Решение · № 571 · дело 4232/2025

3 Р Е Ш Е Н И Е № 571 гр. София, 24.09. 2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шестата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа гр.д. № 4232 по описа за 2025 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Ц. Н. Д., с адрес в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1243 от 27 септември 2024 г., постановено по гр.д. № 1307/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, потвърдено с решение № 526 от 18 декември 2024 г., постановено по гр.д. № 890/2024г. на Окръжен съд – Русе, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. Н. Д. срещу ТП на НОИ [населено място] иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР за периода 22.12.2017 г.-04.12.2019 г. в „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД на длъжност „счетоводител“. Ответникът в производството Териториално поделение на НОИ [населено място] взема становище за неоснователност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за разрешения правен спор факти и да не са били включени в доказателствения материал по делото, без да са новосъздадени, т.е. документите да съдържат информация от такова естество, че ако са били приети в инстанцията по същество, биха довели до различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. В случая като нови писмени доказателства се сочат договори за наем и за свързване с телевизия и интернет, сключени с дружеството, както и издадени на негово име фактури, придружени с касови бележки, за купуване на различни хранителни продукти и напитки. Посочените документи са ирелевантни за предмета на спора по две причини. На първо място, установяването на трудов стаж по съдебен ред става чрез писмени доказателства, посочени в чл. 5 ЗУТОССР, както и чрез свидетелски показания само в случаите, в които има представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа (последните са примерно изброени в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР). Нито едно от приложените към молбата за отмяна писмени доказателства обаче няма характеристиките на такъв по чл. 5 или чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, поради което и обсъждането им не би се отразило на изхода на делото. На второ място, дори и да бъдат обсъждани следва да се посочи, че цитираните документи са от дати, предхождащи процесния период от 22.12.2017 г. до 04.12.2019 г. В двата договора за наем на бар изрично е посочено, че срокът им е до 30.09.2017 г. В договора за наем на бистро, сключен на 01.07.2017 г., е уговорен тригодишен срок на действие, но това не означава нито че договорът не е бил прекратен по-рано, нито че наетото от дружеството бистро действително е работило и генерирало оборот. На следващо място, представените фактури от хранителни магазини, издадени на името на дружеството, са за еднократни покупки основно на разнообразни по вид храни и по-малко напитки, повечето от които в единично количество. Това логически по никакъв начин не води до извод, че дружеството изобщо е развивало дейност чрез работещо питейно заведение на морето, а още по-малко в период, следващ с няколко месеца датите на покупките. Заедно с тези документи молителката е представила и два договора за услуга и извършване на СМР, сключени с дружеството като изпълнител, както и фактури към тях. Фигуриращите на тези документи дати се включват в част от процесния период (между м. април и м. юни 2019 г.), но от характера на договорите, както и при липсата на данни за реално извършено плащане по фактурите, не може да се направи извод, че дружеството е осъществило описаните в тях услуги през посочените месеци, нито през останалото време. Следва да се подчертае и че дори някаква дейност да е извършвана, никой от посочените документи не представлява доказателство или индиция, че молителката през процесния период действително е работела като счетоводител в дружеството. На последно място, относно твърденията в молбата за отмяна, че молителката неправилно е осъдена да плати разноски по делото, нарушено е правото й на касационно обжалване и не било уважено искането й за разпит на свидетел следва да се посочи, че същите представляват оплаквания, които не са свързани с основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК и не подлежат на разглеждане в извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила решения. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Н. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1243 от 27 септември 2024 г., постановено по гр.д. № 1307/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, потвърдено с решение № 526 от 18 декември 2024 г., постановено по гр.д. № 890/2024г. на Окръжен съд – Русе. ОСЪЖДА Ц. Н. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на Териториално поделение на НОИ – Р., Булстат 1210825210143, сумата от 50,00 (петдесет) евро юрисконсултско възнаграждение за производството по отмяна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: