Решение · № 306 · дело 2257/2025
Акт
- Вид на акта
- Решение
- Номер
- 306
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 2257/2025
- Вид на делото
- т.д.
- Отделение ?
- Второ търговско отделение
Текст на акта
8 Р Е Ш Е Н И Е № 306/17.11.2026г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2257 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н./, представлявано от изпълнителния директор Д. Д., чрез адв. М. Г., за отмяна на решение № 260019 от 12.07.2024г. по т.д. № 1979/2017г. на Окръжен съд - Варна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят излага твърдения, че е узнал за постановеното решение на 26.02.2025г., когато изпълнителният му директор се е запознал в деловодството на съда с писмо изх. № 60170 от 11.02.2025г. от ОС-Варна, с което последният уведомява дружеството за връщане на въззивната му жалба с разпореждане № 262865 от 08.10.2024г., като след извършена справка в деловодството в същия ден е установено, че решението е влязло в сила на 25.10.2024г. Поддържа, че в производството, по което е постановено решението, е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до грубо нарушаване на правата на дружеството и до лишаване от възможността да участва в процеса, както и до неучастие на задължителна страна в процеса, обуславящо недопустимост на съдебния акт. Твърди, че образуваното по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, предявен от „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, дело е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по т.д. № 861/2019г. на ВОС и след възобновяването му съдът служебно, без изрично произнасяне по делото, е заменил длъжника „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н/ като страна-ищец със синдика на дружеството. Намира, че по този начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е изключено дружеството, представлявано от органния си представител, от производството и не е конституиран надлежно синдикът като самостоятелна страна в производството. Твърди, че по този начин след откриване на производството по несъстоятелност са били ограничени правата на длъжника, представляван от органния си представител. В отговор на дадени от ОС – Варна, администриращ молбата за отмяна, указания е постъпила и молба вх. № 261596 от 12.06.2025г. от синдика на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н/ - адв. Д. Н., с която заявява, че споделя изложените в молбата за отмяна твърдения и доводи и я поддържа. Ответникът „Варна Риълтис“ ЕАД, представляван от адв. Й., оспорва молбата за отмяна. Прави възражение за недопустимост на същата поради подаването й от изпълнителен директор на обявено в несъстоятелност юридическо лице, което е без процесуална легитимация. Излага и довод, че молбата за отмяна е просрочена. Твърди, че в с.з. на 26.06.2024г. съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 12.07.2024г., и тъй като на това заседание е присъствала адв. О. Ш., която е била процесуален представител на ищеца „Еврокапитал България“ ЕАД преди откриване на производството по несъстоятелност, а впоследствие е продължила да го представлява като пълномощник на синдика, и тъй като липсват данни за оттегляне на първото пълномощно, дружеството е било уведомено чрез адв. Ш. за определената дата на постановяване на решението, т.е. денят на узнаването му по смисъла на чл.305, ал.1, т.5 ГПК е 12.07.2024г., а решението по отношение на дружеството е влязло в сила на 27.07.2024г. Сочи още, че на 01.08.2024г. изпълнителният директор на дружеството е подал въззивна жалба срещу постановеното решение, поради което най-късно към тази дата същото е било узнато от него. На трето място поддържа, че в случая решението е влязло в сила по отношение на дружеството на 27.07.2024г., поради което, дори и да се приеме, че тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК не тече преди влизане в сила на решението, този срок е изтекъл в началото на месец ноември 2024г. Излага съображения, че въпросът дали подадената от дружеството чрез изпълнителния му директор на 01.08.2024г. въззивна жалба има суспензивен ефект е следвало да се реши с окончателен съдебен акт по пътя на обжалване на разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната, но молителят, макар да е узнал на 26.02.2025г. за разпореждането за връщане на въззивната му жалба, не го е обжалвал, и поради това с обратна сила се заличават всички действия по обжалване на решението и по отношение на молителя то се счита влязло в сила към момента на изтичане на срока за подаване на въззивна жалба, т.е. в началото на август 2024г. Излага и съображения за неоснователност на молбата за отмяна, като сочи, че дружеството е било ищец и исковото производство не е подлежало на спиране и възобновяване по смисъла на чл.637, ал.1 и ал.3 ТЗ с конституиране на синдика като самостоятелна страна, а исковото производство правилно е продължило между същите страни, като несъстоятелният длъжник се представлява от синдика по силата на правомощието му по чл.658, ал.1, т.7 ТЗ. Ответниците по молбата „М Лизинг“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, представлявани от адв. М. Р., представят отговор, с който я оспорват. Правят възражение за недопустимост на молбата за отмяна поради подаването й от изпълнителен директор на обявено в несъстоятелност юридическо лице, като сочат, че дружеството следва да бъде представлявано от синдика. Поддържат още, че молбата за отмяна е просрочена, тъй като в случая изпълнителният директор на дружеството – молител е узнал за решението най-късно на 01.08.2024г., на която дата е подал въззивна жалба срещу него. Излагат съображения, че при съобразяване по аналогия на възприетото в т.7 от ТР № 7 от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, при връщане на въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд срокът по чл.303, ал.1, т.5 ГПК тече от влизане в сила на решението, ако въззивната жалба е върната като просрочена, или от деня, в който е влязло в сила разпореждането за връщане на подадената срещу решението въззивна жалба – в случая същото е връчено на дружеството чрез синдика и е влязло в сила поради необжалването му на 25.10.2024г. Оспорват и наличието на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, като твърдят, че същото е постановено по иск по чл.19, ал.3 ГПК, по който молителят е ищец, и това производство не попада в никоя от изрично предвидените в закона хипотези, в които несъстоятелният длъжник се представлява от органите си, а не от синдика. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.303 ГПК, намира следното: По допустимостта на подадената молба за отмяна: Молбата е подадена от страна в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, като подаването й е потвърдено от синдика на молителя - ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н./. Поради това настоящият състав намира, че молбата за отмяна изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 ГПК. Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Решение № 260019 от 12.07.2024г. по гр.д. № 1979/2017г. на Окръжен съд - Варна, чиято отмяна се иска, е постановено по предявен от „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” АД против „М ЛИЗИНГ” ЕАД и „ЮРОБАНК БЪРГАРИЯ” АД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения предварителен договор № 004572-001/24.03.2008г. между „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД и „М ЛИЗИНГ” ЕАД и „ЮРОБАНК БЪРГАРИЯ” АД за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти. С решение № 97 от 25.03.2019г. по т.д. № 354/2018г. на Окръжен съд – Бургас е открито производство по несъстоятелност на ищеца „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД, а с решение № 260098 от 30.10.2020г. на основание чл.710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност и са прекатени правомощията на органите му на управление. С оглед на това с определение № 260250 от 17.11.2023г. първоинстанционният съд е разпоредил да се отрази в списъка за призоваване, че ищецът се представлява от синдика Н. Г.. Постановеното по делото първоинстанционно решение е съобщено на ищеца „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД на 22.07.2024г., когато на синдика му Н. Г. е връчен препис от решението. На 01.08.2024г. е подадена въззивна жалба срещу решението от „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Д. Д.. Въззивната жалба е оставена без движение с разпореждане № 260597 от 19.09.2024г., с което на въззивния жалбоподател са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 21 608,88 лева и за приподписване на жалбата от синдика Н. Г.. В отговор на дадените указания синдикът Н. Г. е отказал да потвърди подаването на въззивната жалба и е уведомил съда, че масата на несъстоятелността не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса. С разпореждане № 262865 от 08.10.2024г. по гр.д. № 1979/2017г. на ОС-Варна е върната подадената от „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД въззивна жалба поради неотстраняване на недостатъците й. С определение № 260385 от 04.10.2024г. по т.д. № 354/2018г. на ОС-Варна Николай Г. е освободен като синдик на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД и е свикано събрание на кредиторите на дружеството. С определение № 260433 от 06.11.2024г. съдът по несъстоятелност е назначил Д. Н. за постоянен синдик на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Липсват данни за съобщаване на разпореждане № 262865 от 08.10.2024г. по гр.д. № 1979/2017г. на ОС-Варна за връщане на въззивната жалба на дружеството – въззивник, чрез назначения постоянен синдик. По делото се намира съобщение /напомнително/, с което на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД чрез синдика Н. Г., представляван от адв. О. Ш., се изпраща препис от разпореждане № 260516/01.08.2024г., т.е. на друг съдебен акт. Върху списък на лицата с изготвени съобщения деловодител е удостоверил, че синдикът Н. Г. от 06.10.2024г. не представлява „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД, а дружеството се представлява от сидик Д. Н., както и че е изпратен имейл с напомнително със съобщение и разпореждане № 260623 от 08.10.2024г. на 26.11.2024г. На 26.11.2024г. е потвърдено получаване на имейл от синдика Д. Н., с което й се изпраща напомнително за плащане на депозит, изпраща й се съобщение и разпореждане № 260515/01.08.2024г. На 28.11.2024г. на постоянния синдик Д. Н. е разрешен електронен достъп до делото. При така установените факти е неоснователно възражението на ответниците, че молбата за отмяна е подадена след изтичане преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК. Съобразявайки мотивите към т.7 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че в случая този срок тече от влизане в сила на разпореждането, с което е върната подадената срещу решението, предмет на молбата за отмяна, въззивна жалба. В случая въззивната жалба е счетена за подадена в срок, но нередовна. Поради това съгласно разсненията в посоченото тълкувателно дело въззивната жалба е породила суспензивен ефект, но недостатъците й не са позволили да се прояви деволутивният ефект, с оглед на което решението е влязло в сила от момента, в който е влязъл в сила актът по чл.262, ал.2, т.2 ГПК, когато е отпаднал суспензивният ефект на подадената жалба. С оглед липсата на данни за връчване на препис от разпореждането за връщане на въззивната жалба на упълномощената от постоянния синдик на дружеството Н. Г. адв. Ш., както и на новоназначения синдик Д. Н., не може да се приеме, че това разпореждане е влязло в сила преди 04.12.2024г., с оглед на което подадената на 04.03.2025г. молба за отмяна не се е явява просрочена. За тази преценка е без значение фактът дали въззивната жалба е подадена от надлежен представител на въззивника, тъй като това е относимо към редовността на въззивната жалба. Неоснователен е доводът на ответниците, че в случая първоинстанционното решение влязло в сила по отношение на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД, представлявано от изпълнителния му директор, на 27.07.2024г., тъй като дружеството е било уведомено чрез пълномощника си адв. О. Ш., че на 12.07.2024г. ще бъде изготвено съдебно решение. Производството по делото не се е развило по реда на чл.376 ГПК, поради което съгласно чл.259, ал.1 ГПК срокът за въззивно обжалване на първоинстанционното решение тече от връчването му на страните. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. В настоящия случай молбата е основана на твърдения, че в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, дружеството – молител, е било лишено от правото да участва чрез надлежния си представител, тъй като е било представлявано не от изпълнителния си директор, а от синдика, който е следвало да участва не като негов представител, а като самостоятелна страна. Съгласно формираната по приложението на чл.658, ал.1, т.7 и чл.635, ал.3 ТЗ константна практика на ВКС, обективирана в решение № 70/19.06.2020г. по т.д. № 2414/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 117/29.01.2014г. по т.д. № 4416/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., с откриване на производство по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, регламентираща ограничена възможност на органите на длъжника за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност. С разпоредбата на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ на синдика са предоставени правомощия да участва в производството по делата на предприятието на длъжника и да завежда от неговото име дела, от което следва, че несъстоятелният длъжник – юридическо лице, се представлява от синдика, а не от своите органи. Съгласно чл.635, ал.3 ТЗ по изключение правомощията на управителните органи не отпадат в изрично изброените в посочената разпоредба и в други разпоредби на ТЗ /напр. чл.728 и чл.740 ТЗ/ хипотези, между които не е предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предмет на разглеждане по т.д. № 1979/2017г. на Окръжен съд - Варна. Разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ като изключение от правилото на чл.711, ал.1, т.3 ТЗ не подлежи на разширително тълкуване, поради което представителната власт на длъжника и неговите органи се запазва само в производството по несъстоятелност и в свързаните с него производства за обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност, както и в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и чл.694 ТЗ. С оглед на това изпълнителният директор на дружеството, обявено в несъстоятелност, не разполага с представителна власт по отношение същото, респективно с правомощието да го представлява по заведен от него иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като този иск не е от категорията на посочените в чл.635, ал.3 ТЗ, поради което приложение намира общото правило на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ. Цитираната в молбата за отмяна съдебна практика по приложението на чл.637 ТЗ, на която се позовава молителят, е неотносима, тъй като касае производства по искове по чл.19, ал.3 ЗЗД, предявени против дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, каквато не е настоящата хипотеза. С оглед на това в производството, по което е постановено решението, предмет на молбата за отмяна, не е допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като дружеството – молител е надлежно представлявано от назначения постоянен синдик. Предвид изложеното дружеството не е било лишена от възможност да участва в разглеждането на делото и поради това не е налице предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна на постановеното решение. При този изход на делото на молителя не се дължат разноски. Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД има право на разноски, като претендира за настоящото производство разноски в размер на 41 169,66 евро, равняващи се на 80 520,86 лева. Направеното от молителя възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно. Съобразно дадените разрешения с мотивите към т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл.78, ал.5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, § 1 ДФЕС, определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП , подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав, като съобразява предмета на производството, подлежащите на установяване факти, както и обстоятелството, че с оглед заявеното основание за отмяна не подлежи на обсъждане съществуването на правото, предмет на влязлото в сила решение, намира, че съответстващо на действителната фактическа и правна сложност на развилото се пред касационната инстанция производство е адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 10 000 евро с ДДС. На основание чл.620, ал.5 ТЗ молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 11 048,44 евро, равняващи се на 21 608,88 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н./, чрез изпълнителния директор Д. Д. и поддържана от постоянния синдик Д. Н., молба за отмяна на решение № 260019 от 12.07.2024г. по т.д. № 1979/2017г. на Окръжен съд – Варна. ОСЪЖДА „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н./, чрез синдика Д. Н. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД сумата 10 000 евро /десет хиляди евро/ – разноски за настоящото производство. ОСЪЖДА „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н./, чрез синдика Д. Н., да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 11 048,44 евро /единадесет хиляди и четиридесет и осем евро и четиридесет и четири евроцента/ - представляваща дължима държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026