Определение · № 5629 · дело 106/2026

18 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
5629

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
106/2026
Вид на делото
гр.д.
Отделение ?
Първо гражданско отделение

Текст на акта

8 определение по гр.д.№ 106 от 2026 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5629 гр.София, 18.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 106 по описа за 2026 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Г. срещу решение № 249 от 02.10.2025 г. по в.гр.д.№ 260 от 2025 г. на Окръжен съд- Стара Загора, II граждански състав, с което е потвърдено решение № 92 от 04.02.2025 г. по гр.д.№ 3567 от 2024 г. на Районен съд- Стара Загора за отхвърляне на предявения от Г. Б. Г. против Ж. С. С., Т. В. С. и „Тони- 2004“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на Г. върху 1/2 ид.ч. от седемнадесет земеделски имота, подробно индивидуализирани в решението и предмет на разпореждане с нотариален акт № 151, том VII, рег.№ 16318, дело № 1129 от 02.08.2022 г. на нотариус Д. Н. и нотариален акт № 186, том VIII, рег.№ 19087, дело № 1321 от 01.09.2022 г. на нотариус Д. Н.. В касационната жалба се твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допустимост на касационното обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК пълномощникът на касатора сочи основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставя следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че е конкретно (изрично) упълномощаването, с което упълномощителят е посочил в издаденото от него пълномощно на упълномощеното от него лице да се разпореди с имотите му, като ги продаде на конкретно- изрично посочено от него с трите му имена лице? 2. Когато пълномощното не е общо- за извършване на общи действия (получаване на пенсия, издаване на документи), като е със заверка само на подписа на упълномощителя, а е конкретно- за разпореждане с имоти, като е със заверка на подписа на упълномощител и на съдържанието му, необходимо ли е и следва ли да се посочва изрично и във всеки отделен случай вида на разпореждането- вида сделка, възмездна или безвъзмездна, конкретна цена, както и лице, в полза на което да се дари или продаде вещта, или това не е необходимо? 3. Следва ли да се приеме, че след като упълномощеното лице, въпреки уточнено конкретно лице, на което да прехвърли конкретни имоти, ги прехвърли на друго, различно от посоченото в пълномощното конкретно лице, се е отклонило от предоставената му представителна власт? Това отклонение съществено или несъществено е и как трябва да отговаря упълномощеното лице към третите лица и към упълномощителя? С писмени отговори от 17.12.2025 г. и от 29.12.2025 г. ответниците по жалбата „Тони- 2004“ ЕООД, Ж. С. С. и Т. В. С. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице (ищец по делото), в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска. За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, ВКС взе предвид следното: Делото е образувано по предявен от Г. Б. Г. срещу Ж. С. С., Т. В. С. и „Тони- 2004“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на Г. върху 1/2 ид.ч. от седемнадесет земеделски имота, подробно индивидуализирани в исковата молба. Ищецът е твърдял, че процесните имоти са били съпружеска имуществена общност между него и бившата му съпруга Т. Д. Г. и че по време на брака им, с нотариален акт № 151 от 02.08.2022 г. Т. Г. лично и като пълномощник на ищеца, е продала тези имоти на ответника Ж. С., по време на брака му с ответницата Т. С.. Последните двама от своя страна пък са ги продали на ответника „Тони-2004“ ЕООД с нотариален акт № 186 от 01.09.2022 г. И двата договора за продажба нямали вещно-транслативно действие, тъй като при сключване на сделката по нотариален акт № 151 от 02.08.2022 г. Т. Г. действала без представителна власт- защото даденото от ищеца на Т. Г. пълномощно я е упълномощавало да продаде имотите на конкретно посочено в пълномощното лице- Е. В. Н., а не на ответника Ж. С. и защото пълномощникът не е отчел на упълномощителя получените от продажбата суми. В отговорите на исковата молба ответниците са оспорили иска със следните мотиви: На първо място са посочили, че в случая се касае за разпореждане на един от съпрузите с имоти- съпружеска имуществена общност, което съгласно чл.24, ал.4 и ал.5 СК имало вещно-прехвърлително действие, ако купувачът не е знаел или според обстоятелствата не е можел да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. На второ място са възразили, че договор, сключен без представителна власт, не е нищожен, както твърдял ищеца, а висящо недействителен, като целените с него правни действия настъпвали след потвърждаването му от упълномощителя съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. На трето място са посочили, че обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт се определяла изцяло от заявената воля на упълномощителя в пълномощното. А в конкретния случай, в пълномощното, с което ищецът е упълномощил бившата си съпруга Т. Г. да продаде процесните имоти, изрично било посочено, че Г. се упълномощава да се разпорежда от името на ищеца (продаде, дари, замени и др.) с описаните в пълномощното недвижими имоти, както в полза на Е. Н., така и на трето лице или на себе си при условията на чл.38 ЗЗД. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е посочил, че изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Правилно районният съд бил приел, че от значение за обема и съдържанието на учредената представителна власт била единствено волята на упълномощителя, отразена в пълномощното, като при тълкуването на това пълномощно съответно приложение намират правилата на чл.20 ЗЗД и чл.44 ЗЗД. Във връзка с това въззивният съд се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 4 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което за упълномощаване с последиците на чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия по разпореждането, нито техни елементи- определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждането. Обемът и ограниченията на учредената представителна власт за разпореждане се определят изцяло от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Съдът е приел, че процесното пълномощно от 29.07.2022 г., с което ищецът е упълномощил Т. Г. да се разпореди с притежаваните от тях в режим на съпружеска имуществена общност имоти, носи белезите на общото упълномощаване. Този извод се налагал от използваните от упълномощителя думи и фрази: „свободно да се договаря и се разпореди от негово име (продаде, дари, замени и др.) при условия, каквито прецени, включително и при условията на чл.38 ЗЗД, като договаря сама със себе си или с друго лице, което представлява, и снабди себе си или трето лице с нотариален акт и да получи от негово име цялата сума, получена по разпоредителната сделка“. Действително, в пълномощното на първо място като лице, което да придобие имуществото, е посочена Е. В. Н., но също така е дадена възможност на пълномощника Т. Г. при условията на чл.38 ЗЗД да договоря сама със себе си или с друго лице, което представлява и да снабди себе си или трето лице с нотариален акт. Макар в пълномощното да е дадена възможност пълномощникът да сключва примерно изброените разпоредителни сделки (продажба, дарение, замяна и др.), то с оглед израза „да получи от негово име цялата сума, получена по разпоредителната сделка“ следва, че волята на упълномощителя е била разпоредителната сделка да бъде продажба. А с оглед характера на договора за продажба и целения с него краен резултат, личността на конкретния купувач не била от значение за валидността на сделката. С оглед на гореизложеното въззивният съд е приел, че извършеното от Т. Г. разпореждане с процесните имоти в полза на ответника Ж. С. е в границите на учредената на Г. с пълномощното от 29.07.2022 г. представителна власт и поради това има вещно-прехвърлително действие. Тоест, по силата на това разпореждане ищецът е загубил правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесните имоти и към настоящия момент не се легитимира като техен собственик. С оглед тези мотиви на съда не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд по поставените въпроси, поради следното: Първият и третият поставени въпроси (1. Следва ли да се приеме, че е конкретно (изрично) упълномощаването, с което упълномощителят е посочил в издаденото от него пълномощно на упълномощеното от него лице да се разпореди с имотите му, като ги продаде на конкретно- изрично посочено от него с трите му имена лице? и 3. Следва ли да се приеме, че след като упълномощеното лице, въпреки уточнено конкретно лице, на което да прехвърли конкретни имоти, ги прехвърли на друго, различно от посоченото в пълномощното конкретно лице, се е отклонило от предоставената му представителна власт? Това отклонение съществено или несъществено е и как трябва да отговаря упълномощеното лице към третите лица и към упълномощителя?) не могат да обусловят допускане на решението до касационно обжалване, тъй като не са правни въпроси от значение за конкретното дело съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите не са от значение за конкретното дело, тъй като те предпоставят фактическа обстановка, която не е установена по делото: че пълномощното е за разпореждане на имоти в полза само на конкретно посочено в него лице, при приетото от съда, че пълномощното предвижда само една възможност имотите да се продадат на посоченото в него лице, но не ограничава пълномощникът да сключи договор за продажба лично със себе или с трето лице. По втория поставен въпрос (Когато пълномощното не е общо- за извършване на общи действия (получаване на пенсия, издаване на документи), като е със заверка само на подписа на упълномощителя, а е конкретно- за разпореждане с имоти, като е със заверка на подписа на упълномощител и на съдържанието му, необходимо ли е и следва ли да се посочва изрично и във всеки отделен случай вида на разпореждането- вида сделка, възмездна или безвъзмездна, конкретна цена, както и лице, в полза на което да се дари или продаде вещта, или това не е необходимо?) касаторът се позовава на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато по въпроса няма правна уредба, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неяснота в правната уредба, което налага тълкуването на закона или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага едно вече дадено от ВКС тълкуване на закона да бъде променено или осъвременено. В случая по поставения въпрос има задължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2026 г. по тълк.д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, според т.1 от което за упълномощаване за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да бъде изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи- определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждането. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. От постановяването на горепосоченото Тълкувателно решение не са настъпили такива промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат осъвременяването или промяната на тази съдебна практика. Поради това и не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по втория поставен въпрос. Не е налице и соченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност на решението. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване очевидната неправилност предполага въззивното решение да е засегнато от съществени пороци, пряко установими от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без да се налага касационната инстанция да извършва анализ на събраните по делото доказателства. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която е налице при допуснато видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или при явна необоснованост на решението. Тя е свързана с явно нарушение на материалния или процесуалния закони (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл или до основаване на решението на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма) или с явна необоснованост на изводите на съда с оглед правилата на формалната логика. Настоящият състав на ВКС не установи обжалваното решение на Старозагорския окръжен съд да е засегнато от такива пороци. Напротив, за да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Старозагорски окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски по делото пред ВКС, както следва: на Ж. С. и Т. С. общо 2 065,62 евро, равностойност на 4 040 български лева, направени разноски за адвокат по делото на ВКС, доказани с представените списък за разноски, две пълномощни и два договора за правна защита и съдействие от 27.11.2025 г., а на „Тони-2004“ ЕООД- сумата 1 840,65 евро, равностойност на 3 600 български лева, направени разноски за адвокат по делото на ВКС, доказани с представените списък за разноски, две пълномощни от 04.12.2025 г. и договор за правна защита и съдействие от 04.12.2025 г. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 249 от 02.10.2025 г. по в.гр.д.№ 260 от 2025 г. на Окръжен съд- Стара Загора, II граждански състав. ОСЪЖДА Г. Б. Г. от [населено място], [улица], вх.***, ет.***, ап.***да заплати на Ж. С. С. и Т. В. С. и двамата от [населено място], [улица], ет.***, ап.***, на основание чл.78 от ГПК сумата 2 065,62 евро (две хиляди шестдесет и пет евро и шестдесет и два евроцента), представляваща разноски за делото пред ВКС. ОСЪЖДА Г. Б. Г. с горепосочения адрес да заплати на „Тони-2004“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 от ГПК сумата 1 840,65 евро (хиляда осемстотин и четиридесет евро и шестдесет и пет евроцента), представляваща разноски за делото пред ВКС. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026