Определение · № 4527 · дело 1042/2025

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4527 гр. София, 25.09.2026 год. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА РАДОСТ БОШНАКОВА като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 1042 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. Л. И. (ищец по производството) и И. И. К. (ответник), против решение № 653 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 1008/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново по предявени деликтни искове в частта, с която същото е неблагоприятно за тях. Касаторът Д. Л. И. излага съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост на направените изводи за претърпените пропуснати ползи. Иска отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част за претендираното обезщетение за пропуснати ползи за сумата над 1 010.88 лева до претендираната такава от 11 050.90 лева. Претендира разноски. В изложението към касационната жалба касаторът Д. Л. И. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като обосновава очевидна неправилност на решението в обжалваната от нея част с необоснованост на изводите на въззивния съд при определяне на дължимия размер на пропуснатите ползи от пшеница, царевица, слънчоглед посев и слънчоглед угар. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба - И. И. К., е подал отговор, в който е изложил съображения за липса на поддържаното в нея основание за допускане до касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищцата отхвърлителна част. Претендира разноски. Касаторът И. И. К. излага оплаквания, че въззивното решение в обжалваната от него осъдителна част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението в обжалваната от него част. Претендира разноски. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът И. И. К. се позовава на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички доказателства, въз основа на които намира едни факти за установени, а други не, с оглед разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК; 2. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат фактически изводи относно осъществяването на правнорелевантните факти, послужили за правните изводи на съда, изведени чрез пълно и главно доказване, както и излагане на съображения кои са доказателствата, които ги установяват, кои от тях приема за достоверни, кои не и защо; 3. При наличие на противоречиви доказателства съдът трябва ли да посочи кои от тях приема за достоверни и защо, и кои не. Излага, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, решение № 60299 от 18.08.2022 г. пo гр. д. № 236/2021 г. на BKC, IV г. о.; решение № 60301 от 17.01.2022 г. пo гр. д. № 479/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 748 от 17.12.2024 г. пo гр. д. № 4464/2023 г. на BKC, III г. о., решение № 134 от 02.12.2019 г. пo т. д. № 2780/2018 г. на BKC, I т. о., и други; 4. Длъжен ли е съдът да извърши преценка на изготвени по делото заключения на вещи лица и да ги обсъди поотделно и в съвкупност с всички събрани доказателства и във връзка с аргументите, с които са оспорени, като на тази база да изложи мотиви защо ги кредитира или не ги приема. Излага, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 14 от 02.03.2022 г. пo гр. д. № 997/2021 г. на BKC, III г. о.; решение № 163 от 03.02.2021 г. пo гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, III г. о., и други; 5. Чия е доказателствената тежест за установяване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и следва ли ищецът да установи твърденията си за претърпени вреди и причинно-следствената връзка с твърдяното увреждащо деяние. Посочва, че по този въпрос даденото във въззивното решение разрешение е в противоречие с ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, решение № 182 от 28.01.2021 г. пo гр. д. 573/2020 г. на BKC, III г. о., решение № 141 от 08.01.2021 г. пo гр. д. № 3052/2019 г. на ВКС, IV г. о., и други; 6. Длъжен ли е съдът при предявен иск за непозволено увреждане, да обоснове наличието на всички елементи от фактическия състав – причинени вреди, противоправно деяние, вина на причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите; 7. При претендирани имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи следва ли съдът да обоснове защо приема, че такива вреди са налице и въз основа на какви доказателства; 8. При претендирана имуществена вреда под формата на пропусната полза подлежат ли на доказване факти, налагащи извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, както и че реализирането на ползата е станало невъзможно поради деликта, и следва ли съдът да обоснове защо счита, че вредата е реална, а не предполагаема или хипотетична. Излага, че тези въпроси са разрешени в противоречие с ТР № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 на ОСГТК на ВКС, ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 на ОСГК на ВКС, решение № 180 от 09.12.2020 г. пo гр. д. № 527/2020 г. на BKC, III г. о., определение № 5834 от 12.12.2024 г. пo гр. д. № 1702/2024 г. на ВКС, III г. о., и решение № 50038 от 04.05.2023 г. пo гр. д. № 3533/2020 г. на BKC, I г. о.; 9. При заявена претенция за претърпяна загуба от увредена площ от земеделска земя и продукция, тази загуба съизмерима ли е с направените от земеделския производител финансови разходи, представляващи извършени от предприятието му финансови операции, и 10. Допустимо ли е съдът да присъди обезщетение за претърпяна загуба, представляващо общо направени финансови разходи за цялата дейност на земеделски производител през определена година, при положение, че като ищец той е заявил претенция за конкретна част от дейността си (увреда на част от стопанисвани от него земеделски земи) и самият ищец не е твърдял, че вредата му се състои само във финансови разходи. По последните (девети и десети) въпроси се поддържа специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на практика. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради грубо нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила и явна необоснованост. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба - Д. Л. И., не е подала отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационните жалби и извърши преценка на поддържаните предпоставки за допускане до касационно обжалване, намира следното: Касационните жалби са редовни и допустими. Подадени са от надлежна страна, чрез процесуален представител с редовно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. С обжалваното решение, след сезирането му с въззивна жалба на Д. И., въззивният съд е отменил първоинстанционно решение № 1323 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 2436/2022 г. на РС – Велико Търново, с което са отхвърлени предявените деликтни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди, и вместо него е постановил осъждане на И. К. да заплати на Д. И. сумата 13 602.07 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпяна загуба, и 1 010.88 лева - обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи, причинени от извършена на 02.05.2022 г. оран в обработвани от нея земеделски площи, намиращи се в масиви с № № 12, 13, 42, 43, 44, 45,46, 47, 48, 49, 50, 51, 68, 69, 70, 71 и 72, образувани в землището на [населено място], общ В. Т., довела до унищожаване на 2.619 декара, засети с пшеница, 16.756 декара, засети с царевица, и 2.844 декара, засети със слънчоглед, както и до невъзможност за обработка на 55.768 декара, подготвени за сеитба на слънчоглед. Със същото решение въззивният съд е отхвърлил предявения деликтен иск за пропуснати ползи над уважения размер от 1 010.88 лева до претендирания размер от 11 050.90 лева, причинени в резултат от същата оран. За обосноваване на исковите си претенции ищцата твърди, че на 02.05.2022 г. ответникът И. К. е извършил неправомерна оран в ползвани от нея земеделски площи, намиращи се в масиви с № № 12, 13, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 68, 69, 70, 71 и 72, образувани в землището на [населено място], общ. В. Т.. Твърди се, че вследствие на тези действия са унищожени 2.619 декара пшеница, 16.756 декара царевица и 2.844 декара слънчоглед и е възпрепятствана възможността за обработка на 55.768 декара, подготвени за сеитба на слънчоглед и останали под угар. Навеждат се довод за претърпени вреди в общ размер на 24 652.97 лева, формирани от претърпяна загуба за извършени разходи в размер на 13 602.07 лева и пропуснати ползи от нереализирана стопанска продукция в размер на 11 050.90 лева. Ответникът И. К. в законоустановения срок е оспорил така предявените искове. Релевира възражения, че не е навлизал и не е извършвал оран в засети от ищцата - собствени или ползвани от нея на друго основание, земеделски земи, която при работата й като земеделски производител е обработила полски пътища, ограничавайки достъпа до съседни земеделски земи, включително стопанисвани от самия него. Оспорва твърденията за увреждане на посеви и за наличието на направени разходи и пропуснати ползи. Навеждат се също възражения и че ищцата е обработвала част от площите без правно основание (липса на договори и разпределение на земите за стопанската 2021/2022 г.), а друга част от посочените имоти представлявали негова лична собственост. В мотивите си въззивният съд е приел за установено, поради липсата на спор между страните, че процесните земеделски земи в масиви с № № 12, 13, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 68, 69, 70, 71 и 72 са се ползвали от ищцата, както и че на 02.05.2022 г. ответникът е извършил оран в същите масиви, засети със слънчоглед, царевица и пшеница или подготвени за сеитба от ищцата в качеството ѝ земеделски производител. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, въззивният съд е намерил за недоказани твърденията на ответника, че действията му представляват правомерно възстановяване на полски пътища с цел осигуряване на достъп на земеделските му земи, като местоположението и трасето на тези пътища също са останали недоказани по делото. В тази връзка съдът се е позовавал на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и чл. 17 ЗКИР, съгласно които дейностите по идентифициране и възстановяване на граници на поземлени имоти и инфраструктурни обекти са от компетентността на правоспособни лица, вписани в регистъра на АГКК. С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция е приела за категорично установено наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Въз основа на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е определил размера на пропуснатите ползи (нереализирана печалба) на ищцата на обща сума от 1 010.88 лева, а доказания размер на претърпените загуби (направените финансови разходи за 2022 г.) – на 16 801.41 лева. При тези мотиви съдът по същество е приел, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него е постановено ново решение, с което исковете са уважени частично, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата в общ размер на 14 612.95 лева – 13 602.07 лева като обезщетение за претърпяна загуба, и 1 010.88 лева – обезщетение за пропуснати ползи, а в останалата претендирана част до пълния предявен размер – за сумата от 10 039.97 лева, искът за пропуснати ползи е отхвърлен. При тези мотиви на въззивното решение е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулираните в изложението към касационната жалба на И. К. процесуалноправни въпроси са обусловили решаващите за изхода на спора мотиви на въззивния съд, като същите в обобщен вид свеждат до следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички своевременно направени доводи и възражения от страните и да обсъди всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към решението си фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или несъществуването на спорното субективно право. Касационното обжалване следва да бъде допуснато с цел преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с трайно установената и задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 17 от 23.04.2024 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 52 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г. на ВКС, I г. о., и други (включително посочените в касационната жалба). Едва след отговора на този въпрос, относим към правомощията на въззивната инстанция, би могло да се премине към разглеждането и на останалите правни въпроси. Не е налице обаче поддържаното от касаторката Д. И. основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение в неговата отхвърлителна част. Липсва твърдяната от нея очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност представлява квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или на явна необоснованост. Този порок трябва да е изводим пряко и непосредствено от мотивите на обжалвания съдебен акт. Очевидната неправилност би била налице при: прилагане на отменена или несъществуваща правна норма; прилагане на правна норма в смисъл, различен от действително вложения от законодателя; неприлагане на императивна правна разпоредба или изричен отказ да се приложи приложима правна норма, и пряко установимо, грубо нарушение на процесуално правило, което е довело до формиране на решаващия за изхода на делото правен резултат. В настоящия случай констатация за наличието на подобен тежък порок в обжалваното решение не може да бъде направена. При този изход на спора и съобразно недопуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има ответникът И. К.. Поради липса на доказателства обаче такива да са реално сторени от него за подадения отговор на касационната жалба, разноски не му се присъждат. Тъй като обжалваното въззивно решение се допуска до касационен контрол в неговата осъдителна част, жалбоподателят И. К. дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба, която следва да бъде внесена от него в едноседмичен срок. Таксата е определена въз основа на обжалваемия интерес съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и възлиза на 292.26 лева, съответстващи на 149.43 евро след превалутиране по фиксирания курс съгласно ЗВЕРБ. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 653 от 02.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1008/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в неговата осъдителна част, обжалвана с касационната жалба на И. И. К.. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 653 от 02.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1008/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в неговата отхвърлителна част, обжалвана с касационна жалба на Д. Л. И.. УКАЗВА на И. И. К. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 149.43 евро за разглеждане на касационната му жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението и да представи доказателства за внасянето й в същия срок, като при неизпълнение на указанията в определения срок касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. ДА СЕ ДОКЛАДВА делото за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внасяне на определената държавна такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.