Определение · № 5633 · дело 2245/2026

18 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
5633

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
2245/2026
Вид на делото
ч.гр.д.
Отделение ?
Първо гражданско отделение

Текст на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5633 Гр. София, 18.11.2026 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА НИКОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия Петрова ч. гр. д. № 2245 по описа на ВКС за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Руската Федерация, чрез процесуалния представител адвокат С. Д., срещу определение № 746 от 10.03.2026 г. по в. гр. д. № 496/2026 г. на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстнционното определение № 21162 от 29.10.2025 г. по гр. дело № 10425/2025 г. на Софийския градски съд, е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател срещу Сдружение „Дружество на руските граждани в Република България“ отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът не е правоприемник и не е придобил имуществото на Сдружение „Дружество на съветските граждани в H.P. България“, регистрирано по ф.д. №3/1956год. на Софийски народен съд, Димитровски район, както и че не е правоприемник и не е придобил имуществото на Сдружение „Съюз на съветските граждани в H.P. България“, регистрирано по ф.д.№ 3/1949 год. на Софийски областен съд и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 128, том I, peг. № 2854, дело № 94 от 24 март 2006 г. и Нотариален акт № 129, том I, peг. № 2855, дело № 95 от 24 март 2006 г., с които констативни актове ответникът е признат за собственик на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в [населено място], [населено място] с площ от 10 170, кв. 2 по плана на [населено място], местност [населено място] при граници: улица, ПИ ***и ПИ отреден за водни площи и озеленяване, който имот съгласно Заповед № РД-50-09-507/21.10.1987 г. и РЗ- 09-64/29.02.2006 г., заедно с поземлен имот № ***е отреден за УПИ ***- За почивна станция и озеленяване от квартал ***, с площ от 12300кв.м, по плана на [населено място], местност [населено място], при граници: от две страни улици и ПИ отреден за водни площи и озеленяване; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ в [населено място], [населено място] с площ от 2 636 кв.м, съставляващ ПИ ***от квартал *** по плана на [населено място], местност [населено място], при граници на имота: от две страни улици, ПИ ***и ПИ отреден за водни площи и озеленяване, който имот съгласно Заповед №РД-50-09-507/21,10,1987г. и № РЗ-09- 64/29.02.2006г., заедно с поземлен имот № ***е отреден за УПИ *** - За почивна станция и озеленяване от квартал ***, с площ от 12 300 кв.м, по плана на [населено място], местност [населено място], при граници -от две страни улици и ПИ отреден за водни площи и озеленяване, поради липса на правен интерес от търсената защита. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно като незаконосъобразно и необосновано и иска то да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството /чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. Съдът е сезиран с искова молба от Руската федерация срещу Сдружение „Дружество на руските граждани в Република България“ да установяване в техните отношения, че ответникът не е правоприемник и не е придобил имуществото на Сдружение „Дружество на съветските граждани в H.P. България“ и не е правоприемник и не е придоби имуществото на Сдружение „Съюз на съветските граждани в Н.Р.България“, както и за отмяна на нотариалните актове, легитимиращи ответника като собственик на спорните имоти. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционният съд по реда на чл. 272 ГПК, е приел, че в подадената от Руската Федерация искова молба са изложени твърдения, че между страните е налице спор за собственост относно недвижими имоти ПИ ***с идентификатор *** и ПИ *** с идентификатор ***по предявен от „Дружество на руските граждани в Република България“ срещу Руската федерация установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал. 1 ГПК на основание универсално правоприемство, по който спор е образувано гр. д. № 9310/2008г. на Софийския районен съд, което е било предмет на въззивно обжалване пред Софийски градски съд по в. гр. д. № 3781/2018г. и на касационен контрол по гр.д. № 1488/2015 г. на ВКС, І г.о. Впоследствие по реда на чл.303 ГПК по гр.д.№ 2389/2017 г. на ВКС, II ГО, е отменено влязло в сила решение и делото е върнато за ново разглеждане на СРС, като е образувано гр. дело №20039/2018 г. на Софийския районен съд. Констатирано е, че постановеното по делото решение е предмет на въззивно обжалване и е образувано въззивно гражданско дело № 20241100511617 по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Е въззивен състав. Прието е, че при така изложената фактическа обстановка не е налице правен интерес от заявената искова претенция като абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на делото, за която съдът следи служебно, тъй като съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено, или за да установи съществуване или несъществуване на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. Посочено е, че при спор за собственост лицето, което твърди да е засегнато правото му на собственост има правен интерес от иск за установяване съществуване на правото му, включително, чрез отрицателен установителен иск за собственост. Прието е, че в конкретния случай при наличие на висящо производство по спор за собственост между страните по делото, част от предмета на доказване е наличието на настъпило правоприемство, с оглед релевираната материалноправна легитимация на ищеца. Изложени са мотиви, че в това производство следва да бъде разгледано възражението на ищеца по настоящото дело досежно липсата на материалноправна легитимация на ищеца Сдружение „Дружество на руските граждани в Република България“. Прието е, че липсва правен интерес от предявения иск. Въззивният съд е приел, че Руската Федерация е обосновала правния си интерес да води делото с формирането на СПН по процесния отрицателен установителен иск, която да бъде зачетена пряко в рамките на процеса между същите страни по иска по чл. 108 ЗС, което е процесуално недопустимо. Прието е, че ответник по иск за собственост, какъвто се явява Федерацията, следва да изчерпи всички свои защитни възражения в рамките на същото производство; т.е. защитата на такъв ответник не може да се провежда в друго или ново дело. Взето е предвид, че процесните защитни възражения на ищеца вече се явяват включени в предмета на посоченото висящо дело за собственост и същите подлежат на задължително - преюдициално разглеждане от въззивния съд при разрешаването на спора по същество, поради което процесният иск е недопустим, което по никакъв начин не засяга правата на Федерацията. Посочено е, че при отсъствие на основен исков процес - акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК не може да бъде разгледано. В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателя е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същия е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване, а именно: Допустим ли е отрицателен установителен иск в защита правото на собственост? Идентичен ли е предмета на отрицателен установителен иск за оспорване на правоприемство като основание за придобиване на право на собственост и положителен установителен иск за защита правото на собственост. Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на задължителната и казуална практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1 от 05.03.2015 г. по гр.д. № 5078/2014 г., II г.о. на ВКС, решение № 59 от 17.07.2019 г. по гр.д. № 2214/2018 г., I г.о. на ВКС, решение No 47 от 21.07.2021 г. по гр. д. № 2925/2020 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 386/2011 г. по гр. д. № 193/2011 г. по описа на І г.о., решение No 162 от 09.07.2012 г. по гр. дело 1260/2011 г., ВКС, II г.о., решение № 589 от 11.09.2009 г. по гр.д. № 1618/2008 г., I г.о. на ВКС, решение № 155 от 19.03.2010 г. по гр.д. № 4829/2008 г. на IV г.о. на ВКС. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, по следните съображения. Поставените въпроси в изложението към частната касационна жалба не отговарят на горепосочените изисквания за правен въпрос и не е обуславящ изводите на въззивната инстанция. В своите мотиви съдът не е обсъждал дали е допустим отрицателен установителен иск за защита на право на собственост, а и такъв не е предявяван по делото. Не е част от предмета на спора и не е обсъждан и въпросът дали е идентичен предметът на отрицателен установителен иск за оспорване на правоприемството и положителен установителен иск за защита на право на собственост. Даване на отговор на така поставените въпроси няма значение за крайния изход на делото, поради което следва да се приеме, че поставените въпроси не покриват общата предпоставка за правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да послужат за селекция на жалбата и допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Развитите от въззивния съд мотиви като обосновка на извода за недопустимост на производството, касаят липсата на интерес от установяване съществуването или несъществуването на факти, които са заявени и ще бъдат установени, като преюдициални за спорното правоотношение, при разглеждане на спора за собственост между настоящите две страни по гр.д. № 20241100511617 по описа на Софийски градски съд, ГО. Съгласно чл. 124, ал.1 ГПК установителният иск е допустим при обосноваване на интерес от търсената защита за ищеца. Интерес от предявяването на самостоятелен установителен иск за съществуването на правоприемство на страната на ответника ищецът би имал, ако обоснове значението му и за други спорни права или правоотношения между страните, например ако има и други имуществени спорове между страните, при които ответникът да се позовава на придобиване на права по правоприемство. Такива твърдения по делото няма. Напротив, заявените факти като обосновка на предявения установителен иск са заявени и са предмет на разглеждане в рамките на спора за собственост върху двата гореописани имота, което изключва интереса от така предявения иск. С оглед изложеното съдебният състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 , т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касация. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 746 от 10.03.2026 г. по в. гр. д. № 496/2026 г. на Софийския апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026