Решение · № 299 · дело 2012/2025

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Решение
Номер
299

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
2012/2025
Вид на делото
к.т.д.
Отделение ?
Второ търговско отделение

Текст на акта

РЕШЕНИЕ № 299 /17.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2012 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на В. Т. В. срещу решение № 172/03.06.2025 г. , постановено по в. т. д. № 363/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 2 търговски с-в, с което е потвърдено решение № 102/22.03.2024 г., постановено по т. д. № 490/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора, поправено с решение № 144/19.04.2024 г., с което е отхвърлен предявеният от В. Т. В. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25500 лв. (предявен частично от общо претендираната сума от 30000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на настъпило на 31.10.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 07.11.2022 г. до окончателното му заплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (необсъждане на всички събрани по делото доказателства в своята съвкупност) то е необосновано – в противоречие с правилата на логическото мислене апелативният съд е достигнал до неправилния фактически извод, че поведението на водача на л. а. Мерцедес” не е противоправно. В този смисъл, счита, че от приетата от въззивния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ се изяснява по несъмнен начин, че при своевременна реакция този водач, движейки се с превишена скорост, е имал техническата възможност да спре и да не причини процесното ПТП и при двата варианта на движение на управлявания от ищеца л. а. „Тойота” – в момента на възникване на опасността. В подадения срещу касационната жалба писмен отговор ответникът „Лев Инс” АД оспорва нейната основателност, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Счита, че в процеса на доказване не е установено твърдяното противоправно деяние на застрахования при ответното застрахователно дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на л. а. „Мерцедес”, тъй като той не имал техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП при разрешена скорост от 50 км/ч - поради несъобразяване от ищеца със знака „Стоп”, вследствие на което той е навлизал в път с предимство, изцяло допринасяйки за настъпване на вредоносния резултат. Поддържа своевременно релевираното под евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия, който не е осигурил предимство за безпрепятственото преминаване на л. а. „Мерцедес”, движещ се по път с предимство (счита, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносните последици възлиза на 80%). Излага правни съображения, че претендираният размер на застрахователното обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на настъпване на процесното ПТП е прекомерен съобразно действителния интензитет на претърпените болки и страдания, съобразно критериите за справедливост, уредени в нормата на чл. 52 ЗЗД, които са разяснени в ППВС № 4/1968 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, обосновавайки своите фактически изводи въз основа на обстоятелствата, удостоверени в констативния протокол за ПТП с пострадали лица, заключенията на две САТЕ, протокола за оглед на местопроизшествие и албум към него, е приел за установено, че причината за настъпване на процесното ПТП представлява предприетото от водача на л. а. „Тойота” (ищеца) навлизане в платното за движение на л. а. „Мерцедес” в момент, в който този лек автомобил се е намирал в опасна близост. Именно водачът на л. а. „Тойота” не се е съобразил с въведената организация на движение през кръстовището, като не е спрял на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!”, т.е. не е осигурил предимство за преминаване през кръстовището на л. а. „Мерцедес”. Апелативният съд е счел за ирелевантно обстоятелството дали ищецът е бил спрял пред този знак, а след това е навлязъл в кръстовището, когато това не е било безопасно. Обосновал е правното съждение, че не би могло да се изисква от водача на л. а. „Мерцедес” да възприема л. а. „Тойота” като опасност и да предприеме екстрено спиране, тъй като л. а. „Мерцедес” се е движел по път с предимство, поради което неговият водач следва да очаква обратното - останалите участници да съобразят поведението си с това обстоятелство и с въведена в тази връзка организация на движението. Следователно, не може да се приеме за обоснован фактическият довод, поддържан от въззивника, че, след като не е могъл да спре от момента, в който е забелязал, че л. а. „Тойота” проявява признаци на опасност, водачът на л. а. „Мерцедес” е допринесъл или предизвикал ПТП. Напротив, той се е опитал да направи възможното. Вещото лице П. бил констатирал две завъртания на волана, като не е изключено намаляване на скоростта чрез задействане на спирачки. Тази реакция обаче не е предотвратила сблъсъка. Такъв удар не би се осъществил, в случай че водачът на л. а. „Тойота” се бе съобразил със знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!”, като осигури предимство за преминаване през кръстовището на л. а. „Мерцедес”. Вещото лице К. категорично бил изяснил, че водачът на л. а. „Мерцедес” не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП при скорост от 62 км/ч, с която се е движил, но и при скорост от 50 км/ч, разрешена при градски условия. Този извод се потвърждава от двете САТЕ – водачът на л. а. „Мерцедес” е имал само 1-2 секунди преди сблъсъка, в които е възприел опасността и е реагирал на нея. Но това време за реакция е недостатъчно, тъй като л. а. „Тойота” е бил спрял на знака „Стоп!” и за водача на л. а. „Мерцедес” той не е представлявал опасност, с която е следвало да се съобрази. При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства апелативният съд е обосновал правното съждение, че ищецът не е доказал, че водачът на л. а. „Мерцедес” е нарушил правилата за движение по пътищата, като виновно и противоправно е предизвикал или е допринесъл за настъпване на релевантното ПТП. Тъй като обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования водач на МПС, при недоказаност на противоправно поведение на водача на л. а. „Мерцедес”, чиято деликтна отговорност е била обезпечена от ответния застраховател през релевантния период, не е възникнало притезателното право на ищеца за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение за причинените му вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди. Апелативният съд е изяснил, че поради недоказаността на твърдения деликт, осъществен от застрахования водач на л. а. „Мерцедес”, не следва да се обсъжда както въпросът за размера на дължимото застрахователно обезщетение, така и фактите, обуславящи твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС съобрази следното: С определение № 127/15.01.2026 г. по т. д. № 2012/2025 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-Пловдив при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приети заключения на съдебни експерти, като подведе всички приети за установени правнорелевантни факти под приложимата законова материалноправна норма, давайки отговор на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК ?”. Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) пораждане и съществуване на действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. В константната казуална практика на ВКС, която е намерила израз в решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ІV г. о.; решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, I г. о.; решение № 5/11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, І г. о., е разяснено, че задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. С приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс правомощията на въззивната инстанция са ограничени в пределите на чл. 269 ГПК , който предписва, че при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението - изискване, заложено в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК , и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В противоречие с константната практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил съвкупно в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приетите заключения на съдебни експерти, като не е подвел всички счетени от него за установени правнорелевантни факти под приложимата законова материалноправна норма, давайки отговор по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и неговия писмен отговор. След като е достигнал до правилния фактически извод – въз основа на приетите за установени правнорелевантни обстоятелства (от събраните по делото доказателствени средства и способи за изясняване на взаимовръзките между фактите и явленията в обективната действителност), че причина за настъпване на процесното ПТП представлява предприетото от водача на л. а. „Тойота” (ищеца) навлизане в платното за движение на л. а. „Мерцедес” в момент, в който този лек автомобил, движейки се по път с предимство, се е намирал в опасна близост, в противоречие с фактическите изводи на приетите САТЕ необосновано е приел, че в конкретната пътна обстановка не би могло да се изисква от водача на л. а. „Мерцедес” да възприема л. а. „Тойота” като опасност и да предприеме екстрено спиране. Несъобразявайки правилата на логическото мислене апелативният съд е достигнал до неправилото фактическо съждение, че водачът на л. а. „Мерцедес”, движещ се по път с предимство, е следвало да очаква обратното, а именно останалите участници да съобразят поведението си с това обстоятелство и с въведена в тази връзка организация на движението. От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства, вкл. и съставения в образуваното досъдебно производство Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, се изяснява правнорелевантният факт, че на 31.10.2022 г., около 10,00 ч. – в светлата част на денонощието, на кръстовище в [населено място], при хоризонтален прав участък, по двулентов път (за двупосочно движение) се е движел с предимство л. а. „Мерцедес Ц320”, в посока запад-изток със скорост от около 62 км/ч. Л. а. „Тойота Ярис”, управляван от ищеца, се е движел по улица без предимство (в посока от юг-север, която е сигнализирана с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!”) – водачът на това МПС е предприел навлизане в кръстовището с маневра „завой наляво”, вследствие на което е настъпил удар между двата автомобила. Съприкосновението е между предна лява част на л. а. „Мерцедес Ц320” и странична задна лява част на л. а. „Тойота Ярис”, вследствие на което л. а. „Тойота Ярис” се завърта в посока обратно на часовниковата стрелка и се установява на място, а л. а. „Мерцедес Ц320” се отклонява вдясно спрямо посоката си на движение и се установява в покой на място. Според тази САТЕ навлизането на л. а. „Тойота Ярис” в кръстовището пред л. а. „Мерцедес Ц320” е било на разстояние по-малко от опасната зона за спиране на л. а. „Мерцедес Ц320”, като водачът на л. а. „Тойота Ярис” не се е съобразил с въведената организация на движението през кръстовището – със знак Б2, и не е осигурил предимство за преминаване през кръстовището на л. а. „Мерцедес Ц320”. Съобразно фактическия извод, до който е достигнало вещото лице, водачът на л. а. „Мерцедес Ц320” не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП както при действителната скорост от 62 км/ч, така и при разрешената за този пътен участък от 50 км/ч. Установява се обаче, че разстоянието, от което водачът на „Мерцедес Ц320” е могъл да възприеме л. а. „Тойота Ярис”, е над 200 м. При изслушване на САТЕ в проведеното пред първоинстанционния съд на 12.12.2023 г. о. с. з. вещото лице изяснява, че не е изследвало правнорелевантното обстоятелство дали ако л. а. „Мерцедес Ц320” се е движел вдясно на пътното платно, ударът би настъпил. Възприел е като възникване на опасността момента, в който предната челна част на л. а. „Тойота Ярис” навлиза в лентата за движение в посока изток (на 2-3 м. от тротоара) – на тази линия за първи път водачът на л. а. „Мерцедес“ имал видимост надясно. От приетата от въззивния съд повторна САТЕ, изготвена въз основа както на данните, удостоверени в Протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума, така и след личен технически оглед на мястото на релевантното ПТП, се установява, че съобразно конкретния механизъм (динамика) на пътния инцидент в момента на удара посоката на движение на л. а. „Мерцедес” не е била праволинейна, а е надясно, т.е. преди съприкосновението между двете МПС л. а. „Мерцедес” е бил с отклонен волан надясно, като при удара не се е движел успоредно на платното за движение, а косо, надясно – това отклонение надясно не е било малко, а достатъчно голямо, за да бъде възможно ударният импулс да възпре л. а. „Тойота” и да го върне в обратна посока на първоначалното му движение. Вещото лице изяснява, че към момента на настъпване на релевантното ПТП скоростта на л. а. „Мерцедес” е била 64,64 км/ч, а тази на л. а. „Тойота” 1-2 км/ч, като л. а. „Мерцедес” е бил насочен надясно (косо) спрямо платното за движение – следователно, преди сблъсъка неговият водач е реагирал с волана. Това отклонение надясно се е случило още при приближаването му към мястото на удара, като вследствие на това отклонение автомобилът е поел посока на движение косо надясно на платното. Непосредствено преди сблъсъка този водач отново е отклонил волана – този път наляво до степен да стане възможно зацепването между колелата на двата автомобила. В този смисъл, водачът на л. а. „Мерцедес” е предприел поне две действия с волана, т.е. имал е техническата възможност да отклони два пъти автомобила, като това обстоятелство е доказателство, че той обективно е имал възможност и да задейства спирачната система, като промени (намали) скоростта на автомобила преди сблъсъка. Но той е приближил местопроизшествието със същата скорост, с която е встъпил в сблъсъка – 64-65 км/ч. В този момент л. а. „Тойота” се е намирал около средата на платното и му е предстояло да навлезе в другите ленти за движение в посока от изток на запад – това МПС се е придвижило до мястото на удара с ускорително или закъснително движение. САТЕ е изследвала две възможности на поведение на този водач – 1) при спиране на знака „Стоп” и 2) при несъобразяване със знака „Стоп”. И при двата варианта при липса на препятствия (други автомобили на платното за движение или в уширението, т.нар. „джоб”) и двамата водачи са имали видимост към автомобила на другия водач, вкл. когато л. а. „Мерцедес” се е намирал на разстояние, равно на опасната му зона за спиране (последния възможен момент да спре преди сблъсъка). Той е имал техническата възможност да наблюдава поведението на водача на л. а. „Тойота” около 1 секунда преди да се приближи до мястото на сблъсъка на дължината на опасната му зона за спиране, т.е. да прецени, че движещият се л. а. „Тойота” проявява признаци на опасност. Водачът на л. а. „Мерцедес” е могъл да спре – в края на опасната зона за спиране, в случай че скоростта му бе под 50 км/ч., вкл. и в съществуващото уширение на пътя. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства и взаимовръзките между явленията и обстоятелствата в обективната действителност САТЕ е обосновала фактическия извод, че и в двата варианта (при покой и при движение л. а. „Тойота” на знака „Стоп”) настъпването на процесното ПТП е било предотвратимо от водача на л. а. „Мерцедес”, движещ се по път с предимство – 1) в случай че л. а. „Тойота” е преминал покрай знака „Стоп” без да спира: водачът на л. а. „Мерцедес” е имал техническата възможност да възприеме л. а. „Тойота” като опасност и при предприемане на своевременна реакция да спре преди мястото на удара, предотвратявайки настъпването на ПТП (както при движение от 64,64 км/ч, така и при друга по-ниска скорост) и 2) в случай че л. а. „Тойота” е потеглил от знака „Стоп”: във време 2,28 секунди преди сблъсъка, когато л. а. „Мерцедес” се е намирал на 40,88 м. от мястото на удара, л. а. „Тойота” отчетливо е бил навлязъл на платното за движение на булеварда и е следвало да бъде възприет като опасност от водача на л. а. „Мерцедес” – ако в този момент той е бил предприел екстрено спиране, то той би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП (както при движение от 64,64 км/ч, така и при друга по-ниска скорост). Коридорът за движение, който е съществувал зад л. а. „Тойота”, е достатъчно широк (3,90 м.), за да може л. а. „Мерцедес” да премине (неговата ширина с огледалата е 2,01 метра) зад л. а. „Тойота” без да възникне съприкосновение между автомобилите. Вещото лице изяснява, че в протокола за оглед е удостоверено, че коланът е намерен в „… неработно, прибрано положение и при издърпване се разтяга”, но това описание не е достатъчно, за да се изрази експертно становище за това дали този колан е бил изправен и дали водачът го е ползвал по време на ПТП. При изслушването на повторната САТЕ в проведеното пред въззивния съд на 19.05.2025 г. о с. з. вещото лице пояснява, че преди удара водачът на л. а. „Мерцедес” е имал техническата възможност да реагира поне два пъти с волан – единия път надясно и втория път наляво, т.е. той е влияел върху траекторията на движение. Следователно, 1-2 секунди преди сблъсъка той е възприел опасността и е реагирал на нея – категорично доказано с волан, като не може да се изключи и с действие със спирачки. Именно на 41 м. преди мястото на удара е последният възможен момент, в който този водач е имал техническата възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране („Когато се е приближил на 41 м., видимостта между тях е била неограничена и не е имало пречки произшествието да бъде предотвратено, ако водачът на л. а. „Мерцедес” задейства своевременно спирачната система”). Изяснява, че л. а. „Тойота” се е явявала опасност, поради което ако водачът на л. а. „Мерцедес” би задействал спирачната система, релевантното ПТП би могло да бъде предотвратено – „Идеята за опасност е моментът, когато водачът на л. а. „Мерцедес” е забелязал, че л. а. „Тойота” не се съобразява с неговото движение – движи се към навлизане на пътното платно, без признаци за спиране, без да се съобразява, че по пътя с предимство има други участници”. Съдът възприема изцяло фактическите изводи на вещото лице от повторната САТЕ, тъй като тя е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и фактите, удостоверени в Протокола за оглед на процесното местопроизшествие и изготвените снимки, като е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ. Приетата от първоинстанционния съд САТЕ не е изследвала обстоятелството дали ако л. а. „Мерцедес Ц320” се е движел вдясно на пътното платно, ударът би настъпил, както и дали водачът на това МПС е възприел като начало на опасността момента, в който предната челна част на л. а. „Тойота Ярис” навлиза в лентата за движение в посока изток (на 2-3 м. от тротоара). Установява се, че този водач е могъл да възприеме действията на водача на л. а. „Тойота Ярис” над 200 м. Едва повторната САТЕ изяснява, че от изследваните обективни данни категорично е доказано, че водачът на л. а. „Мерцедес” е реагирал на опасността поне два пъти с волан – единия път надясно и втория път наляво преди удара, поради което той е могъл както да влияе върху траекторията на движение, така и чрез своевременно предприето спиране е могъл да предотврати настъпване на удара, независимо от конкретното поведение на водача на л. а. „Тойота”. При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените по правилата на логическото мислене, научните достижения и опитните правила взаимовръзки между явленията и обстоятелства в обективната действителност (арг. чл. 153, предл. 2 ГПК) – чрез приетата повторна САТЕ, настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че деянието на водача на л. а. „Мерцедес Ц320”, с рег. [рег.номер на МПС] - В. В. Г., е противоправно, тъй като е извършено в противоречие с правилото за поведение, уредено в диспозицията на правната норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предписващ, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а когато възникне опасност за движението, те са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране. От приетата от въззивния съд като компетентно изготвена повторна САТЕ безсъмнено е установено, че в конкретната пътна обстановка и при двете изследвани възможности на поведение на водача на л. а. „Тойота” - 1) при спиране на знака „Стоп” и 2) при несъобразяване със знака „Стоп”, водачите на процесните МПС са имали видимост към автомобила на другия водач, вкл. когато л. а. „Мерцедес”, движейки се по път с предимство с неразрешена за този пътен участък скорост от 64,64 км/ч (при разрешена от 50 км/ч), се е намирал на разстояние, равно на опасната му зона за спиране (последния възможен момент да спре преди сблъсъка). Водачът на л. а. „Мерцедес” е имал техническата възможност да наблюдава поведението на водача на л. а. „Тойота”, като своевременно да възприеме правнорелевантното обстоятелство, че движещият се л. а. „Тойота” проявява признаци на опасност. Водачът на л. а. „Мерцедес” е могъл да спре – в края на опасната зона за спиране, в случай че скоростта му бе под 50 км/ч., вкл. и в съществуващото уширение на пътя, т.е. при двата варианта (при покой и при движение л. а. „Тойота” на знака „Стоп”) настъпването на процесното ПТП е било предотвратимо от водача на л. а. „Мерцедес” - 1) в случай че л. а. „Тойота” е преминал покрай знака „Стоп” без да спира: водачът на л. а. „Мерцедес” е имал техническата възможност да възприеме л. а. „Тойота” като опасност и при предприемане на своевременна реакция да спре преди мястото на удара, предотвратявайки настъпването на ПТП (както при движение от 64,64 км/ч, така и при друга по-ниска скорост) и 2) в случай че л. а. „Тойота” е потеглил от знака „Стоп”: във време 2,28 секунди преди сблъсъка, когато л. а. „Мерцедес” се е намирал на 40,88 м. от мястото на удара, л. а. „Тойота” отчетливо е бил навлязъл на платното за движение на булеварда и е следвало да бъде възприета като опасност от водача на л. а. „Мерцедес” – ако в този момент той е бил предприел екстрено спиране, то той би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП (както при движение от 64,64 км/ч, така и при друга по-ниска скорост). Коридорът за движение, който е съществувал зад л. а. „Тойота”, е достатъчно широк (3,90 м.), за да може л. а. „Мерцедес” да премине (неговата ширина с огледалата е 2,01 метра) зад л. а. „Тойота” без да възникне съприкосновение между автомобилите. Тъй като причинените на водача на л. а. „Тойота” неимуществени вреди са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от противоправното поведение на делинквента – водача на л. а. „Мерцедес”, настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на този водач, са осъществени в обективната действителност. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника, което винаги е пълно и главно, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК. Не е спорно между страните в настоящото исково производство, а и от представената в заверен препис Справка от базата данни на ИБ към Гаранционен фонд и от процесната застрахователна полица се установява правнозначимият факт, че при настъпване на процесното ПТП деликтната отговорност на водача на л. а. „Мерцедес” е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Следователно, в процеса на доказване е установено пораждането на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя по договора за затъпителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за причинените от застрахования делинквент неимуществени вреди на пострадалия водач на л. а. „Тойота” при настъпване на релевантното застрахователно събитие. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При определяне на размера на застрахователното обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2022 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). При определяне на застрахователното обезщетение следва да се вземе предвид установеното от приетата СМЕ обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на големия пищял на лявата подбедрица, което му е причинило трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник, като при правилно протичане на оздравителния процес възстановителният период е траял около 7-8 месеца. Липсват данни за усложнения както от предходното счупване на крайника и преживения остеомиелит, така и при протичане на възстановителния период на травмата, получена при настъпване на релевантното застрахователно събитие. От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-психологическа експертиза, извършила лична беседа с пострадалия, се изяснява, че вследствие на настъпването на процесното ПТП ищецът е преживял стрес, който се е отразил на психическото му благополучие – усещал е безпомощност, страх, тревожност, социална изолация. Не е съобщил да е ползвал подходящи здравни професионалисти като психолози, а единствено ЛКК му е издала болничен лист за временна неработоспособност. Установява се, че той е получавал семейна подкрепа, която е от съществено значение във възстановителния процес. Вещото лице е пояснило, че настъпилата след релевантното ПТП остра стресова реакция е продължила около 2-3 дни, като към момента на прегледа не се наблюдават нейни последици. От показанията на свидетеля М. В., съпруга на ищеца, се установява, че непосредствено сред настъпване на процесното ПТП пострадалият се е чувствал съкрушен, измъчен, невярващ, но с нормални реакции. В лечебното заведение извършили операция за наместване на ставата, получила фрактура. След пет дни е бил изписан и около 6 месеца се е възстановявал в домашни условия – използвал е патерици, поради което се е нуждаел от помощ при самообслужването. След 20 дни започнал да се изправя – първо за няколко крачки, а след това на по-голямо разстояние, извън къщи, за разходки. Свидетелят изяснява, че след оздравителния период нейният съпруг не е ползвал помощни средства, макар за известен период (6 месеца) да се е бил затворил, като след неговото възстановяване той е продължил да работи като управител в собствената фирма – „Много е жизнен, гъвкав човек, справя се с всякакви задължения в работата: договори, поръчки, контакти с колеги”. Отново е започнал да управлява автомобил. Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние и психиката на ищеца, и преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени. При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че застрахователното обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на В. В. Г. неимуществени вреди е в размер на 20000 лв. Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10,420 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2022 г., и наложилите се морални норми в обществото справедливият размер за заплащане на обезщетение при подобни травматични увреждания (фрактура на големия пищял на лявата подбедрица, след като пострадалият е преживял предходна фрактура на същия крайник с установен остеомиелит), при възстановителен период от около 6-8 месеца, с оперативна интервенция за наместване на фрактурата; без усложнения както в оздравителния и възстановителния процес, така и впоследствие, на пострадал на 76 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, но възстановил своята физическа и психическа възможност да продължи ефективно да ръководи своята фирма, при изживян силен стрес, шок, уплаха при внезапния удар между двата леки автомобила, настоящата съдебна инстанция приема, че застрахователното обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 20000 лв. За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, се преценява механизма на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това правонамаляващо материалноправно възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Застрахователят не установи в процеса на доказване нито че при настъпване на релевантното ПТП пострадалият е бил без правилно поставен предпазен колан, нито че неизпълнението на това законово правно задължение е в причинно-следствена връзка с причиняване на травматичното увреждане (фрактура на големия пищял на лявата подбедрица). От приетата от първоинстанционния съд САТЕ се изяснява, че при удара е задействана лявата странична завеса (въздушна възглавница), като предпазният колан е бил в прибрано положение – при издърпване се разпъва. Той е ефективен при челен и заден удар – при страничен удар, какъвто се явява процесният, не е ефективен. При изслушването на вещото лице от тази съдебна експертиза в проведеното на 12.12.2023 г. пред Районен съд-Казанлък о. с. з. се установява, че съобразно опитните правила е възможно коланът да е бил поставен, но да не се е задействал, т.е. да не е изпълнил своето предназначение. Именно в процесния протокол за оглед била описана такава ситуация, поради което САТЕ е обосновала фактическия извод, че коланът не е изпълнил предназначението си, т.е. не е сработил и не е предпазил водача. Това вещо лице е заключило, че ако пострадалият е бил с поставен колан, би получил увреждания, защото краката и ръцете му са свободни във всички случаи с или без колан. Това фактическо съждение се потвърждава и от заключението на СМЕ – предпазният колан е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите на място при случай на внезапно спиране, при авария или ПТП; използването на колана предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответното им съприкосновение с вътрешните части на автомобила, с други пасажери или изхвърлянето им извън автомобила. Следователно, застрахователят, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не установи както твърдения от него факт за неизползване, респ. неправилно използване от пострадалия водач на процесното МПС на предпазен колан, така и че дори и той да бе извършил това противоправно деяние (чрез бездействие), то е необходима, естествена, логична причина за настъпване на процесната травматична увреда – фрактура на големия пищял на лявата подбедрица, който е свободно движещ се и не може да остане във фиксирано състояние дори и при правилно използване на предпазен колан. Основателно е обаче своевременно релевираното в отговора на исковата молба възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия, който не е осигурил предимство за безпрепятственото преминаване на л. а. „Мерцедес”, движещ се по път с предимство. Както бе изяснено от приетите по делото две САТЕ (първоначална и повторна), в светлата част на денонощието, на кръстовище в [населено място], при хоризонтален прав участък, по двулентов път (за двупосочно движение) се е движел с предимство л. а. „Мерцедес Ц320”, в посока запад-изток със скорост от около 62 км/ч. Л. а. „Тойота Ярис”, управляван от ищеца, се е движел по улица без предимство (в посока от юг-север, която е сигнализирана с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!”) – водачът на това МПС е предприел навлизане в кръстовището с маневра „завой наляво”, вследствие на което е настъпил удар между двата автомобила. Следователно, по несъмнен, безспорен, категоричен начин е установено в процеса на доказване от ответника, че при настъпване на процесното застрахователно събитие постаралият е нарушил законоустановените правила за движение (чл. 50, ал. 1 ЗДвП, който предписва, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство). Като не се е съобразил с тези нормативни изисквания, ищецът неправомерно е навлязъл в кръстовището, като е отнел предимството на водача на л. а. „Мерцедес”, вследствие на което е настъпило релевантното ПТП - в случай че бе спрял пред знак Б2 и бе пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил, той би предотвратил настъпването на пътния инцидент. От друга страна, разстоянието, от което водачът на „Мерцедес Ц320” е могъл да възприеме л. а. „Тойота Ярис”, е било над 200 м., и при двата възможни варианта на поведение на ищеца (при покой и при движение л. а. „Тойота” на знака „Стоп”) настъпването на процесното ПТП е било предотвратимо от водача на л. а. „Мерцедес”. Както бе изяснено, в процеса на доказване по несъмнен начин бе установено противоправното поведение на водача на л. а. „Мерцедес”, което е в казуална връзка с причиняване на вредоносните последици, поради което – съобразно приетите за установени по делото правнорелевантни факти, степента на приноса на двамата участници за настъпване на процесното ПТП е тъждествена (по Ѕ за делинквента и пострадалия). Следователно, определеното застрахователно обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди трябва да се намали наполовина с 10000 лв. (20000 лв. х 50%), като то възлиза на сумата от 10000 лв. (20000 лв. – 10000 лв.), с равностойност от 5112,92 евро. Застрахователят следва да покрие отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна – чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ. От известието за доставяне на застрахователната претенция, адресирано от пълномощника на ищеца до ответния застраховател, се установява, че пострадалият е уведомил на 30.12.2022 г. ЗК „Лев Инс” АД за настъпване на процесното застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като застрахователното дружество е образувало застрахователна преписка по тази застрахователна претенция на 03.01.2023 г. Следователно, законната лихва върху главното парично притезание трябва да бъде присъдена от 30.12.2022 г. до окончателното му заплащане, като тази акцесорна претенция се явява неоснователна за периода от 07.11.2022 г. до 29.12.2022 г. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Т. В. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правно основание 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди до сумата от 10000 лв., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 30.12.2022 г. до окончателното му заплащане, като този иск трябва да бъде уважен до тази сума. При този изход на спора въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника са определени съдебни разноски над сумата от 747,65 лв. до присъдения размер от 1230 лв., както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на застрахователното дружество са определени съдебни разноски за въззивното производство над сумата от 100 лв. (51,13 евро) до присъдения размер от 360 лв. – юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд. В полза на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъди сумата от 885,25 лв. (452,62 евро) – съдебни разноски пред първоинстанционния съд; сумата от 952,94 лв. (487,23 евро) – съдебни разноски пред въззивния съд и сумата от 790,44 евро – съдебни разноски пред ВКС, представляваща сбора от заплатените държавни такси за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба, и за заплатеното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. При съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 , както и с оглед на уважената и отхвърлената част от касационната жалба на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. П. К. от САК трябва да се присъди сумата от по 680 евро с ДДС (за първоинстанционното и въззивното производство) – адвокатско възнаграждение за осъщественото пред първите две инстанции безплатно процесуално представителство. Този размер съответства както на действителната правна и фактическа сложност на делото, така и на уговорения и заплатен от касатора на неговия пълномощник адвокатско възнаграждение за осъщественото пред касационната инстанция процесуално представителство. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 172/03.06.2025 г. , постановено по в. т. д. № 363/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 2 търговски с-в, с което е потвърдено решение № 102/22.03.2024 г., постановено по т. д. № 490/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора, поправено с решение № 144/19.04.2024 г., в частта , в която е отхвърлен предявеният от В. Т. В. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на настъпило на 31.10.2022 г. ПТП за сумата от 5112,92 евро (равностойност на 10000 лв.), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 30.12.2022 г. до окончателното му заплащане; в частта , в която е потвърдено решение № 102/22.03.2024 г., постановено по т. д. № 490/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора, поправено с решение № 144/19.04.2024 г., с което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Т. В. е осъден да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД съдебни разноски пред ОС-Стара Загора над сумата от 747,65 лв. до присъдения размер от 1230 лв., както и в частта , в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Т. В. е осъден да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД съдебни разноски пред Апелативен съд-Пловдив над сумата от 100 лв. до присъдения размер от 360 лв – юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Апелативен съд-Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Т. В., ЕГН [ЕГН] по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5112,92 евро (равностойност на 10000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило на 31.10.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 30.12.2022 г. до окончателното му заплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172/03.06.2025 г. , постановено по в. т. д. № 363/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 2 търговски с-в, в частта , в която е потвърдено решение № 102/22.03.2024 г., постановено по т. д. № 490/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора, поправено с решение № 144/19.04.2024 г., с което е отхвърлен предявеният от В. Т. В. срещу ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило на 31.10.2022 г. ПТП, над присъдената сума от 10000 лв. (равностойност на 5112,92 евро) до пълния му предявен размер от 25500 лв. (част от общо претендираната сума от 30000 лв.), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 07.11.2022 г. до окончателното му заплащане, както и в частта, в която е потвърдено решение № 102/22.03.2024 г., постановено по т. д. № 490/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора, поправено с решение № 144/19.04.2024 г., с което е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за периода от 07.11.2022 г. до 29.12.2022 г. - върху сумата от 10000 лв. (равностойност на 5112,92 евро), представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило на 31.10.2022 г. ПТП. ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. Т. В. сумата от 452,62 евро – съдебни разноски пред ОС-Стара Загора съд; сумата от 487,23 евро – съдебни разноски пред АС-Пловдив и сумата от 790,44 евро – съдебни разноски пред ВКС. ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. П. К. от САК, с адрес [населено място], [улица], офис 10 сумата от 680 евро с ДДС - за осъщественото безплатното процесуално представителство пред ОС- Стара Загора, както и сумата от 680 евро с ДДС - за осъщественото безплатното процесуално представителство пред АС-Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026