Определение · № 3204 · дело 1841/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 3204
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 1841/2026
- Вид на делото
- т.д.
- Отделение ?
- Второ търговско отделение
Текст на акта
4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3204 [населено място], 17.11.2026 г. Върховният касационен съд на Република България Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1841/26г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение №178/15.04.26г. по в.т.д.№898/25 г. на Апелативен съд София в частта, с която, след частична отмяна на решение №1364/02.10.2025г. по т.д.№2528 по описа на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение –Света София“ЕООД на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сума в размeр на 43 875,69 евро /85 813,39 лв./, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2022 г. до 19.12.2024 г., начислена върху главница 292 677,60 лв., представляваща цена на извършена болнична медицинска помощ по клинични пътеки, съгласно договор № 22-2441/22.05.2028 г. и сумата 365,79 евро /715,42 лв./, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2022 г. до 19.12.2024 г., начислена върху главница от 2 440 лв. - цена на извършени амбулаторни процедури по договор от м.05.2018 г. за периода м.04.2019 г. - м.05.2019 г. В касационната жалба е наведено общо оплакване за неправилност на въззивното решение. Без да се излагат конкретни доводи в какво се състои този порок на съдебния акт /в касационната жалба е възпроизведено съдържанието на отговора на НЗОК срещу въззивната жалба на насрещната страна/, касаторът е поискал той да бъде отменен , а предявеният срещу касата иск да бъде отхвърлен. В писменото си изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се твърди,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по въпросите: 1.Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички заявени във въззивната жалба оплаквания на въззивника? и 2. На какви правни основания се е позовал апелативният съд за постановяването на решение №178/15.04.2026г.? Ответникът по касационната жалба „Многопрофилна болница за активно лечение – Света София“ЕООД не се е възползвала от правото си на отговор. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на апелативния съд е приел за установено,че с влязло в сила решение № 531/21.04.2023 г. по т.д.№1625/22 г. по описа на СГС в отношенията между ищеца и ответника със сила на пресъдено нещо е установено, че НЗОК дължи на болницата суми в размер на 292 677,60 лв. и 2 440 лв., представляващи цена на извършена болнична медицинска помощ по Договор № 22-2441/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г. и цена на извършени амбулаторни процедури по Договор за извършване на амбулаторни процедури № 22- 6974, сключен м. 05.2018 г. за периода м. 04 – м. 05.2019 г. Съобразил е,че в мотивите на това решение е прието, че изискуемостта на тези главни вземания е настъпила на 01.01.2020г. Приел е,че е налице формирана сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена от съда, на основание чл. 297 от ГПК, поради което е извел,че след 01.01.2020г. ответникът е изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде канен допълнително след това. Евентуално е допълнил,че дори да е била необходима такава покана по смисъла на чл. 84 ал. 2 ЗЗД, такава функция изпълнява предявяването на исковата молба за заплащане на главниците, каквато ищецът е подал на 01.09.2022г. и въз основа на нея е образувано т.д. № 1625/2022 г. по описа на СГС. По тези съображения е заключил,че за претендирания период от 01.09.2022 г. до 19.12.2024 г. ответникът дължи обезщетение за забава. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е намерено за неоснователно, по съображения, че приложимата към случая, съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, кратка тригодишна давност за погасяване на вземанията за лихва за периода 01.09.2022 г.- 19.12.2024 г. не е била изтекла към датата на подаването на исковата молба по настоящото дело – 19.12.2024г. , а като е отхвърлил исковете за обезщетение за забавено изпълнение, въпреки тяхната доказаност по основание и в размери, установени по реда на чл. 162 ГПК, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от въззивния съд, на основание чл.271 ал.1 изр. първо ГПК, като исковете бъдат уважени така, както са предявени. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд решение. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите , свързани с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. От поставените в изложението на касатора два въпроса нито един не отговаря на общото изискване за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.1 ГПК. Първият от тях е абсолютно неотносим, доколкото визира несъобразено от въззивния състав „оплакване на въззивника“, който е насрещната по спора страна - „МБАЛ Света София“ЕООД и поради това касаторът няма правен интерес да се позовава на евентуално допуснато такова нарушение на процесуалните й права /независимо от факта,че такива и не се конкретизират/. Вторият въпрос е по правилността на въззивното решение. Наред с това касаторът се позовава само бланкетно на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /дори цитирайки неотносимата към твърдението му за противоречие с практиката на ВКС разпоредба на чл.280 ал.1 т.2 предл.1 ГПК/, без да сочи конкретни решения на касационната инстанция, в противоречие с които да се е произнесъл по обуславящ крайния изход на спора начин въззивният съд. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №178/15.04.26г. по в.т.д.№898/25 г. на Апелативен съд София в частта, с която, след частична отмяна на решение №1364/02.10.2025г. по т.д.№2528 по описа на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение –Света София“ЕООД на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сума в размeр на 43 875,69 евро /85 813,39 лв./, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2022 г. до 19.12.2024 г., начислена върху главница 292 677,60 лв., представляваща цена на извършена болнична медицинска помощ по клинични пътеки, съгласно договор № 22-2441/22.05.2028 г. и сумата 365,79 евро /715,42 лв./, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2022 г. до 19.12.2024 г., начислена върху главница от 2 440 лв. - цена на извършени амбулаторни процедури по договор от м.05.2018 г. за периода м.04.2019 г. - м.05.2019 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 18.11.2026
- Последно в регистъра
- 18.11.2026