Определение · № 3203 · дело 1433/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 3203
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 1433/2026
- Вид на делото
- т.д.
- Отделение ?
- Първо търговско отделение
Текст на акта
7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3203 гр. София,17.11.2026г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 1433 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. . Постъпила е касационна жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД срещу решение №541 от 28.04.2026г. по в.гр.д. №2431/2025г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 4584 от 13.07.2025г. по гр.д. № 51/2024г. на Софийски градски съд, ГО, I-19 състав, касаторът е осъден да заплати на Д. Г. Г. на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 11 764,83 евро (равняващи се на 23 010 лв.) - застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по сключен договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица №93002310027723/12.06.2023г., по застраховка „Каско на МПС“, относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел CLS 350 CDI 4 MATIK, рег. № СВ 0775 МС, за настъпило на 30.08.2023г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2023г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Твърди, че е неправилен изводът на въззивния съд, според който с приемането на частичното плащане на застрахователната премия застрахователят е признал, че договорът е влязъл в сила. Изложил е аргументи, че в т.17 от Общите условия по застраховка „Каско” е изрично посочено, че договорът влиза в сила след предоставянето на вещта за оглед и заснемане. Навел е доводи, че извършването на оглед и заснемане е способ за установяване на действителното състояние на превозното средство към момента на сключване на договора, въз основа на който застрахователят преценява наличието на предходни увреждания, степента на риска и обема на застрахователното покритие. Твърди, че при липса на такъв оглед е обективно невъзможно да се установи дали уврежданията, за които впоследствие се претендира обезщетение, не са съществували преди сключването на договора. Оспорва становището на решаващия съд, че застрахователят следва да носи последиците от липсата на оглед, независимо че същият е бил уговорен като предпоставка за възникване на застрахователното покритие. С оглед на горното оспорва като неправилен извода за наличие на застрахователно правоотношение. Счита, че не е установена по безспорен начин причинната връзка между всички претендирани щети и процесното ПТП. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поддържа, че съдът се е произнесъл по следния въпрос, обусловил изхода на спора: Представлява ли неизпълнението на договорно задължение за предоставяне на застрахованото МПС за първоначален оглед и заснемане обстоятелство, което е значително с оглед интереса на застрахователя, когато поради липсата на такъв оглед се създава невъзможност или съществено затруднение за установяване на действителното състояние на вещта към момента на сключване на договора, на предходни увреждания, както и на причинната връзка между заявеното застрахователно събитие и всички претендирани вреди?“ Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Ответникът Д. Г. Г. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита жалбата за неоснователна, а въззивното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е установил, че на 12.06.2023г. между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, с период на застрахователно покритие от 13.06.2023г. до 12.06.2024г., обективиран в застрахователна полица № 9300231002773, за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел СLC 350 CDI 4 MATIK, рег. № СВ 0775 МС, със застрахователна сума от 33 000 лв. Уговорена е застрахователна премия в размер на 1 661,12 лв., която била разсрочена на 4 вноски, първата от които в размер на 435,70 лв., а останалите – в размер на 415,14 лв. всяка. Констатирал е, че ищецът е внесъл на 12.06.2023г. първата разсрочена вноска от застрахователната премия, а останалите са внесени на 01.09.2023г. Отчел е, че в т.10 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства е предвидено, че застрахователният договор влиза в сила в часа и деня, посочени в полицата за начало на застраховката, при условие, че е платена застрахователната премия или първа вноска от нея, при договорено разсрочено плащане и са изпълнени изискванията за оглед и заснемане. В т.17 е предвидено, че застрахователният договор влиза в сила след оглед и заснемане на предложеното за застраховане МПС, които се извършват в оторизирани пунктове на застрахователя, за което се съставя талон за оглед, подписан от страните. В т.28 са предвидени основанията, при които застрахователят не дължи плащане на обезщетение, сред които са МПС да не е преминало оглед и заснемане в оторизираните пунктове на застрахователя и/или необезопасено, съгласно изискванията на застрахователя МПС. Установил е, че във връзка с настъпилото ПТП при ответника е образувана щета № 5002-1201-23-450882/1. Отчел е, че с писмо вх. № 8063/19.09.2023г. ищецът е отправил до ответника искане за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП. Обсъдил е свидетелските показания на Т. Д. К. относно механизма на ПТП и обстоятелството, че след настъпването му е изготвен снимков материал, изготвен от вещо лице на застрахователя. Относно правното значение на изискването за извършване на оглед и заснемане въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решение № 147 от 06.02.2017г. по т.д. № 2481/2015 г. на ВКС, II т.о., съгласно която неизпълнението на предвиденото в застрахователния договор задължение за представяне на автомобила за първоначален оглед и заснемане не препятства влизането му в сила, когато дължимата застрахователна премия или първата вноска от нея е надлежно заплатена и приета от застрахователя. Приел е, че с оглед дефинитивното определение на застрахователния договор в чл.183, ал.1 от КЗ /отм./ - чл.343, ал.1 от КЗ, уговорката, обвързваща действието на договора с изпълнението на посочените задължения, няма характер на отлагателно условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, поради което неизпълнението им е ирелевантно за момента на влизане в сила на застрахователния договор. Същевременно е отчел, че непредставянето на автомобила за оглед и заснемане би могло да има значение за обема на застрахователната отговорност, доколкото е установена причинна връзка между това неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, размера на причинените вреди или възможността за тяхното установяване. Въз основа на изложеното въззивният съд е достигнал до извода, че неизпълнението на задължението за първоначален оглед и заснемане само по себе си не обуславя невлизане в сила на застрахователния договор, нито представлява самостоятелно и достатъчно основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Обсъждайки довода на застрахователя, че неизпълнението на задължението за първоначален оглед и заснемане съставлява основание за отказ по т.28 от Общите условия, съставът на САС е посочил, че релевантно за отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е не всяко неизпълнение на договорно задължение, а само това, което е значително с оглед интереса на застрахователя, като е въведено и изискването това неизпълнение да е довело до настъпване на застрахователното събитие. Решаващият съд е установил, че произшествието е настъпило вследствие на движение с несъобразена с пътните условия скорост, довело до загуба на контрол над автомобила и сблъсък с крайпътно дърво. Приел е, че по делото липсват доказателства за причинна връзка между неизпълнението на задължението за първоначален оглед и заснемане и настъпването на ПТП, както и че изпълнението на това задължение не би предотвратило реализирането на застрахователното събитие. Поради това е достигнал до извода, че дори неизпълнението да е съществено с оглед интереса на застрахователя, при липса на необходимата причинна връзка то не поражда право на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. С оглед наличието на валидно и действащо застрахователно правоотношение, настъпването на покрит застрахователен риск и надлежното изпълнение на задълженията на застрахования във връзка с уведомяването за събитието, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 405, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1 т.1 - т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора въпрос относно значимостта на неизпълнението на договорното задължение за предоставяне на застрахованото МПС за първоначален оглед и заснемане, е свързан с предмета на спора, доколкото въззивният съд го е обсъждал с оглед довода, че неизпълнението на това задължение е пречка за възникването на застрахователно правоотношение и евентуално, че неизпълнението съставлява основание за застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение. По отношение на този въпрос обаче не е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не е посочена задължителна практика на ВКС, в противоречие с която са изводите на въззивния съд. Следва да се отбележи, че въззивният съд е съобразил служебно известната практика на ВКС, обективирана в решение № 49 от 29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, I т.о., решение № 77 от 16.07.2015г. по т.д. №1048/2014г. на ВКС, ІI т.о., решение № 124 от 4.08.2015г. по т.д. №440/2014г. на ВКС, I т.о., решение № 167 от 07.02.2017г. по т.д. №1655/2015г. на ВКС, II т.о., решение № 50129 от 23.11.2023г. по т.д. №1553/2022г. на ВКС, І т.о., решение № 105 от 10.04.2025г. по т.д. №440/2024г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 305 от 03.11.2025г. по т.д. №1604/2024г. на ВКС, II т.о. и др., според която приложението на чл.211, т.2 от КЗ /отм./, понастоящем чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, е обусловено от установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение по застрахователния договор като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него; приложението на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ предпоставя застрахованият да не е изпълнил свое задължение, предвидено в закона или в застрахователния договор като значително с оглед интереса на застрахователя, и това неизпълнение да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие. В решение №17 от 02.06.2020г. по т.д. №656/2019г. на ВКС, І т. о. е дадено разрешението, че следва да се прецени доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор, риск и доколкото не се обоснове наличието на такъв да се прецени осъществено ли е основанието за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл.408, ал.1, т.3 от КЗ. В решение №286 от 2.11.2026г. по т. д. №155/2026г. на ВКС, ТК, I т. о., след обобщаване на формираната практика по поставения правен въпрос, е даден отговор, че при релевирано възражение по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят е необходимо да проведе пълно главно доказване на причинно - следствена връзка между поведението на застрахования /неизпълнение на задължения по застрахователния договор/ по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие. Софийски апелативен съд е приел, че в случая задължението на застрахования да предостави застрахованото МПС за оглед и заснемане в оторизиран от застрахователя сервиз е предвидено в общите условия на застрахователя, поради което и на основание чл.348, ал.1 от КЗ същите са неразделна част от застрахователния договор. Приел е, че релевантно за отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е не всяко неизпълнение на договорно задължение, а само това, което е значително с оглед интереса на застрахователя, а разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ въвежда и изискването това неизпълнение да е довело до настъпването на застрахователното събитие. Решаващият съд е отчел, че по делото не са ангажирани доказателства относно наличието на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на договорното задължение на ищеца застрахованото МПС да премине оглед и заснемане в оторизиран пункт на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, нито такъв извод може да се изведе по емпиричен път - че при изпълнение на това задължение не би се стигнало до реализиране на застрахователното събитие. Мотивирал е, че при липсата на посочената причинно - следствена връзка застрахователят не може да откаже плащане на застрахователното обезщетение. Приетото от въззивния съд разрешение не противоречи на постоянната практика, формирана с цитираните решения по чл.290 от ГПК. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, изключва и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Касаторът се позовава на предпоставката по чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК само бланкетно, без да я аргументира отделно от касационните си доводи и поставения правен въпрос. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 евро. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд . О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №541 от 28.04.2026г. по в.гр.д.№2431/2025г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав. ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Д. Г. Г., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], ул. „проф. К. М.“ №10А, вх.Б, ет.3, ап.11, сумата от 1 600 евро /хиляда и шестстотин евро/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026