Определение · № 5620 · дело 3272/2026

18 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
5620

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
3272/2026
Вид на делото
гр.д.

Текст на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5620 гр. София, 18.11.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.11.2026г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА БОРИС Д. ИЛИЕВ разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №3272 по описа на съда за 2026г. и взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на "Марица олио“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му адв. М. М., против Решение №135 от 02.04.2026г., постановено по в.гр.д. №145/2026 г. по описа на Окръжен съд- Плевен, с което е било потвърдено Решение № 1967 от 14.12.2025г. по гр. д. №4742/2025г. по описа на Районен съд- Плевен, с което е прогласена за нищожна на основание чл. 74, ал. 4 от КТ във връзка с чл. 124 ГПК и чл. 70, ал.5 КТ поради заобикаляне на закона клаузата за шестмесечен изпитателен срок, уговорена в полза на работодателя, съдържаща се в чл. 1 на трудов договор №17/15.04.2025г., сключен между В. Г. В., ЕГН [ЕГН], и „Марица олио“ АД, ЕИК[ЕИК]; признато е незаконно и отменено на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на В. Г. В., извършено на основание чл. 71, ал.1 КТ със Заповед №7/23.06.2025г. на изпълнителния директор на „Марица олио“ АД; възстановен е на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ В. Г. В., ЕГН [ЕГН], на заеманата от него преди уволнението длъжност „шлосер монтьор“ в „Марица олио“ АД, в база Я.-спомагателни звена; осъдено е „Марица олио“ АД да заплати на В. Г. В., ЕГН [ЕГН], на основание чл.225,ал.1 от КТ сумата от 1701,30 лв. представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 23.06.2025г. до 21.07.2025г., а на основание чл. 225,ал.2 от КТ- сумата от 2139 лв., представляваща обезщетение за разликата в получаваното трудово възнаграждение преди незаконното уволнение и получаваното след това по-ниско трудово възнаграждение по трудов договор №43/21.07.2025г. сключен с „Климсит“ ЕООД, за периода от 22.07.2025г. до 14.11.2025г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска- 31.07.2025г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска обезсилването му като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или отмяната му като неправилно и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, пр.2 от ГПК . Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея В. Г. В., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. П. К., с който се изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение, включително препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 15.08.2023г. между „Марини транспорт“ ООД, представлявано от управителя Г. С. М., и ищеца В. Г. В. е бил сключен трудов договор със срок за изпитване, съгласно който ищецът е приел да изпълнява длъжност „шлосер-монтьор“ в спомагателно звено в [населено място], с шестмесечен изпитателен срок, като е постъпил на работа на 16.08.2023г. С допълнително споразумение между страните от 01.10.2023г. трудовият договор е превърнат в безсрочен. На 10.04.2025г. В. Г. В. е подал молба да бъде освободен от заеманата от него длъжност, като със Заповед №11/16.04.2025г. на работодателя трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, считано от 16.04.2025г. На 16.04.2025 ищецът подал молба до „Марица олио“ АД да бъде приет на работа в дружеството на длъжност „шлосер-монтьор“. На 15.04.2025г. е бил сключен трудов договор №17/15.04.2025г. между „Марица олио“ АД, представлявано от изпълнителния директор Г. С. М., и В. Г. В., съгласно който ищецът е назначен на длъжност „шлосер-монтьор“ с работно място база Я.- спомагателни звена, с шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. Със Заповед №7/23.06.2025г. на изпълнителния директор на „Марица олио“ АД трудовото правоотношение с В. Г. В. е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ. Съдът е приел, че включената в сключения между страните трудов договор клауза по чл.70, ал.1 от КТ за шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя е нищожна поради заобикаляне на закона, тъй като целта на работодателя не е била да се изпита и установи професионалния опит и качеството на работа на работника, а да се използва института на трудов договор с изпитателен срок, за да се прекрати трудовия договор при облекчени за работодателя условия. Според съда в случая качествата на работника вече са били проверени и оценени от работодателя „Марица олио“ АД, който макар и различно юридическо лице, се представлява от същото физическо лице, което е представлявало и предишния работодател „Марини транспорт“ ООД, като двете дружества са свързани лица съгласно §1 от ДР на ТЗ и имат едно и също седалище и адрес на управление, а местоработата и заеманата от ищеца длъжност по двата трудови договора са едни и същи и трудовите функции са осъществявани на едно и също работно място, което е било едновременно работно място за работниците и служителите и от двете дружества. Въз основа на приетите по делото длъжностни характеристики за заеманата от ищеца длъжност „шлосер-монтьор“ в двете дружества съдът е установил, че основните трудови функции, включени в нея, са сходни- техническа поддръжка и превантивна дейност по поддръжка на машини, оборудване и съоръжения, поправка на повредени части, а въз основа на показанията на св. М. К. е приел, че полаганият труд е бил идентичен и докато двамата с ищеца са работили в „Марини транспорт“ ООД фактически са поправяли машини и съоръжения на „Марица олио“ АД. Отчетени са и показанията на св. Л. М., която е работила на ръководна длъжност в „Марица олио“ АД, съгласно които тя е осъществявала ръководство и надзор на работната площадка и върху служителите на „Марини транспорт“ ООД, вкл. е изисквала обяснения от ищеца, докато е бил в трудово правоотношение с посоченото дружество, за нарушения на трудовата дисциплина. Предвид горното съдът е приел, че са липсвали основания за включването на клауза за изпитателен срок в трудовия договор на ищеца с ответното дружество, тъй като той вече е показал пред работодателя си своите професионални качества и умения, а същата е недействителна съгласно чл. 74, ал.1, пр. 3 КТ поради заобикаляне на закона. Предвид недействителността на клаузата за срок за изпитване съдът е приел за незаконно извършеното на основание чл.71, ал.1 от КТ уволнение на ищеца, поради което е уважил и предявените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди, че въззивното решение е вероятно недопустимо- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК. В тази връзка излага доводи за нередовност на исковата молба, тъй като в нея липсвало ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Поддържа се и очевидна неправилност на решението като основание за допускане на касационно обжалване /чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК/. Обосновава и наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като излага доводи че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени от страните възражения, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като изложи съображенията си, поради които е направил своите крайни изводи? Твърди и че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като при постановяване на решението въззивният съд се е произнесъл по въпроса: При въведени от ищеца твърдения, че е налице трудов договор със срок за изпитване, който е сключен само формално с нов работодател с цел заобикаляне забраната на чл. 70, ал. 5 от КТ, следва ли съдът да извърши съпоставка между естеството на фактически осъществяваните трудови функции от работника в двете предприятия, за които се твърди, че всъщност представляват един работодател? Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същото не е вероятно нищожно, нито очевидно неправилно. Искането на касатора за допускането на касационното му обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК поради вероятната му недопустимост поради нередовности на исковата молба е неоснователно. В исковата молба ищецът е изложил по достатъчно ясен начин фактите, на които основава претенциите си, а именно, че е работил като „шлосер- монтьор“ в дружеството „Марини транспорт“ ООД, че по инициатива на работодателя е подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение, за да бъде назначен на същата дръжност в „Марица олио“ АД- дружество, представлявано от същото физическо лице; че включената в трудовия му договор с ответника клауза за срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на закона, тъй като годността му да изпълнява работата вече е била проверена; че при формално новия работодател, който е със същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление като предишния, работи на същата длъжност и на същото работно място, а длъжностните характеристики за двете длъжности са еднакви. Между така наведените твърдения и формулирания петитум за прогласяване на недействителността на клаузата за срок за изпитване в трудовия договор и за признаване на уволнението за незаконно липсва противоречие, поради което и не би могло да се приеме, че са били налице нередовности на исковата молба, налагащи оставянето й без движение, нито че правото на защита на ответното дружество е било нарушено. Ответникът е разполагал с възможност да вземе становище по така изложените от ищеца твърдения, както и по допълнително твърдените от него обстоятелства, както и да наведе съответните доводи срещу тях. Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Формулираният в тази връзка процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства е от значение за изхода на всеки правен спор, но не може да се приеме, че е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. В изпълнение на задълженията си да се произнесе по материалноправния спор, с който е бил сезиран, съобразно изложените във въззивната жалба доводи, въззивният съд е обсъдил последните, включително препращайки по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на първата инстанция, и е посочил защо не ги споделя. Правилността на фактическите и правните му изводи не е предмет на проверка в настоящото производство, а само при постановяване на касационно решение след евентуално допускане на касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1 или ал.2 от ГПК. Предвид горното и доколкото касаторът обосновава поставения от него правен въпрос с оплаквания за неправилност на въззивното решение, то касационно обжалване на решението във връзка със същия не може да се допусне. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Повдигнатият във връзка с посоченото основание правен въпрос не може да се приеме, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В практиката на ВКС /Решение № 160 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 4811/2014 г.; Решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2009 г.; Решение № 498 от 13.01.2012г. по гр. д. № 1561/2010 г.; Решение № 369 от 03.02.2014 г. по гр. д. № 3037/2013г.; Решение № 65 от 02.02.2026 г. по гр. д. № 2128/2025г.; Решение № 591 от 17.10.2025 г. по гр. д. № 31/2025г.; и др./ обобщено се приема, че при преценката за идентичност на трудовите задължения се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за съответната длъжност, от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера на възложената работа за длъжността. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му е недопустимо и същата клауза е недействителна. Установените в чл. 70, ал. 5 КТ в защита на работника изисквания изискват договор със срок за изпитване да не се сключва за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по друг трудов договор, тъй като работодателят вече е имал възможност да провери годността и качествата на работника и служителя. Така формираната практика се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване, което изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по поставения въпрос. Обжалваното въззивно решение е постановено в съотвествие със същата, тъй като въз основа на приетите по делото длъжностни характеристики и показанията на разпитания по делото св. М. К. съдът е приел, че със сключения с „Марица олио“ АД трудов договор ищецът е бил назначен на същата длъжност и му е било възложено изпълнението на същите трудови функции на същото работно място, каквито е изпълнявал и в „Марини транспорт“ ООД, както и че при положение, че законен представител и на двете дружества е едно и също лице, а ръководни служители на „Марица олио“ АД са упражнявали ръководство и надзор върху работата на ищеца, докато е бил в трудово правоотношение с „Марини транспорт“ ЕООД, то новият работодател е бил наясно с качествата и с годността му да изпълнява възложената му работа, което прави уговорката за изпитателен срок недействителна. По така изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по касационната жалба направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №135 от 02.04.2026г., постановено по в.гр.д. №145/2026 г. по описа на Окръжен съд- Плевен. ОСЪЖДА "Марица олио“ АД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. Г. В., ЕГН [ЕГН], сумата от 150 евро- разноски по делото. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026