Решение · № 714 · дело 2238/2025
Акт
- Вид на акта
- Решение
- Номер
- 714
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 2238/2025
- Вид на делото
- гр.д.
- Отделение ?
- Първо гражданско отделение
Текст на акта
РЕШЕНИЕ № 714 Гр. София, 17.11.2026г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№2238/25г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Г. П. от АК-Русе, срещу решение №135 от 25.03.2025г., постановено по в.гр.д.№84/2025г. на Русенския окръжен съд. Състав на Русенския окръжен съд е потвърдил решение № 1628 от 29.11.2024г., постановено по гр.дело № 1518/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е бил уважен предявеният срещу М. Д. Г. отрицателен установителен иск от Д. Б. Д. и К. Т. Д., че ответницата не е собственик на 336/1010 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място] по [улица], както и е бил отменен издаденият на 05.03.2024 г. в нейна полза нотариален акт за собственост от Нотариус рег. № 412 на НтК, с който е била призната за собственик на 336/1010ид.ч. от поземления имот. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като за ищците не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.Моли съда да обезсили обжалваното въззивно решение и прекрати производството по делото. В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по касация Д. Д. и К. Д., в който се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и правилност на обжалваното въззивно решение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че ищците Д. Б. Д. и К. Т. Д., които са сключили граждански брак от 08.10.1972г., са придобили в режим на съпружеска имуществена общност, по силата на влязло в сила на 12.08.2013г. постановление за възлагане на имот на ЧСИ рег.№ 760 на КЧСИ по изп.дело № 816/2012г., по което длъжник е била ответницата, а впоследствие и по покупко-продажба от 27.06.2019г., припадащите се общо 618/1010 ид.части от земята на 6 броя самостоятелни промишлени сгради, построени в процесния имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], пет от които изцяло тяхно притежание, а от шестата / с идентификатор ***/ те имат 1/2 ид.част.Съсобственик на последната постройка се явява лицето Ц. Д. Г., син на М. Г., който притежава 54/1010 ид.части от земята. Собственик на останалите 327.60/1010 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***по реституция е лицето А. Г. Д., починал на 20.12.1993г., наследен от своята съпруга /починала на 21.11.2012 г./ и от сина им Г. А. Д..Последният притежава по наследство от двамата родители и намираща се там четириетажна масивна производствена сграда, според АДС № 7551/ 29.10.1981 г. от 289 кв.м. Прието е още, че между страните няма разногласие по въпроса, че в случая за процесния имот е налице „хоризонтална етажна собственост“, тъй като в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици, поради което, съгласно чл.38,ал.1 от ЗС, земята представлява обща част и няма самостоятелно юридическо съществуване. На 08.02.2023 г. с нот.акт № 17, том І, дело № 15 на Нотариус рег.№ 762 на НтК, с вх.№ 1231 от същата дата на СВ-РРС, М. Д. Г. била призната за собственик по давностно владение на трафопост, явяващ се самостоятелен обект на две нива в сграда с идентификатор ***, с площи на нивата от 21.85 кв.м и 34.38 кв.м. На 05.03.2024г. М. Д. Г. се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, по силата на който била призната за собственик по давностно владение на недвижим имот, съставляващ 336/1010 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***и административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 1010 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана.Преди това, на 20.12.2023 г. с нот.акт № 64 , том ІІ, дело № 232 на Нотариус рег.№ 762 на НтК, с вх.рег.№ 15912 от същата дата на СВ-РРС, ответницата била призната за собственик по давностно владение на сграда с идентификатор ***, върната по реституция на А. Г. Д., записана с площ от 336кв.м. Въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че събраните в хода на производството гласни доказателства не установяват М. Г. да е упражнявала фактическата власт върху реална част от поземления имот, необезпокоявано в продължение на десет години, за да придобие по давност идеална част от него.При хоризонталната етажна собственост е налице неделимост на земята като принадлежност към сградата, поради което тя не може да се придобива по давност, респективно е неделима /обща/ част по предназначение си и за нея е недопустима делба / т.1 б.“д“ на ППВС № 2/1982 г./.Тя следва да остане прилежаща част на всеки един от застроените обекти, респективно не може да бъде придобита по давност. Поради основателност на предявения главен иск следва, че съставеният нотариален акт за собственост на недвижим имот, по силата на който М. Д. Г. е била призната за собственик по давностно владение на 336/1010 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***, следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал. 2 от ГПК. С постановеното определение №2569/15.05.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, тъй като касационната инстанция е приела, че е налице вероятност да е процесуално недопустимо. Според мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес.Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че ищците са собственици на шест промишлени сгради, които са изградени в ПИ с идентификатор ***., който се намира в [населено място], [улица], ведно с припадащите се идеални части от дворното място, които са 618/1010ид.ч.Третите за процеса лица А. Д. и Ц. Г. притежават собствеността върху останалите сгради, построени в дворното място, както и идеални части от дворното място, които са 327.6/1010ид.ч. за първи, съотв.54/1010ид.ч. за втория.Ответницата М. Г. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на 05.03.2024г., който я признава за собственик на 336/1010ид.ч. от дворното място.Навеждат се доводи, че ответницата никога не е упражнявала владение върху дворното място, което е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС, с издадения в нейна полза нотариален акт се засяга правото на собственост на ищците върху това място, което обосновава правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на посочените идеални части. С отговора на исковата молба са представени доказателства, че в полза на ищцата са били издадени два констативни нотариални акта, които я признават за собственик на сграда с площ от 336кв.м. и трафопост, разположени в ПИ с идентификатор ***.Същите са издадени през 2023г., а нотариалният акт, който я признава за собственик на 336/1010кв.м.ид.ч. от този поземлен имот, е издаден през 2024г. Както бе посочено по-горе ищецът следва да докаже интереса си от предявяване на отрицателен установителен иск.В случая се установява, че собствеността върху съответна идеална част от ПИ с идентификатор ***е функция на притежанието в изключителна собственост на сгради, които са изградени в него.И двете страни по спора се легитимират като собственици на отделни сгради, признатите на ищцата 336/1010кв.м.ид.ч. от дворното място не засягат правата на ищците, тъй като сборът на идеалните части на ищеца и ответника е по-малък от единица, което означава, че заявените от тях права могат да съществуват едновременно, без да се изключват взаимно. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищците не са доказали правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.Въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение, следва да бъдат обезсилени, тъй като са се произнесли по същество по недопустима претенция, а производството по делото следва да бъде прекратено. В полза на касатора следва да се присъдят направените пред трите инстанции разноски, които се изразяват в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Предвид горното, съдът РЕШИ : ОБЕЗСИЛВА решение №135 от 25.03.2025г., постановено по в.гр.д.№84/2025г. на Русенския окръжен съд, както и потвърденото с него решение № 1628 от 29.11.2024г., постановено по гр.дело № 1518/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, като прекратява производството по делото. ОСЪЖДА Д. Б. Д. и К. Т. Д. да заплатят на М. Д. Г. сумата от 5338.9евро, представляваща направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Други данни
- В регистъра от
- 18.11.2026
- Последно в регистъра
- 18.11.2026