Определение · № 5611 · дело 4633/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 5611
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 4633/2026
- Вид на делото
- гр.д.
- Отделение ?
- Четвърто гражданско отделение
Текст на акта
страница към определение по гр.дело №4633/2026 год. на ВКС, ІV гражданско отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5611 гр.София, 17.11.2026 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боян Цонев ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян Мариана Георгиева като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело №4633 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. Й. Т., чрез адв. К. М. /надлежно упълномощен/, за отмяна на влязлото в сила решение № 202 от 28.11.2023 год., постановено по в. гр. дело № 356/2023 год. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 615 от 23.05.2023 год., постановено по в. гр. дело № 884/2022 год. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от В. Й. Т. срещу Т. Т. А. искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 26 000 евро – част от вземане с цял размер от 50 000 евро, дадена по договор за заем от **.**.**** год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2022 год. до окончателното й изплащане и за сумата от 12 543 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.11.2019 год. до 19.04.2022 год., като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 4 620 лв. и направените разноски във въззивното производство в размер на 3 000 лв. Молителят твърди, че срещу него била подадена жалба за извършено престъпление – подправяне на съдържанието на процесния договор, който употребил пред Окръжен съд – Варна, за да докаже съществуването на парично задължение, като с решение № 179 от 16.02.2026 год., постановено по АНД № 441/2025 год. по описа на Районен съд – Варна бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. Това решение било потвърдено с решение № 210 от 14.07.2026 год., постановено по ВАНД № 771/2026 год. по описа на Окръжен съд – Варна и влязло в сила на 14.07.2026 год. За да отхвърли предявените искове, съдът бил приел, че в оригиналния си вид процесният документ не съдържа основание за обещано плащане, посочване на ищеца като кредитор, нито изявление, че сумата е получена. В производството били изслушани две заключения на вещи лица, според които „договорът за заем“ бил подправен документ – дописан от В. Й. Т., поради което било прието, че не е налице твърдяното договорно правоотношение. Въпреки това в „договора за заем“ била налице и разписка за получената от Т. Т. А. сума в размер на 50 000 евро, за което същият се бил подписал. В наказателното производство били изслушани заключения на вещи лица, като било установено, че документът, наименован „договор за заем“, е автентичен и се касае за едностранна сделка, съгласно която Т. Т. А. се задължава да заплати на В. Й. Т. посочените в него суми. Нямало спор, че положеният подпис бил на Т. Т. А.. Следователно имало нови обстоятелства, които не били известни към момента на постановяване на решението, а заключението на вещото лице в първоинстанционното производство било недобросъвестно изготвено. В този смисъл счита, че са налице основанията на чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ответната страна Т. Т. А. счита, че молбата за отмяна в частта й основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е процесуално недопустима, а в останалата част се явява неоснователна. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е частично недопустима. Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличието на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е прието, че молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност и допустимост, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Също така е разяснено, че задължението за представяне на писмени доказателства също е условие за редовност и допустимост на молбата, когато отмяната се основава на твърдения за установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно указанията, дадени с т. 13 от посоченото тълкувателно решение, в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК са визирани няколко фактически състава, при които съдът, разрешил спора по същество с влязлото в сила решение, е формирал решаващата си воля на доказателство, опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес. При всяка една от тези хипотези законът безусловно предпоставя като условие за допустимост на молбата за отмяна, престъпното действие да е установено по надлежен съдебен ред с влязла в сила присъда или с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, респ. чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ В разглеждания случай молителят нито твърди, нито представя влезли в сила присъда /респ. споразумение по наказателно дело/ или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с които да е установена неистинност на соченото от него заключение на вещо лице, за което поддържа, че на него е било основано влязлото в сила решение на Апелативен съд – Варна. Следователно молбата му не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличието на поддържаното от него основание за отмяна по чл. 303, ал 1, т. 2 ГПК, нито пък са посочени надлежни доказателства в тази насока. Ето защо молбата за отмяна в частта й, основана на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата за отмяна в останалата й част, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до разглеждане молбата на В. Й. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 202 от 28.11.2023 год., постановено по в. гр. дело № 356/2023 год. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта й, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Й. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 202 от 28.11.2023 год., постановено по в. гр. дело № 356/2023 год. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта й, основана на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В частта, в която молбата за отмяна се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя. След влизане в сила на определението в горепосочената част, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
Други данни
- В регистъра от
- 18.11.2026
- Последно в регистъра
- 18.11.2026