Определение · № 3200 · дело 1727/2026

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
3200

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
1727/2026
Вид на делото
т.д.
Отделение ?
Второ търговско отделение

Текст на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3200 гр. София, 17.11.2026 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА И. АНГЕЛОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1727 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от Н. Г. М., В. М. М., Ц. Б. Н., М. Г. М., Г. Н. Г. и М. Н. Н. - чрез адв. Р. Партинова, против решение № 620 от 14.05.2026 г., постановено по в. гр. д. № 773/2026 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта , с която е потвърдено решение № 181 от 02.12.2025 г. по т. д. № 223/2024 г. на Софийски окръжен съд в следните части : В частта, с която са отхвърлени предявените от Н. Г. М. и В. М. М. срещу „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ за заплащане на суми в размер на 80 000 лв. (равностойност на 40 903.35 евро) - остатък до пълния размер от 100 000 лв. на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 18.11.2020 г. смърт на сина им Г. Н. М., причинена по вина на застрахован в ответното дружество водач - А. А. К., ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. до окончателното плащане; В частта, с която са отхвърлени поддържаните от Н. Г. М. като наследник на починалия в хода на процеса Г. М. Х. и от В. М. М. като наследник на починалата в хода на процеса Г. П. В. искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ срещу „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД за сумите 5 0000 лв. (равностойност на 2 556.46 евро) - претендирани обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. М. (внук на починалите Г. М. и Г. В.), ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. до 09.08.2024 г. в размер на 1 998.12 лв. (равностойност на 1 021.62 евро) и законна лихва от 09.08.2024 г. до окончателното плащане; В частта, с която е отхвърлен поддържаният от М. Г. М. като наследник на починалия в хода на процеса Г. М. Х. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 3 КЗ срещу „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД за сумата 5 000 лв. - претендирано обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. М. (внук на починалия Г. Х.), ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. до 09.08.2024 г. в размер на 1 998.12 лв. и законна лихва от 09.08.2024 г. до окончателното плащане; В частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ на Ц. Б. Н., Г. Н. Г. и М. Н. Н. като наследници на починалия в хода на процеса Н. М. Н., конституиран като наследник на починалата в хода на процеса Г. П. В., срещу „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД за заплащане на суми в размер на по 1 666.67 лв. (равностойност на 852.15 евро) - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. М. (внук на починалата Г. П. В.), ведно със законни лихви в размер на по 666.04 лв. (равностойност на 340.54 евро) за периода от 15.02.2021 г. до 09.08.2024 г. и законни лихви от 09.08.2024 г. до окончателното плащане В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост, нарушения на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението, уважаване в пълен размер на предявените искове и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА на процесуалния представител на касаторите - ищци. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е обосновано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставени са следните въпроси , определени като значими за изхода на делото, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС : „ 1. За задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка, както и във връзка с доводите и възраженията на страните; 2. Длъжен ли е въззивният съд да възприеме заключението на вещото лице, когато то противоречи на другите доказателства по делото; 3. За задължението на въззивния съд да мотивира формираните от него правни изводи; 4. За задължението на съда при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди да приложи съобразно конкретните установени по делото обстоятелства критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и развит в практиката на ВКС; 5. Достатъчно ли е непоставянето на предпазен колан да обуслови наличието на съпричиняване за настъпването на смъртта, респ. да бъде единствено основание за намаляване на размера на дължимото от застрахователя обезщетение; 6. Кои обстоятелства следва да бъдат отчетени от съда при преценка дали ищците са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък“. В подкрепа на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК към всеки от въпросите са посочени решения на ВКС, а за последния въпрос е препратено към задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касация „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. По отношение на обжалваното решение не се установяват предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и свързаният с него трети въпрос са значими за делото, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС (решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на І г. о. и решение № 97/08.04.2016 г. по гр. д. № 5363/2015 г. на ІV г. о. - относно първия въпрос, Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 275/05.05.2026 г. по гр. д. № 45/2024 г. на ІІ г. о., решение № 87/23.03.2026 г. по т. д. № 1638/2025 г. на ІІ т. о. и решение № 182/18.03.2026 г. по гр. д. № 1276/2025 г. на ІV г. о. - относно третия въпрос). За да се произнесе по въззивната жалба, с която е бил сезиран, съставът на Апелативен съд - София е съобразил оплакванията в жалбата и след самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото е достигнал до изводи за неоснователност на предявените срещу „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД преки искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 18.11.2020 г. смърт на Г. Н. М. - частично (за сумите 80 000 лв.) за исковете на ищците Н. Г. М. и В. М. М. в качеството им на родители на Г. М., и изцяло (за сумите 5 000 лв., съответно по 1 66667 лв.) за исковете, поддържани от Н. Г. М. и от М. Г. М. като наследници на починалия в хода на процеса Г. М. Х. (дядо на Г. Н. М.), от В. М. М. като наследник на починалата в хода на процеса Г. П. В. (баба на Г. М.) и от Ц. Б. Н., Г. Н. Г. и М. Н. Н., конституирани като наследници на починалия в хода на процеса Н. М. Н. - син на Г. П. В.. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства въззивният съд е приел за установено, че смъртта на Г. Н. М. е настъпила на 25.11.2020 г. вследствие на несъвместими с живота телесни увреждания, получени при ПТП на 18.11.2020 г., причинено виновно и противоправно (влязла в сила присъда по НОХД № 33/2022 г. на ОС - Ловеч) от А. А. К. като водач на лек автомобил „ВMW 5 ER PRUXE“ с рег. [рег.номер на МПС] със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното застрахователно дружество. Според заключението на автотехническата експертиза по делото водачът А. К. е управлявал превозното средство в тъмната част на денонощието, при влажно асфалтово покритие, с несъобразена с конкретните пътни условия скорост от 110 км/ч по републикански път № 4 в посока София - В. и в района на километър 10+900, в землището на [населено място] извор, обл. Л., е преодолял дясна за посоката на движение хоризонтална крива с радиус 125 м., пресякъл е непрекъснатата разделителна линия, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е реализирал удар с движещия се в нея лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от водача В. В.; Вследствие на удара кинетичната енергия на лекия автомобил „Опел Вектра“ е погасена изцяло, автомобилът е избутан назад по отношение на първоначалната си посока на движение на около 4 м. и се е установил на място, със задната си част върху намиращата се отстрани стоманена предпазна ограда; При удара са пострадали водачът и пътниците в лекия автомобил „Опел Вектра“, в т. ч. и пътуващият на задната седалка Г. М., който по-късно е починал в болница. Въззивният съд е обсъдил подробно показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели В. Р., И. П. и Х. Р., отнасящи се до отношенията между починалия Г. М. и неговите родители, съответно баби и дядовци, възприемането от родствениците на самия инцидент и на последвалата от него смърт на Г. М., понесените от родствениците морални болки и страдания от загубата на техния син/внук. Свидетелските показания са кредитирани от въззивния съд и въз основа на тях съдът е формирал изводи за обема и за интензитета на понесените от ищците В. М. и Н. М. неимуществени вреди от внезапната смърт на сина им, а съответно и за справедливия размер на дължимото за доказаните вреди обезщетение, както и за отсъствие на активна материалноправна легитимация на ищците Г. М. Х. и Г. П. В. (починали в хода на процеса и заместени от наследниците си) да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия им внук. Свидетелят И. П., който е пътувал на предната седалка до водача на лекия автомобил „Опел Вектра“, е депозирал и показания за използване на предпазни колани от пътуващите на задната седалка лица, но те не са взети предвид от въззивния съд по съображения за възможна заинтересованост на свидетеля и за противоречие на показанията с категоричното заключение на съдебномедицинската експертиза за липса на предпазен колан. Заключението на съдебномедицинската експертиза е обсъдено самостоятелно и във връзка с останалите относими доказателства по делото, като в резултат на неговата преценка въззивният съд е приел за безспорно установено, че към момента на настъпване на произшествието Г. М. не е бил обезопасен с предпазен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът. Обстоятелството, че Г. М. е пътувал без поставен предпазен колан, е съобразено от съда при произнасяне по възражението на ответника за принос на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е отчетено и това, че приносът не се обхваща от задължителната сила на присъдата срещу водача А. К.. В съответствие с изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд е изложил към решението си мотиви, от които е видно, че за да се произнесе по исковите претенции, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, преценил ги е поотделно и във взаимната им връзка и в резултат на тази преценка е формирал свои собствени изводи относно релевантните за спора факти и основателността на всяка от претенциите. В мотивите съдът е разгледал всички възражения и доводи на страните, като е изложил конкретни съображения кои от тях намира за основателни и кои - за неоснователни. Процедирайки по този начин, въззивният съд не е разрешил поставените от касаторите процесуалноправни въпроси в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС - задължителна и казуална, за задълженията на въззивния съд като втора инстанция по съществото на правния спор, а е постановил решението си в съответствие с нея. Поради изложеното не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси, които - видно от аргументацията в изложението, не са провокирани от необсъждане на конкретни доказателства, доводи и възражения, а са зададени поради несъгласие с изводите, направени от въззивния съд вследствие преценката на фактите и доказателствата по делото. В стадия на производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите в обжалваното въззивно решение са правилни - обосновани и законосъобразни, което изключва възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по съображения за неправилна преценка на доказателствата (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Вторият въпрос - дали въззивният съд е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, когато то противоречи на другите доказателства по делото, няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. Въпросът възпроизвежда оплакването от касационната жалба, че въззивният съд неправилно е кредитирал заключението на съдебномедицинската експертиза за неизползване на предпазен колан от починалия Г. М., което не се базира на лични впечатления на вещото лице от състоянието на пострадалия непосредствено след произшествието и противоречи на останалите доказателства по делото - в частност на показанията на свидетеля И. П. и на приобщените доказателства от досъдебното и от наказателното производство срещу виновния водач. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд не е констатирал противоречие на заключението, изготвено от вещо лице със специалност съдебна медицина, с други събрани по надлежния процесуален ред доказателства, а е възприел заключението след преценка, че съдържащите се в него констатации са обосновани и почиват на обективни данни в медицинската документация по случая. Въз основа на заключението, като е взел предвид установените от автотехническата експертиза механизъм на настъпване на произшествието и начин на увреждане на пострадалия, въззивният съд е формирал решаващия си извод за съществуваща причинно - следствена връзка между настъпилата смърт на Г. М. и липсата на поставен от последния предпазен колан, а оттук - и за основателност на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия. Възприемането на заключението на съдебномедицинската експертиза не е безкритично, а е резултат от извършена съобразно изискването на чл. 202 ГПК преценка, чиято правилност не подлежи на проверка в селективния стадий на касационното обжалване. Дори да се приеме, че въпросът удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, даденото от въззивния съд разрешение напълно съответства на посочената от касаторите практика на ВКС относно правомощията на съда при оценката на експертно заключение (решение № 118/20.02.206 г. по гр. д. № 1349/2025 г. на ІV г. о., решение № 2/12.01.2026 г. по т. д. № 1241/2024 г. на ІІ т. о., решение № 784/29.12.2025 г. по гр. д. № 1985/2025 г. на ІV г. о.). Формулираният в т. 4 въпрос за задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да приложи критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД е от значение за изхода на спора по предявените от касаторите В. М. и Н. М. преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ. Касационно обжалване по този въпрос обаче не следва да се допуска, тъй като той е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС по приложение на чл. 52 ЗЗД, в т. ч. и посочената от касаторите (решение № 147/06.03.2024 г. по гр. д. № 1231/2023 г. на ІV г. о., решение № 26/19.01.2026 г. по гр. д. № 1940/2023 г. на ІV г. о.), както и на задължителната съдебна практика в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС (ППВС № 4/68 г.). За да се произнесе по справедливия размер на обезщетението, което се дължи на двамата ищци - родители на пострадалия, въззивният съд е съобразил задължителните указания в ППВС № 4/68 г., според които при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите; Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението; В случаите на смърт от значение за размера на обезщетението са и възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, отношенията между пострадалия и лицето, което търси обезщетение. В съответствие с тези указания при определяне на обезщетенията въззивният съд е взел предвид установените от доказателствата по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД в конкретния случай - възраст на пострадалия (22 г.), обстоятелства, при които е причинена смъртта му (внезапно и по особено болезнен начин), изключително тежко и шокиращо отражение на внезапната му смърт върху психоемоционалната сфера на двамата родители, които са лишени завинаги от връзката с детето си, близки и топли отношения между родителите и починалия им син, тежест на понесените морални болки и страдания. След съвкупна преценка на всички правнорелевантни факти и като е отчел обществено - икономическите условия в страната по време на проявление на вредите, въззивният съд се е произнесъл, че справедливият размер на обезщетението е 160 000 лв. за всеки родител, от които ответникът - застраховател е изплатил доброволно по 100 000 лв. Отхвърлянето на исковете до пълните претендирани размери от 200 000 лв. не е обусловено от несъобразяване на критерии по чл. 52 ЗЗД, а произтича от изводите на съда за доказан принос на пострадалия, съставляващ основание за намаляване на дължимото обезщетение с 25 %, и за отсъствие на предпоставки за присъждане на обезщетения в по-голям размер от определения по справедливост. От значение за изхода на спора по предявените от касаторите В. М. и Н. М. искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е и поставеният пети въпрос дали непоставянето на предпазен колан от пострадалия е достатъчно, за да обуслови наличието на принос за настъпване на смъртта и намаляване на дължимото от застрахователя обезщетение. Въпросът е зададен некоректно, тъй като изводът на въззивния съд за наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е мотивиран единствено с факта, че пострадалият не е използвал предпазен колан, а е основан на заключението на съдебномедицинската експертиза, според което липсата на предпазен колан е способствала и улеснила настъпването на смъртта на Г. М., позволявайки свободна ротация на тялото му вътре в купето на автомобила. В заключението е посочено, че непосредствената причина за смъртта е получената при стълкновението между автомобилите тежка черепномозъчна травма, довела до развитие на мозъчен оток с вклиняване, и разстройство на функцията на дишането и сърдечната дейност, довело до остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност; Тежката гръдна травма се дължи на удар на тялото в облегалката на предната седалка, а травмата на главата е резултат от рязко ударно въздействие в горния край на облегалката, като този механизъм на увреждане се реализира при свободно придвижване на тялото в момента на удара. Вещото лице е изразило категорично мнение, че ако към момента на сблъсъка между двата автомобила пострадалият е бил с предпазен колан, не би било възможно да получи тежките увреждания в областта на гръдния кош и на главата, от които по-късно е настъпила смъртта му, а при изслушването в открито заседание е потвърдило, че коланът е щял да предотврати настъпването на конкретните несъвместими с живота тежки травми. Констатацията, че пострадалият не е имал поставен предпазен колан, е аргументирана и с отсъствието на данни в медицинската документация за установени по трупа контактни увреждания от действието на колан. Предвид категоричното експертно становище въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля И. П., че всички пътници на задната седалка в автомобила са били с предпазни колани, и е приел, че пострадалият Г. М. е нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП като не е използвал предпазен колан и е допринесъл за собствената си смърт в степен 25 %. С оглед изложените от въззивния съд мотиви не може да се приеме, че въпросът за приноса на пострадалия е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, част от която е посочена в изложението (решение № 160/15.10.2024 г. по т. д. № 1946/2023 г. на І т. о., решение № 504/29.07.2024 г. по гр. д. № 1455/2023 г. на ІІІ г. о., решение № 114/17.07.2024 г. по т. д. № 437/2023 г. на І т. о.). Произнасянето на въззивния съд относно наличието на принос е в съответствие с практиката на ВКС, според която за да се признае принос на пострадалия в хипотезата на непоставен предпазен колан, не е достатъчно само нарушението на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, а трябва да е доказано по несъмнен начин, че неползването на предпазен колан обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат и/или за обема на вредите. Предвид изложеното, касационно обжалване по обсъждания въпрос не следва да се допуска. Последният въпрос от изложението е от значение за постановения с обжалваното решение правен резултат по исковете, поддържани от наследниците на починалите в хода на процеса ищци Г. М. Х. и Г. П. В. - дядо и баба на починалия Г. Н. М.. Отхвърлянето на исковете е обусловено от решаващия извод на въззивния съд, че двамата първоначални ищци не са провели пълно и главно доказване на активната си материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния внук съобразно критериите, възприети в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Въззивният съд е достигнал до този извод след преценка на свидетелските показания по делото, разкриващи отношения между починалия и неговите баба и дядо. От свидетелските показания съдът не е установил обстоятелства или житейски ситуации, сочещи на създадена особено близка привързаност между внука и неговите баба и дядо, налагаща изключение от правилото, че право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт имат само лицата от най-близкия семеен и родствен кръг на починалия. Приел е, че са доказани традиционни за българското общество отношения между починалия и неговите възходящи роднини, които не легитимират бабата и дядото да получат търсеното обезщетение. Разрешението на въпроса дали двамата ищци са активно материалноправно легитимирани да получат претендираното с отхвърлените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение е съобразено с постановките в цитираното тълкувателно решение, а също и с цитираната в мотивите към обжалваното решение каузална практика на ВКС, формирана след неговото приемане, и няма основание въззивното решение да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 773/2026 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 620 от 14.05.2026 г., постановено по в. гр. д. № 773/2026 г. на Апелативен съд - София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Други данни

В регистъра от
18.11.2026
Последно в регистъра
18.11.2026