Определение · № 3210 · дело 1246/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 3210
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 1246/2026
- Вид на делото
- т.д.
- Отделение ?
- Второ търговско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3210 Гр.София, 17.11. 2026 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д . № 1246/2026 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния пълномощник на АЛЕКС М 93 ЕООД, срещу решение № 50/17.02.2026 г. по т. д. № 615/2026 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 67 от 29.07.2025 г. по т. д. № 49/2024 г. на Хасковския окръжен съд е отхвърлен искът на касатора срещу ЗЪРНЕНИ ХРАНИ АД за заплащане на сумата 47 398.44 евро (92 703.29 лв.), представляваща цена на 228 897 кг. пшеница, реколта 2021 г., доставена на ответника от КММ В 30 ЕООД на 23.08.2021 г., на 24.08.2021 г. и на 07.09.2021 г., вземането за която е цедирано на АЛЕКС М 93 ЕООД с договор за цесия от 27.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 12.04.2024 г. В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила, материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, а именно: В нарушение на закона въззивният съд е приравнил липсата на осчетоводяване при ответника – купувач на факт, установяващ липсата на сделка; нарушил е правилата за доказване на отрицателни факти (а именно чрез система от положителни такива); не е разгледал доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като е игнорирал всички косвени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца; възприел е доказателствата превратно и е приложил избирателен подход при оценката им, в разрез с правилата на формалната логика. По подробно изложени съображения касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се моли да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като са формулирани следните въпроси: „1/. Допустимо ли е съдът да откаже да кредитира свидетелски показания единствено въз основа на предполагаема заинтересованост, без да установи конкретни факти, обуславяща такава?; 2/. Длъжен ли е съдът да направи задълбочена преценка на свидетелските показания и да съпостави казаното от свидетелите с другите доказателства по делото?; 3/. Допустимо ли е съдът при преценка дали е сключена търговска сделка между търговци да прилага единствено общото правило на чл. 8 ЗЗД относно съгласието, без да съобрази специалните разпоредби на Търговския закон, в това число възможността за мълчаливо съгласие по чл. 292 ТЗ при трайни търговски отношения?; 4/. Допустимо ли е съдът да извежда отрицателни фактически изводи („стоката не е предадена“) единствено от липсата на вътрешни частни документи на ответника, когато същият е длъжен да ги съставя и съхранява, при положение, че преобладаващата част от косвените доказателства (товарителници, пътни листове, лабораторни бележки, преки свидетелски показания) сочат обратното?“. Касаторът сочи и представя следните решения по чл. 290 ГПК, в противоречие с които счита, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 50052 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 2204/2022 г. на ВКС, III г. о., решение № 717 от 01.12.2025 г. по гр. д. № 183/2025 г. на ВКС, I г. о., решение № 86 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3260/2021 г. на ВКС, I г. о., - по първите два въпроса; решение № 523 от 20.10.2008 г. по т. д. № 274/2008 г. на ВКС, I т. о., - по третия въпрос, както и Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС – по четвъртия въпрос. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва основанията за допускане на решението до касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат по спора, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Според приложимата на основание чл. 288 ТЗ разпоредба на чл. 183 ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. В чл. 327, ал.1 ТЗ законодателят по отношение на търговските продажби е предвидил, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Изложеното сочи, че основателността на процесната искова претенция е обусловена от ангажирането на доказателства за сключен между страните договор в посочения по-горе смисъл, такива за изискуемостта на задължението за плащане на цената съобразно казаното в цитираната по-горе разпоредба на ТЗ, респ. от липсата на доказателства за извършване на същото. В случая с исковата молба е представен договор от 27.02.2024 г., с който цедентът КММ В 30 ЕООД прехвърля на ищеца по настоящото дело вземането си към „Зърнени храни“ АД в размер на 92 703, 29 лв., произтичащо от доставки на общо 228, 897 тона пшеница, реколта 2021 г., за които била издадена обща фактура № 2304 от 06.12.2023 г., а цесионерът се е задължил да му заплати сумата от 92 000 лв. (в решението са изложени подробни съображения за действителността на цесията). Основателността на предявения от цесионера иск е обусловена от това, дали неговият цедент има вземане към ответника по настоящото дело за 92 703, 29 лв., представляващи цената на доставени му на дати: 23 август, 24 август и 07 септември 2021 г. общо 228, 897 тона пшеница - реколта 2021 г., по сключен между тях договор за покупко-продажба. Във връзка с получаване отговор на този въпрос следва да се има предвид, че според чл. 8, ал. 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. При продажбата пък, както се каза и по-горе, продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. След съпоставката на така цитираните разпоредби следва извод, че за сключен между КММ В 30 ЕООД и ответното дружество договор за продажба следва да се говори при наличие на доказателства за съвпадение на изходящи от представляващите ги лица волеизявления за прехвърляне на собствеността върху 228, 897 тона пшеница реколта 2021 г. от страна на продавача и такова от купувача за плащане на цената за същата в размер на 92 703, 29 лв., т. е. по 405 лв. на тон. По делото писмени доказателства, установяващи изявления в този смисъл в момента на доставяне на спорните количества зърно в базата на ответника - купувач или в предходен период, с определяне срок на доставка на същото, липсват. Единственият документ, в който се съдържа информация за 228, 897 тона пшеница реколта 2021 г., цена от 405 лв. на тон и сумата от 92 703, 29 лв., е издадената - две години и 3 месеца след твърдените в исковата молба доставки - фактура от 06.12.2023 г., в която за издател е посочен КММ В 30 ЕООД, а за получател „Зърнени храни“ АД, [населено място]. Същата обаче не съдържа никакви подписи, т. е. не може да се направи извод, че материализира каквито и да е изявления на органните представители на двете дружества. Това не би било пречка за формиране на извод за наличие на договор с посочения по-горе предмет и момент на сключване, ако истинността на така материализираните волеизявления бе потвърдена от субектите, посочени за техни автори, било изрично, било чрез отразяване на фактурата в техните счетоводства. Във връзка с тези счетоводни отразявания по делото е назначена експертиза за извършване проверка в счетоводството на продавача – цедент и на ответника. За изготвяне на същата първият е бил задължен от съда да представи нужната на експерта счетоводна документация. Тя обаче не е представена в цялост, а изборно. В самата експертиза е посочено, че с оглед момента на извършване на твърдяната сделка от счетоводна гледна точка в счетоводството на продавача е следвало да се извършат съответните счетоводни операции, касаещи сметки 302, 401, 411 и 701 още през 2021 г., за да се формира извод, че такава сделка е осъществена. Извод за такова отразяване обаче от изпратените от продавача документи не можело да се направи. Посочено е, че сред представените документи имало такива, удостоверяващи извършването на счетоводни операции през 2023 г., с които ответното дружество било задължено към цедента на основание горната фактура за сумата от 92 703, 29 лв. По този повод е подчертано, че издаването и осчетоводяването на фактурата през 2023 г. в хипотезата, че самата сделка е била извършена през 2021 г., предполагало и извършване на допълнителни действия, касаещи корекция на финансовия резултат за 2021 г. За тях доказателства не били представени. Липсата им пък според експерта е основание да се приеме, че отразяване в счетоводството на процесната сделка не е извършено и през 2023 г. Тези изводи са преценени от съда като логични и с оглед на факта, че частичното представяне на счетоводни документи е основание да се направи заключение за липса на редовно водено счетоводство, т. е. за липса на доказателствена сила на същите. От горното следва, че цедентът не е извършил волеизявление за продажба на ответника през 2021 г. на 228, 897 тона пшеница реколта 2021 г. за сумата от 92 703, 29 лв., както и че не е извършвал действия, водещи до извод за потвърждаване на материализираното във фактурата негово волеизявление. С описването на същата в договора за цесия би могло да се приеме, че лицето, твърдящо, че е продавач, е потвърдило волеизявлението си. Това потвърждаване обаче при липсата на данни за счетоводно отразяване на сделката е формално и направено единствено за нуждите на цесията. Наличието на потвърждаване от страна на продавача е без значение при условие, че от приетата по делото първоначална и допълнителна експертизи до извод за осчетоводяване на фактурата при ответника - купувач не се достига. Няма и доказателства, установяващи изрично потвърждаване на материализираното във фактурата волеизявление от негова страна в периода преди завеждане на делото, нито след това. Това и липсата на други данни, даващи основание за извод, че той се е съгласил да придобие собствеността върху пшеница реколта 2021 г. в общ размер от 228, 897 тона, която да му се достави на 23-24.08. и 07.09.2021 г. срещу задължението за плащане на цена от 92 703, 29 лв., е достатъчно да се приеме, че съгласие от страна на ответника за сключване на договор с твърдения в исковата молба предмет липсва. Липсата му пък с оглед съдържанието на чл. 8 ЗЗД сочи, че в правния мир не съществува описаната в исковата молба сделка, т. е. в патримониума на КММ В 30 ЕООД няма как да е възникнало вземане от същата, което да е прехвърлено на ищеца по настоящето дело. Независимо от този извод въззивният съдебен състав е обсъдил и останалите твърдения на ищеца за обосноваване съществуване на вземането и представените в подкрепа на същите доказателства, а именно представените 6 броя товарителници, пътни листове към тях и 8 броя лабораторни бележки, като е изложил следните съображения: Товарителницата според чл. 50 ЗАП установява съществуването на договор за автомобилен превоз на товари. Видно от разпоредбите на чл. 51-53 ЗАП тя се изготвя от изпращача / товародател в три еднообразни екземпляра, подписва се от страните по договора за превоз, а в нея следва да се съдържат данни за мястото и датата на съставяне, имената на страните по договора за превоз, точното наименование на товара, брутното му тегло, място на приемането му от страна на превозвача, имената на получателя и т. н. От разпоредбите на чл. 64 и 65 ЗАП следва, че превозвачът следва да предаде товара на посочения в товарителницата получател ведно с втория екземпляр от товарителницата срещу подпис. От така изложеното следва логичен извод, че товарителницата като писмен документ има удостоверително действие за условията на договора и характера на отношенията, породени между страните му. Посочването от страна на изпращача на получателя на съответния товар е от значение за индивидуализация на задълженията на превозвача, а полагането на подпис от негова страна удостоверява тяхното изпълнение. В представените по делото товарителници има посочени изпращач, превозвач, получател, вид, наименование и количество на стоката. Има и място за полагане на подпис от страна на получателя. На същото е положен подпис за удостоверяване получаване на стоката, но не са посочени имената на лицето, сторило това. От съдържането на товарителницата не може да се предположи и кое е то при условие, че в същата са изписани само фирмата на получателя, но не и кой го представлява. Това от своя страна изключва извода, че така представените документи удостоверяват извършени действия по предаване на стоката от превозвача на получателя на стоката. Не удостоверяват такова и издадените пътни листове по причина, че това са документи, касаещи отношенията между превозвача и органите, контролиращи дейността по извършване на обществен превоз на пътници и товари. Тук би могло да се възрази, че водачите на превозните средства, извършили превозите, са разпитани по делото и излагат в показанията си данни за изпълнение на задълженията по договора. Те обаче - видно от думите им, а и от справка в ТРРЮЛНЦ - са регистрираните като ЕТ физически лица, страни по договора за превоз, и лицето - органен представител на превозвача ЮЛ. По тази причина показанията им в тази част не следва да се кредитират с оглед на факта, че имат интерес да изложат данни, налагащи извод за изпълнение на задълженията им на превозвачи. В подкрепа на това заключение следва да се каже, че всеки един от тях в показанията си споменава за претегляне на камиона пълен, разтоварване, претегляне на камиона празен и издаване след това на документ за вида и количеството на разтоварения товар - кантарна бележка, предназначена за доставчика - изпращач. За издаване на такива става реч и в показанията на посочените от ответната страна свидетели, а и в заключението на приета по делото счетоводна експертиза, която е имала за задача да установи процеса на приемане на зърно на база наличната при ответника документация. От показанията и от заключението е видно, че кантарни бележки се съставят винаги от ответника и се водят в регистър с хронологични номера. В тях има информация за теглото на камиона с натовареното в него зърното при влизането му в базата, теглото на камиона след разтоварване и разликата между двете стойности, която се равнявала на теглото на полученото зърно. Казано е, че в същата се посочвали и номер на камиона, доставчика на стоката, вид на същата и т.н. Изложеното води до извод, че в случая именно кантарната бележка със съответните реквизити е документът, удостоверяващ получаването на стоката, респ. изпълнението на договора за превоз. Такива според експертизата в счетоводството на ответника липсвали. Не се откриват и сред документите, които съда е изискал от цедента - продавач за изготвяне на назначената по делото експертиза, а и не са представени от цесионера - ищец. Не може да се приемат като доказателства, удостоверяващи предаването на стоката, и представените бележки за лабораторен анализ на зърно, по причина, че в тях не се съдържат данни, които да водят до извод, че върху тях са материализирани изявления от името на ответното дружество, и то в качеството му на купувач на това зърно и получател по договора за превоз. До такъв извод не може да се достигне и от показанията на св. Р., технолог при ответника. Тя заявява, че е виждала бележките, но не и че това е станало към датите, на които се твърди зърното да е доставено. Твърди, че не е автор на материализираните в тях изявления и че не знае чии може да са те. Наред с това споменава, че обичайно издаваните от ответника лабораторни бележки имали входящи номера, а такива нямало. От направения по-горе анализ следва извод, че описаната по-горе група доказателства не установява получаването от ответното дружество на твърдяното количество пшеница. Това пък с оглед разпоредбите на чл. 327 ТЗ е самостоятелно основание за отхвърляне на иска, дори и да се бе установило сключването на договор за продажба на съответното количество зърно. Казаното води до заключение за неоснователност на исковата претенция и прави ненужно обсъждането от съда на това, има ли логика да се върне в цялост през октомври 2021 г. от продавача на купувача сумата от 651 075 лв. по неизпълнени от него договори за доставка на пшеница с ответника, при условие, че той твърди да има към този момент изискуемо и ликвидно вземане към втория за 92 703, 29 лв., подлежащо на прихващане. По изложените съображения съставът на въззивния съд е отменил първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, и вместо него е отхвърлил исковата претенция. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на исканото касационно обжалване на въззивното решение. На първо място следва да се отбележи, че всички въпроси, започващи с „Допустимо ли е съдът…“, които очевидно не се отнасят до допустимостта на съдебния акт, представляват такива по правилността на обжалваното решение и на това основание не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Извън горното, първият въпрос не съответства на изразената в решението правна воля, доколкото въззивният съд е посочил конкретна причина да не кредитира част от свидетелските показания на превозвачите; третият въпрос няма обуславящо значение за изхода на спора, тъй като за да достигне до обжалвания краен резултат съдът е изходил от принципната разпоредба на чл. 8 ЗЗД, но е приложил и съответните разпоредби на ТЗ, а за обсъждане на разпоредбата на чл. 292 ТЗ по делото липсват фактически и правни основания; последният въпрос също няма нужното обуславящо за изхода на делото правно значение, тъй като съдът е приел, че кантарните бележки имат самостоятелно правно значение като първични документи за установяване на извършените доставки, а останалите документи страдат от пороци и/или не установяват всички необходими за ликвидността и изискуемостта на претендираното вземане обстоятелства. Освен това свидетелите, доведени от ищеца, сочат, че на излизане от базата на ответника задължително превозвачът получава кантарна бележка, която предава на товародателя, а в случая именно такива кантарни бележки по делото липсват. Вторият въпрос, касаещ начина на оценка на гласните доказателства, за разлика от останалите би могъл да се квалифицира като процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но в случая разрешаването му не би се отразило върху крайния резултат от спора. Необсъданите свидетелски показания отразяват принципно обичайния ред, по който ответникът приема доставените количества зърно. Те нямат отношение към конкретните доставки, освен в частта, в която свидетелите потвърждават подписите си върху част от товарителниците и анализните бележки, приети по делото. Свидетелите също така твърдят, че получават плащане, след като предадат на товародателя кантарните бележки, каквито – както се посочи, липсват по делото, без да е установено по чия вина. Следователно отсъствието на подробно обсъждане на така депозираните гласни доказателства и съпоставянето им с останалите доказателства по делото не може да се определи като причина на отхвърлянето на исковата претенция. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че формулираните от касатора въпроси не покриват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, а това съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС освобождава касационния съд от задължението да преценява наличието на соченото допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При този изход от спора в производството по чл. 288 ГПК и съобразно направеното искане в отговора на касационната жалба, придружено със съответни доказателства, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените за защитата му пред тази инстанция разноски в размер на 2 454 евро, представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 50 от 17.02.2026 г. по т. д. № 615/2026 г. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА АЛЕКС М 93 ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на ЗЪРНЕНИ ХРАНИ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 2 454 евро – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026