Определение · № 4501 · дело 2741/2026

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4501 Гр. София, 24.09.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРА МАКСИМОВА ИВО ДАЧЕВ като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. д. № 2741 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. З., представлявана от адв. В., срещу Определение № 2261 от 29.04.2026 г., постановено по гр. дело № 1669/2026 г. на Върховния касационен съд, ІII г.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила решение № 263066/13.05.2021 г. по гр. д. № 104/2021 г. на Софийски градски съд, след потвърждаването му с решение № 501189/21.12.2022 г. по гр. д. № 3311/2021 г. на ВКС. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Развити са съображения, че изразът „постановление на съд или на друго държавно учреждение“ в основанието по чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК следва да се разбира в по-широк смисъл, като обхване и поправката на очевидна фактическа грешка. Наред с това се сочи, че тъй като решението по чл. 247 ГПК се ползва със сила на пресъдено нещо както поправеното с него решение, то при противоречие между последното и поправката е допустима отмяната и по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК, понеже на практика са налице две последователни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Искането е атакуваният преграждащ акт да бъде отменен. Насрещната страна „С П. С-С Т.“ О. чрез процесуалния си представител адв. Б. оспорва частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд, ІII г.о. е констатирал, че в молбата за отмяна формално се съдържа позоваване на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т.3 и 4 ГПК, но изложените фактически твърдения не обосновават никое от посочените основания. Поради това и в приложение на постановките на тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, е оставил молбата без разглеждане. Изводът в обжалваното определение, че молбата по чл. 303 ГПК е процесуално недопустима, следва да бъде споделен. Съдебното производство по отмяна на влезли в сила решения представлява извънреден процесуален способ за защита, който е допустим само в изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания. Тъй като разпоредбите са императивни, тяхното разширително тълкуване е недопустимо. В настоящия случай молителката З. е работила при ответното дружество по трудово правоотношение, за прекратяването на което е получила последователно две предизвестия – по чл. 328, ал. 1, т.5 КТ, поради липса на качества, и по чл. 328, ал. 1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата. Пред районния съд тя е оспорила и двете уволнения. По предявените от нея искове по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ първоинстанционният съд се произнесъл с решение, с което ги уважил, като в мотивите си изложил съображения, че и двете уволнения са незаконни, но в диспозитива се е произнесъл само по едното от тях. С въззивното решение, чиято отмяна се иска, решението на първостепенния съд е потвърдено в частта за отмяна на уволнението по иска с правно основание чл. 344, ал 1, т.1 КТ, а в останалите части то е отменено. С решение ВКС е оставил в сила въззивния акт и така същият е влязъл в сила. По молба на ищцата е инициирано производство по чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропускане на съда да се произнесе и по законосъобразността на второто уволнение, като с решение 25.04.2024 г. Софийският градски съд е допуснал поправката, постановявайки, че се отменя като незаконно и уволнението, извършено с предизвестие от 09.03.2020 г. по чл. 328, ал. 1, т.5 КТ. Това решение, постановено по същото дело по реда на чл. 247 ГПК, не съставлява акт от визираните в чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК, нито е такъв, какъвто изисква основанието по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК. В т.1 от тълкувателно решение № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени разяснения относно основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК, които са в смисъл, че актът, визиран в посочената разпоредба, дефиниран като „постановление на съд или на друго държавно учреждение“, на който е основано решението, чиято отмяна се иска, следва да съдържа произнасяне по преюдициален въпрос относно фактическите обстоятелства, формиращи основанието на иска, който акт след това е бил отменен. Решението по чл. 247 ГПК нито отменя поправеното с него решение (то само отстранява несъответствието между формираната и отразената в диспозитива на акта воля на съда), нито може да измени фактическата обстановка по делото. Тъй като влязлото в сила решение на градския съд не е основано на впоследствие отменено постановление на съд или на друго държавно учреждение, хипотезата на чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК не е налице. Липсват и две решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които да попадат в обсега на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Преди всичко, посоченото основание изисква тези противоречащи си съдебни решения да бъдат постановени по различни дела, докато в случая твърдяното противоречие е между основното решение и това за отстраняване на допуснатите очевидни фактически грешки в него. В същия смисъл са и мотивите, изложени в т.7 на цитираното тълкувателно решение № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Релевираното оплакване за неправилност на влязлото в сила решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които се свеждат до пропуска на съда да върне делото на първоинстанциония съд за допълване, не може да се обсъжда в това производство. Съгласно т. 10 ТР № 7/2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Обжалваното определение е изцяло съобразено с посочените задължителни разяснения. Ето защо, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2261 от 29.04.2026 г., постановено по гр. дело № 1669/2026 г. на Върховния касационен съд, ІII г.о. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.