Решение · № 296 · дело 2146/2025

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Решение
Номер
296

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
2146/2025
Вид на делото
к.т.д.
Отделение ?
Второ търговско отделение

Текст на акта

РЕШЕНИЕ № 296 /17.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2146 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК . С определение № 130/15.01.2026 г., постановено по настоящото дело, решение № 145/19.05.2025 г. по в. т. д. № 345/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна, І с-в, е допуснато до касационно обжалване в частта, в която са уважени предявените от Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над по 42000 лв. (за всеки един от тях) до уважения размер от по 166000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния баща Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане; в частта, в която са уважени предявените от Н. Н. Й. и М. Н. Й. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над по 60000 лв. (за всеки един от тях) до уважения размер от по 130000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната майка Н. Е. Н., починала на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане, както и в частта, в която са уважени предявените от М. и Ю. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над по 34000 лв. (за всеки един от тях) до уважения размер от по 99000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния син Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане. Със същото определение не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Й. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 250000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на нейния брат Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, поради което в тази част въззивното решение е влязло в сила. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която са уважени предявените активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД по суми и ищци, както следва: 1) за Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. - за заплащане на сумата от по 42000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния баща Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане; 2) за Н. Н. Й. и М. Н. Й. - за заплащане на сумата от по 60000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната майка Н. Е. Н., починала на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане и 3) за М. и Ю. А. - за заплащане на сумата от по 34000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния син Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която предявените от Н. Н. Й., Н. Н. Й., М. Н. Й., М. и Ю. А. са отхвърлени над присъдената сума до пълния им предявен размер, както и в частта, в която исковото производство е прекратено. Касаторът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано – при определяне на размера на застрахователното обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техните родственици (съобразно критериите за справедливост, уредени в нормата на чл. 52 ЗЗД), решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен действителния интензитет на претърпените неимуществени вреди – съобразно социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на релевантното застрахователно събитие. Счита за необоснован и фактическия извод на въззивния съд за неустановеност на причинно-следствената връзка между противоправното поведение на загиналия водач на л. а. „Опел Фронтера“ и неговата смърт - в противоречие с правилата на логическото мислене апелативният съд бил изразил едно предположение, че дори и при движение със съобразена за пътния участък скорост на този автомобил неговият водач не би допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не би могло да се изключи възникването на тежки животозастрашаващи увреждания, които отново да причинят летален изход на двамата загинали. Твърди, че с две отделни плащания – едното преди образуването на настоящото исково производство, а второто след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, застрахователят е заплатил на ищците застрахователно обезщетение за причинените при настъпване на релевантното застрахователно събитие неимуществени вреди, както следва: 1) на Н. Й. и М. Й. – общо за сумата по 180000 лв. за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на тяхната майка; 2) на Н. Й., Н. Й. и М. Й. – общо за сумата по 124000 лв. за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на техния баща и 3) на Ю. и М. А. – общо за сумата по 105000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния син. В подадения писмен отговор на тази касационна жалба и в проведеното на 21.04.2026 г. пред касационната инстанция о. с. з. ответниците по нея оспорват основателността ѝ, като поддържай правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Считат, че законосъобразно – в съответствие със задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 4/1968 г., е определен размерът на застрахователното обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди вследствие на настъпилото при процесното ПТП застрахователно събитие. Обосновават правното становище, че по делото не е установено твърдяното от застрахователя съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия водач на процесния лек автомобил, тъй като независимо от нарушенията на ЗДвП, които той е извършил, от приетите по делото САТЕ се установявало категорично, че това противоправно поведение на загиналия не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на неговата смърт – във всеки случай крайният резултат би бил тъждествен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че процесното ПТП е настъпило на 08.10.2020 г., около 12,00 ч. между т. а. „Мерцедес Актрос“, с прикачено към него полуремарке и л. а. „Опел Фронтера“. Вследствие на това ПТП водачът на л. а. Н. Н. и возещата се на предната седалка Н. Н. са получили травми, несъвместими с живота, от които са починали. Установява се и родствената връзка на всеки от ищците с починалите в произшествието, както и обстоятелството, че деликтната отговорност на виновния водач на т. а. е била обезпечена през релевантния период от ответното застрахователно дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл, апелативният съд е счел, че в процеса на доказване са установени всички материални предпоставки, включения във фактическия състав, при проявлението на който се поражда имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди на близките роднини на починалите при настъпване на процесния покрит застрахователен риск (виновно и противоправно поведение на застрахования водач; вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и причинените неимуществени вреди). Обосновал е правното съждение, че правният спор пред въззивния съд се съсредоточава относно размера на дължимите застрахователни обезщетения и относно основателността на своевременно релевираното правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач Н. - поради управление на лекия автомобил с превишена за процесния пътен участък скорост. Апелативният съд е изяснил, че размерът на застрахователното обезщетение следва да бъде определен съобразно критерия за справедливост, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, който е обсъждан и в задължителната съдебна практика – съгласно мотивите на т. 2 от ППВС № 4/1968 г. понятието справедливост не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства: начина на извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. Разглеждайки предявените от Н. Н., Н. Н. и М. Н. осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на техния баща Н. Н., апелативният съд е съобразил, че Н., на 14-годишна възраст към момента на настъпване на процесното ПТП, е осиновен от загиналия и отгледан като собствен син от него и фактическата му съпруга Н. Н. от 4-5 годишна възраст с помощта на бабата и дядото по бащина линия. От заключението на СПЕ се установявало, че между този ищец и загиналите в ПТП Н. и Н. е била създадена връзка като между родители и рождено дете - Н. възприемал Н. като роден баща, а кака си Н. наричал „мама“. Изпитвал към тях дълбока привързаност, чувство на любов и благодарност. След инцидента изпаднал в отчаяние и дълбока тъга, преживял отново загубата на рождения си баща, усещал се изоставен, беззащитен, безсилен да промени ситуацията, проявил средна депресивна симптоматика и средна степен на невротизация на личността, преживявал тревожност и недоверие, очаквал да се случи нещо лошо, загубил спокойствието си и предвидимостта на съществуването си, както и обекта на подражание и идентификация в лицето на баща му, проявявал неочаквани изблици на тъга и раздразнение, както и безпокойство в резултат на объркване и неувереност в себе си и бъдещето си. Ищците Н. Н., на 18-годишна възраст към момента на настъпване на ПТП, и М. Н., на 13-годишна възраст към момента на настъпване на ПТП, загубили и двамата си родители. Съгласно СПЕ загубата имала опустошително отражение върху психиката, съзнанието и поведението на Н.. Той бил сломен, изпаднал в отчаяние, имал склонност към изолация, изборност на контактите, затвореност и несподеляне - трудно допускал останалите до вътрешните си преживявания. При него травмата довела и до създаване на интимна връзка и обвързване, с цел търсене на допълнителна подкрепа и сигурност в тежкия момент, т.е. задействан е бил защитният механизъм на обектно изместване поради невъзможност да изрази любовта и привързаността си към основния човек или обект - майката. И при него се наблюдава латентна тревожна симптоматика и страхови изживявания, неспокоен и непълноценен сън, вътрешно напрежение и безпокойство. Почти същото опустошително въздействие е оказала загубата на родителите и върху ищцата М. Н.. При нея е настъпила двойственост в поведението, която се изразява, от една страна, в зависимо от другите поведение, а от друга страна - стремеж да покаже колко е силна и зряла, както и да постигне отлични резултати в училище. Проявява силен стремеж да избяга от негативните преживявания чрез отричане, откъсване от действителността и бягство в деструктивни модели на поведение като изолация, регрес в поведението, развиване на материализъм и липса на мечти – песимизъм. При съвкупната преценка на всички гласни и писмени доказателства въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че смъртта се отразила много тежко както на децата, така и на неговите родители. Изградили голям паметник на Н., редовно посещавали гроба му. След загубата на Н. и Н. всички станали много затворени, често плачели, децата стояли в стаите си, както и бащата на Н., който не искал да говори с никого, но споделял, че често сънува починалите и все едно вижда катастрофата. М. посещавала психолог, не излизала често, ходела на училище сама, прибирала се сама, била затворена. Съобразен е и периодът на възстановяването на тези ищци от получените психотравматични увреждания и прогнозата за тяхното отзвучаване - негативните емоции били най-силни непосредствено след произшествието, но продължават да персистират. Липсват основания да се приеме, че тези влияния ще отслабнат вбъдеще. Апелативният съд е взел предвид и обстоятелството, че загубата на двамата родители е внезапна, като децата от ранна възраст до края на живота си ще останат лишени от подкрепата и грижата на най-близките им хора в стресови и трудни моменти, от основната опора в живота им, от модел на подражание, от сигурност и защита, както и от необходимостта от включване на защитни механизми за справяне за неопределен период от време. Съобразил е както икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размера на минималната РЗ за 2020 г. – 610 лв., лимитите на застрахователно покритие по договорите за задължителна застраховала „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които за причинените неимуществени вреди към момента на настъпване на процесното ПТП за всяко събитие са до размера от 10 420 000 лв., така и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи апелативният съд е приел, че дължимото застрахователно обезщетение за причинените на децата неимуществени вреди от кончината на техните родители вследствие на процесното ПТП възлиза на сумата от по 250000 лв. – 1) присъдил е обезщетението за смъртта на техния баща Н. Н. по 166000 лв. (за всеки един от тях), след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение от по 84000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба - 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане и 2) присъдил е на ищците Н. и М. Н. застрахователно обезщетение в размер по 130000 лв. (за всеки един от тях) за смъртта на тяхната майка Н. Н., след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение от по 120000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба - 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане. По претенциите на М. Н. А. и Ю. А. А. апелативният съд е взел предвид, че до трагичния инцидент двамата родители са живели в един двор със семейството на своя син в сговор, разбирателство, взаимна подкрепа и уважение. Загубата на Н. и Н. оказала силно негативно влияние върху съзнанието и поведението на М., като я е лишило от усещането за жизнено благополучие - загубила е смисъла на своето съществуване, влошило се физическото и психическото ѝ състояние, започнала да изпитва страх и притеснения за близките си, тъга по загубата на своето дете и тревожност по отношение на внуците ѝ и техния живот без родители. Ползвала е медикаменти против тревожност и се е консултирала с психиатър. Последиците от психическата травма на родителя, загубил своето дете, ще продължат през целия му живот до неговата смърт. В случая механизмът за справяне представлява заместващата грижа за внуците и тяхното добруване - М. обаче не разполага с достатъчно ресурси за преодоляване на загубата и последиците от нея ще останат до края на живота ѝ. Тези фактически изводи за психическото състояние са изцяло релевантни и за бащата Ю. А. – той отказва да говори за травмата си, което представлява продължаващо въздействие върху емоционалното му състояние. Преустановил е работата си във фирмата, като тази дейност я е предоставил на един от внуците си. За двамата родители загиналите Н. и Н. са имали еднакво значение като родители на техните внуци. След смъртта на родителите ищците А. изцяло са поели грижите за внуците си. Въззивният съд е съобразил и възрастта на родителите на загиналия към момента на настъпване на неговата кончина - М. на 57 години, а Ю. на 59 години, когато те все по-отчетливо започват да изпитват нужда от подкрепата и съдействието на своите деца (в битово, психологическо и здравословно отношение). Съобразно така изяснените правнорелевантни факти и с оглед на икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на процесното ПТП апелативният съд е приел, че претендираното застрахователно обезщетение за родителите на загиналия възлиза на сумата от по 170000 лв. (за всеки един от тях), но е присъдил сумата от по 99000 лв. - след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на по 71000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба - 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане. Произнасяйки се по материалноправното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия водач на процесния лек автомобил, който се е движел с превишена скорост, апелативният съд е обосновал по същество правния извод, че това противоправно поведение не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход. Съобразил е фактическите изводи, до които са достигнали четирите приети по делото съдебни експертизи – те са еднозначно категорични, че в случай че водачът Н. Н. бе управлявал лекия автомобил с разрешената за конкретния пътен участък скорост (70 км/ч), той би могъл да спре на 6 м. преди мястото на удара в дясната лента за движение, но и в този случай отново би настъпил удар с товарния автомобил - поради продължаващото движение на неговото ремарке. Това съприкосновение би било челно, в цялата предна част, а не странично както в реалната ситуация. В този случай уврежданията на загиналите биха били по-слабо изразени за механичната черепно-мозъчна травма и вероятно за инерционната, но поради голямата кинетична енергия водачът и пасажерът на предната дясна седалка биха получили съвкупни несъвместими с живота увреждания, които да доведат до летален изход. От заключението на КАТМЕ, прието от въззивния съд, е изяснено, че и при такъв сблъсък (с разрешената за пътния участък скорост) не би могло да се изключи възникването на тежки животозастрашаващи увреждания или последващи от тях усложнения за пострадалите – и в този случай летален изход не може да бъде изключен. В този смисъл, с поведението си на пътя пострадалият Н. Н. не е допринесъл нито за възникването на процесното ПТП, нито за собствената си и тази на Н. Н. смърт, поради което правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е оставено без уважение. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) пораждане и съществуване на действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Тъй като въззивното решение е влязло в законна сила до необжалваните от застрахователя размери на присъденото застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 08.10.2020 г., основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали въззивният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на застрахователното обезщетение, както и дали чрез своето противоправно поведение (управление на лекия автомобил с неразрешена за конкретния пътен участък скорост) загиналият водач на лекия автомобил е допринесъл в единния, цялостен съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат – неговата смърт. С определение № 130/15.01.2026 г. по т. д. № 2146/2025 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-Варна при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по материалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД , и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“. Правният отговор на този правен въпрос е разяснен със задължителната практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г. - размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това понятие (по смисъла на чл. 52 ЗЗД ) не е абстрактно, а то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следователно, при определяне на размера на застрахователното обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на баща, майка и пълнолетен син, е необходимо да се отчетат претърпените от ищците психически страдания от внезапната и едновременна загуба на близките родственици, тяхната възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2020 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер на 10,420 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица (чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Обосновано – въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, както и при преценка на фактическите изводи, до които е достигнала СПЕ, въззивният съд е приел за установени следните правнорелевантни факти: 1) към момента на смъртта на Н. Н. и Н. Н. че Н. е бил на 14-годишна възраст; Н. Н. – на 18-годишна възраст, М. Н. на 13-годишна възраст; 2) Н. е осиновен от загиналия и отгледан като собствен син от него и фактическата му съпруга Н. Н. от 4-5 годишна възраст с помощта на бабата и дядото по бащина линия; между този ищец и загиналите в ПТП Н. и Н. е била създадена връзка като между родители и рождено дете - Н. възприемал Н. като роден баща, а кака си Н. наричал „мама“; изпитвал към тях дълбока привързаност, чувство на любов и благодарност; след инцидента изпаднал в отчаяние и дълбока тъга, преживял отново загубата на рождения си баща, усещал се изоставен, беззащитен, безсилен да промени ситуацията, проявил средна депресивна симптоматика и средна степен на невротизация на личността, преживявал тревожност и недоверие, очаквал да се случи нещо лошо, загубил спокойствието си и предвидимостта на съществуването си, както и обекта на подражание и идентификация в лицето на баща му, проявявал неочаквани изблици на тъга и раздразнение, както и безпокойство в резултат на объркване и неувереност в себе си и бъдещето си; 3) при настъпване на релевантното застрахователно събитие ищците Н. Н. и М. Н. са загубили и двамата си родители; кончината им се е отразила опустошително върху тяхната психика, съзнание и поведение; 4) Н. бил сломен, изпаднал в отчаяние, имал склонност към изолация, изборност на контактите, затвореност и несподеляне - трудно допускал останалите до вътрешните си преживявания; травмата довела и до създаване на интимна връзка и обвързване - с цел търсене на допълнителна подкрепа и сигурност в тежкия момент, т.е. задействан бил защитният механизъм на обектно изместване поради невъзможност да изрази любовта и привързаността си към основния човек или обект – майката; наблюдава се латентна тревожна симптоматика и страхови изживявания, неспокоен и непълноценен сън, вътрешно напрежение и безпокойство; 5) при М. Н. загубата на нейните родители е оказала опустошително въздействие; настъпило е двойственост в поведението ѝ, която се изразява, от една страна, в зависимо от другите поведение, а от друга - стремеж да покаже колко е силна и зряла, както и да постигне отлични резултати в училище; проявява силен стремеж да избяга от негативните преживявания чрез отричане, откъсване от действителността и бягство в деструктивни модели на поведение като изолация, регрес в поведението, развиване на материализъм и липса на мечти – песимизъм; посещавала психолог, не излиза често, ходела на училище сама, прибирала се сама, била затворена; 6) децата и техните баба и дядо изградили голям паметник на загиналия Н., редовно посещавали гроба му; след загубата на Н. и Н. всички станали много затворени, често плачели, децата стояли в стаите си, както и бащата на Н., който не искал да говори с никого, но споделял, че често сънува починалите и все едно вижда катастрофата; 7) негативните емоции при ищците били най-силни непосредствено след произшествието, но продължават да персистират, като липсват основания да се приеме, че тези влияния ще отслабнат вбъдеще и 8) загубата на двамата родители е внезапна, като децата от ранна възраст до края на живота си ще останат лишени от подкрепата и грижата на най-близките им хора в стресови и трудни моменти, от основната опора в живота им, от модел на подражание, от сигурност и защита, както и от необходимостта от включване на защитни механизми за справяне за неопределен период от време. Апелативният съд не е съобразил в достатъчна степен правнорелевантното обстоятелство, че въпреки опустошителните за психиката на ищците последици от внезапната кончина на техните родственици, към които са били силно привързани (тя ще ги съпътства през целия им живот, като впоследствие ще бъдат лишени както от емоционалния контакт, така и от тяхната морална и материална подкрепа), ищците не са загубили надежда в живота си, а могат - макар и трудно и продължително, да открият смисъл в своя житейски път. От свидетелските показания се установява, че децата, техните родители и баба им и дядо им са били сплотени, поради което взаимно са се подкрепяли. В този смисъл, децата единно преживяват мъката, горестта, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост вследствие на настъпилата изключително тежка житейска трагедия, поради което чрез взаимна емоционална подкрепа между тях и техните баба и дядо могат да се справят с емоционалния шок от преживяното. Децата Н. и М. са продължили да посещават училище, поради което не са се десоциализирали. М. е показала зрялост и психическа сила, като това обстоятелство е спомогнало да постигне отлични резултати в училище. Н. е създал интимна връзка и обвързване, като към момента на разпита на свидетелите е очаквал дете - това обстоятелство е свързано с щастливи очаквания за бъдещето. Вещото лице от СПЕ изяснява, че макар и необратимо повлияни от трагичната кончина на техните близки родственици, поради тяхната младост възстановяването на децата може да се очаква в рамките на няколко години. Следователно, тези ищци успяват, макар и продължително и трудно, да преработят негативните психически изживявания вследствие на едновременната смърт на техните баща и майка. При така изяснените правнорелевантни факти, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2020 г., и наложилите се морални норми в обществото касационната инстанция приема, че застрахователното обезщетение за причинените им от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на бащата (на Н., Н. и М.) и майката (на Н. и М.), е в размер на по 180000 лв. Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма). Съобразно установените морални норми в обществото следва в полза на родителите на загиналия да се определи застрахователно обезщетение в размер по 120000 лв. (за всеки един от тях). При определянето му касационната инстанция взема предвид обстоятелството, че последиците от психическата травма на родителя, загубил своето дете, траят през целия му живот, като духовната връзка между родителите и загиналия син е била много силна, взаимно привързваща. От друга страна, установява се, че животът на родителите се осмисля от заместващата грижа за техните внуци и мисълта за тяхното добруване, като именно те представляват механизма за справяне с трагичната загуба на своето дете. Това дава психическа, емоционална сила да продължат своя житейски път. За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това правонамаляващо материалноправно възражение, като доказването трябва да е пълно съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Обосновано – при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, вкл. на доказателствените изводи, до които са достигнали приетите по делото четири САТЕ, се явява фактическото съждение на въззивния съд, че макар и загиналият водач на лекия автомобил (родственика на ищците) да се е движел с превишена скорост, това противоправно поведение не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход. В случай че водачът Н. Н. бе управлявал лекия автомобил с разрешената за конкретния пътен участък скорост (70 км/ч), той би могъл да спре на 6 м. преди мястото на удара в дясната лента за движение, но и в този случай отново би настъпил удар с товарния автомобил - поради продължаващото движение на неговото ремарке. Това съприкосновение би било челно, в цялата предна част, а не странично както в реалната ситуация. В този случай уврежданията на загиналите биха били по-слабо изразени за механичната черепно-мозъчна травма и вероятно за инерционната, но поради голямата кинетична енергия водачът и пасажерът на предната дясна седалка биха получили съвкупни несъвместими с живота увреждания, които да доведат до летален изход. От заключението на КАТМЕ, прието от въззивния съд, категорично, а не чрез предположения, както необосновано поддържа касаторът, е установено, че и при такъв сблъсък (с разрешената за пътния участък скорост) не би могло да се изключи възникването на тежки животозастрашаващи увреждания или последващи от тях усложнения за пострадалите – и в този случай летален изход би настъпил. В този смисъл, с поведението си на пътя пострадалият Н. Н. не е допринесъл нито за възникването на процесното ПТП, нито за собствената си и тази на Н. Н. смърт, поради което правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно. Тъй като застрахователят е заплатил преди предявяване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство, част от дължимото застрахователно обезщетение на ищците за причинените им неимуществени вреди при настъпване на релевантното застрахователно събитие, това плащане следва да бъде съобразено при присъждане на главните парични притезания, чийто остатък възлиза по ищци и суми, както следва: 1) за Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. – по 96000 лв. (за всеки един от тях) застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния баща Н. Й. Н. (180000 лв. дължимо застрахователно обезщетение – 84000 лв. извънсъдебно заплатено застрахователно обезщетение); 2) за Н. Н. Й. и М. Н. Й. – по 60000 лв. (за всеки един от тях) застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на тяхната майка Н. Е. Н. (180000 лв. дължимо застрахователно обезщетение – 120000 лв. извънсъдебно заплатено застрахователно обезщетение) и 3) за М. Н. А. и Ю. А. А. – по 49000 лв. (за всеки един от тях) застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния син Н. Й. Н. (120000 лв. дължимо застрахователно обезщетение – 71000 лв. извънсъдебно заплатено застрахователно обезщетение), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане. Плащанията, които касаторът твърди, че е извършил след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, не могат да бъдат съобразени от касационния съд, а евентуално в изпълнителното производство – арг. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД осъдителни искове с правно основание 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди по ищци, както следва: 1) за Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. - над сумата от по 96000 лв. (за всеки един от тях) застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния баща Н. Й. Н. до присъдения размер от по 166000 лв. (за всеки един от тях); 2) за Н. Н. Й. и М. Н. Й. – над сумата от по 60000 лв. (за всеки един от тях) застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на тяхната майка Н. Е. Н. до присъдения размер от по 130000 лв. (за всеки един от тях) и 3) за М. Н. А. и Ю. А. А. – над сумата от по 49000 лв. (за всеки един от тях) застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния син Н. Й. Н. до присъдения размер от по 99000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното заплащане на главните парични притезания. При този изход на спора въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на АД „М. М. и съдружници“ са присъдени следните суми, представляващи адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците (изменено с въззивното решение в частта му за разноските по частна жалба по чл. 248, ал. 1 ГПК): 1) на Н. Н. Й. – над сумата от 2861,77 лв. с ДДС до присъдения размер от 9082,72 лв.; 2) на Н. Н. Й. – над сумата от 4695,20 лв. с ДДС до общия присъден размер от 16441,65 лв.; 3) на М. Н. Й. - над сумата от 4695,20 лв. с ДДС до общия присъден размер от 16441,65 лв.; 4) на М. Н. А. - 1678,59 лв. с ДДС до присъдения размер от 6531,89 лв. и 5) на Ю. А. А. - 1678,59 лв. с ДДС до присъдения размер от 6531,89 лв. или общо над сумата от 15609,35 лв. до общия присъден размер от 55029,60 лв., както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати държавна такса над сумата от 20240 лв. до присъдения размер от 38240 лв. Съобразно отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от по 1834 лв. (в тежест на всеки един от ищците, посочени в първоинстанционното решение; в тази част по свето правно естество то е определение) – съдебни разноски пред първоинстанционния съд. Въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на АД „М. М. и съдружници“ е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред апелативния съд над сумата от 5630,03 лв. до присъдения размер от 19845 лв., както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК въззивникът-застраховател е осъден да заплати в полза на бюджета на АС-Варна държавна такса за въззивното производство в размер на 19120 лв. (въззивната жалба на ищеца С. Й. А. е оставена без уважение, а за разглеждане на предявената от застрахователя въззивна жалба е била внесена държавна такса в размер на сумата от 15520 лв.). Съобразно уважената и отхвърлената част от предявената от застрахователя въззивна жалба, и при съобразяване на основателността на своевременно релевираното от процесуалния представител на въззиваемите възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото пред апелативния съд процесуално представителство в размер на 49848 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника-застраховател следва да се присъди сумата общо от 19321,65 лв. (с равностойност от 9879 евро) – съдебни разноски пред въззивната инстанция. Съобразно уважената и отхвърлената част от предявената касационна жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора трябва да се присъди сумата общо от 21806,49 евро – съдебни разноски пред касационната инстанция, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на АД „М. М. и съдружници“ сумата общо от 4108,85 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото пред ВКС безплатно процесуално представителство на ответниците по касационната жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 145/19.05.2025 г. , постановено по в. т. д. № 345/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна, І с-в, в частта , в която след потвърждаване на решение № 10/12.01.2024 г., постановено по гр. д. № 333/2022 г. по описа на ОС-Разград, са уважени предявените от Н. Н. Й., Н. Н. Й., М. Н. Й., М. Н. А. и Ю. А. А. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1 ) за Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. - над сумата от по 96000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния баща Н. Й. Н., настъпила на 08.10.2022 г. при ПТП, до присъдения размер от по 166000 лв. (за всеки един от тях); 2 ) за Н. Н. Й. и М. Н. Й. – над сумата от по 60000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на тяхната майка Н. Е. Н., настъпила на 08.10.2022 г. при ПТП, до присъдения размер от по 130000 лв. (за всеки един от тях) и 3 ) за М. Н. А. и Ю. А. А. – над сумата от по 49000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния син Н. Й. Н., настъпила на 08.10.2022 г. при ПТП, до присъдения размер от по 99000 лв., (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане; в частта , в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на АД „М. М. И СЪДРУЖНИЦИ“ е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ОС-Разград общо над сумата от 15609,35 лв. до присъдения размер от 55029,60 лв.; в частта , в която „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати в полза на ОС-Разград държавна такса над сумата от 20240 лв. до присъдения размер от 38240 лв.; в частта , в която в полза на АД „М. М. И СЪДРУЖНИЦИ“ е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред АС-Варна общо над сумата от 5630,03 лв. до присъдения размер от 19845 лв., както и в частта , в която „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати в полза на бюджета на АС-Варна държавна такса в размер на 19120 лв.,като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. Й., [ЕГН], Н. Н. Й., ЕГН [ЕГН], М. Н. Й., ЕГН [ЕГН], М. Н. А., ЕГН [ЕГН] и Ю. А. А., [ЕГН] срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1 ) за Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. - над сумата от по 96000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния баща Н. Й. Н., настъпила на 08.10.2022 г. при ПТП, до присъдения размер от по 166000 лв. (за всеки един от тях); 2 ) за Н. Н. Й. и М. Н. Й. – над сумата от по 60000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на тяхната майка Н. Е. Н., настъпила на 08.10.2022 г. при ПТП, до присъдения размер от по 130000 лв. (за всеки един от тях) и 3 ) за М. Н. А. и Ю. А. А. – над сумата от по 49000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния син Н. Й. Н., настъпила на 08.10.2022 г. при ПТП, до присъдения размер от по 99000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта , в която са уважени предявените от Н. Н. Й., Н. Н. Й., М. Н. Й., М. Н. А. и Ю. А. А. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1 ) Н. Н. Й., Н. Н. Й., М. Н. Й. - за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния баща Н. Й. Н., настъпила на 08.10.2022 г. при ПТП, над присъдената сума от по 42000 лв. (за всеки един от тях) до сумата от по 96000 лв. (за всеки един от тях) и 2 ) за М. Н. А. и Ю. А. А. - за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния син Н. Й. Н., настъпила на 08.10.2022 г. при ПТП, над присъдената сума от по 34000 лв. (за всеки един от тях) до сумата от по 49000 лв. (за всеки един от тях). ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Н. Й., М. Н. Й., М. Н. А. и Ю. А. А. да заплатят на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД допълнително сумата от по 937,71 евро (с равностойност от 1834 лв. ), за всеки един от тях – съдебни разноски пред ОС-Разград. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Н. Й., Н. Н. Й., М. Н. Й., М. Н. А. и Ю. А. А. да заплатят на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД сумата общо от 9879 евро (с равностойност от 19321,65 лв.) – съдебни разноски пред АС-Варна, както и сумата от 21806,49 евро – съдебни разноски пред ВКС. ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на АД „М. М. И СЪДРУЖНИЦИ“ сумата от 4108,85 евро с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъщественото пред ВКС безплатно процесуално представителство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026