Определение · № 5623 · дело 3143/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 5623
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 3143/2026
- Вид на делото
- гр.д.
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5623 гр. София, 18.11.2026 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков ЧЛЕНОВЕ: 1. Десислава Попколева 2.Борис Д. Илиев при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№3143 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ПРБ и Б. В. З. против решение № 75/20.04.2026 г., постановено по в.гр.д.№ 90/2026 г. от АС – Пловдив, І-ви състав. Б. З. оспорва жалбата на ПРБ, с писмен отговор. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е приел за основателен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 35790,43 евро /равностойни на 70 000 лева/. Съдът е приел, че наказателното производство спрямо З. е продължило от задържането му на 09.10.2012г. до 17.07.2024г., когато е влязла в сила оправдателната за него присъда, или за период от 11 години, 9 месеца и 8 дни. Повдигнатото обвинение спрямо ищеца е за четири продължавани престъпления, всяко от които тежко по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК с предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, най-тежко наказуемото от които по чл.255,ал.3 от НК с предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, пред угрозата от налагане на каквото е нормално тревогите и притесненията да са с по-голям интензитет. По обвинението в извършване на престъплението по чл.255,ал.3 от НК наказателното производство се е развило и в съдебната му на две инстанции фаза, като следва да се има предвид, че още на първа инстанция е бил оправдан. Обвинението за другите три престъпления е протекло само на досъдебната фаза за по-кратък период от 4 години, 6 месеца и 9 дни, но за тях трикратно е бил внасян обвинителен акт в съда, какъвто за престъплението по чл.255,ал.3 от НК е бил внасян общо седем пъти, по последният от които е постановена и оправдателната присъда, което сочи на значителен интензитет на негативните преживявания при всяко повдигнато пред съда обвинение. З. е бил задържан от полицията за срок от 24 часа на 09.10.2012г., впоследствие с прокурорско постановление за срок от 72 часа, а с определение от 13.10.2012г. му е наложена от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „парична гаранция“ с влязло в сила на 18.12.2012г. определение от 11.12.2012г., при което е бил задържан общо за 2 месеца и 9 дни, по който начин са били ограничени правото му на лична свобода и неприкосновеност, правото на свободно придвижване и правото на труд, което несъмнено се е отразило съществено негативно на неговата психика. Правото му на свободно движение е било ограничено и посредством наложената мярка „забрана за напускане на пределите на страната“, с която е следвало да съобразява поведението си. Не са налице доказателства за възникнала по време на действието й реална необходимост З. да напусне пределите на страната и отказ на наблюдаващия прокурор да разреши такова, което да е оказало негативно психо-емоционално въздействие върху същия. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е отчел обстоятелството, че към датата на задържането му ищецът е бил на 38 годишна активна възраст и е упражнявал професията на адвокат, свързана със защитата на правата и законните интересите на гражданите и юридическите лица при спазване на върховенството на закона и съдействие за правилното му прилагане, налагаща високи етични изисквания и стандарт, при което третирането му като закононарушител е довело до засягане в значителна степен на честта и достойнството, а наказателното му преследване е било съпътствано и с несигурност и безпокойство относно бъдещото му професионално развитие, с оглед възможността при евентуално осъждане да бъде лишен от правото да упражнява професията си. Макар и да не е имал досег в лично качество с правоохранителните органи до този момент, предвид представеното свидетелство за съдимост, като юрист той е бил наясно с фазите и процедурите на водения процес, при което контактът му със съответно провеждащите го органи и участието му в извършваните процесуални действия не е било свързано с онова притеснение и несигурност, изпитвано от лице, което никога не е присъствало и е в неведение за начина на работа на подобни институции и начина, по който протичат подобни производства. През време на неговото задържане З. не е могъл да практикува. Задържането му е станало и обществено достояние, видно от представените медийни публикации, в които е посочен поименно като участник в престъпна схема и е акцентирано на качеството му на адвокат, което несъмнено е засилило неговите негативни преживявания. Горните обстоятелства са довели съда до извод за присъждане на обезщетението в посочения от съда размер. В изложението на касационните основания и към двете касационни жалби се сочат въпроси, свързан с приложението на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, основен при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, за осъществената защита по подадената от касатора ПРБ касационна жалба, съобразен с обема на осъществената защита /отговор на касационна жалба/, както и сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото, предвид ограничаването на спора до размера на обезщетението за неимуществени вреди. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75/20.04.2026 г., постановено по в.гр.д.№ 90/2026 г. от АС – Пловдив, І-ви състав. ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на адв. Т. Н. Й. от АК – Пловдив сумата 300 /триста/ евро, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38 ЗА. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026