Определение · № 3198 · дело 2262/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 3198
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 2262/2026
- Вид на делото
- ч.т.д.
- Отделение ?
- Първо търговско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3198 София, 17.11.2026 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о., в закрито заседание четвърти ноември през две хиляди и двадесет и шеста година в състав: Председател: Ирина Петрова Членове: Десислава Добрева Мария Бойчева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т. д. № 2262 по описа за 2026 год. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците П. А. П. и С. А. Д., двете от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. К. от САК, срещу определение № 980 от 29.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 523/2026 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено определение № 766/23.04.2026 г., постановено по гр. д. № 411/2026 г. на Районен съд – Казанлък. С последното производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на досъдебно производство № 390/2025 г. по описа на РУ на МВР – Казанлък, пр. пр. № 883/2025 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора. В частната касационна жалба се излагат твърдения, че определението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК. Неправилността на въззивното определение е аргументирана с довода, че за процесното ПТП, от реализирането на което са произтекли вредите за ищците, действително е висящо посоченото досъдебно производство, но от постъпила по делото информация от окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора се установява, че няма привлечено лице като обвиняем, както и, че дори да се установят престъпни обстоятелства, основание за спиране на образуваното гражданско производство по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е не простото констатиране на данни за престъпление във връзка с делото, а такова престъпление, чието установяване по наказателен ред с влязла в сила присъда е решаващо за начина, по който ще се произнесе гражданският съд. Оспорват се изводите на въззивния съд по въпроса за възможността за спиране на исковия процес в тази хипотеза. Искането е за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационен контрол по процесуалноправните въпроси, които според частните касатори са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, а именно: 1/„ За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба, както и да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи.“ Въведена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 28 от 17.05.2018 г. по т. д. № 1212/2017 г. на ВКС, I т. о. и 2 /„Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по гражданското дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, без да е налице към момента на спирането на делото привлечено лице в качеството на обвиняем?“ , по който въпрос също е въведена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК с позоваване на определение № 2151 от 09.07.2025 г. по ч. т. д № 813/2025 г. на ВКС, II т. о., определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч. т. д. № 653/2022 г. на ВКС, II т. о. и определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т. о. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на частните касационни жалбоподатели и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирани страни, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, въззивната инстанция е съобразила, че гр. д. № 411/2026 г. по описа на Районен съд – Казанлък е било образувано по искова молба на П. А. П. и С. А. Д. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която са предявени преки искове срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за присъждането на сумата от по 8 000 лв. (4 090.34 евро), частични искове от целите суми от по 220 000 лв. (112 484.21 евро), представляваща обезщетение за причинени на всяка от двете ищци неимуществени вреди, както и за присъждането на сумите от 62.40 лв. (31.90 евро) в полза на П. А. П. и от 2 027.40 лв. (1 036.59 евро) в полза на С. А. Д., представляващи обезщетения за причинените им имуществени вреди, настъпили от реализирано на 03.03.2025 г. ПТП, при твърдения, че при управление на моторно превозно средство – л. а. марка „Шкода“, модел „О.“ с рег. [рег.номер на МПС] , водачът К. Т. В. виновно нарушил правилата за движение по пътищата и причинил смъртта на А. И. П. - техен баща. Въззивният съдебен състав е посочил, че за процесното ПТП било образувано ДП № 390/2025 г. по описа на РУ на МВР – Казанлък, пр. пр. № 883/2025 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора, като по повод поискана от първоинстанционния съд от Окръжна прокуратура – Стара Загора информация относно етапа, на който се намира досъдебното производство, по делото е получен отговор с писмо изх. № 883/20.04.2026 г., съобразно което разследването по досъдебното производство не е приключило и по същото не е изготвен прокурорски акт за решаването му. Изрично е уточнено, че по досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем. При тези данни, въззивната инстанция е мотивирала, че гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд, като изходи от правилото, че за факти, които са съставомерни по НК, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено в следните хипотези - деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит. За разлика от другите преюдициални правоотношения гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното правоотношение извън посочените хипотези. От тези постановки въззивният съдебен състав е извел извод, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и съставомерните юридически факти за извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК . Според решаващия състав на Окръжен съд – Стара Загора, когато с непозволеното увреждане се осъществява състав на престъпление, гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство, което разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е предявен срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, доколкото уважаването му е функционално обусловено от наличието на отговорност за вреди. Приел е, че уважаването на предявените от ищците срещу застрахователното дружество преки искове е функционално обусловено от установяването на извършеното спрямо наследодателя им непозволено увреждане при реализирането на ПТП от водача на застрахованото МПС, което от своя страна осъществява състава на престъпление против транспорта, като липсват данни установяването на подлежащите на доказване в гражданското дело факти, които са съставомерни по НК, да не може да бъде сторено в наказателното производство поради някое от посочените в чл. 124, ал. 5 ГПК съображения, макар водачът на МПС, чиято гражданска отговорност за вреди е била покрита от ответното застрахователно дружество към момента на настъпване на ПТП, да не е бил привлечен в рамките на досъдебното производство като обвиняем . С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В тази връзка, първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос е принципно значим за решаването на всеки спор. Въпросът в случая е предпоставен от твърдения за пропуск на въззивния съд да се произнесе по доводи и възражения на жалбоподателите в частната въззивна жалба, съответно посочени. При решаващ извод, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на гражданското производство с оглед твърденията на страните и събраните доказателства по делото, следва да се приеме, че не е налице допълнителният селективен критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържан от частните касатори. В случая липсва отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в множество решения (решение № 163/06.02.2020 г. по т. д. 271/2019 г., решение № 134 от 02.12.2019 г. по т. д. 2780/2018 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т. д. 2579/2018 г., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. 1245/2013 г., решение № 184 от 17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г.) – въззивният съд е определил спорния между страните процесуалноправен въпрос, обсъдил е всички събрани по делото относими към него доказателства, извършил е собствени констатации, изложил е самостоятелни мотиви и е направил съответните правни изводи за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Несъгласието на частните касатори с така формирания краен извод на въззивния съд не е основание за допускане на въззивното определение до касация. Вторият формулиран в изложението процесуалноправен въпрос, обобщен и конкретизиран съобразно правомощията на касационната инстанция, се свежда до въпроса за преценката за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице при наличие на досъдебно производство, и се явява обуславящ изхода на делото. По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 134 от 02.04. 2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г., I т. о., определение № 290 от 01.09. 2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., определение № 342 от 28.07. 2022 г. по ч. т. д. № 653/2020 г., II т. о., определение № 440 от 16.06.2023 г. по ч. т. д. № 796/2023 г., ІІ т. о., определение № 493 от 28.06.2023 г. по ч. т. д. № 882/2023 г., ІІ т. о., определение № 237 от 29.03.2023 г. по ч. т. д. № 300/2023 г., I т. о. и др., в която последователно се застъпва становището, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно. Обжалваното определение се намира в противоречие с посочената практика, поради което следва да се допусне до касационна проверка. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тази практика, като не е взел предвид, че според представените по делото доказателства – справка по досъдебно производство № 390/2025 г. по описа на РУ на МВР – Казанлък, пр. пр. № 883/2025 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора, досъдебното производство, образувано по повод процесното ПТП, от което се твърди да са настъпили имуществените и неимуществените вреди на ищците, към 20.04.2026 г. все още не е приключило и е на етап разследване от разследващ орган, назначена е автотехническа експертиза, заключението по която все още не е постъпило. Изрично окръжният прокурор е посочил, че по досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Въззивната инстанция не е съобразила, че доказателства за въведените от ищците твърдения за противоправното поведение на конкретния водач, което според тях е причина за настъпване на произшествието, не са представени, ответникът оспорва твърдяната деликтна отговорност на този водач, а по образуваното досъдебно производство няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. В случая отсъства тъждество между твърденията на ищците относно делинквента, извършил противоправно деяние, носещо белезите на престъпление, и образуваното досъдебно производство, по което разследването не е приключило и няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. Същевременно, актовете на досъдебното производство нямат обвързваща гражданския съд сила. Предвид изложеното, в противоречие с формираната практика на ВКС въззивният съд не е съобразил, че в случая не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото при липса на привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство . По тези съображения обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да се отменят като неправилни, а делото да се върне на Районен съд – Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия. В случай че посоченото в исковата молба като деец лице бъде привлечено като обвиняем в образуваното наказателно производство, съгласно трайната практика на ВКС производството по настоящото дело ще следва да бъде спряно. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 980 от 29.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 523/2026 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Отменя определение № 980 от 29.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 523/2026 г. на Окръжен съд – Стара Загора и потвърденото с него определение № 766 от 23.04.2026 г., постановено по гр. д. № 411/2026 г. на Районен съд – Казанлък. Връща делото на Районен съд – Казанлък за последващи процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 18.11.2026
- Последно в регистъра
- 18.11.2026