Определение · № 2640 · дело 1567/2026

6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2640 [населено място], 24.09.2026 година Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на тридесет и първи август две хиляди двадесет и шеста година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Анна Ненова Татяна Костадинова като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 1567 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. И. И. - Ш. срещу определение № 254 от 14.04.2026г. по в.ч.гр.д. № 172/2026г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 5220 от 28.12.2025г. по т.д. № 2501/2024г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение е оставено без уважение искането на страната по чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на срока за обжалване на определение № 1572 от 15.04.2025г. по т.д. № 2501/2024г., с което е била върната подадената от нея искова молба срещу Фондация „Медицина и Биотехнологии“. Според касатора определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, включително задължителната такава (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), по въпросите: „Следва ли въззивният съд да разгледа, да обсъди и да се произнесе във връзка с всички изложени възражения във въззивната жалба относно правилността на първоинстанционното решение? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и разгледа в съвкупност всички доказателства, събрани в първоинстанционното производство при постановяване на крайния съдебен акт с оглед спазване на императивните процесуални норми и принципи на гражданския процес?“ Във връзка с въпросите е посочено, че пред въззивния съд са били изложени факти и възражения, че съобщението за определението от 15.04.2026г. е получено от адвокатски сътрудник Ф. К., а не от адвоката, уведомен за оттегляне на пълномощията, а М. И. И. - Ш. не е била своевременно уведомена за съдържанието на постановеното определение и обективно не е имала възможност да се запознае със същото в рамките на срока за обжалване. Въззивният съд е посочил, че не са представени достатъчно доказателства, но самият той не е съдействал на страната за изясняване на делото и нуждата от представяне на допълнителни писмени доказателства. Страната се позовава на Постановление № 7 от 27.12.1965г. на Пленума на ВС, решение № 22 от 02.07.2019г. по т.д. № 587/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 36 от 19.02.2018г. по гр.д. № 3244/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Обжалваното определение се счита и за очевидно неправилно. Фондация „Медицина и биотехнологии“ оспорва частната касационна жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд - София. Не се установява също вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт, за да бъде той допуснат до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Първоинстанционното производство по т.д. № 2501/2024г. на Софийски градски съд е било образувано въз основа на искова молба от 17.12.2024г. на М. И. И. – Ш., чрез пълномощника адвокат К. М. М., срещу Фондация „Медицина и биотехнологии“. След постъпване на отговор от ответника производството е било прекратено като недопустимо с определение № 1572 от 15.04.2025г. Съобщение за определението е било изготвено и изпратено на ищцата на същата дата (15.04.2024г.), чрез адвокат М.. Получено е било на 07.05.2025г. от Ф. С. К., адвокатски сътрудник. С молба, изпратена по пощата на 13.05.2025г., М. И. И. – Ш. е уведомила съда, че считано от 25.04.2025г. пълномощното на адвокат М. е било оттеглено. Поискала е всички книжа да се връчват лично на страната на посочен в молбата адрес. С разпореждане от 16.06.2025г. на съдията - докладчик е било указано съобщенията до ищцата занапред да се връчват на посочения от нея адрес. Частна жалба срещу прекратителното определение от 15.04.2025г. не е била подадена в едноседмичния срок за обжалване, считано от 07.05.2025г., когато е било получено съобщение за определението. С молба от 26.06.2025г. (уточнена с последващи молби от 28.07.2025г. и от 05.09.2025г.) ищцата е поискала възстановяването на срока за обжалване, като е представила и частна жалба. Посочила е, че поради оттегляне на пълномощното към процесуалния представител не е била уведомена за прекратяване на делото (касаело се е за загуба на контакт с адвоката, както и за загуба на доверие) и до 26.06.2025г. не е имала възможност за запознаване със съдържанието на прекратителното определение, което не е достигало до нея и не й е връчвано. Така тя не е могла да упражни процесуалните си права в определените срокове. С определение № 5220 от 28.12.2025г. по т.д. № 2501/2024г. Софийски градски съд е отхвърлил искането за възстановяване на срок. Приел е, че определението за прекратяване на делото е надлежно връчено по реда на чл. 51 от ГПК и не са налице особени непредвидени обстоятелства по чл. 64, ал. 2 от ГПК във връзка с връчването, които ищцата не е могла да преодолее. Не е било доказано, че пълномощното е о оттеглено на 25.04.2025г. Уведомяването на съда за оттеглянето е било най-рано на 13.05.2025г., от когато може да бъде възприет такъв факт (чл. 35 от ГПК). Не се е установявало и че след получаване на съобщението на 07.05.2025г. ищцата не е била уведомена своевременно от адвоката за прекратяване на делото (че комуникацията между ищцата и адвокатът й е била прекъсната). Също съгласно посоченото от съдебния състав връчването на представител се приравнява на лично връчване, а всички грешки относно узнаването на момента на връчването при лично връчване са грешки на самия адресат и не са извинителни, тъй като се дължат на негова небрежност, недобра вътрешна организация или лош избор на представител. Под особени непредвидени обстоятелства, според първоинстанционния съд, са се разбирали такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе, и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Недоволна от отказа срокът за обжалване на определението от 15.04.2025г. да бъде възстановен, М. И. И. – Ш. е подала частна жалба пред Апелативен съд – София. С жалбата са поддържани идентични обстоятелства за липса за уведомяване за определението за прекратяване на делото. Допълнително е било посочено, че адвокатският сътрудник Ф. С. К. е получила съобщението и недобрата комуникация и организация в адвокатската кантора не може да се отразява на нейните права и интереси. С обжалваното определение № 254 от 14.04.2026г., постановено по образуваното в.ч.гр.д. № 172/2026г., съставът на Апелативен съд – София е оставил частната жалба без уважение, като е споделил изцяло изводите на Софийски градски съд за недоказаност на хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК. При тези установени обстоятелства поставените от касатора въпроси (процесуалноправни) относно задълженията на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните и да обсъди и разгледа в съвкупност всички доказателства, като мотивира актовете си, в контекста на задълженията на този съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от състава на Апелативен съд - София процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). В мотивите на въззивния съд пряко или имплицитно е отговорено на доводите и възраженията на М. И. И. – Ш. за правните последици от оттеглянето на пълномощното на адвокат М. и липсата на комуникация между нея и упълномощилата я страна като обстоятелства във връзка с приложението на чл. 64, ал. 2 от ГПК, обосноваващи възстановяването на срока за обжалване на определение № 1572 от 15.04.2025г. по т.д. № 2501/2024г., съответно е посочено дали за тези обстоятелства са събрани доказателства. По-конкретно от въззивния съд е било посочено, че оттегляне на пълномощното на 25.04.2025г. не е установено, а такова установяване има едва за времето след 13.05.2025г., в рамките на изтичащия на 14.05.2025г. срок за обжалване (чл. 35 от ГПК). Така е била потвърдена редовността на връчването на съобщението за прекратителното определение от 15.04.2025г. Останало е недоказано, също според въззивния съд, че поради оттегляне на пълномощното на адвоката е имало липса на комуникация между адвоката и М. И. И. – Ш.. При изложените от страната основания за възстановяване на срок е било без значение как е била организирана работата с адвокатския сътрудник, получил съобщението за прекратяване на първоинстанционното производство. Решаващо, според самия касатор, е било оттеглянето на пълномощията на адвокат М. и липсата на комуникация с нея. Не се касае също за неизпълнение на задължение на съда за обсъждане на събраните доказателства – от въззивния съд е прието, че за обстоятелствата, с които касаторът обосновава искането си за възстановяване на срок, не са посочени, представени и събрани никакви доказателства. Оплакването на касатора за дължими указания към страната в тази връзка (да се представят писмени доказателства) не са свързани с конкретен формулиран касационен въпрос, при което касационно обжалване също не може да бъде допуснато. Отделно от това от Апелативен съд – София не са били отречени допълнителните съображения на Софийски градски съд, че неизпълнението на задължението на упълномощения адвокат да предаде съобщението на страната само по себе си не съставлява особено непредвидено обстоятелство по чл. 64, ал. 2 от ГПК. Този извод съответства на трайната практика на ВКС (определение № 238 от 04.12.2017г. по ч.гр.д. № 4201/2017г. на ВКС, ГК, І г.о., определение № 100 от 25.06.2020г. по гр.д. № 1288/2020г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др.), съгласно която виновното неизпълнение от адвоката на договорните му задължения за защита на правата и законните интереси на упълномощилата го страна по делото е основание за отговорност по ЗА, но не съставлява непредвидимо обстоятелство по чл. 64, ал 2 от ГПК. Тази хипотеза би била налице, ако пропускът на пълномощника да уведоми своевременно за релевантно по делото обстоятелство се дължи на особено непредвидено обстоятелство, което адвокатът не е могъл да преодолее. По делото, според предходните инстанции, са липсвали такива установени обстоятелства. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд - София. Воден от горното съдът О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 254 от 14.04.2026г. по в.ч.гр.д. № 172/2026г. на Апелативен съд – София. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.