Определение · № 3214 · дело 1815/2026

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
3214

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
1815/2026
Вид на делото
т.д.
Отделение ?
Първо търговско отделение

Текст на акта

6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3214 София, 17.11.2026 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и шеста година в състав: Председател: Ирина Петрова Членове: Десислава Добрева Мария Бойчева като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1815 по описа за 2026 год . за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Лев инс“ АД срещу решение № 3110 от 08.05.2026г. по в.гр.д.№ 7975/2025г. на Софийски градски в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 23364/2024г. на Софийски районен съд, с което е осъдено да заплати на ищеца Г. П., [дата на раждане] , действащ чрез законния си представител, на основание чл.432,ал.1 КЗ, сумата 6 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени на детето като пътник в лек автомобил „Ауди“, рег. [рег.номер на МПС] , при пътно произшествие от 06.09.2021г., настъпило по вина на водача на автомобил „БМВ“, рег. [рег.номер на МПС] , по отношение на който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законна лихва и разноски. При уважаване на главния иск, съдилищата не са разгледали евентуалния, предявен срещу Гаранционен фонд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон - чл.493, ал.2, т.1, б. „а“ КЗ и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл.229,ал.1,т.4 и т.5 ГПК с искане за отмяната му и отхвърляне на иска срещу застрахователя. Изложени са съображения, че в случая не е налице застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лекия автомобил „БМВ“, рег. [рег.номер на МПС] , тъй като претендираните от ищеца неимуществени вреди са настъпили при използване на застрахованото в „Лев инс“ АД превозно средство, но владението върху него е придобито от водача му чрез престъпление по чл.346 НК, т.е. налице е изключен от покритие застрахователен риск по силата на разпоредбата на чл.493, ал.2, т.1, , б. „а“ КЗ. Поддържа се, че тази разпоредба не се отнася единствено до пътниците в противозаконно отнетия автомобил, а до всички пострадали лица и урежда специфичен случай, при който вредите следва да бъдат покрити не от застрахователя, а от ГФ. Възразява се, че въззивният съд неправилно е отказал да спре производството на основание чл.229,ал.1,т.4 и т.5 ГПК, тъй като наличието на престъпление е преюдициален факт за определяне на приложимостта на разпоредбата на чл. 493, ал.2, т.1, б. „а“ КЗ. В изложението на касатора по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационната проверка за правилност по въпросите: 1 / „Подлежи ли на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговорността за вреди, причинени от водач, придобил владението върху моторното превозно средство чрез престъпление по чл.346 НК, по отношение на вредите, претърпени от лица, които не се намират в противозаконно отнетия в автомобил, или в тази хипотеза е налице изключен от застрахователното покритие риск по смисъла на чл.483,ал.2,т.1,б „а“ КЗ? Посочва че, въпросът e от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва трайна и непротиворечива практика на ВКС относно съотношението между чл.493,ал.2, т.1,б. „а“ КЗ и чл.494 КЗ. 2/ Следва ли производството по делото да бъде спряно, когато изходът на гражданския спор зависи от разкрити по делото престъпни обстоятелства – въведено твърдение за извършено престъпление, висящо досъдебно производство и искане за спиране на съдебното производство? Налице ли са предпоставките по чл.229,ал.,1,т.5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира отговорността на застрахователя по ЗЗГОА спрямо пострадалото лице при наличие на образувано досъдебно производство? Достатъчно условие за спиране по чл.229,ал.1,т.5 ГПК ли е обстоятелството, че досъдебното производство не е приключило и е на етап разследване? Длъжен ли е гражданският съд да спре производството по чл.229,ал.1,т.4 и т.5 ГПК, когато е образувано и не е приключило наказателно производство относно престъпление по чл.346 НК, чието установяване е от значение за приложението на чл.493,ал.2,т.1,б.„а“ КЗ? Може ли гражданският съд, при липса на влязла в сила присъда, да формира окончателен извод относно липсата на престъпление по чл.346 НК, когато наказателното производство е висящо и спряно поради неразкриване на извършителя? Допълнителната предпоставка е въведена с цитирани съдебни актове на ВКС и с довода, че в обжалваното решение е игнорирано значението на висящо наказателно производство и е направил фактически изводи, които предпоставят разрешаването на наказателноправния спор. В самостоятелни писмени отговори ищецът и евентуалният ответник Гаранционен фонд оспорват основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезиран с жалба на ответника с оплаквания и възражения, аналогични на изложените в касационната жалба, както и с такива, за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и присъдено завишено по размер обезщетение, съставът на СГС е възприел за правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и за доказани въведените в исковата молба обстоятелства: Настъпило на 06.09.2021г. на „Околовръстен път“ в София, в района на кръстовище с [улица]пътно произшествие между л.а. „Ауди“, рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. С. М., в който е пътувало детето Г. П. и л.а. БМВ“ рег. [рег.номер на МПС] , управляван от В. М. В., собственост на Е. М., по отношение на който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на пътното произшествие. С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. №2011110215672/2021г. на СРС, В. М. В. се е признал за виновен, че на 06.09.2021г. в София при управление на л.а. „БМВ“, рег. [рег.номер на МПС] по [улица], при извършване на маневра „завой наляво“, е нарушил правилата за движение по чл.50,ал.1 ЗДвП като не е спрял на знак Б2 („Спри!“), за да пропусне движещия се с предимство л.а. „Ауди“, рег. [рег.номер на МПС] и е реализирал транспортно произшествие с него. Въззивният състав е приел, че са установени при условията на пълно и главно доказване всички елементи на фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител спрямо увреденото лице, както и наличието на валидна застраховка по отношение на лекия автомобил „БМВ“ към датата на произшествието. Анализирал е, че спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали в конкретния случай е налице застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“, както и дали правилно са приложени критериите по чл.52 ЗЗД. По първия спорен въпрос са изложени съображенията, че съгласно разпоредбата на чл.477, ал.2 КЗ, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на превозното средство. В разпоредбата на чл.493 КЗ са посочени параметрите, определящи обема на отговорността на застрахователя, покриваща тази на застрахования към трети лица. Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.2, т.1, б. „а“ КЗ, застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал.1, причинени от виновния водач и в случаите, когато не е изрично или мълчаливо упълномощен за управление на превозното средство, при условие че не е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК, като съгласно ал.3, застрахователят може да откаже заплащане за тези от пострадалите лица, за които успее да докаже, че доброволно са се качили в превозното средство и са знаели, че владението върху него е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК. Предпоставките за отказ по чл.493, ал.3 КЗ са кумулативни и доказването им е в тежест на застрахователя. В случая действително водачът /деликвент/ е лице, за което се твърди, че е придобил владението върху автомобила чрез престъпление по чл.346 НК, но ищецът не е бил пътник в л.а. „БМВ 530 Д“, застрахован при ответника, управляван от виновния за процесното ПТП водач и няма как да е знаел за това, поради което и обстоятелството за начина на придобиване владението върху автомобила, респ. дали виновният водач е управлявал автомобила на валидно правно основание е без значение. Счетено е, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата за изключване отговорността на застрахователя по чл.493, ал.2 ,т.1 б. „а“ и ал.3 КЗ, съответно процесното събитие представлява покрит застрахователен риск, като не следва да се изследва наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на цитираната разпоредба и по-специално – дали делинквентът В. М. В. действително е придобил владението върху л.а. „БМВ 530 Д“ чрез престъпление по чл.346 НК. Произнасянето по втория спорен пред СГС въпрос (който не е предмет на касационната жалба) е обусловило частична отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска и потвърждаване на решението в частта за уважаването на иска за сумата 6 000лв., което се обжалва по настоящем, но без да е въведено касационно оплакване за неправилно определен размер на обезщетението. Искането за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси не следва да бъде уважено. Според настоящия състав, при изследване наличието на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обуславящо и ключово значение за спора има преценката дали делинквентът В., е причинил процесните вреди при управление на автомобил, придобит в резултат на кражба. Ако това престъпно обстоятелство не е налице, безпредметно е обсъждането и тълкуването на разпоредбата на чл.493, ал.2, т.1, б. „а“ във вр. с чл.493, ал.3 КЗ. В този смисъл основателен е доводът на касатора, че наличието на престъпление е преюдициално за определяне на приложимостта на разпоредбата на чл. 493, ал.2, т.1, б. „а“ КЗ. Несъмнено е, че установяването на този факт, е в доказателствена тежест на страната, която го е въвела. Същевременно по делото е налице влязло в сила споразумение с последиците по чл. 300 ГПК, с което е доказано виновното и противоправно деяние на В. единствено за причиняване на телесните увреждания на пътниците в л.а. „Ауди“, без да е установено, че моторното превозно средство, при управлението на което са причинени вредите, е придобито чрез кражба. Обстоятелството за образувано и спряно досъдебно производство срещу неизвестен извършител на отнемането на л.а. „БМВ 530 Д“, рег. [рег.номер на МПС] не може да бъде надлежно основание за спиране на съдебното производство по прекия иск на увредено лице нито на основание чл.229,ал.1,т.4, нито на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК: Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (в този смисъл са Решение № 116/15.05.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 745/2012 г., постановено в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК, Определение № 566/19.09.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. 5301/2013 г.; Определение № 782/29.11.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 7165/2013 г и Определение № № 60274/21.07.2021 г. по ч.т.д. № 836/2021 г. на ВКС, I т.о и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК) . За приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Както е обобщено в определение № 290/01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т.о, пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител, макар за същото релевантно за гражданския спор деяние по въведено възражение на застрахователя (противозаконно отнемане на автомобила), не е допустимо спиране на висящото съдебно производство с цел евентуално събиране на доказателства дали е налице идентичност между извършителя на кражбата на автомобила и установеният виновен за причинените телесни увреждания водач. В случая няма привлечено към наказателна отговорност лице за деянието, което би било от значение за фактите, относими към преценката за застрахователно покритие, чието наличие се оспорва от ответното застрахователно дружество с довода, че виновният за пътното произшествие водач, е откраднал автомобила, при управлението на който са причинени вредите на трети лица. Само по себе си наличието на прокурорска преписка срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане на автомобила, не е основание за спиране на гражданското производство, за което разследваното деяние би било от значение единствено ако е осъществено от делинквента, виновен за настъпването на пътното произшествие. По тези съображения отказът да бъде спряно разглеждането на настоящия спор с оглед образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител на кражбата на управлявания от делинквента лек автомобил не е в противоречие с практика на ВКС, което обуславя и неоснователността на искането за осъществяване на факултативния касационен контрол по втория въпрос. С оглед на изложеното, не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по първия въпрос, произнасянето по който би имало смисъл единствено при установяване на факта, че водачът на автомобила, с който е причинено увреждането, е придобил държането му чрез престъпление. За изготвянето на отговора на касационната жалба на пълномощника на ищеца адвокат И. Н. от САК, осъществил безплатно правна помощ, касаторът следва да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗАдв сумата 200 евро адвокатско възнаграждение. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение № 3110 от 08.05.2026г. по в.гр.д.№ 7975/2025г. на Софийски градски съд. Осъжда „ Лев инс“ АД да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗАдв на адвокат И. Н. от САК сумата 200 евро разноски за настоящото производство. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026