Определение · № 3215 · дело 2386/2026

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
3215

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
2386/2026
Вид на делото
ч.т.д.
Отделение ?
Първо търговско отделение

Текст на акта

4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3215 София, 17.11.2026 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесет и шеста година в състав: Председател: Ирина Петрова Членове: Десислава Добрева Мария Бойчева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2386 по описа за 2026 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника А. Г. срещу разпореждане № 958 от 26.06.2026г. по в.ч.т.д. № 286/2026 г. на Апелативен съд – София за връщане като недопустима на „частна“ жалба срещу постановеното по делото определение № 314/11.05.2026г. на Апелативен съд - София. С него, след отмяна на определение № 824/23.02.2026г. по т.д.№ 929/2024г. на Софийски градски съд, е постановено възстановяване на внесената от ищеца „Ф. Нутришън“ ООД държавна такса от 10 000.36 евро (с левова равностойност на 19 559лв.), като недължимо платена във връзка с недопуснато увеличение на иска. С частната жалба се иска отмяна на разпореждането. Оспорва се правилността на извода за недопустимост на обжалването пред ВКС на акта, с който апелативният съд в резултат на упражнен инстанционен контрол постановява връщане на внесена от насрещната страна държавна такса. Твърди се незаконосъобразност на становището на САС, че недопустимостта на обжалването следва от разясненията, дадени в ТР № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че с атакуваното разпореждане ограничително и формално е приложен диспозитивът на тълкувателното решение в частта му - „въззивно определение, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за връщане на надвзета такса, подлежи на касационното обжалване по реда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК“. Според обжалващата страна диспозитивът на тълкувателното решение следва да се разбира единствено в контекста на поставения пред ОСГТК конкретен въпрос, по който е била формирана противоречива съдебна практика, и не следва да му се придава смисъл на изрична законова недопустимост за касационен контрол при обратната хипотеза - при която въззивният съд не потвърждава отказа, а сам постановява връщането на таксата. Възразява се, че страните са неравнопоставени с оглед възможността вносителят при потвърден отказ за връщане на таксата да може да инициира инстанционния контрол пред ВКС, а при отменен отказ и уважено искане, насрещната страна, която се е противопоставила на връщането, да бъде лишена от възможността да постави пред ВКС същия въпрос за връщане/респективно за дължимостта на таксата. Обжалващата страна визира като асиметричен резултат разрешенията, че: при два последователни отказа за връщане на таксата, въпросът да може да бъде разгледан от ВКС, а когато въззивният съд за пръв път признае правото на връщане, правилността на положителното произнасяне да остане извън касационен контрол. Изложени са и съображенията, че обжалваемостта пред ВКС произтича от обстоятелството, че въззивната инстанция за първи път е постановила връщането на таксата при противоположно дадено от първата инстанция разрешение - че таксата е дължимо внесена и не подлежи на връщане на вносителя. Жалбоподателят счита, че всички съображения, изложени в тълкувателното решение по отношение на характера на производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса - обособен предмет производството, което няма привременен характер, са еднакво приложими и когато въззивният съд отменя отказа и постановява връщане на таксата. Възразява, че ОСГТК в тълкувателния акт не е дало разрешение за обжалваемост на определението единствено когато резултатът е неблагоприятен за вносителя на таксата. Позовава се на аналогия с разпоредбата на чл.396,ал.2 ГПК - когато първоинстанционният съд е отказал обезпечение, но въззивният съд го допусне, това положително въззивно определение подлежи на касационна проверка. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция, сезирана с жалба на ищеца срещу отказа на първоинстанционния съд да му възстанови внесена във връзка с искане за увеличаване на предявен иск държавна такса, е отменила първоинстанционното определение и е постановила положителен за вносителя резултат. Срещу този въззивен акт ответникът, който още пред първоинстанционния съд е възразявал активно срещу основателността на искането за връщане на таксата, е депозирал частна жалба пред ВКС. С обжалваното разпореждане съдията-докладчик в САС е приел обжалването пред касационната инстанция за недопустимо със съображенията, че съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. ОСГТК на ВКС, на касационен контрол подлежи само въззивно определение, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за връщане на надвзета държавна такса. Констатирано е, че в случая с обжалваното определение отказът на първата инстанция за връщане на държавна такса е отменен и е постановено връщането й, поради което това определение не подлежи на касационен контрол, както изрично е било отразено в него. Настоящият състав счита обжалваното разпореждане за правилно. Удовлетворяването на искане за връщане на недължимо платена държавна такса, не би подлежало на инстанционен контрол, тъй като молбата на лицето, което има правен интерес от връщането на внесената сума, е уважена, а насрещната страна не разполага със защитим от закона интерес да се противопостави на връщането. Именно поради това като предмет на произнасяне пред ОСГТК на ВКС е бил поставен въпросът за възможността страната, която има практическата и законна нужда да постигне връщане на твърдяна недължимо внесена от нея държавна такса, при отказ искането й да бъде уважено, да защити това свое право и пред касационната инстанция. Насрещната страна, която не е внесла таксата, не се нуждае от съдебна защита и не разполага с възможност да обжалва произнасянето на съда по искането за връщането й. Правоотношението по повод на дължимостта на таксата е публичноправно - между ищеца/задълженото да внесе таксата лице и държавата (представлявана от органа на съдебната власт), в което ответникът няма отношение в момента на възникването му. Внасянето на таксата е фискално правоотношение между ищеца и съда и е независимо от равнопоставеното материално правоотношение между ищеца и ответника, което е предмет на самия спор. Тъй като задължението и съответно правото на връщане за държавна такса е правна връзка между ищеца и фиска (съда), ответникът е трето лице за него. Той няма качеството на страна в тези отношения. Той нито е длъжник за таксата на този етап от процеса, нито е титуляр на правото на нейното възстановяване. Връщането на таксата не рефлектира по никакъв начин върху материалните или процесуалните права на ответника. С него не се вменяват нови задължения за ответника, нито се отнемат негови съществуващи права, поради което неговата жалба е недопустима поради липса на правен интерес. Евентуалната бъдеща отговорност на ответника за разноски по чл. 78 ГПК е обусловена единствено от изхода на правния спор по същество. Администрирането на държавните такси е служебно задължение на съда в рамките на публичноправните му функции и актовете му, постановени по искане по чл.4б ЗДТ няма да подлежат на контрол по инициатива на насрещната страна, която не е субект в производство по осъществяването на тези функции. Обстоятелството, че въззивната инстанция е стигнала до различен от първоинстанционния резултат, не дава основание за различен извод, тъй като интересът от обжалване се определя от засягането на правната сфера на жалбоподателя, а не от смяната на резултата. Следователно обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с отговора, даден в тълкувателното решение, който допуска касационен контрол по отношение на въззивното определение, потвърждаващо отказ на първоинстанционен съд за връщане на надвзета такса, но не и по отношение на определение, с което такава такса се връща на вносителя. Определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване в случаите, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Въззивното определение, с което в резултат на осъществен инстанционен контрол е уважено искане за възстановяване на внесена държавна такса, няма характер на потвърждаващо преграждащо понататъшното развитие на делото (чл.274, ал.3, т.1 ГПК), а същевременно съобразно дадения в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. ОСГТК на ВКС отговор на въпроса - с кои определения се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, които подлежат на касационно обжалване, то не попада и сред тях. Неуместна е аналогията, която обжалващата страна прави с разпоредбата на чл.396,ал.2 ГПК, тъй като въззивно определение, с което при инстанционна проверка въззивната инстанция за първи път допусне обезпечение, е изрично предвидено в процесуалния закон като подлежащо на касационно обжалване. За разлика от настоящия случай, то пряко засяга правната сфера на ответната страна, която до момента не е уведомена и за искането за налагане на обезпечителни мерки По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Потвърждава разпореждане № 958 от 26.06.2026г. по в.ч.т.д. № 286/2026 г. на Апелативен съд – София Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026