Решение · № 715 · дело 2243/2025
Акт
- Вид на акта
- Решение
- Номер
- 715
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 2243/2025
- Вид на делото
- гр.д.
- Отделение ?
- Първо гражданско отделение
Текст на акта
РЕШЕНИЕ № 715 Гр. София, 17.11.2026г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№2243/25г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Й. Т. П., чрез процесуалния си представител адвокат И. А. от САК, срещу решение №20 от 26.02.2025г. по в.гр.д.№12/2025г. на Силистренския окръжен съд. Състав на Силистренския окръжен съд е потвърдил решение №421/20.06.2024г., постановено по гр.д. № 283/2023 г. на Силистренския районен съд, с което съдът е : - допуснал до делба следните имоти: Поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], ул. ***, с площ от 1102 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване / до 10 м/, номер по предходен план: ***, квартал: *** / седем/, парцел ***, при граници и съседи с идентификатори № ***, ***, ***, ***. ***, ведно с построените в имота : СГРАДА с идентификатор № ***, със ЗП от 86 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда еднофамилна, СГРАДА с идентификатор № ***със ЗП от 34 кв.м., брой етажи I, предназначение - друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с идентификатор № ***, със ЗП от 19 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор № ***със ***от 66 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор № ***със ЗП от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение -друга селскостопанска сграда при КВОТИ - 1/2 ид. част за Й. Т. П., [ЕГН] и по 1/8ид.ч. за М. Е. Б., [ЕГН], Е. Е. П., [ЕГН], Р. Е. П., [ЕГН] и Т. Е. П., ЕГН [ЕГН] ; - отменил нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 172, том 1, рег.№ 2236, дело № 131 от 14.04.2022г. вписан в СП с акт№ 99/ 14.04.2022г., том VII, per. № 2058, нот. дело № 131/2022 г. по описа на нотариус Н. Н. с район на действие PC Силистра, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК ; - произнесъл се е по същество на заявената претенция по сметки от М. Е. Б. и Е. Е. П.. В касационната жалба на ответника Й. П. са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответниците по касация М. Е. Б., Е. Е. П., Р. Е. П., Т. Е. П. не са депозирали отговор на подадената касационна жалба. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото са представени удостоверения за наследници №1663 от 03.11.2022г., № 297 от 28.11.2022г. и № 814 от 07.12.2022 г. на Кметство с.Кайнарджа, от които се установява, че страните по делото са наследници на Т. Е. П., б.ж. на [населено място], починал на 07.06.2012г. и Р. Й. П., б.ж. на [населено място], починала на 19.03.2020 г., като ответникът Й. Т. П. е техен син, а ищците са преживяла съпруга и деца на починалия им син Е. Т. П., б.ж. на [населено място], починал на 27.04.2021г. От приложената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ от 18.02. 1998год. и придружително писмо от 29.12.2022год. от Община Кайнарджа се установява, че Т. Е. П. и Р. Й. П. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, макар и да не са съществували документи, удостоверяващи това право.Същите са били в граждански брак, съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0005 от 14.01. 1956г., поради което придобитото от тях имущество е в режим на СИО. Прието е за неоснователно направеното от ответника Й.П. възражение за придобивна давност.Изложени са съображения, че когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици.За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си или т. нар. преобръщане на владението, при което от съсобственици на идеална част са се превърнали в съсобственици владелци за периода, който сочат.Не могат за отблъскване на владението да се приемат действията по стопанисване, поддръжка и обработване на имота, независимо от това, че всички реализирани печалби са задържани от съсобственика и не са поделени с останалите.В настоящия случай, именно такива са доводите на въззивника за настъпилата придобивна давност – стопанисването на имота, извършване на подобрения, реконструкции, укрепване на съществуващи и постройка на нови помещения.Приет е за неоснователен доводът на ответника, че е заживял в имота от 1982 г. до 2022г., доколкото към този момент е работел в [населено място], В. област и едва след пенсионирането си през 2020г. е заживял трайно със семейството си в процесния имот.Прието е за установено също така, че родителите му, които са собствениците на имота и наследодатели на страните по настоящото дело, са били живи в периода, който той сочи като период на давностно владение, като баща му е починал през 2012г., а майка му през 2019г. Според разпитаните пред районния съд свидетели, възрастните хора са се грижили за имота и за себе си приживе, а последните четири години от живота на наследодателката Р. Й. са преминали във влошено здравословно състояние в резултат на онкологично заболяване.Оттогава датират и твърденията на свидетелите, водени от въззивника, че същата е имала намерение да „припише“ къщата на него, както и че другият брат Е. преди смъртта си имал намерение да отстъпи своя дял на Й.. Извършваните ремонти по сградата и изградената пристройка не са демонстрация на отблъскване на владението на останалите съсобственици. В случая извършваните от ответника действия по стопанисване на имота и реализиране на подобрения са възприемани от разпитаните по делото свидетели като грижа за родителите, които те са възприемали като собственици до смъртта им, а идеята имотът да остане на Й. са дочули като изявления през последните години от живота им, което означава, че те са се възприемали като съсобственици, поради което и са имали евентуалното намерение да предоставят своите части на него, но така и не са го реализирали.Наред с това, потвърждение в свидетелските показания намира и доводът на въззиваемите, изложен още в исковата молба, че семейството на починалия брат Е. е разполагало със стая в къщата, където е държало свои вещи и е преспивало, когато са гостували на родителите.Не следва да се кредитират като действия, имащи отношение към правата на собственост или като отблъскващи владението и такива факти като деклариране на имота, заплащане на консумативи и други.Няма такова значение и обстоятелството, че съделителят Т. П. признава правата на въззивника. С оглед на горното е прието, че дори и въззивникът да е установил фактическата власт върху процесния имот, той не е надхвърлил правното си положение на държател, в качеството на наследник, тъй като не е демонстрирал ясно и недвусмислено намерението си да свои идеалните части на останалите съсобственици.Ето защо, искът за делба е основателен и следва да бъде допуснат при определените от първата инстанция квоти. Въззивната инстанция е приела за правилно обжалваното решение и в частта, с която е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 172, том 1, рег.№ 2236, дело № 131 от 14.04.2022г. вписан в СП с акт№ 99/ 14.04.2022г., том VII, per. № 2058, нот. дело № 131/2022 г. по описа на нотариус Н. Н. с район на действие PC Силистра, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.Отмяната на НА по чл. 537 ГПК, последица, а не отделен иск, поради което и няма пречка, дори и без или по искане на заинтересованата страна, да бъде постановена от съда в случай, че исковата претенция за делба бъде уважена.По дела, касаещи право на собственост в СИО съпрузите са необходими, но не задължителни другари, което е резултат от обстоятелството, че участието в производства, касаещи права на собственост в СИО, не е действие на разпореждане, а само на управление. С постановеното определение №3414/22.06.2026г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по втория и третия поставени от касатора въпроси, тъй като изводите на въззивния съд са формирани в отклонение на решение № 50034 от 9.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2277/2022 г., II г.о., изводите на което се споделят изцяло от настоящия състав, в което е прието, че когато съсобственик се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целия имот по давност, то заявеното от друг съсобственик оспорване на правата, произтичащи от нотариалния акт, засяга само дела от съсобствеността на оспорващия, но не и правата на другите съсобственици, които не са оспорили констативния нотариален акт.По отношение на последните констативният нотариален акт запазва своето легитимиращо действие. Производството по делото е било образувано по искова молба за делба на Поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], ул. ***, с площ от 1102 кв.м., ведно с построените в имота : СГРАДА с идентификатор № ***, със ЗП от 86 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда еднофамилна, СГРАДА с идентификатор № ***със ЗП от 34 кв.м., брой етажи I, предназначение - друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с идентификатор № ***, със ЗП от 19 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор № ***със ***от 66 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор № ***със ЗП от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение -друга селскостопанска сграда. В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че този имот е бил съсобствен между Й. Т. П., М. Е. Б., Е. Е. П., Р. Е. П. и Т. Е. П., като съсобствеността е възникнала по наследяване от Т. и Р. П..Посочено е, че ответникът Й. П. се е снабдил с констативен нотариален акт №172, н.д.№131/2022г. на нотариус Н.Н., с който е признат за едноличен собственик на този имот по давност.Този нотариален акт е оспорен и е заявено, че имотът е съсобствен между страните по делото, тъй като Й.П. не е придобил идеалните части на ищците. Ответникът Т. Е. П. не е оспорил издадения в полза на Й. П./негов чичо/ констативен нотариален акт, като е издал и нарочна декларация, в която признава неговите права.Това негово изявление е било потвърдено и в подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба.Посочените обстоятелства не са били отчетени от въззивния съд, който е следвало да изключи от делбата този съделител, съотв. да зачете легитимиращото действие на издадения в полза на ответника Й.П. констативен нотариален акт за 1/8ид.ч., каквото е квотата в съсобствеността на ответника Т. П.. С отговора на исковата молба на ответника Й. П. е било направено възражение, че частите на останалите сънаследници са били придобити по давност от него и съпругата му.На стр.127 от делото е приложена справка от Служба ГРАО, в която се установява, че Й. П. е сключил граждански брак с лицето Н. П., за което е съставен акт за сключен гр.брак №3/13.05.1995г.Съгласно задължителната и незадължителна практика на ВКС / ППВС № 4/1964 г. , т. 1, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6, и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 245 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 2425/2014г., ІV г.о., решение № 147 от 1.08.2013 г. по гр. д. № 805/2012г., І г. о., решение № 107 от 8.10.2014 г. по гр. д. № 5383/2013 г. на ВКС, II г.о., решение № 604 от 7.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2025 г., I г.о., и др./, в производството за съдебна делба всички съсобственици на общата вещ са задължителни необходими другари, поради което участието им в исковото производство е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на същото. Когато правото на участие в процеса на задължителен необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар. В случай, че задължителният необходим другар е ответник, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл.131 от ГПК /т.6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.Ако за идеална част от делбения имот се претендира да е придобита от съделител и съпруг в режим на съпружеска имуществена общност, и двамата съпрузи – приобретатели на тази идеална част в режим на СИО са задължителни необходими другари в исковото производство за съдебна делба този имот. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е следвало да даде указания към ищците да насочат иска си за делба и срещу съпругата на ответника Й. П..Потвърждавайки решението на районния съд, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който следва да извърши необходимите действия, за да обезпечи участието и на съпруга на съделителя Й. П., като предостави възможност на ищците да насочат иска си и срещу Н. Л. П..На същата следва да се връчи препис от исковата молба с възможност за отговор по чл.131 от ГПК , както и да и бъде предоставена възможност да изрази становище по всички събрани по делото доказателства, да направи възражения и ангажира доказателства. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да реши и въпроса за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, според изхода на същото. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение РЕШИ : ОБЕЗСИЛВА решение №20 от 26.02.2025г. по в.гр.д.№12/2025г. на Силистренския окръжен съд, както и потвърденото с него решение №421/20.06.2024г., постановено по гр.д. № 283/2023 г. на Силистренския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 18.11.2026
- Последно в регистъра
- 18.11.2026