена в брой. Ответницата е изпълнила част от задълженията си по договора, като е закупила с инвестираните пари съответния брой крави и телета и е започнала да ги отглежда във фермата си. Не е изпълнила обаче задължението да заплати след две години на инвеститора реализирана печалба в размер на не по-малко от 50 % от вложените пари, а след това всяка следваща година 50 % от вложените пари. Причините, поради които не е реализирана печалба, според съда са ирелевантни, тъй като предпоставка за плащания от изпълнителя в полза на инвеститора е наличието на такава. Доколкото печалба не е реализирана, предявените искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите от по 5000 евро - възнаграждение по договора от 18.02.2016 г. за 2019 г., 2020 и 2021 г., както и сумите от по 750 евро - възнаграждение по договора от 17.11.2017 г. за 2020 г. и за 2021 г., са приети за неоснователни. Освен това е невъзможно едновременното уважаване на исковите претенции за присъждане на изпълнение за задълженията по договора заедно с присъждането на уговореното обезщетение за неизпълнение. Втората група претенции са за обезщетение за неизпълнение под формата на неустойка, основани на чл. 3 от договора от 18.02.2016 г., съответно на т. 3 от договора от 17.11.2017 г. Уговореният размер на дължимата неустойка включва платените по договорите суми като инвестиция заедно с 2 % върху тях за период от две години (24 месеца) или това са заплатените суми, увеличени с 48 %. Съдът е уточнил, че 2 % върху платените суми се дължат не до момента на развалянето на договорите, а е фиксиран период в рамките на две години от предаването на парите. Ето защо е уважена претенцията за неустойка за неизпълнение в размер на общо 14800 евро (10000 евро + 2 % от 10000 евро за 24 месеца) по договора от 18.02.2016 г., съответно в размер на общо 2220 евро (1500 евро + 2 % от 1500 евро за 24 месеца) по договора от 17.11.2017 г. Съдът е разяснил, че тази неустойка е за неизпълнение на процесните договори, които са за продължително или периодично изпълнение, поради което е дължима след изминаването на две години от тяхното сключване без реализирането на печалба, независимо от обстоятелството дали са развалени впоследствие. Отхвърлено е възражението за недействителност на неустоечните клаузи поради противоречие на закона или на добрите нрави. Съдът е цитирал т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, според която нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В случая уговорената неустойка е с точно определен размер – платените суми, увеличени с 2 % месечно за период от две години. Доколкото на инвеститора е било обещано от изпълнителя изплащането на печалба за срока за действието на договорите, това предполага поне удвояване на размера на вложените пари и е мотивирало ищеца да сключи договорите. Съдът е приел, че уговорената неустойка не е прекомерна и следва да се дължи изцяло. Посочил е, че е налице пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, който е професионалист в оглеждането на животни, по отношение на инвеститора, на когото е била обещана значителна печалба. Отхвърлил е твърденията на ответницата за непреодолими или непредвидими пречки, които да са довели до обективна невъзможност за реализирането на доходи от закупените животни през целия период на действие на договорите. Предприетите мерки срещу разпространяването на зараза от „нодуларен дерматит“ по едрите преживни животни касаели един незначителен период (пролетта на 2016 г.), и то от действието само на първия договор от 18.02.2016 г. Липсвали доказателства, че процесната ферма е била поставена под карантина заради болестта „син език“. Изолирани били твърденията, че ваксинацията на животните е довела до тяхното безплодие, а представените справки за налични животни в процесния обект към дата 16.02.2016 г. и 02.02.2017 г. опровергавали обстоятелството, че във фермата няма новородени телета през 2016 г. и 2017 г. Справки за следващите години – 2018 г., 2019 г. и 2020 г., през които договорите са действали, не били представени. Според съда Каткова е проявила недобросъвестност, тъй като е следвало да уведоми ищеца за трудностите, които среща за изпълнение на задълженията си, и да потърси възможност да му върне изцяло или част от вложените като инвестиции средства, а вместо това е отказала всякакъв контакт с него. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обусловилия изхода на спора въпрос представлява ли договор за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД съглашение, според което едната страна предоставя на другата средства за развиване на селскостопанска дейност, печалбата от която следва да се разпредели между страните. Касационното обжалване се допуска, за да се провери съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС съобразно решение № 78 по т.д. № 756/2008 г., ІІ т.о., и решение № 50168 по т.д. № 1900/2021 г., І т.о. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 859,24 евро. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 519 от 24 април 2025 г., постановено по в.гр.д. № 3187/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на Н. Н. Гибаев в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 859,24 евро, като в противен случай производството по касационната му жалба ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: