Определение · № 4475 · дело 3759/2026

3 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4475 гр. София, 23.09.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Невин Шакирова като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев ч.гр.д.№3759 по описа за 2026 г., приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Н. А. и А. Н. В. против определение № 2207 от 28.04.2026 г., постановено по гр.д №792 по описа за 2026 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение № 202 от 1.12.2025 г. по възз. гр. д. № 318 по описа за 2025 г. на Бургаския апелативен съд и производството пред ВКС е прекратено. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят то да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на касационната жалба. А. И. К. застъпва становището, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд е констатирал, че обжалваното въззивно решение е постановено по искове с правно основание чл.40 и чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен на част от процесния договор за продажба относно ½ идеална част от нива и за нейното връщане като получена без основание. Цената на тези два иска се определя съгласно чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 от ГПК по данъчната оценка на имота, като в този смисъл са разясненията, дадени в мотивите на т.20 от тълкувателно решение № 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от удостоверението по делото данъчната оценка възлиза на 881,80 лв., следователно цената на всеки един от двата иска е по 440,90 лв., тоест-под 5 000 лв. и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Този извод в обжалваното определение съответства на данните по делото и на процесуалния закон. На първо място невярно е твърдението в частната жалба, че ищецът е посочил като цена на своя иск сумата от 150 000 лв. В исковата молба цена на иска не е посочена, първоинстанционният съд е поискал от ищеца да представи съответно удостоверение, което той е сторил и според това удостоверение данъчната оценка възлиза на 881,80 лв. В определение № 1012 от 16.4.2024 г. първоинстанционният съд е констатирал, че цената на исковете е под 5 000 лв. и тази цена не е оспорена до края на проведеното на 8.8.2024 г. първо съдебно заседание, до който момент това би могло да стане съгласно чл.70, ал.1 от ГПК. След това цената на исковете се е стабилизирала и частните жалбоподатели са я приели, което се установява от аргумента им във въззивната жалба за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на противната страна заради цената на иска според данъчната оценка от 881,80 лв. На второ място следва да се посочи, че другите аргументи на частните жалбоподатели почиват на погрешното смесване между цената на иска, според която се определя държавната такса и цената в договора, чиято недействителност се претендира и която е предмет на спорното право. Удостоверението на административния орган, с което се посочва данъчната оценка, не се включва в предмета на спора а служи единствено за определяне цената на иска, поради което не подлежи на инцидентен съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК, както считат частните жалбоподатели. Дори такъв контрол да беше допустим, твърденият от частните жалбоподатели порок на удостоверението за данъчна оценка/несъответствие между данъчна оценка и пазарна стойност/ не засяга неговата валидност, а неговата законосъобразност, по която гражданският съд не може инцидентно да се произнася. Не е допуснато и нарушение на принципа за равенство на страните, тъй като след определяне цената на исковете никоя от тях не е била поставена в по-неблагоприятно положение при изясняване на спорния предмет и събиране на доказателствата по делото. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 2207 от 28.04.2026 г., постановено по гр.д №792 по описа за 2026 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: